Сач с наденички "Дъга" и соев сос / Clay pot sach "Rainbow"with Sausages and Soy Sauce

Голямата торба с изненади ви нося днес, толкова много, толкова различни и толкова хубави възможности да се научим на нещо ново, да опитаме нещо различно, но със сигурност вкусно и накрая - да спечелим куп награди. Както ви обещах съвсем скоро да ви представя една игра, в която си струва да участвате. Толкова много се вълнувам, че чак въздух си поемем между думите като Ричард ( изречение, което никога не съм мислила, че ще кажа, но уви) 

Отгоре на всичко се оказа, че конкретната игра се комбинира с още една, тоест имате шанс да счелите две различни награди с един и същи куршум ( ако сте купили някой пак за Ричард например). 

Спомняте си преди време за моето решение да опитам възможностите на истински хубавия соев сос, който не е генномодифициран и като начин за балансиране на теглото и намаляване на солта. Писах ви повече за целия ми проект, за който съм отделила около шест месеца ТУК.

 

Като говорим за истински хубав соев сос няма как да не кажем, че това е този на Kikkoman и затова цялата игра е свързана с вашите идеи, творчество и ентусиазъм, които в края на краищата може да ви донесат чудесни награди. Играта се осъществява с партньорството на Блоговодител, най-големите приятели на кулинарните блогъри в България, чиято цел е винаги да помагат на такива хора като мен : душа на готвач затворено в тяло на средностатистическо момиче от средностатистически град в България, работещо усилено да превърне мечтата си реалност, а хобито си професия. 

Докато аз правя това, вие може да спечелите куп награди - от 160 дневни награди като ножове и термометри например, до по-големи седмични с цели комплекти продукти и накрая една голяма награда от чудесен грил на Тефал, за който ви писах преди доста време ( Тогава ми дадоха да го тествам, влюбих се в него и накрая си го взеха :( ) Сега обаче пак ще имам шанс да се добера до него. Освен това има още поне 20 награди за всички участници в играта, от втората й част, в частта на Блоговодител, където пък голямата награда е невероятен готварски мастър клас, на който всеки кулинар би се радвал да присъства. 

И ако вече съм ви навила достатъчно, ето накратко и всичко каквото трябва да знаете за двете игри. 

И двете стартират днес, на 18. 10 2018 и приключват на 14. 11. 2018 година.

Първата: (  Участието ви на този етап не е обвързано с покупка на продукта.)

1.Целта е да качите снимка и рецепта на ваше авторско или друго ястие, което НЕ Е от азиатската кухня, но съдържа соев сос. Може да е мусака, паста и ли каквото там ви хрумне. целта е да покажем най-оригиналните и адекватни нови приложения на соевия сос, за разлика от познатата азиатска кухня.

2. Ако аз съм ви вдъхновила да създадете своя рецепта или сте направили някоя от моите със соев сос, или просто съм ви вдъхновила да се включите в играта, МОЛЯ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ КАТО СЕ ВКЛЮЧВАТЕ В ИГРАТА ТОЧНО С ТАЗИ ФОРМА ТУК! Така ми давате шанс да заема мястото си сред водещите блогъри в България и наистина да превърна хобито си професия! ( Скоро ще сложа и банер отстрани на блога и в страничката си, за да имате по-бърз достъп) 

3. За пълните условия на играта, начини на участие, награди и т.н, може да се информирате ТУК.

Втората: ( Свързана с покупка)

За съшия период 18. 10- 14. 11. 2018 година, ако направите покупка на соев сос KIKkoman и регистрирате касовата бележка ТУК, може да спечелите дневните и седмичните награди, както и онзи супер грил Тефал. ( Аз може да си имам соев сос, но да ви кажа, пак ще си пробвам късмета за последната награда)

Имате толкова много време да се развихрите, толкова много възможности, като аз няма да спирам да ви дама още информация и вдъхновение. Всеки , който изпрати рецепта получава автоматично електронно издание на книжката с рецепти на Kikkoman.

Ако искате да си припомните предишните ми рецепти със соев сос Kikkoman може да ги видите тук и тук :) 

За да ви вдъхновя и естествено - изкуша с възможностите които се разкриват пред вас, реших да стартирам кампанията  с една традиционна рецепта, подходяща от летния до зимния сезон и обратно - вкусен сач с наденички и зеленчуци, в пъстри цветове и соев сос. Нарекох го "Дъга", именно заради това, че за разлика от нормалната визия на сачовете, реших да подредя зеленчуците на порции по цвят, а не мешано. Вдъхнови ме Соня Данова от фейсбука и се получи истинска есенна картинка, която ще зарадва всеки, който седне на масата. Все още се радваме на изобилие на зеленчуци, затова и няма да ви е никак трудно да го приготвите. А ето и какво ви трябва:

3-4 вида наденички ( свински, пилешки и др)

2 варени картофа

2 моркова

4-5 бр. гъби печурки

1 голяма глава лук

1/2 тиквичка

1/2 патладжан

2-3 чушки ( червени / зелени)

За заливката:
2-3 с.л. соев сос Kikkoman ( класик или лек) 

2-3 скилидки пресован чесън

1 ч.л. мед

1 ч.л. оцет

олио

подправки по желание

Измиваме и нарязваме всички зеленчуци на средно големи парченца. Предварително сварих картофите, за да се изпекат  едновременно със зеленчуците.

