Печени понички а ла Дънкин Донътс/ Baked donuts a la Dunkin' Donuts

Едно такова ми е празнично, макар и предпразнично ...дето се вика, запразва ми се вече, бе хора! 

Ако това означава все по-трудно да мислим за работа, а по-лесно за свинско с винско, последвано от някой благ десерт, то определено вече съм на тази вълна.

С падането на градусите, падат и притесненията ми, че ще кача някое и друго кило и взех с кеф да си меся някакви тестени сладкиш, та у дома постоянно ухае на пекарна. 

Последния ми съвсем не скромно казано шедьовър са тези невероятни печени понички. 

Направени без специални формички, излишно пържене и суетене, тези сладури обраха овациите сред почерпените, които се чудеха коя по-напред да опитат. Не само, че от едно тесто направих - бели и шоколадови понички, но и ми достави истинско удоволствие да ги декорирам с каквото имах у дома по шкафовете. 

Тази рецепта е идеална за всеки ден, тъй като става бързо, поничките са трайни, а пък е удоволствие да поканите и децата да помагат с декорацията. с наближаващите празници са и идеален подарък за близки и приятели, ако ги украсите в цветовете на сезона. Но ето и самата рецепта, като започнем с необходимите продукти:

За тестото:

2 ч.ч. брашно София мел Класик ( плюс още за доомесване) 

2/ 3 ч.ч. прясно мляко

1/2 кубче жива мая

1/4 ч.ч. захар

1 жълтък 

2 с.л. масло

1 ванилия

щипка сол

1-3 с.л. какао

За декорация:

цветен айсинг ( рецепта по-надолу в описанието)

шоколадов ганаш ( рецепта тук)

ядки, захарни конфети, шоколадови пръчици, кокос

Започваме като омесваме тестото. За целта пресяваме брашното в подходящ съд. При мен купата на миксера, тъй като свикнах да меся с него. 

През това време, в леко затопленото мляко, разтваряме захарта и маята. Оставяме на топло да шупне, като ако в стаята е хладно и искам да ускоря процеса, слагам съдчето с маята в купа с топла вода. 

След като маята шупне, я излизаме при брашното. Добавяме щипка сол, ванилия и включваме миксера.               

                      

Докато тестото се меси, прибавяме жълтъка и леко разтопеното масло.               

Прибавяме още малко брашно, по време на процеса, ако е необходимо, като се стремим към меко, и все още лепнещо тесто. Тогава го разделяме на две, като оставаме едната част в купата на миксера, а друга дооместваме с още брашно на плота. Трябва да получим меко, нелепнещо тесто, което оформяме на топка. 

                      

Към тестото в миксера започваме да добавяме какао (и още брашно, ако желаете), докато се получи отново меко, нелепнещо тесто.  

Така правя двата вида тесто, като всяко поставям в леко намаслена с олио купа и оставям на топло да втаса и увеличи обема.

               

След като тестото се е удвоило, разточвам на лист.

С помощта на чаша и капачка изрязвам поничките, 

               

а след това нареждам върху хартия за печене и покривам с кърпа и оставям да втасат още един път.  След това пъхам да се изпекат за около 8 минути в предварително загрята фурма на 190 градуса.

                      

По същия начин процедираме и с кафявото тесто. Готовите понички декорирам по желание с  шоколадов ганаш и различни видове поръски като млени орехи, крокан, кокос....

или с айсинг, оцветен с различни боички. Аз направих моят от останалия белтък, чаена чаша  пудра захар и няколко капки пресен лимонов сок. Разбиваме всичко на средно гъста бяла маса, като е хубаво да сме пресели пудрата захар няколко пъти, за да бъде възможно най-гладка, Разделям я на няколко част, оставям една бяла, а останалите оцветявам с хранителни боички - розова , синьо и други цветове ;) 

Отгоре украсявам с различни цветни конфети и кристална захар. Поничките са толкова меки и крехки, а това, че са печени ги прави толкова по-леки при консумация, заради отсъствието на мазнина.

