Черно-бели кифлички / Black and white bread rolls recipe

Честит първи декември! Всяка сутрин с надежда надничам през прозореца да видя дали случайно и в моя град няма да е наваляло малко сняг, ей така, за сефте! Ама не! Как човек да се оправдае, че е закъснял за работа заради снега, като го няма. Някакси не се приема толкова лесно оправданието "Много ми беше студено да ставам от леглото и хич не ми се идваше!" 

Не казвам, че снегът ще направи работата по-хубава, но пък поне има малко повече поводи за усмивка - падащият пух от небето, танцуващ във въздуха, смехът на играещите деца, аматьорските състезания по фигурно пързаляне тук-таме по улицата и разбира се...снежните ангели. 

А какво по-хубаво, след като се порадваме на снега, да се приберем на топло край каминката с чаша топло какао и един вкусен, сочен и неустоим десерт! 

Става въпрос за тези изкушаващи и грабващи окото черно-бели кифлички, богато окъпани в ароматен ванилов захарен сироп, който ще накара да "залепнете" за чинията по ред причини. Рецептата е чудесна и защото излизат доста бройки и може да сте спокойни, че десерт има винаги щом отворите хладилника (Е, докато ги изядете, де!) 

Точно тази рецепта реших и да тества за пореден път миксера на Делимано ( вижте всичко за продукта тук) 

Влюбена съм във възможностите му за направата на всякакво тесто - с такава бързина и лекота, без да ми се налага да цапам купи, ръцете си и да стържа плота от засъхналото тесто и брашно.  Това много ме улеснява, защото е може би най-неприятната ми част при месенето на тесто.

Делимано ( вижте магазина им тук)  се справи отлично с възложената задача. И тъй като обещах да съм максимално честна относно тестването на продукта, имам едно предложение за подобрението на продукта. Шпатулата, която върви с миксера, е изцяло пластмасова, което не е най-оптимално удобният вариант за "обиране" на купата. Препоръчвам да я замените със силиконова такава. Но сега заради една шпатула, няма да се лиша от толкова изгоден продукт!

И така, без повече предисловие, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

1 яйце

125 мл прясно мляко

125 мл олио

1/3 кубче мая

2-3 с.л. тъмно какао

1 с.л. захар

Около 500 г брашно

За сиропа:

250 г захар

250 мл вода

1 ванилия

Още: кокосови стърготини

Започваме като в купичка с леко затопленото мляко разтваряме една лъжица захар и маята. Оставяме на топло да шупне.

През това време пресяваме около 400 г брашно и го слагам в купата на миксера. Добавям олиото, яйцето, а след това и шупналата мая.

Пускам миксера на бавни обороти първоначално, като постепенно увеличавам скоростта. Започвам да прибавям постепенно от останалото брашно (колкото е необходимо), докато тестото започва да се отделя от купата и се оформи на топка.

Изваждам от купата и разполовявам. Връщам едната половина в миксера и добавям какаото. (Може да разтворите какаото в малко водичка, за да се интегрира по-лесно.)  Само след броени минути тестата са готови. Работим с тях веднага, не ги оставяме да втасват.

Разделям и двете теста на половина, като всяка от тях разточвам на кръг с еднакви размери.

Слагам единия върху другия и разрязвам на кръст, 

а след това всяка четвърт на четири триъгълника ето така:

Навивам на кифлички

и нареждам върху хартия за печене, с която сме покрили тавичките. 

Оставям кифличките на топло, докато бухнат леко, а след това запичам в предварително загрята фурна на 180 градуса. 

Кифличките се пекат до зачервяване (около 15 минути), а през това време приготвям сиропа. На котлона слагам водата и захарта да заврат, а след това намалявам и оставям соса да къкри още 10 минути. Накрая дърпам от огъня и добавям ванилията и разбърквам. 

Важно е  да знаем, че трябва да залеем студени кифлички с топъл сироп или обратното - студен сироп и топли кифлички. Съобразете времето си с приготвянето на двата компонента на десерта.

И за да им придадем още по-зимно усещане, поръсваме с малко кокосови стърготини.

Правилно сте предположили вече, че този десерт е вид мелчета, което ще означава, че Митко ги изяде за нула време.

