понеделник, 29 януари 2018 г.

Торта "Колибри" / Hummingbird Cake



Нали не си мислехте, че цял месец ще минем без торта?! Вярно, че около Коледа ви затрупах с такива, но все пак време е да продължим с новата година. Не случайно сте ми дали името "царицата на тортите", а  пък аз нямам намерение да слизам от трона така бързо. 
Тази година обаче правя заявки и за други владения - като месното, тестеното и какво ли не, защото съм ви подготвила толкова многобройни и разнообразни рецепти, че ще попаднете в блога като в лабиринт от вкусотии, от които няма да може да излезете. И всичко с най-добри намерения, разбира се! 
За да се убедите в това, ще ви кажа, че днешната торта е по желание на моя читателка, която преди време си пожела торта "Колибри".  Аз я записах веднага в списъка с рецепти, които трябва да приготвя и ето, че го направих. Беше истинско удоволствие за мен да изпълня поредното ви желание и да запозная тези от вас, които не са чували за торта "Колибри" с нея. 


Тя е американска класика в южняшката кухня  и се предполага, че носи името си от Ямайка, където колибрито е символ на острова. От там е донесена и в щатите и стой та гледай. Невероятната й комбинация от подправки, орехи, банани и ананас я прави чудесна както за зимните месеци, така и за лятото. 


В оригинал рецептата се прави с пекани и ако сте от читателите ми в чужбина, съм сигурна, че ще може да си я направите точно с тях. Ние в България обаче, може да си ги заменим с орехи и пак ще се насладите на нещо изключително вкусно. Хубавото на тези торти, с плодова или зеленчукова основа ( като морковената например) е, че са изключително влажни и сочни, но в същото време може да се радвате на стабилни и красиви парчета. Тук може да се радвате и на красива украса, която е изцяло ядлива, защото я правим от ананас, който за щастие след празниците често пускат на промоция ;) 



В интернет има много вариации на тази торта, затова аз реших да се доверя отново на Мария и адаптирах нейната рецепта. Понякога изчерпателното описание може да ви накара да мислите, че рецептата е сложна, затова аз ще се опитам да ви синтезирам някои неща, за да не ви притесняват, макар тя да е описала всичко чудесно. И аз използвах мерки за тортата 24 см и мерки на чашата 250 мл, но ето и самата рецепта.

Необходуими продкти:
За блата : 
3 ч.ч. брашно
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. орехи / пекани
2 ч.ч. намачакни банани
3/4 ч.ч. олио
240 г. ананас от консерва
4 бр. яйца
2 бр. ванилия
1 ч.л. канела
1 ч.л. сода
щипка сол


За крема:
2 опак. крема сирене ( 400г общо)
300-350 мл сметана за биене ( сладкарска)
150 г масло
1 1/2 ч.ч. пудра захар
1 ванилия

Още: 
1 плод ананас
крокан за украса
орехи

Започвам първо с направата на украсата, ако решите да правите такава. За целта си вземете един ананас Почистете го от кората и врасналите шипчета и нарежете на еднакви шайби, не твърде дебели.


Ако добре сте почистили ананаса, и така ще заприличат на цветчета, тъй като ще са с леко къдрави краища. Наредете ги в тави с хартия за печене или тефлонови съдове за мъфини и изсушете във фурната на 100 градуса за три-четири часа, в зависимост колко дебели сте ги направили. А ги обръщах и предпочитах формата за мъфини, тъй като върху хартията влагата оставаше по-лесно по тях. Както и да е, изсуших ги, но ми отне повече време отколкото на Мария, затова е добре да си ги направите от предния ден.



За самата торта, в купа смесваме пресятото брашно, захар, канела, ванилия, содата и солта.


Намалих захарта, тъй като две чаши ми се видяха дота, като направих микс от кафява и бяла за моята чаша. Счуквам си орехите на средно големи паречета и тях добавям към сухата смес.

В купа намачквам бананите и прибавям нарязания на малки кубчета ананас от консерва с малко от сока. Мерките са около 180 г плод и 60 мл сок. Прибавяме и леко разбитите с вилица яйца. 

