Усукан тутманик със сирене и кашкавал / Twisted bulgarian bread Tutmanik

Направих лютеничката, направих чушлета и мармаладите, дано зетя скоро нареди и суджуците на терасата и да се подготвяме за зимата викам аз! То и без това сутрин и вечер си нашепва за предстоящия студ, а намаляващия ден все по-често ме подканва към по-лесни и мързеливи идеи за вечери. 

Тъй като скоро натрупаните килограми няма да си личат под пуловерите си позволих да си врътна един усукан тутманик, в компанията на гореизброените зимнини. Аз ви казах, че люСеничката вече я подпуках здраво. Но пък не съжалявам - комбинацията е класика.

Тутманикът е такава душичка, пареща и мекичка, а късовете му се дърпат като дунапрен.

Откакто си забърквам тестото с миксера, тестените ястия ми станаха все по-любими за приготвяне, защото не се цапам въобще. Врътна едно тесто за 15 минути, хайде във фурната за 30 минути да втаса и хоп, след това да се попече. То салатка като направиш, един миш-маш и хайде вечерята е готова. Аз да си призная, често си го хапвам без всякакви гарнитури, най-много един айран да сложа на масата. Той си е вкусен и така, а пък добавиш ли му и кашкавал, както направих аз, става още по-богат и ухаен.

За рецептата се доверих на Зичето, а като както казах - кашкавалът е от мен. Но ето и рецептата:

Необходими продукти:

500 г брашно София мел Класик

200 мл хладко прясно мляко

2 с.л. кисело мляко

2 с.л. олио
1 бр. яйце

1 ч.л. захар

1 ч.л. сол

7 г суха мая

За плънката:

краве сирене

кашкавал

кисело мляко

олио

Още:

Яйце за намазване

Започваме със замесването на тестото. Пресяваме брашното, като прехвърляме две трети от него и го слагаме в тавичка или купата на миксера. Правим кладенче и прибавяме останалите съставки - мая, затоплено прясно мляко, захар, кисело мляко, яйце и олио.  По встрани, към ръба на съда прибавяме солата и започваме да месим. 

                      

Прибавяме постепенно и останалата част от брашното и още олио, ако е необходимо докато получим хубаво, еластично, меко тесто, което не лепне. Слагаме в намаслен съд  и покриваме с памучна кърпа. 

Оставяме да втаса на топло за около час или за половин час във фурната на 50 градуса. Когато тестото е удвоило обема си го изваждаме върху леко намаслен плот и го разделяме на четири равни части. 

                             

 Тях оформяме на топче, като всяко топче разточваме на лист - кръгъл или правоъгълен по желание, но с еднаква големина. Аз избрах кръгла форма. 

В купа смесаме натрошеното сирене, рендосания кашкавал и две-три супени лъжици кисело мляко. Може да добавите и едно яйце. Количеството на плънката също е според вкуса тъй като някои хора предпочитат да има повече, а други по-малко. Аз слагам по около 150 г сирене и кашкавал.

Слагаме една кора тесто, разпределяме от плънката, няколко тънки "щрихи" олио и отгоре слагаме следващата кора. 

                             

Процедираме така докрай, като не слагаме нищо върху последната. Разрязваме тестото на ленти и усукваме всяка от тях няколко пъти. 

Прехвърляме ги в тава за печене с диаметър около 32 см, също леко намаслена с олио. 

                             

Оставяме туртманика да втаса още веднъж на топло. Загряваме фурната на 180 градуса, а преди да го пъхнем да се пече го намазваме с леко размито с прясно мляко яйце ( или само жълтък).

 След като тутманикът се изпече, баба ми винаги го задушава с найлонова торба и кърпа, за да стане още по-мек и пухкав. Аз рядко мога да го дочакам, а веднага го слагам на масата и хапвам докато е още горещ.

Тут Ма Никак няма да съжалявате ако си го направите още днес!

Прекрасна седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

 

Джолан по немски за Октобърфест / Oktoberfest Pork Knuckle Recipe - Schweinshaxe

Jawohl! Днес сме на немска тематика и по-точно бирено-месна! И тази година няма да пропуска да ви изкуша с някоя от рецептите, които може да опитате на прословутия Октобърфест или както е за нас българите всеки петък, след заплата. :) 

Германците могат и да пият най-много бира в света, но пък българите я ползваме за разредител за твърд алкохол, така че да не си мерим вурстчетата. 

И все пак не може да се отрече, че е по-хубаво се пие в компания, а немците знаят как да си я създадат. Цели шатри пълно с редици пиещи хора, зачервени нослета и подскачащи танци, които са такива дали заради настроението или заради това, че опашката към тоалетната е дълга, не знам. 

Ако не сте имали щастието да присъствате, ще си го представите най-добре като гарнирате всичко това  и с музика, започваща от жизнерадостния оркестър, който те кара да се чувстваш сякаш едновременно те подканва на война и те награждава с почести, че си обърнал още една чаша, до немско диско песни, които те връщат към ритмите на деветдесетте.

Абе, голяма забава си, няма две мнения по въпроса. А след толкова много бира, трябва да се мези. И то какво? Свинско, наденички, кисело зеле, бретцели, печени картофи и кнедли. 

Така и не мога да разбера дали пия повече отколкото ям или обратното, но знам, че и да започна да се участвам като бъчонка, пак ми е супер забавно. 

Тази година, уви не можах да отида на този празник, затова го поканих у дома. Купих си едно дебело джоланче, хубава немска бира, пуснах на тубата тематичната музика и се захванах с приготовлението на трапезата. 