намазваме добре сача с олио и затопляме постепенно от студена до топла фурна на 180 градуса. След това изваждаме и нареждаме месото и зеленчуците. Моят сач е много малък, към 24 см, затова не побра много, което си е минус.  :( 

Отгоре заливаме със соевия сос, оцета, меда, пресования чесън и олиото, които сме смесили предварително в купичка. Аз използвах този соев сос, тъй като имах първо него, но тогава може би ще искате да добавите и щипка хималайска сол. Може да ползват е и соев сос класик за по-български вкус ( свикнали сме българите да ядем по-соленичко, какво да се прави).

Пъхаме във фурната и печем за около 40 минути, като разбъркваме от време на време и може да доливаме още от купичката, за още повече вкус.

Може да покриете сача и с лист фолио, ако използвате по-дебели наденички, а зеленчуците тръгват да се запичат прекалено. 

Поднесете ястието със малко свеж магданоз и някаква подходяща напитка- винце, бира, и двете ;) 

От каквото и да си боцнете, все ще е вкусно и даже успях да пробутам тиквичка и патладжана на човече, което не ги яде. И аз, баш като майките си замълчах какво има в сача и като почна да лапа само наблюдавах дали ще ги подмине. От всичко опита, каза че  супер вкусно и накрая с ехидна усмивка съобщих какво е имало там. След като се почуства измамено човечето, бързо му мина и си сложи втора порция. Очевидно тази битка я спечелих :) 

Ако искате и вие да спечелите награди, вкусна храна на масата, приятни емоции, а пък и да помогнете на едно средностатистическо момиче да реализира призванието си, включете се в предизвикателството и вие, като изпращате рецептите си от този линк тук!

А аз ще стискам палци за всички нас, като продължа да ви гощавам и изкушавам!

Усмивки и много слънчеви пожелания, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бързо кисело зеле / Quick Fresh Sauerkraut/Pickled Cabbage

Толкова много задачи имам напоследък, че започвам да губя разсъдъка си. Вчера излязох със слънчеви очила на лицето, а тези за компютъра на главата като диадема, бях обута с два различни чорапа, и заклевам се, когато ме попитаха как ми е бащиното има се зачудих за няколко секунди. Да не говорим колко често пиша във всички формуляри вместо ЕГН-то си, телефония си номер, защото съдържат едни и същи цифри. Няма гинко-билоба толкова силна света, която да ми помогне в момента, а май си ми трябва просто сън, спокойствие и топла храна както се казва. У дома е по-студено отколкото навън или поне в топлата част на деня, но вчера освен традиционната порция гадини от телевизора чух, че и времето ще захладява. А аз си правих планове да изляза поне на една есенна разходка този сезон, но явно ще си остана с мераците. 

Накрая реших да вечерям пуканки и една бира, белким ми се разкисне мозъка и успея да го приспя. Бързите и лесни рецепти са станали начин на живот напоследък, затова и мисля, че днешната ще ви е от полза, както бе и на мен. Някои от вас може би помнят, че ви споменах за това бързо кисело зеле в поста си за немския джолан по случай Октобърфеста. Аз все още не се наемам сама да си залагам кисело зеле за зимата и докато баба ми е все още властелинът на бидонените вкусотии, нямам намерение да навлизам в територията й ( да ми е жива и здрава). Затова пък, ако ми се хапва кисело зеле или просто имам някоя по-сухичка зелка в хладилника, която плаче за рецепта, посягам към бързото кисело зеле. 

Може да издържи до две седмици в хладилника и идеална гарнитура към всяко месце и хлебче, което имате у дома - сготвено или купено за вечеря. 

Определено има малко по-различен вкус от отлежалото, българско кисело зеле, но пък на мен ми харесва много. Върви чудесно хем с бира, хем с вино. Но стига сме прЕтаквали рецептата, ето я и нея :) 

Необходими продукти:

1 малка глава  зеле

1 глава червен лук 

1 1/ 4 ч.ч. ябълков оцет

1/2 ч.ч. винен оцет

1 ч.ч. вода

1/ 4 ч.ч. олио

1-2 с.л захар

1 с.л. сол

кимион на зърна

Нарязваме зеленчуците на средно тънки резени. Слагаме ги в подходящ съд - тиган с капак или тенджера.