Опитайте ги и вие! Сладка седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Лесна торта с шоколадови топчета / Chocolate balls cake

Настройвате ли се празнично вече? Не, не питам за традиционното запразване в края на седмицата или пък напомнящото на зомби нашествие по моловете изживяване, наречено "Черен петък". Говоря за това, че, макар и доста по-топло за сезона, в някои места в България успяха да видят първия сняг. 

И това ако не те настрои на предколедна вълна?!. :)  

През прозореца ми ясно надничат украсените по нареждане на гу`син кмета със светлинки булеварди, а пък в магазините вече ни посреща украсено коледно дръвче и оферти за крайно ненужни неща, опаковани примамливо. Особено малките благости, които с пъстрите си коледни опаковки могат да накарат и 120 кг батка да възкликне "Глей, какво е сладко! Ай си го купим" ( Вчера го видях с очите си:)) 

Но аз нали не съм вчерашна (няма да казвам от кога съм, че вече не е за споменаване), няма да се хвана на такива хитри маркетингови кампании. У дома ще се хапват само домашни сладки и десерти за празниците - както е било, така и ще бъде! Съветвам ви и вие да последвате примера ми и да поднасяте на любимите си такива вкусотии, за да не се изкушават от гмо-тата в магазините :) 

И ако те съблазняват с интересна визия, кой е казал, че и ние не можем.

Какво по-коледно от сладкиш със снежни топки?

Това е една наистина супер лесна торта, която е любима на моето момче, защото има топки. (това прозвуча двусмислено по ред причини :)) Но истината е, че един от любимите десерти на Митко са именно скаличките / топчетата и това е може би единственото сладко нещо, което си купува чат - пат навън, ако по някакво чудо на природата няма десерт у дома. 

И така, ако и вие сте сред любителите на този вкус, отделете си едни 60 минути днес и изненадайте близките си с това вкусно, нежно и грабващо окото изкушение. Ето и рецептата:

Необходими продукти:

За блата:

3 яйца

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. прясно мляко

1/2 ч.ч. олио

1 1/2 ч.ч. брашно

25 г тъмно какао

1 ванилия

1 пак. бакпулвер

За крема:

300 г рикота/ ситна извара

250 г заквасена сметана

1/2 ч.ч. пудра захар

1 пак. желатин

Още: 

шоколад

кокосови стърготини

Започваме като разбиваме яйцата със захарта.

После прибавяме млякото, олиото и ванилията. Разбъркваме.

Накрая прибавяме пресятото брашно, бакпулвера и какаото.

Разбиваме хубаво, докато получим еднородна смес. Изсипваме я в предварително застлана тавичка с хартия за печене, като леко намазвам с олио. Тавичката ми е с диаметър около 23 см.

                   

Пъхаме блата да се пече за около 40 минути в предварително загрята фурна на около 170 градуса с обдухване. Готовия блат оставяме да се охлади, а през това време накисвам един желатин в няколко супени лъжици вода. 

                      

Изваждам блата и махам хартията отдолу. Издълбаваме блата, оставяйки около един -два сантиметра кора отстрани. Връщам във формата.

Крема приготвяме като разбиваме рикотата с пудрата захар, а заквасената сметана загряваме в касерола на огъня. Когато стане топла, махам от огъня,  добавям към нея набъбналия желатин и бъркам, докато се разтвори напълно.

                   

Прибавяме сметаната към рикотата и разбъркваме, докато получим хубав крем. Опитайте - ако желаете, добавете още пудра захар, но аз лично харесвам комбинацията на сладост и свежест в десерта.

От издълбания блат правя топчета с размери по желание. За топчетата използвах един разтопен шоколад, малко топло мляко, малко меко масло - неща, които има в хладилника. Може да сложите различни аромати, какао, вместо шоколад, и други добавки. Този елемент от тортата представя богата възможност за експериментиране и може да опитвате в движение.

След като ги направите, сложете една част от крема на дъното на блата, а отгоре наредете топчетата.

Изсипете останалата част от крема и загладете. Отгоре можете да наредите един пласт от натрошените блатове, ако сте си заделили.

                     

Пъхнете в хладилника за няколко часа, за да стегне желатина. Украсете с още топчета по желание.