И макар да не са точната технология на марковите понички, реших да ги нарека така заради начина им на украсяван и самия им вид, които мисля, че грабват окото още от първия път. Толкова са пъстри и весели, че се чудя дали да не си напарва такава вкусна украса за елхата тази година ;) 

Почерпете се, има за всички!

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Понички с пълнеж / Doughnut dough recipe

 

За хората каращи ски, сноуборд, билибо, шейна или найлон има добри новини :) заваля малко сняг днес, така че уикенда може да отскочите до някоя писта и да се разкършите или разчекнете, кой каквото си може.

Аз пък ще си гледам снега през прозореца и ще се радвам, че все още мога да си нося по-дебелите дрешки и да си хапвам тестено. Тази събота съм обещала на милотУ понички за закуска и се сетих, че това е още една рецепта, която направих към рецептите от опаковките на брашната на София мел\, която не съм ви споделяла, а може да я имате у дома вече. 

Тази рецепта е била изпратена до тях от Михаил Ненов от Добрич, а сега ви я показвам и аз. 

Необходими продукти:

700 г брашно София Мел Екстра

4 яйца

1 кубче мая ( 42 г или 2 пак. суха от по 7 г) 

50 г краве масло

220 мл прясно мляко

150 г захар

2 ванилии

олио за пържене

В купа смесете топлото мляко и маята. После добавете останалите продукти, като оставите брашното последно.

Омесете меко тесто и оставете да втаса, докато удвои обема си.

Разточете тестото с дебелина 5-7 мм и нарежете на кръгчета. Оставете ги да бухнат още веднъж под кърпа.

Пържете ги в средно нагорещена мазнина, за да не прегорят. 

Готовите понички поръсваме с пудра захар и пълним с мармалад или пък течен шоколад.

Всеки път като правя изделия поръсени с пудра захар ми напомнят на снега и колко е хубаво, когато всичко се покрие с бялата пелена. Понякога ми иде да поръся с пудра захар и разни хора, които срещам или се сблъсквам, та поне малко да грейнат или да станат една идея по-благи.                                                                                     За сега ще се поглезим у дома с тези понички, а ако ги направите, не забравяйте да ми пращате вашите снимки на електронната поща cussivalo@yahoo.com или да ги споделяте като коментар в страницата на блога във Фейсбук или съобщение / стори в Инстаграм Аз ще се постарая да ги споделя ;) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

Печени понички Крем Брюле / Baked Creme Brulee Doughnuts

Много дълга  бе тази работна седмица, значи! Да, знам, че в понеделник даже не работихме, но следващите дни бяха толкова натоварени, че съм сигурна, че ако се разровя ще намеря още някой бял косъм на косата си.

 Днес например в работата имахме един толкова  груб и ужасен клиент, че направо ме разтрепери. Не знам как хората успяват да забравят, че в която и сфера на работа да се намират насреща им са просто хора и дори и да са недоволни с нещо,  крещенето не помага. Записах го в системата като "Asshole Тъпанаров" и се надявам кармата да си свърши работата, защото професионализмът ми не ми позволи да го пратя там където слънце не огрява. 

За сметка на това изпитвам неистова нужда да се отдам на любимото си хоби през уикенда - готвене и съответно похапване на вкусотийки. Знам, че лятото е пред нас, макар и да не го показва умело с тези студени температури, но честно казано ми писна да чакам 2020 да влезе в час и да не се държи и тя като Аsshole Тръпанаров. Затова и ще си събудя ендорфините в мозъка с нещо сладко, много вкусно и по-възможност лесно за готвене, тъй като умората си казва думата.

