Тост-филия с кашкавал / Sliced bread toast with cheese

След като Тефал ме поканиха да се включа в тяхното предизвикателство  #FavouriteTefalTalents и да тествам техни уреди, знаех,  реших да огранича публикациите само до фейсбук страницата си в специалния за това албум тук, не само да не се подразнят някои читатели от евентуалната реклама, но и да си позволя да ги тествам съвсем обективно, приготвяйки собствената си храна за ежедневието, без да има за цел да обвързана с рецепти.

След като обаче вчера ме затрупахте на лични съобщение за рецепта за представените пилешки стрипсове с гарнитура от салата колсло и царевица с топено сирене и сметана ( рецепта за последното тук), реших, че следващият уред ще се добие с рецепта.

Да си призная, знаех какво ще си напарва веднага щом го получих от куриера. 

Семпло на пръв поглед и  повече от елементарно за приготвяне, тост-филията е един от любимите ми сандвичи.

Тук в града ни има пицария , които ги продава, и въпреки богатия избор на пици и други тлъсти удоволствия, хрупкавата тост -филия е едно от любимите ми неща. 

Специалното при нея според мене е, че може да ползваш стар, ронлив хляб, но при минаването и през тостера, филийките стават супер тънки. Между тях обаче има богата плънка от сочен, разтеглив кашкавал, а в моя случай и луканка. 

Но ето как си го приготвих и аз у дома с помощта на Tefal OptiGrill:

Необходими продукти:

2 филии хляб

кашкавал

шунка/ луканка

масло

шарена сол

домати и краставици

Продуктите са приблизителни, в зависимост това колко броя сандвичи искате да направите. Вие може да измислите и ваши варианти , но аз ще ви го представя така, както го сервират в оригинал :) 

Започвам като включвам грила да загрее. Наистина е направен изключително лесен да употреба - натискам старт, после подходящата картинка ( в случая за сандвичи) , ок и оставям да загрее.

През това време нарязвам хляба. Тъй като оригиналните сандвич са много дълги, режа хляба по дължина ето така. 

Намазвам с крема сирене, а отгоре поставям парченца кашкавал и луканка.

Затварям филията, намазвам отгоре леко с масло  и поставям върху тостера. 

За да не се цапа, слагам лист хартия за печене, тъй като ако го натъпчете с кашкавал, както аз правя, със сигурност ще изтече.  ( Този трик знам от сестра ми , която има съшия грил! Да живее мързела - баща на всички велики открития) 

Гриловам за няколко минути - не се притеснявайте - машината ще ви каже кога е готово :)

След като е готов, се нареждат отгоре домати и краставици и се поръсва със шарена сол.  

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Кекс с нишесте / Easy bundt cake with starch

Някъде прочетох, че днес бил най-депресивният ден от годината. На всичкото отгоре е не само понеделник, но и времето навън е мрачно и наистина потискащо. 

Скоро ще почнат да свалят и коледните лампички от булеварда и сякаш магията на празниците никога не е идвала. Само падащият сняг ни напомня, че зимната приказка още не си е отишла. За съжаление обаче все по-рядко чувам някой да му се радва, както и все по-рядко виждам надничащи от някъде снежни човеци или деца, който да се замерват със снежни топки. 

Аз обаче не се предавам така лесно на сивото настроение, особено, след като знам кое винаги може да го оправи.   

Малко сладост в живота и възможност да проявим въображението си е винаги стимул за появата на голяма усмивка. 

Реших да се подавам на снега и да го използвам за вдъхновение в днешното си творение, особено след като "най-многото" сняг, който Осло успя да види тази година бе само толкова.

В България обаче има достатъчно, което може и да накара хората да забавят крачка при придвижване, но и да се хванат под ръчичка, пък дори и най-нацупената и "охладняла"  женена двойка.  

Днес ще ви покажа как да си направите един от най-лесните десерти, обикновен бърз, пухкав и с различни аромати кекс, като последните ще се подберат от вида нишесте, което решите да използвате. Но ето и рецептата:

Необходими продукти:

6 бр яйца

250 г захар

10 г бакпулвер

200 г нишесте ( или 50:50 брашно/ нишесте) 

Започваме като разбиваме яйцата със захарта на пухкава смес, докато побелеят.

В купа смесваме сухите съставки, като аз използвах нишесте в вкус на банан, за да може и десертът да има такова ухание.

Прибавям към яйчената смес, като разбивам всичко отново с миксера. 

Намаслявам формата за кекс добре, като аз използвах тази силконова формичка във формата на замък. Моята е купена от Холандия, но вече забелязвам, че могат да се намери на много места в България, дори и китайските магазини за левче.

Изсипвам сместа, като поставям формата върху тавичка при печенето, за да е стабилна повърхността.
Пека в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути.

