Най-вкусната рибена чорба / The Best Fish Soup recipe

Ако някой ми беше казал, че някога ще напиша пост, в който да има рибена чорба, че отгоре на всичкото да я наричам и вкусна, сигурно щях да се спукам от смях. Обаче, добре че не съм заложила пари на това, защото ...това се случва! Няма какво да бръщолевя много-много. Чорбата е страхотна и съм сигурна, че ще я хапваме поне веднъж в месеца. Продуктите са малко, но пък напълно достатъчни за приготвянето на ароматна и затопляща супичка в хладните есенни дни. Eто ги и необходимите продукти:

Глава и опашка от сьомга
2-3 чушки
1 голям морков
1 глава лук
2-3 картофа
черен пипер
лют червен пипер
девесил
олио
сол

Измиваме рибата и я слагаме в подходяща, по-дълбока тенджерка. Наливаме вода, докато облее рибата, и слагаме на огъня да заври. При завирането се образува пяна, която премахваме с лъжица.

 

Прибавяме нарязаните на ситно равни количества - морков, чушки и лук. 

 

Овкусяваме с олио и подправки на вкус. Оставяме отново да заври, а след това намаляваме огъня и оставяме да къкри.

 

Проверявайте рибата. Когато е готова, я извадете върху дъска и оставете да се охлади. През това време прибавете нарязаните на ситно картофи към супата.

След като премине опасността от това да се изгорим, почистете само хубавото месо от рибата, накъсайте го на малки парченца и го прибавете към супата. Картофите също трябва да са готови по това време. Изключете котлона.

Сервирайте супата на гладни и не толкова гладни хора - и двете групи ще си изядат всичко :)
Към рецептата за рибена чорба със скумрия тук !

Мързелива картофена запеканка със салам и топено сирене / Lazy potatoes with salami and cheese

Ето такива ястия се раждат, когато човек трябва да си прочисти хладилника. Уж на шега обаче, това ястие си остана в този вид и си се готви по този начин вече няколко години у дома. По принцип обичаме супер запечен салам, да хрупка. Като бях малка, казвах, че искам салама на лодчици. Ето защо обикновено тази запеканка има този вид (снимка от старите архиви):

 Малко бие на изгоряло, но не е!:)

Сега отново се оказах със същите продукти в хладилника и си казах: "Защо да не споделя с вас тази рецепта за мързелива запеканка" ?!

Съвет: Можете да пропуснете чушките, но аз имам много за изразходване, така че не ги пестих:

Ето ги и необходимите продукти:
3-4 бр. по-големи картофа
4 бр.чушки
100 гр пушено топено сирене
100 гр шпек салам
чубрица
олио
сол

Нарязваме картофите и чушките на кръгчета. (Отделете малко от чушките за накрая, по желание) Овкусете хубаво със сол, олио и чубрица, разбъркайте всичко и изсипете в подходяща тавичка за печене.

 

Долейте вода, колкото да облее леко картофите. Печете в силна фурна, докато водата заври, а след това намалете и печете, докато картофите станат готови. Проверявайте ги, тъй като различните сортове картофи имат различно време за приготвяне.

 

Когато са готови и водата е поизвряла, извадете от печката и наредете отгоре нарязаните на кръгчета - шпек, топено сирене и още малко чушки. Върнете в печката и допечете ястието.

Много вкусно и лесно за приготвяне ястие, само за няколко минути.

 

Бих казала да сервирате още топло, но внимавайте, защото не случайно се казва "горещо като горещ картоф" :)

Опитайте и вие!

Bon Appetit!

Торта "Зебра" / Zebra Cake

Вярвате или не, за първи път приготвям тази торта. Класика във всеки смисъл на думата, защото едва ли има български дом, в който не се е разнесъл ароматът на печената "зебра". Дали ще е просто във формата на кекс или торта, почти всеки е опитвал вкуса й. Аз също, но не у дома, а на гости.

Така се стекоха нещата, че у мен се озова рецептата на мама, на която от едната страна е "зебрата", а от другата - торта "Гараш".  Без много да му мисля реших, че трябва да я приготвя.

Ще ви напиша оригиналната рецепта така, както е при майка ми, въпреки че аз не се сдържах и промених крема. Използвах този от торта "Наполеон", но половин доза, защото просто такъв крем ми се хапваше.

Така или иначе се получи изключително сочна, сладка и нежна торта, която в момента я няма. Казвам ви, приготвих я вчера!

Ето ги и необходимите продукти (оригиналната рецепта) :
за блатовете:
8 яйца
1 1/2 ч.ч. захар
4 к.ч. брашно
1 к.ч. какао
2 к.ч. млени орехи

за захарния сироп:
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. вода

за глазурата:
125 гр масло

3 с.л. какао
5-6 с.сл. захар
5 - 6 с.л прясно мляко

Започваме като разбиваме хубаво с миксер яйцата със захарта до побеляване:

Готовата смес разделяме на две равни части. В едната част се слагат 3 к.ч. брашно. В другата част се слага 1 к.ч. брашно, 1 к.ч. какао (аз сложих едно пакетче какао на Д-р Йоткер от 50 гр) и 2 к.ч. млени орехи.

В оригиналната рецепта се пече един голям блат в подходяща намазнена и набрашнена тавичка. С чашка изсипваме в центъра на тавичката първо от жълтата смес, а после с друга чашка изсипваме в центъра на жълтата смес - кафява. Така се редуват до изчерпване на смесите.

Аз обаче реших да направя три по-малки блата и използвах тези тавички за еднократна употреба от по 20 см в диаметър. Разпределях сместа посредством лъжички, една върху друга.

Ако ви се иска, си поиграйте още малко, ето така:

Блата (блатовете) печем около 35-40 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна, докато забучена клечка в тях излиза суха.

Следващите стъпки са приготвянето на захарния сироп и глазурата. Захарният сироп се приготвя като водата и захарта се слагат в тенджера на котлона, докато заврат. Аз предпочитам да карамелизирам захарта преди добавянето на водата - тоест карамеления сироп. 

Глазурата се приготвя като се смесват съставките за нея и се слага на слаб огън на котлона да се хомогенизира, като разбъркваме. 

Сладкишът се сглобява като изстиналият блат се сиропира със захарния сироп, а отгоре се излива и глазурата. Можете да украсите и с още орехи.

Аз обаче реших да заменя глазурата с крема от торта "Наполеон", като направих само половин доза. Тоест използвах:

500 мл мляко

1/2 ч.ч. захар

65 гр масло

2 яйца

4 с.л. брашно

1 ванилия

Начинът на приготвяне е като в посочения линк. Сиропирах блатовете и намазах обилно с леко охладения крем. Сложих и малко счукани орехи върху всеки пласт крем, като завърших и с тях украсата на тортата отгоре. Реших да не слагам по страните, тъй като ми хареса как се запазиха редуващите се цветове на "тортата зебра" - бяло и черно.

Чудесна домашна торта с вкус на спомени :)