                            

Накрая прибавяме и олиото и смесваме последователно сухите и мокрите съставки на тортата, като ги разбиваме на ръка с дървена лъжица или миксер.


Готовата смес изсипваме с тава с размери 24 см и застлана с хартия за печене на дъното. Печем в предварително загрята фурна на 160 градуса, за около 40-60 минути. Намалих температурата тъй като на 170 с вентилатор, както бе според на Мария рецептата малко ми прегоря блата, затова ви казвам да си печете на по-слаба фурна. Покрийте с фолио след 20 минути, ако е необходимо, тъй като е възможно да се изпече повече отгоре. Явно е типично за този блат да получи малък купол, затова не се притеснявайте да го изрежете и за по-равна торта обърнете блата с дъното нагоре при сглобяването. (За да премахна изгорелите местенца по блата използвах белачка - много е удобна ;) )

                              

Оставяме блата да се охлади напълно и се заемаме с крема. И тук количествата ми се видяха твърде големи за моите финанси, като правя торти през ден. Реших да заложа на повече сметана и по-малко масло.
Все пак, разбих кремата сирене ( ползвах това от кутийките на Кауфланд ) и маслото, както са на стайна температура и добавих постепенно пудрата захар и ванилията. 


Към тях прибавих постепенно и предварително разбитата на сняг сметана, като ползвах растителна, неподсладена. Сложете още пудра захар, ако обичате сладко, но според мен десертът е достатъчно сладък и така.
Сглобяване на тортата: Разрязваме блата на три равни части, като между всеки един от тях мажем от крема.


С него измазваме и цялата торта отвън, като украсявам с сушените "цветя" от ананаса и крокана, като втория може да замените също с още млени орехи.

Кремовете на маслена основа за традиционни за американската кухня, но според мен тортата става двойно по-тежка така. Затова и предпочитам по-лекия сметанов вкус, пък и по-изгодно.


Сигурна съм, че някои от вас ще се поинтересуват дали тортата се сиропира и отговорът е - не. Заради бананите, ананаса и олиото е доста влажна, но ако все пак обичате сок да капе от нея, останалия сок от консервата ще ви бъде под ръка ;) 


Не е ли фантазия, кажете?
Ако си падате по ухайните, сочни, влажни торти с ядки - тази е за вас!
Ако търсите ефекта "WOW" в гостите и близките си, когато я поднасяте - тази торта е за вас!
Ако си мислите, че ще я раздам и нея, грешите - тази торта е за мен, но пък вие може да си направите такава още утре! :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!


сряда, 24 януари 2018 г.

Сладки "Балеринки" / Ballerina cookies



Не знам защо, но когато съм в магазина и пазарувам за продукти, много често окото ми хващат някакви съвсем обикновени вкусотийки като курабийки, соленки, ореховки и други дребни сладки. Поглеждам ги и си казвам - защо никога не си приготвям такива неща, а все някакви пищни, големи сладкиши?!

Сигурна съм, че една от причината  е, че в по-големите проекти има повече поле за изява, но все пак, понякога просто ми се иска да си хапна от така познатите,макар и  скромни вкусове на детството. 

Осъзнавайки това, често грабвам пакет от недотам качествените бисквити и вафли и засрамено ги пъхам в количката, молейки се някой да не забележи, че точно Аз си купувам готови сладкиши. Ето защо, част от новогодишните ми обещания е, да се науча да правя повече от тези вкусни малки удоволствия, като си написах списък с рецепти от детството, които макар и доста семпли на вид, носят онова незабравимо ухание на домашно приготвени благинки, които надушваш още в коридора, преди да си стоварил ученическата раница на земята.

Помните ли ги? Мекички, тиганички, курабийки, маселнки, локумки, сухи пасти и тригунки.

Каквото и да беше, от кухнята се носеше аромата на топла захар, горещо олио,  разтопено масло, лимонова кора или ванилия. 

Една от тези вкусотии е днешната рецепта за сладки "Балеринки".