Аз си мислех, че ще се нагостя само с джоланчето, но тръгнах ли да готвя реших да довърша картинката с бързо кисело зеле и домашни кнедли. Рецептата за зеленцето е идеална, ако ви се хапва кисело зеле, а пък има още да го чакате и ще го пусна като отделна рецепта в блога, а тази за кнедлите може да намерите за сега  тук.

Рецептата за джоланчето пък също адаптирах леко, не само заради количеството му, но исках и по-златна кожичка, която леко мацнах с разводнен медец. Но да не се бавя повече, октомври  е пред нас, седмицата също, така че да започваме.

Необходими продукти:

1 бр. свински Джолан

2 бр. карамфил на зърна

2 бр. дафинови листа

1/2 ч.л кимион на зърна

1 голяма глава лук

3 скилидки чесън

40 мл тъмна бира

сол и черен пипер

За гарнитура :

Кнедли (рецепта тук)

кисело зеле ( рецепта скоро)

Започваме като в марля слагаме дафиновия лист, кимиона и карамфила. Последното ми се изсипа малко повече от пакетчето и го оставих за снимката за да се вижда по-ясно, но после махнах излишното. Завързваме ги на вързоп.

Измиваме месото и го слагаме в дълбок съд, заедно с вързопчето подправки и нарязаните на средно лук и чесън. Овкусяваме със сол и пипер и доливаме бирата. Завършваме с вода, около две чаени чаши или да облее леко месото. ( Може да бъде и повече)

Слагаме го на котлона да заври, а след това намаляваме на тих огън и оставяме да къкри поне около час. От време на време го обръщаме от всички страни.

След като месото е повряло, изваждаме го върху дъска и правим разрези по кожата на джолана, за да получи шарка и за да се изпече по-хрупкаво. 

Изваждаме марлята с подправките и пасираме останалата част от бульона. 

В подходяща тавичка слагаме джоланччето, което отново окусяваме с сол и слагаме малко от пасираната течност на дъното. Остатъка й ползваме за да обливаме джолана по време на печенето или като основа за грейви сос - вие решете :) 

Печем джолана за още около два часа на 180 градуса покрито с  фолио, докато стане крехко и да се разпада при натиск с вилица. Аз избрах да варирам температурата от 150 градуса - за бавно печене до 180 докато беше с фолио, а накрая махнах фолиото и го допекох на 190 градуса, като го глазирах със соса и както казах - малко медена вода за още по-наситен цвят.

Аз пекох кожата докато стане хрупкава, което ми отнеме повече време от предвиденото, но затова пък стана много, много вкусно.

Бързото кисело зеле, което бях приготвила от предния ден в хладилника затоплих за кратко, а към него добавих леко задушени моркови ( как без кореноплодни в този сезон) и вкусни картофени кнедли със сини сливи. Просто перфектно!

Може лятото да е зад гърба ни, но кой каза, че не може да пътуваме..от кухнята. 

Дамен унд херен, вечерята е сервирана!

Усмихната и слънчева седмица, приятели!  

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Супер вкусна торта с грис и кокос / Coconut semolina cake

След като вчера ви съблазних с невероятните круши в бяло вино и шоколад, днес бях решила да ви дам почивка и да се подготвите ментално за вкусотията, която ви очаква утре. Не се стърпях обаче, тъй като както може би някои от вас знаят, кулинарната книга, която създадохме с Танчето ( Таня Донева) и София мел е на пазара.

 Никога не сме крили огромното уважение и любов към брашната на София мел, с които почти всеки българин готви. А едва ли е тайна, че ако си запален кулинар като нас, не купуваш по едно брашно от магазина, а поне по един стек :) 

Сега обаче може да се възползвате да си купите промопакет от два броя брашна, на промоционална цена от 2, 99 лв и да полуиите книжката ни като подарък. Промо пакетите може да намерите в малките и средни магазини, тъй като предполагам, че в големите ще се изкупят за ден и хората от по-малки населени места няма да могат да се сдобият с нея. 

Някои от вас вече ми писаха, че даже са успяли да си я намерят и много ме радва това, тъй като дори самата аз още не съм имала време да я потърся в града ми. Но както казах, научих новината вчера и тотално промени плановете ми, че с нищо няма да ви гощавам и черпавам днес. Но ето че пак се появи повод. Затова искам да ви предложа една от рецептите, които направих с продукти на София мел, а именно една чудесна и супер сочна торта с кокос и грис. Може би една от най-лесните и вкусни тортички, които съм правила последно време, макар да е позната в различни вариации на някои от вас.

Вкусът наподобява сладкишите Боунти, с тази разлика че е меко и сочно и не можеш да спреш да ядеш, докато не усетиш копчето на дънките ти да "целува" пъпа ти навътре.

А ето и какво ви трябва: 

За блата 24 см диаметър:
200 г брашно София Мел Класик
200 г захар
2 бр яйца
100 мл прясно мляко
100 мл олио
1 бакпулвер
2 с.л. тъмно какао

За крема:
500 мл прясно мляко
6 с.л. София Мел Грис
4 с.л. захар
1/ 2 пак. суха сметана (Около 25 г) 
100 г кокосови стърготини
60 г масло

Рецептата може да видите в сайта на София мел, като натиснете тук :)

Бих искала да вметна само няколко уточнения за сухата сметана, тъй като повдигна въпроси какво точно представлява. Има сухи смеси на прах, в пакетчета по магазините, които наподобяват пудингите, но са за сметанови кремове за украса и т.н. 

В случая съм добавила половин пакетче такова, каквото имах под ръка, като беше интересна идея, която срещнах в нета. Резултатът ми хареса, макар да считам, че не е задължително и може да я пропуснете ,ако решите или просто да я замените с половин пакетче пудинг на прах, с вкус на сметана.

 Добър апетит! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!