петък, 16 октомври 2020 г.

Как се прави традиционно пиле с ориз / Chicken with Rice Bulgarian Style

 

Помните ли първите си опити да готвите? Не онези в детските години с яйца на очи или пък някакъв бърз кекс, а онези, в които за първи път се изправяте пред изпитанието на мамините и традиционни български гозби. 

Спомням си, че преди да замина за Германия записах рецептата на мама за мусака, пиле с ориз и пълнени чушки в един тефтер, с илюзорната представа, че ще мога да ги направя като нея. Когато отидох и разбрах, че не може да направиш пълнените чушки на мама с ориз басмати и чушки колкото глава, които са съвсем различен сорт. Всичко беше различно.

 Отне ми време да  усъвършенствам рецептите и дори сега не искам да ги готвя, ако мама все още може да ме глези с автентичния им вкус. И все пак, си дадох сметка, че всеки един ден, някое ново момиче или момче ще потърси рецептата им в Интернет и ще иска да ги направи, чудейки се - коя точно е истинската рецепта. Коя се доближава най-точно до познатия ни вкус. Аз не мога да обещая, че днешната рецепта е такава за всички, но мога да ви кажа, че е моята! Нашата семейна рецепта! Това, което отличава готвенето на мама, че знае точно колко и кои продукти подправки да ползва в ястията. Никога няма да я видиш да слага нещо, където не му е мястото и така при нея "малкото е повече". 

Дори с половинката спорим понякога коя майка готви по-добре ( както си е реда, с лазерни мечове), но и той признава, че майка ми винаги слага точно толкава колкото и от каквото трябва. Сега я поканих да ви покаже КАК ДА СИ НАПРАВИТЕ САМИ домашно ПИЛЕ ( Пилуе) с ОРИЗ, и то - с правилния ориз

Много често хората допускат грешката да слагат всякакви зеленчуци или подправки на всички ястия и накрая имат един общ познат вкус. Както казах, мама обаче не прави тази грешка и се надявам да ми се доверите и да опитате рецептата. Оризът е Екстра на Крина, който е чудесен точно за традиционни български рецепти, но сега и закупуването му ще помогне на деца в нужда.

Обратно към рецептата. Пилето с ориз си има своите тънкости, но като цяло е рецепта с много малко продукти и възможността сбъркате. Тъкнкостите само ще определят дали ще бъде вкусно или мнооого вкусно. Може да използвате цяло пиле или пилешки бутчета. Майка ми прави обикновено с три пилешки бутчета за 1 ч.ч. ориз. Тук увеличих бройката, за да запълня тавата, но толкова ще ви излезе и с едно цяло пиле от около килограм и половина месо. 

Традиционно, мама и баба винаги са варили пилето предварителни и най-вероятно така е най-стария начин, за да получите хубаво пиле с ориз. И все пак, не може да се отрече, че месото има вкус леко на разварено и хората го сравняват точно като с пиле за супа. 

Друг елемент е, че месото, ако остане за следващия ден не е така вкусно като месото от днешната рецепта. Това е единствената разлика, която съм направила в мамината рецепта и тя самата прегърна промяна след толкава години готвене по нейния си начин, като се убеди, че предварително запечено пилето е в пъти по-вкусно.

При запичането и мазнината от месото в тавата овкусява допълнително ориза и мога да ви кажа, че няма да сбъркате, ако го приготвите точно по този начин. Да започваме.

Необходими продукти:

1 пиле ( или само бутчета) 
1 1/2 ч.ч*. ориз Екстра Крина 
2 средни глави лук
2 червени чушки
черен пипер
сол
пресен магданоз
олио
 1ч.ч = 200 мл

Първо измиваме и изчистваме месото, ако по него има ненужна кожа, пара  и т.н

Нареждаме бутчетатта в подходяща тавичка и слагаме сол от двете им страни. Солта е тънък момент, ако готвите за първи път каквото и да е, защото наистина се чудите колко е достатъчно. Хванете с пръсти сол и просто гледайте да поръсите навсякъде. Няма по-лошо от безсолно месо. Наредете в тавата и залейте с няколко щрихи олио и съвсем малко водичка, колкото да покрива дъното. 

Пъхнете във фурната и печете първо на 200 градуса докато заври водата, после намалете до 180. Печете около 40 минути или до моментът, в който като забиете виличка в бутчето ще изтече бистър на цвят сок и изглеждат ето така.