Тези обикновени сладки са толкова вкусни, че неусетно ще посегнете за втора, веднъж почувствали разтопяващите се кристалчета на езика си и нежната текстура на тестото.
Най-хубавото е, че са много лесни за правене. Толкова лесни, че като нищо може да включите и малките помощници у дома. После си направете един чай и седнете да се насладите на приказката, която сте създали заедно. А ето кака става:


Необходими продукти:
250 г фина извара ( аз ползвах рикота)
100 г краве масло
10 г бакпулвер
1 ванилия
захар за овалване


                   

От всички продукти ( без захарта) омесвам тесто, като аз го правя на миксера. Трябва да получим меко, леко лепнещо тесто.
Опаковам го в стреч фолио и прибирам за около половин-един час в хладилника да стегне.

                     

След това разточвам на тънка кора ( не прекалено, няма нужда да четем през нея) и изрязваме кръгове с чаша.


Овалваме кръгчетата в кристална захар, като 


превивам веднъж по средата, а след това още веднъж.


Така получените мидички ( или балеринки както още им казват) редим върху хартия за печене.
Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване за 20 минути.


Е, една рецепта отпадна от списъка, остават още 20 :) 
А кой е вкусът на вашето детство?


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 22 януари 2018 г.

Свинско с праз, ориз и картофи на фурна / Pork with Leeks, Rice and Potatoes


То винаги така прави..тъкмо минат празниците и зимата тогава се сети да дойде. Тези дни вали, вие, духа, фучи и тресе ламарините на навесите по кооперацията, но аз съм се зазидала здраво у дома и само от време на време дърпам завесите да видя как е навън! А то същото - мрачно, дъждовно, вали сняг, пада вода, киша, кал, локви, мъгла, хора бягат под дъжда, хора се крият под навеси, навесите отлитат, хората отлитат с навесите, други се придвижват с кану по булеварда и все такива интересни неща. 
Днес обаче слънцето се показа и аз ще ви покажа какви вкусотии се родиха у дома благодарение на лошото време през уикенда. 


За мен няма по-голямо удоволствие от това да творя в такива дни, освен може би да се излежавам с филми, но то и това трябва да има край все някога. Работната седмица е пред нас  е добре да си наготвим някакви вкусотийки, които да ни чакат у дома след работа.
За първото такова ястие се спрях на свинско с праз, ориз и картофи.
Някои хора обичат повече ориз, друг повече картофи, а трети - просто повече ( демек и от двете).
Стана много вкусно, като няма да ви отнеме много време, а ако сте умни като мен, ще си сготвите и по-голяма тава, че това ястие няма писване. Мога да го ям всеки ден и доста трябва да се запролети, че да ми омръзне.


Ето как го направих:

Необхоими продукти:
Окоо 500 г свинско месо
2-3 големи стръка праз
2-3 средни картофа
1/2 ч.ч. ориз
сол/ черен пипер
олио

Както виждате, и продуктите даже са малко. Нарязвам месото на средни парченца, като аз гледам да не е много жилесто. Харесва ми от плешка или бут. Сварявам го в малко подсолена вода, за около половин час да покъкри и да се отпени. ( Запазвам бульона)

През това време си измивам и нарязвам големия праз :) 

                         
В по-дълбок тиган, слагам малко олио и запържвам праза, докато поомекне.


Прибавям след това нарязаните на кубчета картофи и почистен и измит до бистра вода ориз.

                           

Запържвам всичко за две-три минути и прибавям месото. Запържвам за още толкова разбърквайки. Овкусявам с подправките на вкус.


Изсипвам ястието в тавичка, като слагам от бульона на месото около две чаши и малко водичка, ако е необходимо, да се облее съвсем леко ястието. 


Пека първоначално на максимална фурна, докато ястието заври, а след това намалявам на 180 градуса. 
Ястието става много бързо, защото почти всичко е готово и не ми отнеме повече от 30-40 минути.
 Е, ако търсихте интерсна идея за вечеря, не търсете повече.
Днес ще вечеряме всички нещо вкусно :) 
Усмихната седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...