понеделник, 24 март 2014 г.

Торта "Трите млека" / Tres Leches Cake



О-бо-жа-вам тази торта! Просто нямам думи! Толкова е лека и сочна, идеална за закуска, обяд, следобедно кафе и вечеря. А пък количеството, което излезе, ще ви стигне за тази цел. Отново рецепта, която правя за първи път и даже неотдавна научих за този вид десерт "три млека" или Tres leches. Приготвя се в различни вариации, но аз избрах веднага да се нахвърля на торта, а не обикновен сладкиш - защото винаги ще искам най-доброто. :)


И аз като много други блогъри прекарвам "малко" време в ровене за нови рецепти. Около един-два (-десет и четири) часови инетрвали. Много неща ми минават през очите, но рядко успявам да се запаля толкова много по сладкиш. Обикновено реакцията ми е веднага да направя въображаем списък с какво ми е необходимо и какво вече имам у дома. Почвам да смятам цени, продукти, време и тогава Митко се притичва на помощ. Никак не обича ентусиазма ми да се губи в планиране и обикновено предлага да иде да вземе необходимите продукти. Това "обикновено" е по никое време, защото след работа не остава много време за готвене. Аз първоначално се опитвам да скромнича и да му казвам, че не е спешно и необходимо, но бързо се съгласявам, та изглеждам малко така:


Но как да кажа друго, като само идеята за тази торта не ми даваше мира цели 15 минути преди да реша да я направя :) И какво има да му мислиш толкова по д#@7волите. Та това е торта, напоена с цели три млека, обвити с бухнала сметана и тропически вкус на ананас и ароматен запечен кокос.


Всяка хапка се топи в устата и те кара да затваряш очи, представяйки си как се пльоскаш  върху пухкав сметанов облак, носещ всички неповторими вкусове на тази торта. Обикновено Митко описва този тип десерти като такива, от които ти идва да се нагушкаш! Не мога да бъда повече съгласна с изказването.


Ако още не сте се убедили, че си струва да се приготви, то сега ще го направите, защото следва да ви покажа колко лесно се прави. Украсата вече е въпрос на вкус и импровизация, но аз се опитах да подражавам максимално на оригиналната рецепта, защото смятам, че е изключително елегантна.

И ето, че дойде време да преминем към необходимите продукти:
За блатовете:
5 яйца 
1/2 ч.ч. захар
2 ч.л. ванилов екстракт
1 ч.ч брашно (пресято)

За соса от трите млека:
1 консерва подсладено кондензирано мляко (около 400 г)
350 г неподсладено кондензирано мляко (евапоризирано мляко)
1/2 ч.ч. сметана и 1/2 ч.ч. мляко (или само мляко)
1 бр пръчка канела

За покриване:
400 мл сладкарска сметана за разбиване
1/2 консерва от ананас (125 гр)
150 гр кокосови стърготини

Блатовете приготвяме като разделяме внимателно белтъци от жълтъци. Разбиваме белтъците около 5 минути, като започваме да прибавяме захарта на порции. Бием до разтварянето на захарта и образуването на твърди връхчета на сместа. Оставяме на страна.


През това време в друга купа разбиваме до побеляване жълтъците, след което добавяме  ванилията. Изсипете малка част от белтъците в жълтъчената смес и поръсете с малка част от пресятото брашно. Разбъркайте внимателно, като се стремите да запазите въздушността на сместа. 



Повторете тази процедура още веднъж така, че да се получи пухкава смес. Накрая я прибавете към останалите белтъци и разбърквайте, като продължавате да поръсвате от брашното, докато свърши.


Според мен този начин на хомогенизиране на две различни по плътност смеси е най-подходящ, тъй като постепенно ги изравняваме като състав и по-лесно се разбъркват. (Малко като метода на застройка на супа.)
Прехвърляме готовата смес за блат върху тава с размери 27 x 37 см, предварително покрита с хартия за печене, която леко сме намазнили.


Печем блата в предварително загрята фурна на 180 градуса около половин час. След като готовият блат се охлади напълно, щедро го набучкайте с вилица, за да може по-лесно да абсорбира соса.