Моята торта беше с големи топки, но по поръчка на господина, направих и една допълнителна порция от сместа за скалички ( вижте рецептата тук), за да не са му малко :)

Тортата е толкова ефектна при разрез, а свежият сметанов вкус на крема 

се съчетава идеално с шоколадовите и плътни топчета.

Ще се влюбите във всяка хапка! 

Аз ви пожелавам сладки почивни дни, а нашите няма как да не бъдат такива с този десерт! 

Опитайте и вие! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!  

Топящи се в устата маслени сладки / Melt In Your Mouth Butter Cookies

Времето захладня, празниците зачестиха, дъжда се появи, а скоро и снега ...coming soon, както се казва! Все по-приятно е вместо да си шляем трътките по града след работа, да си се приберем на топло и уютно, да седнем на диванчето и да НЕ включваме телевизора ( нищо хубаво няма да излезе от там, вервайте ми) и да си придърпаме някоя хубава книжка ( или пък судоку, макар че Митко винаги се чуди как мога да си почивам с математика :)) Пуснете един диск с любима музика и си придърпайте чинията със сладки. Предполагам, че чиния имате, но ако нямате сладки - сега ще решим и този въпрос. :)

Идеалната "гарнитура" за наближаващите зимни вечери е именно уханието на домашно приготвени сладки, с текстура топяща се в устата. Една страхотна рецепта, която счетох не само за задължителна да споделя с вас, но и идеална да тества възможностите на миксера на Делимано ( вижте го тук)  и неговия специален накрайник за разбиване на масло и маслено тесто. 

Винаги съм се впечатлявам от невероятната гладка текстура, която се получава при маслените кремове, които се разбиват с подобни миксери. Затова и исках да видя дали и тук ще се получи този ефект. И резултатът е - получи се!
 Беше истинско удоволствие да виждам, как цялата пудра захар и брашно се интегрират в маслото, докато накрайника преминаваше с невероятно бързи темпове, като същевременно заглаждаше всяка неравност, но и запазваше въздушността на маслото. Е, мога да заключа, че и тук, Делимано ( вижте сайта им тук)  се справи добре.
Но аз още не съм приключила с тях. Ще видим, ще ви видим и в другите рецепти... :)



Но ето и самата рецепта за тези невероятни сладки:
Необходими продукти:
3  ч.ч брашно
1/2 ч.ч. царевично нишесте
1/2 ч.ч. пудра захар
230 г масло
1 ванилия
щипка сол
щипка индийско орехче
какао за украса

Започваме като разбиваме маслото, което е на стайна температура с 1 1/2 ч ч.ч. брашно, солта, ванилията, нишестето и пудрата захар. Ползвам чаша от 200 мл.

Използвам втория накрайник от картинката, като само за минути и имаме невероятно гладка и пухкава текстура. Готовата смес прехвърлям в метална купа ( или друг подходящ съд), покривам с фолио за свежо съхранение и оставям да стегне в хладилника.

Причината да направя това е, че мекото масло може да поеме много брашно преди да престане да лепне, затова го омесвам на два пъти, за да съм сигурна, че няма да станат прекалено брашнени, а по-скоро маслени бисквитките.

След като маслената смес се охладила, я прехвърлям върху плота и интегрирам месейки още около една чаена чаша ( може малко по-малко или повече) брашно. Трябва да изглежда така, но все още да е меко, но не лепнещо тесто.

Започвам да късам малки парченца от тестото и ги оформям на топчета, а после и леко приплесквам.
За какаовата украса, притискам зъбчетата на виличка в малко како, така че да полепне по нея.

След това натискам с виличката от четири страни ето така, създавайки тази чаровна украса. "Топвайте" виличката в какаото, за всяка или през една от шарките.

Нареждам сладките в тавичка, покрита с хартия за печене с малко разстояние между тях, тъй като те не се надуват много при печенето и остават в почти същата форма.

Печем в предварително загрята фурна на около 170 градуса с обдухване.

Част от тестото разточих и изрязах с формички различни по размер звездички. Вие можете да експериментирате с всякакви форми, тъй като тестото е идеално за целта .

Макар и много семпли, тези домашни бисквитки могат да ви пренесат в детството с този скромен, но истински вкус на масло и ухание на ванилия.

Направете и вие къщата да ухае така още днес.......:)

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!