По случай рождения ден на Др. Йоткер реших да опитам новия им Пудинг Крем Брюле, като се почерпя за тяхно здраве с пухкави печени понички, които отгоре имат тънка, хрупкава карамелена коричка, а отвътре - отвътре се крие ароматния крем Брюле. Ако искате да изпринтите рецептата, отидете направо ТУК, 

а ако искате да ви разкажа как да си ги направите у дома, преминете към рецептата по-надолу: 

Печени понички с крем Брюле

Брой:15 броя

Време: 60 минути

трудност: средна трудност

Необходими продукти:

За поничките:

Около 400 г брашно 

60 г. захар

щипка сол

1 пак суха мая Др. Йоткер

190 мл прясно мляко. затоплено мляко

3 с.л. зехтин / олио ( плюс още за купата)

2 жълтъка

1 ванилена захар Др. Йоткер

За крема:

1 пак. др. Йоткер пудинг крем Брюле

600 мл прясно мляко

70 г масло

50 г захар

За глазурата: 

200 г захар

1-2 с.л. вода

Започваме с тестото за поничките ( позната ви е от тук) . В купата на миксера с приставка за месене слагаме половината брашно и правим кладенче. В него сипваме захарта,   леко затопленото мляко и маята. След това прибавяме жълтъците, а по ръба на купата солта и мазнината. Пускаме да меси докато постепенно прибавяме още от брашното, докато получим меко, отделящо се от купата  тесто.

Слагаме го в мазана с олио купа и го оставяме на топло, покрито с кърпа, да втаса и удвои обема си. 

През това време правим крема за да има време да изстине.

Приготвяме пудинга както слагаме 500 мл от млякото и захарта да се затоплят на котлона до степен на кипете. Останалите 100 мл смесваме със съдържанието на пакетчето на рядка кашичка. Прибавяме към млякото като тръгне да завира и бъркаме енергично, за да не стане на бучки крема. Щом се сгъсти до консистенцията на пудинг, дърпаме от огъня и прибавям маслото. 

Прехвърляме крема върху измит със студена вода метален поднос и разнасяме равномерно, така че изстине по-бързо. Покрийте още горещ със стреч фолио, за да не образува коричка. 

Връщаме се на тестото. като го разточваме на не много тънък лист върху набрашнен плот и изрязваме кръгове с помощта на чаша. Оставяме ги да се надигнат още малко, като не е необходимо да удвоят големината си.

След това ги пъхаме да се пекат в предварително затоплена на около 190 градуса фурна за около 10 минути или до получаването на хубав светло кафяв цвят.

Готовите понички оставяме да изстинат , а след това пълним с готовия крем, който прехвърляме в пош. Добре е преди това пак да го разбъркаме за кратко с миксер или телена бъркалка, за да стане пухкав. 

Последната стъпка е да направим хрупкавата карамелена глазура. Слагаме в подходящ съд захарта и водата на котлона да се карамелизира,  докато получим течен карамел. Топваме съвсем леко горната част на поничката в него и отцеждаме - внимавайте да не се покапете, карамелът гори!!!

Редим върху поднос хартия за печене и оставяме да стегне. 

Усещането да захапете от пухкавата поничка, прекършвайки тънката карамелена коричка, а вътре да ви чака изстудения и ухане крем Брюле, е просто неописуемо :) 

В дни като днешния си давам сметка, че храната наистина е лекарство и понякога, в години като сегашната, диетата не ми е приоритет. Най-важно за мен е да се насладя на живота си, да усетя топлина и уют, да се почувствам жива и още повече да споделя сладкишите с любимите си хора. Когато виждам техните усмивки се зараждам толкова много и затова готвенето наистина е моето хоби! 

Ако искате и вие няколко мига кулинарна психотерапия, но и не трудна рецепта, тази е вашата! 

Ще се радвам моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Олиболен / Oliebollen (Dutch Doughnuts) Recipe

На вниманието на всички, дойде време за....Олиболен! На Митко винаги му звучи като Косе-босе, с което ме спуква от смях! А иначе са просто супер-дупер вкусните холандски понички, които се хапват през зимата, около празниците и ароматът им се носи из всяка уличка, предизвикваща страшно къркорене в коремчето.