Когато пилето е почти готово се захващаме с ориза. 

За целта накълцваме на ситно две средни или една по-голяма глава лук. Аз го правя на чопъра. Отделно си отмерваме ориза, като аз сложих една и половина чаена чаша, но за средна по големина тавичка и една чаена чаша ще ви стигне. Разбира се това зависи и човек какво обича да има повече - ориз или повече месо. 

Измиваме го под течаща вода, докато мътната вода започне да става бистра, за да отмие нишестето и ориза накрая да бъде точно такъв какъвто го обичаме - пухкав и с разделящи се зрънца, но и сочен също така.

                             

Единственото нещо, което мама слага на ориза - това е червена чушка. Яла съм стотици хиляди пилета с ориз и мога да ви кажа, че това е и единствения зеленчук, който трябва да има. Виждала съм и моркови, грах и какво ли не, но не са нужни. За разлика от други неща, чушката НИКОГА не я слагаме на чопъра. Тя се нарязва на малки, симпатични кубченца, така че може да я усещате в ориза, със своя неповторим вкус. 


В тиган слагаме олио, така че да покрие дъното и загряваме на две трети от мощността на котлона. Прибавяме лука и запържваме докато омекне и стане прозрачен ето така.


След това прибавяме и чушката. Пържим още около минута, 


а след това прибавяме ориза и запържваме още за минута-две, докато поеме мазнината и стане по-прозоречен. Овкусяваме със сол и черен пипер. Ние слагаме около 1 с.л. равна сол на една чаена чаша ориз, но наистина това ще варира и в зависимост от вида на солта. 
Аз слагам щедро количество млян черен пипер, вие може да сложите и на зърна. 
След като оризът е готов, изваждаме тавата с бутчетата. Изваждаме ги внимателно в чиния и си отделяме половината от образувалата се мазнина в тавата. 
В тавата разпределяме по дъното ориза,

                          

а отгоре нареждаме бутчетата ( или пилешкото месо, което сме избрали)
Заливаме с хладка до топла водичка ( обикновено я загряваме в тигана от ориза, тъкмо да обере вкусовете и мазнината по него), като мама винаги приготвя ориза 3 към 1. Тоест на 1 чаена чаша ориз 3 ч.ч. вода.
Така го направихме и тук и стана много добре.


Върху самите бутчета леко заливаме с отцедената мазнина от месото, която си заделяме, така че кожата да стане още по-ароматна при печене и пъхаме отново във фурната да се пече на 200 градуса, а след като заври - намаляваме на 180 градуса.


                                                                                                                                               Печем още около 30-40 минути. Става наистина бързо, като може да отваряте фурната и да разпределяте ориза, ако ви се струва, че някъде е отишло повече.                                                                                                                                                                                                                                                   Готовия ориз оставяме да почине за малко, за да поеме остатъка от течността в тавата и поръсваме с накълцан песен магданоз.  




Аз винаги слагам още малко прясно смлян черен пипер, защото ароматът му и лека пикантност направо ме пренасят в най-скъпите ми детски спомени. Надявам се и за вас да е така и всички съвети и описания да ви помогнат ада се научите да правите най-вкусното пиле с ориз на света.


Ако е така, не забравяйте да ми напишете своя коментар и да ми споделите впечатленията си. 


Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 




Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!





вторник, 13 октомври 2020 г.

Бисквитена торта на топки със Специален пудинг Dr. Oetker / Easy Chocolate and Vanilla Icebox Cake Dr. Oetker


Научихте ли новината? Четири планети ще бъдат ретроградни този октомври!!! Ми да идват вече, че откога ги чаках/?!  Тази 2020-та взе да доскучава. Не знам за вас, но аз реших, че няма да пазя повече диета. Налях си един шот уиски в сутрешния чай и мога да ви кажа, че съм много по-спокойна и оптимистично настроена. И без това навън захладя, заваля, скоро и извънземните ще кацнат, за къде да я пазя тази фигура? Както прогнозите сочат, зимата ще ни затворят у дома отново заради карантини и вируси и няма кой да я види под трите ката дрехи.

С баба започнахме да затваряме даже зимнината от Джони Уокър и Джеймисън в буркани и сега и Апокалипсис не ни плаши. 

Така де, мога да кажа с ръка на сърцето,  че с наближаване на края на годината, всички сме на последни сили - и психически и физически, а желанието за топли и сгряващи напитки, отпускащи  нервната система са повече от добре дошли, а Д-р Радва би казала -  и препоръчителни!