Следващата стъпка е приготвянето на соса. За целта смесете всички продукти за него в сосиера и оставете да кипнат на котлона. След като кипнат, намалете огъня и оставете да покъкри сосът около 5 минути.



Тук искам да поясня какви млека съм използвала, тъй като често ме питат този въпрос. Подсладеното кондензирано мляко беше на Duch lady, а за неподсладено използвах това от марката на Pilos на Лидл. Макар да пише, че е кондензирано мляко, то е с консистенцията на евапоризирано ( или още наричано вапоризирано)  мляко и ако не можете да намерите такова, препоръчвам да използвате това. Третото мляко в соса е обикновено прясно краве мляко или халф енд халф, което е половин сметана/ половин мляко. Аз се спрях на последния вариант, тъй като исках десертът да е особено богат на вкус.

Изсипете готовия сос върху блата и оставете хубаво да попие. Най-добре за една нощ в хладилника, но и няколко часа са достатъчни. 

За сглобяването на тортата ни трябват още да разбием изстудената сметана, да отворим консервата с ананас.....


....и да запечем на тефлонов тиган кокосовите стърготини. Така се засилва ароматът им и придобиват този невероятен златист цвят.


Сглобяването на тортата става като разделяме блата на две. Намазваме едната част обилно със сметана,


поръсваме с кокос и слагаме богато от ананаса. Макар и да ми се видя доста, мога да ви кажа, че тортата може да понесе още повече плод от това на картинката.

Накрая сложих още малко сметана, за да мога да изравня крема, пък и да има повече от него, защото най-хубавите торти са тези, които са богати на крем.


С помощта на хартията за печене обръщаме и втория сочен блат върху тортата, като внимаваме да не го счупим.


Накрая ни остава само да украсим с още сметана и кокос.


На сутринта тортето беше готово за фотосесия :)


Красива и никак срамежлива, пърхаше с мигли срещу обектива :)




И защото пролетта е вече на прага ни или не знам, но пак ме навя онова романтично настроение само от вида й.













четвъртък, 20 март 2014 г.

Ирландски картофени хлебчета / Irish Potato Bread Recipe



Дами и Господа, на Вашето внимание - прероденото ми картофено пюре! Така е...понякога в живота на всеки кулинар се налага да готви с лефтовърс по простата причина, че не може (или по-скоро не иска) да яде едно и също нещо два дена подред. Е, ако не е всеки, то поне аз съм така. За щастие има множество рецепти, които седят и си чакат реда в моя списък с "трябва да опитам", за които се използва картофено пюре. Като тези ароматни картофени хлебчета.
Митко си поръча голяма доза, за да има закуска за няколко дни напред, аз нали съм си добра душа, веднага се захванах. Той обича да ги хапва намазани с крема сирене и парченце пушена сьомга.


Слава Богу, това е една от онези рецепти, които няма как да объркате (макар че и това съм правила, но не и тук :)) !!!
Общо взето слагате брашно в картофеното пюре, докато стане на тесто, разточвате, режете по желана форма и хоп - на тигана с малко мазнина. Можете да ги приготвите и в постен вариант, като замените маслото с олио. Ето ги и необходимите продукти:
Около 450-500 гр картофено пюре (в него 60 гр масло и сол на вкус)
120 гр брашно или колкото за средно твърдо тесто
малко олио за тавата

От продуктите омесваме средно твърдо тесто, не трябва да лепне. Разточваме с малко брашно на тънък лист и режем форми по желание. Аз избрах триъгълници.

                 


Печем и от двете страни върху леко намазнен тефлонов тиган до златисто.

 

...или пък по-запечени. Зависи, според вкуса. Тази рецепта определено е много подходяща при плануването на парти-храна, тъй като можете да оформите тези прекрасни хапки:


Ако не сте любител на рибата, заменете с месо по желание. Аз обаче съм голям фен на сьомгата и за мен тази комбинация е класика! И докато пиша рецептата, взе че пак ми се прияде, така че отивам да си хапна :)


А защото рецептата е ирландска, а аз не мога без музика, ето нещо, което върви толкова хубаво с хлебчетата, колкото и чаша хубава бира:



понеделник, 17 март 2014 г.