Прибавяме останалите съставки и оставяме зеленцето за заври, след което намаляваме температурата и оставяме да къкри на тих огън ( покрито с капак или фолио) докато стане крехко. 

Аз да си ви кажа, си го коригирам и слагах захар и сол на вкус, за да мога да балансирам киселината на зелето. 

След като е готово го отцеждаме и го изсипваме  в купа, като може да го приберете в хладилника след като изстине и да го затопляте преди консумация или да си го хапвате студено.

Към зелето може да добавите настъргани ябълки, както и малка лъжичка горчица, ако решите, но дори и да го оставите така, ще бъдете впечатлени от чудесния баланс на кисело, свежо и леко сладичко. 

Надявам се рецептата да ви е харесала, а ако ви се пие още бира в моя компания, може да ме гледате в 24-часовото предаване Бирнавал, което ще се излъчва на живо в ред страници във фейсбук на 20 октомври събота. 

Освен, че предаването ще ви срещнете с много различни артисти, блогъри и влогъри, ще се води цяло денонощие, а куп записали се участия ще мерят сили в 24-часове пиене на бира. Аз пък ще им отворя глътка, като им проведа едно състезание за издържливост на люто, като ще видим тогава кон люто яде ли :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Безглутенова бърза крем торта "Италия" / Gluten-Free Italian Cream Cake

Дочакахме го петъка, ей! Вече си мислех, че няма да дойде! Как може една седмица хем да върви бързо, хем да се влачи. Сигурно както може в един и същи ден да излизаш навън с пуловер и тениска в рамките на един час, а тази сутрин съм убедена, че беше почти тъмно като станах. Докато отидох в кухнята имаше вече слънце, а половин час по-късно пак беше тъмно. Започнах да си проверявам пулса дали не съм заспала на клавиатурата и да е станало вечер. С тези промени и настроението ми играе нагоре надолу като първолак с асансьора, затова и хич не ми се мисли какво ще стане сега като пак ще сменяме часовете. Като за петък доста мрънкащо подхващам публикацията, признавам си. И когато съм толкава разсеяно-объркана единственото нещо, което си поставям за задача е поне да довърша нещата, които съм започнала.

 Миналата седмица например, споделих на страницата на блога във фейсбук снимка на продуктите от последната ми виртуална кошница, в отговор на предизвикателство на приятели. Тя съдържаше продукти от едно магазинче, за което вече съм ви писала - Вера Италия тъй като там мога да си набавя чудесни италиански стоки на добри цени, а за качеството да не се съмнявате. 

Днешната торта направих с тях и затова от сега да си кажа, че ще има реклама в поста, да не остане някой не разбрал и не затръшнал вратата след себе си с обида как си позволявам такива своеволия. Ами случва се. И аз - човек и аз душа нося, харесам си нещо и искам да ви го покажа.

 Бях снимала всички продукти от кошницата ( както и предизвикателството беше), като някои от вас забелязаха, че освен храна, купувам и козметика, Много точно отбелязано. Нямаше да го изтъквам отделно, ако не ме бяхте попитали специално за продукта, но си взимам от мицеларната вода на Bioearth за чувствителна кожа, защото моята е точно такава. За марката може да попитате гугъл допълнително, за да няма още по-дълги  встъпителни реши, но само ще ви кажа, че си струва, а пък и реших да си покажа лицето без всякакви филтри, гримове и т.н - както съм се изтърбушила от сърмата в леглото. Не се показвам за красота, а за да се убедите, че актуалните за сезона лишеи и пъпчища липсват и продуктът е хубав. ( Това от мен да не поискаш да похваля нещо :))

За всички останали, които поискаха и повече инфо за продуктите, които съм поръчала, ще се постарая да ги опиша в края на публикацията, за да не бавя самата рецепта.

Като цяло поръчах този път повече безглутенови продукти. Не, не ми е открита непоносимост към глутена, но когато трябва да направя торта за такъв човек, много ми ограничава избора и най-вече не ми се експериментира с още по-скъпи продукти, като не знам какво ще излезе. Предпочитам да закупя готова смес, която със сигурност е направена да е вкусна, стабилна и идеална за десерти - брашна и кремове в случая. 

Исках да направя една много богата, вкусна, и нежна торта, с комбинация на кремове и мусове, цветовете на есента и никакво усещане за това, че е направена с готови или безглутенови продукти. Не казвам, че последните са лоши, но все пак кулинарът в мен винаги ще гледа с едно скептично око на някои от тях. 