Всеки път, когато излизаме на разходка по холандските улици, си казвам, че няма да си купувам сега, ще стана цялата в пудра захар и "лъскав гланц по устните", но винаги се предавам и накрая се озовавам ръфаща, изверяла от горещото, ароматно тесто, набъчкано с най-вкусните стафиди и парченца ябълки евър! 

Но наистина - кой може да устои на този захарен аромат, носещ се из студения, зимен въздух! Когато е студено, имам чувството, че всичко мирише вкусно! 

Ако се съмнявате, недейте! Точно по тази причина навсякъде се продават сандвичи с риба херинга или пържени рибни хапки, и съм убедена, че миризмата на риба не е една от най-привлекателните! Но не и там! Не и през зимата!

И така, връщам се на поничките! Те са тестени, затова няма да ви лъжа, няма да отслабнете от тях, колкото и повече да ги ядете :)

Олибол (в ед.число) или олиболен в повечко бройки, както ги купувам :), са традиционен холандски сладкиш. Хапват се богато поръсени с пудра захар, като нашенските мекички :)

Олиболените са толкова традиционни за новогодишните празници, че често биват поднасяни като официалния десерт за вечерта, украсени с бенгалски огън.

И защото Нова година не беше много далече, а пък аз вече съм в България и пак ми се приядоха, реших, че ще е добра идея да си ги приготвя сама и да ви предложа рецептата. По принцип можете да закупите готова смес и за олиболен в холандските магазини, но понеже сме по истинските неща (а и няма как да се намери в магазина в Тодоричене например), смятам, че е добре да ви дам пълна рецепта. А тя дори не е сложна! Всъщност е една от най-лесните, които съм правила напоследък!  

Необходими продукти:
500 г брашно
1 кубче прясна мая (42г)
1 ч.ч. прясно краве мляко (200мл)
2 ч.л. сол
1 с.л. захар
1 яйце
1 ябълка
канела
1 1/2 ч.ч. стафиди (черни и бели)
Около 3 ч.ч. олио за пържене
1/2 ч.ч. пудра захар (и повече) за поръсване

Слагам в купичка леко затопленото мляко с една супена лъжица захар и маята - да се разтвори и да шупне. През това време в купа пресявам брашното, прибавям солта, яйцето (и канелата по желание) ( Тук искам да уточня, че според мен поничките ще станат и с половин кубче мая, но тъй като при мен не се усети вкус на мая в тестото, реших да запазя оригиналното количество. В името на икономията обаче - можете да използвате и половин кубче. :)  ) 

Прибавяме маята към брашното и замесваме меко тесто, към което прибавяме стафидите и нарязаната на малки кубчета ябълка. Хубаво е да накиснем стафидите за кратко във вода преди това, за да набъбнат.

Оставяме тестото да втаса за около час. Тогава в касерола слагаме олиото да загрее. Колкото по-малък е диаметърът на съда, толкова по-малко олио ще ви трябва за маслената баня.

С помощта на две лъжици или лъжица за сладолед, както използвах аз, взимаме малки топчета от тестото и пържим в горещото олио.

Пържим, докато топчетата придобият оранжево-златист цвят! Не се притеснявайте, че вътрешността им седи малко тестена. Това е заради влажните стафиди и ябълки.

Поръсваме обилно със захар, тъй като самото тесто не е сладко само по себе си :)

Така се зарадвах, че се получиха толкова вкусни още от първия опит! Голямо облекчение...смъртният ми враг - маята - взе да сдава багажа пред нарастващите ми кулинарни сили! :)

Надявам се и на вас да ви харесат, ако решите да ги опитате! 

P.s. Този път снимките не ми бяха стихията, но трудно се снима, когато до теб седи досада и повтаря "Можем ли да ядем вече, а, можем ли?!?!?!" :)))

Добър апетит, скъпи приятели!