Механджийски чушки с кайма и механджийски колач от 100-те национални кръчми на България


Интересна история се крие зад днешната рецепта и още по-интересна идея за блога се роди от нея. Преди повече от месец реших да се разходя до един град в България, в който така и не бях ходила - Ловеч. Не веднъж съм казвала, че май съм ходила повече извън страната, отколкото в нея, затова и с много голям интерес посещавам такива места при първа възможност.
Разбира се посетих голяма част от така наречените задължителни забележителности и попивах от красотата на България.

Ловеч

И този път исках да си взема нещо за спомен, но не съм любител на традиционните сувенири. Този, който ми попадна обаче беше повече от оригинален. Говоря за книжка, в която се събират печатите от 100-те национални кръчми на България, по същия модел, както бяха и книжките с печати за 100-те национални забележителности на България (каквато също имам). Разбира се като любител-кулинар, няма как да не ме грабне идеята да обикалям България хем за забележителности, хем за манджа, така че веднага се сдобих с въпросната книжка.

Реших, че прекрасен сувенир от посещението ми в Ловеч ще бъде първият печат в книжката, която закупих от механа "Вароша" в града, която е представителят на Ловеч в проекта. Не мога да не споделя, че бях изключително очарована от богатото меню и доброто обслужване. По принцип не съм човек, който ще иде в механа доброволно, но фууд-блогърът в мен не можа да се стърпи :) Оказа се повече от добро решение, тъй като заведението има наистина много приятна и традиционна атмосфера, без натрапчива музика, както и богат списък със специалитети на заведението. Изборът ми за вечерта беше именно от този списък, защото бях твърдо решена да опитам нещо ново. Това бяха тези невероятни панирани "механджийски чушки" с кайма и доматен сос и този т.нар. "Механджийски колач". Вторият представлява хляб, който се сервира с гарнитура от масло, пресен лук и резенчета осолена сланина.

 

Омитайки лакомо изброеното до тук, на Митко му хрумна идеята да се опитам да пресъздавам по едно ястие от изброените в проекта заведения, и да ги публикувам в блога. Макар и да отнеме доста време, тъй като не съм сигурна кога ще посетя следващото в списъка, реших, че идеята си струва и ето я и първата рецепта в списъка - ястието ни от механа "Вароша" в Ловеч.
И след тази дълга увертюра, ето го и основното ястие, или поне рецептата за него, като започнем с необходимите продукти:

За чушките:
6 бр. печени чушки
200 гр кайма
1 голяма глава лук
брашно за овалване
черен и червен пипер
чубрица
чесън на прах
олио
сол

За соса:
1 ч.ч. доматено пюре/сос (аз използвам домашно)
3-4 скилидки чесън
черен пипер
магданоз
олио


За механджийския колач:
500 гр тесто
80 гр сланина
50 гр масло
1 глава пресен лук

Обелените чушки овалваме в брашно и овкусяваме с малко сол. Оставяме в хладилника и продължаваме с рецептата.


Нарязания на ситно лук задушаваме до прозрачност в малко олио.


Добавяме каймата и подправките. Пържим до готовност.


Пълним чушките с приготвената плънка от кайма и слагаме да се запържат отново в тиган с малко олио. Панировката тук е само от брашно.


През това време в друг тиган приготвяме соса. За целта в малко мазнина запържваме нарязания на ситно чесън, а след това добавяме доматеното пюре/сос. Оставяме да позаври и да се сгъсти. Ако имате течен сос, може да добавите една-две лъжички брашно. Ако доматите не са сладки, може да добавите една ч.л. захар. Всичко зависи от вида на доматите, които ще решите да използвате. Аз използвам домашно доматено пюре, което е малко по-течно и идеално за целта :)
След като сосът се сгъсти, овкусяваме с черен пипер (и сол, ако е необходимо) и прясно нарязан магданоз.

 

Сервираме чушките, залети със сос.


Похапвайте от чушките, като си отчупите парченце от хляба, щедро натъпкан с масло, лук и сланина :)


Едва ли можете да се чувствате на повече от кулинарно пиршество!


Ако все пак скоро нямате път към Ловеч, пригответе това ястие и се насладете на една много вкусна и автентична част от него! Добър Апетит!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...