Като блогър обаче често се опитвам да разбера всички страни на една идея, затова и си признавам, че не може всички хора да сме майстори сладкари, нито пък всички да имаме еднакви хранителни характеристики, нито да да имаме  инструментите за създаване на  всякакви десерти във всякакви условия. Затова и от време на време обичам да предлагам ястия и десерти, които може да направи всеки - начинаещ или професионалист, навсякъде и по всяко време с продукти, които може да си набави бързо. 

Както съм  казала - за всекиго по нещо тук!

А сега преминавам към рецептата с последен кадър от невероятната симфония на три крема- шам-фъстък, шоколадов мус, крем Шантили и шантава украса, за която не искам да говоря много. 

Ето и какво ви трябва:

За блата:

4 бр. яйца

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. микс брашно за сладкиши без глутен

За кремовете:

1 кутия пудинг шам-фъстък без глутен

1 кутия шоколадов мус без глутен

1 кутия крем шантили без глутен

1 250 мл прясно мляко

За украса: 

тъмно какао

шоколадов ганаш 

суров шам фъстък ядки

За да видите повече информация за продуктите просто настинете удебеления шрифт. :)

Започнах с приготвянето на блата. За целта разбих яйцата и една чаена чаша захар на пухкав крем.

Прибавих брашното без глутен и разбърках за още една-два минути. Изсипах сместа във форма за торта с махащи стени и диаметър 24 см, застлана с хартия за печене на дъното.

                             

Пекох на 180 градуса за около 30 минути, до суха клечка. 

През това време приготвих пудинга, тъй като му трябва най-много време да изстине. Според опаковката едно пакетче ( в кутията има два броя) се разтварят в 500 мл прясно мляко, както са повечето пудинги и следваме инструкциите. Дали защото е без глутен, но макар да бърках кремът така и не ми изглеждаше да се сгъстява особено, затова реших да добавя и второто. Никакъв резултат освен, че цветът стана по-токсично зелен, но пък и аромата стана още по-силен и вкусен. Реших, че ще го оставя настрани, покрито със стреч фолио, директно залепен за крема, за да не хване коричка ако стегне.

                             

През това време блата стана готов и го оставих да изстине. Обелих хартията за печене отдолу и пак го поставих във формата. Докато чаках кремът да изстине, почнах да си чопкам от горната захарна коричка на блата ( ако се сещате, като целувка става и я опосках цялата). 

Докато се завъртя и кремът беше тръгнал да стяга доста и затова го изсипах върху блата, но вече беше станал малко на парчета, за което е не толкова идеалната му визия. Това хич не ме възмути, защото имах още два крема отгоре и кой ще забележи докато стигне до там :) 

Оставих тортата да изстине напълно и след това се захванах с шоколадовия мус. Тук вече си спазих указанията на кутията - и двете пакетчета в 250 мл прясно мляко. Стана за броени минути.

                             

Изсипах го отгоре и хайде в хладилника. Остана ми само третата стъпка - приготвянето на крем шантили, който се разбива с още 500 мл прясно мляко - и двете пакетчета. 

Исках да има доста крем, затова разбих и двете, но да си призная оставих една част, тъй като ми се видя много. 

Кремът е много по-крехък от сметаната и затова не исках да стане нестабилна. 

                             

Заделената част мислех да използвам за украса за тортата, но щом я извадих от формата ми хрумна друга идея. Нещо по-простичко, което няма да изисква шприцове и други сладкарски инструменти. Какъв е смисъла да правим лесна торта, ако ще правим сложна украса?!

Не съм сигурна, че избрах правилно, защото започнах ли да украсявам с едно и друго стана някаква какофония, за която не искам да нося отговорност, а онази приятно-разсеяна Люси, намираща се между сезоните и температурните амплитуди, за които ви говорих по-рано.:) 

Тортата беше просто нямам думи! Някаква пош-вариация на любимите ми благоевградски пасти "Бачиново", което забелязвах едва по-късното, но явно Италия за мен е пак България :) 

И защото обещах ето и останалите продукти от кошницата :

Фина Твърда Пшеница - Семола Римачината - 

Мая за Сладкиши с Ванилия 

Мая за Сладко и Солено 

Суха, Полуготова Бирена Мая за Хляб и Сладкиши 

Брашно за Пица 

Кокосово Брашно Gluten Free 250 g - 

Микс Брашно за Хляб без Глутен 500 g - 

Бяло Брашно Тип 0 - Манитоба Сила (W 350.00)

Надявам се да съм била полезна за някои от вас, а други да съм съблазнила с тази вкусотия. Което и да е от двете, аз съм долна, че завършвам седмицата с десерт :) 

Усмихнат и слънчев уикенд, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!