Може да сложите фолио отгоре , ако тръгне да се запича прекалено, както и малко вода в тавичката, за да не се запекат прекалено връхчетата, но това е при моята форма, тъй като сместа не се разпределя напълно равномерно.

За да е пълна приказката, поръсих кекса с обилно количество пудра захар, а в средата му запалих чаена свещ, която огряваше стените му с топлия си цвят.

Кексът наистина е много пухкав и с нежно ухание на банани, като вие може да смесите различни вкусове и да сътворите различни вариации.

Може да изглежда семпъл, но понякога малкото е повече. Така може да го хапвате с различни сладка, течен шоколад и каквото ви хрумне. 

Опитайте!

Красива седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Улични ( дърпани) банички / Homemade "street banitsa

Добре се ориентирате. Днес няма да говоря за диети. Ще ви говоря за невероятното ухание на топли, домашни банички, което се разнася в моята кухня и удоволствието да хапнеш от горещата  закуска, с пълнеж от солено сиренце, в компанията на чаша освежаващо айранче или арианче :) 

Няма по-вкусни от домашните банички, но почти всеки прибягва от време на време до някоя пекарна да си вземе и купечка. За разлика от домашните, които приготвяме с фини кори, те в повечето случаи са дърпани банички, с много по-плътно "месесто" тесто, което ни кара да подскачаме от крак на крак, когато са още горещи, оставяйки лъскав гланц по устните, идеално за студеното време през зимата :) Точно заради това им излиза името като "улични" банички, не защото са леки като поведение или бездомни, просто са такива, като тези", които купуваме навън. 

Баба ми сигурно ще ме отреже от завещанието, ако разбере, но макар тя да точи собственоръчно най-тънките, домашни кори, на мен пак дърпаните банички са ми по-вкусни. Освен това се правят и много по-лесно, а ето кака:

Необходими продукти:

Около 700-800 г брашно

400 мл студена вода

100 мл олио ( плюс още за намазване)
1с.л. оцет

сол 

За пълнеж:
сирене
мазнина

Както виждате в това тесто няма набухватели. Съвсем обикновено е. От продуктите оместваме тесто. Аз слагам сол на вкус - една чаена лъжичка, но напоследък увеличавам, че бях взела сол, която не соли въобще. Затова преценете на вкус. 

Слагам всичко в миксера ( или  в купа, ако месите на ръка) и оформям меко тесто. 

Доомесвам за кратко в малко брашно и разделям на топки.

От това количество могат да илезат около 12 малки банички, в зависимост колко тънко може да разтеглите корите.

Всяко топче намазвам обилно с олио и оставям за около 10 минути, покрити с фолио ( за най-добър резултат оставете 30 минути) . Може и да ги потопите в чиния с олио, за да се "напият" с мазнина.
След това взимам едно топче и започвам да дърпам докато стане тънка кора ( помагам си за начало леко с точилката, но като цяло е добре да не се точи тестото) Колкото по-тънко, толкова по-добре, но аз си ги обичам и по-дебелички :)

Поръсвам отгоре със сирене или извара, мазнина и завивам по дължина ето така, както тези от баничарницата ( нали съм си копирачка):

Нареждам в намаслена тавичка или хартия за печене и пъхам да се пекат в гореща фурна, на около 190- 200 градуса с обдухване.
Може да ги намажете и отгоре с олио, но като цяло, ако корите са ви достатъчно тънки и мазни, няма нужда ;)

Баничкаите стават много бързо, точно колкото и бързо изчезват от масата. 

Аз сядам на масата, че нищо не остана, а пък вие не пропускайте да ги опитате още тази събота за закуска :)
Усмихната почивни дни, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пухкави палачинки с кондензирано мляко / Condensed milk pancakes

Има много видове палачинки, но тези - трябва да опитате! Така сладост, такава пухкавост, такъв аромат, че ти иде да се завиеш в една от тях и да проспиш зимата. Мое лично мнение!
Не, това не са типичните ви американски палачинки, а невероятните палачинки на Борис, които той представи е неговия канал "The life of Boris" тук.
Ако търсите причина да се посмеете, да се напиете с водка и да преядете с майонеза, винаги може да я намерите при него, а веднъж на синя луна може да ви предложи и някое ястие, което макар и приготвено от човек, непознат с теглилки, мерки за безопасност, хигиенни условия,  понятия финес, естетика и трезвеност, всъщност са доста добри като идеи. Точно такава е и днешната рецепта, която ще ви предложа днес.
Палачинки  такава сладост, че както казва самия Борис " ще може да помирисвате цветове и да докосвате звуци".
Макар и приготвени с подсладено кондензирано мляко, не бих ги нарекла втрисащо сладки, затова и с кеф и мярка, може да си ги поднесете с шоколад и банани или други добавки. 

Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

1/2 консерва подсладено кондензирано мляко ( около 200 г)

2 ч.ч. брашно София Мел Класик

2 ч.ч. кефир или прясно мляко

1 яйце

1 ч.л. бакпулвер

щипка сол

малко масло за тигана

В купа слагам яйцето и една -две супени лъжици от брашното. Разбърквам на кашичка. 

След това прибавям кондензираното мляко, (Предполагам, че рецептата ще стане и с неподсладено кондензирано мляко, за тези, които биха искали да си ги хапнат със сирене, но тогава ще погълне повечко брашно или ще трябва да се добави по-малко кефир/ мляко. )

кефира или прясното мляко, 

останалото брашно, шипка сол и бакпулвера. разбърквам хубаво с телена бъркалка докато получа тесто с консистенцията на гъста боза.

Загряваме тигана на средна температура, тъй като заради захарта в тестото палачинките се запичат бързо. Ако е необходимо, намалете на една трета от мощността на котлона, 

Слагам малко масло по повърхността на тигана периодично. 

Изсипвам половин черпак в центъра на тиганчето, за да получа малак палачинка. 

Оставям го да се запече , докато по повърхността й се образуват малки мехурчета и обръщам с помощта на шпатула. 

Колкото по-малка е палачинката, толкова по-равна ще стане, тъй като при обръщане няма да се излива горната част. 
Вие обаче може да направите и големи палачинки, ако не държите точно на тази форма. 

Аз сервирах гарнирани с шоколад, плодове и кокосови стърготини. 

Ако отдавна не сте изненадвали близките си с нова, интересна и супер вкусна закуска, заповядайте :) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Свинско с праз на сач / Pork and leeks in a clay pot ( sach)

За много години, приятели!

Ето, че и аз успях да се надигна от коледно-новогодишните софри, да хвана самолета, въпреки риска да ме таксуват за втора седалка и да се прибера отново у дома.  Докато отказвах с охота предложената ми в самолета храна, премисляйки как точно ще почна следпразничната си диета и спортен режим, въобще не си давах сметка, че ще кацна в Чукотка или по-точно България, но на същите градуси.

Северните температури спадаха най-много до нулата и докато пъшках от жега в шубата , оплаквайки се от натрупаните коледни килца, щом се прибрах в България оцених, че можех да се запася с още. Какво е малко свръхбагаж все пак?

Казвам ви, веднага щом преминах през вратите на летището ме лъхна такъв леден въздух в синусите, че замръзнах като Хан Соло за секунди. Е, не го очаквах! Сняг - да, непочистени пътища - разбира се, но минус 20 на празен и трезвен стомах си е направо животозастрашаващо :)

Ето защо, щом се прибрах у дома реших, че трябва да хапна най-доброто за сезона - свинско с праз и разбира се, чаша червено вино. и защото така и така съм затрупана от преспи сняг и не бързам за никъде, реших, че ще се поглезя и ще си го направя на сач. Не, че това ще удължи времето за готвене, тъй като аз се изхитрих и ползвах жокер :)

Затова пък е несравнимо усещането да боцваш от все още църкащото на плочата месо, топейки залъчета хляб в ароматната мазнинка и пийвайки от червената течност. 

Ако идеята ви допада, извадете забутания в дъното на шкафа сач и го стоплете в студеното време :) 

Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

Около 500 г свинско месо ( аз използвах врат) 

4-5 големи стръка праз

олио

сол на вкус

Започваме  като си подготвяме сача. За целта го намасляваме хубаво с мас или олио или и двете. Слагам го в студена фурна и го пускам на 200 градуса да се затопля заедно със съда. Така това ще стане постепенно и няма да има опасност глината да се пукне от горещината.

През това време нарязваме месото на мръвки, като аз се спирам на свинско от врат, тъй като ми харесва да бъде по-щарено и да има мазнинка.

Запържвам месото в дълбок тиган за кратко в малко олио, тъй като ще си пусне мазнина,

а през това време нарязвам праз на колелца. Той изглежда обемен, но при пърженето се стопява, така че не го пестете. И все пак, не прекалявайте да не стане праз със свинско :)

Прибавяме го към месото и запържваме докато праза омекне и слегне. осоляваме на вкус.

Прехвърляме върху вече горещия сач и допичаме във фурмата като периодично разбъркваме. Тъй като сме обработили ястието до половината не отнема много време, но най-хубавата част, хващането на коричка по месото, запичането на праза и цвърченето на ухайната мазнинка, става именно в сача.

Не мога да ви опиша с каква наслада се хапва тази чудесия! Какво друго ни трябва в това студено време ?! 

И преди да ви оставя да измислите маршрута до близката месарница и къде сте прибрали сача у дома, искам да ви пожелая една още по-щастлива нова година. 

Във всяка година има добри и лоши моменти, както във всеки живот, но ако се научим да ценим добрите, никога няма да имаме лоши години.

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!