Ето, аз например искам днес да ви изкуша с едно торте, което ще ви омае с невероятна визия, но и вкус. Най-хубавото е, че е  толкова лесна, че и пиян може да я направи. 

За да не стигаме до там обаче, използвам от ароматната есенция на Др. Йоткер, за да може и по-малките от mi familia да я опитат. И така, като сме почнали - и два от техните нови крема - Специален пудинг за бисквитена торта. 
Не можах да не се изкуша, тъй като знаете ,че лакомията и мързелът в мен са двигателна сила и понякога обожавам да създавам много лесни и бързи торти като днешната. 

Преди години за първи път опитах такава бисквитена торта на топки и ми стана фаворит. Сега ви представям и тази рецепта, която може да си ИЗПРИНТИТЕ ОТ ТУК направо! 



Необходим продукти:
200 г бисквити (1 пакет какаови)
200 г бисквити (1 пакет обикновени бели)
1600 мл прясно мляко
140 г захар
100 г стафиди
70 г шоколадови капки

Започваме като накисваме стафидите в малко гореща вода, към която прибавяме 1 ч.л. от есенцията ром. Докато стафидите се накисват, приготвяме двата крема едновременно, но в два отделни съда на котлона.

 

Приготвяме ги спрямо описанието на пакетчето, но всеки с 700 мл мляко и  по 70 г захар за пакет пудинг, отделно ще ни трябват 200 мл мляко за овалване на бисквитите.


След като кремовете са готови, а стафидите набъбнали, започваме със сглобяването на тортата. Избираме подходящ съд за реденето на тортата. Започваме с пласт шоколадови бисквити, като всяка топваме съвсем за малко в останалото ни прясно мляко. Отгоре разпределяме част от ваниловия крем и поръсваме с "пияните" стафиди.

                            
Започваме да редим втория ред с белите бисквити, които също топваме в мляко. Върху тях слагаме от шоколадовия крем и поръсваме с шоколадови капки (или заменете с нарязан на ситно шоколад по желание). 


Слагаме отново шоколадови бисквити (пак потопени в мляко) и добавяме още от ваниловия крем. 


Отгоре украсяваме с останалите ни шоколад, стафиди, захарна декорация и шоколадов крем.


Оставяме тортата напълно да изстине (мин. 4 часа в хладилник) и я сервираме на топки с помощта на лъжица за сладолед. Загребвайки от всички пластове, оформяме вкусни и ароматни порции с мраморни цветове, които преливат, а вкусът им е неописуем.


Може да комбинирате вкусовете с малко плодове, горещ шоколадов сос, хрупкави перли и да не забравяме ..ароматно питие ;) 

Няколко "топки" торта и съм готова за ретроградния Октомври! 


I fear nothing! 


Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!








петък, 9 октомври 2020 г.

Чевапи с домашен айвар / Cevapi with Homemade Ayvar Sauce


Ето как стоят нещата напоследък при мен:  Имам много идеи, но малко време! Голямо желание, но никакви сили. Много се радвам, че съм жива и здрава до този момент от година, но в същото време започвам да мисля, че моята кармична определеност е постоянно изтощен картоф. Заспивам толкова рано, че понякога това е още в седнало положение с телефона или дистанционното в ръка. Постоянно имам неотговорни съобщения, коментари, мейли, а сестра ми и майка ми са единствената част от хората, която се стремя да не пренебрегвам, но това пак не им пречи да се оплакват, че не им се обаждам или ходя на гости. Позволявам си една-две вечери в месеца социален живот и след това отново се прибирам пещерата, където ме чак куп работа.

 Всичко се връща в живота и го усещам на плещите си. Преди години имах толкава свободно време, но нито го оценявах и за съжаление не го и прекарах в компанията, която си заслужаваше. Сега имам огромно желание да бъде с приятели и важни за мен хора, но истината е, че не мога да си го позволя. Би трябвало достатъчен мотиватор да продължавам напред да са ежемесечните сметки и заем за жилище, което има по-голяма нужда от ремонт от физиономията на Мики Рурк и е така..basically.


И все пак, има още нещо, което винаги ме изправя на крака и това е възможността да сготвя нещо вкусно, да го снимам и да ви разкажа за него. Да мога да остана насаме с музиката и филмите в главата ми. 

Никога не съм билa голям любител на телефонните разговори, но за да ти покажа, че си скъп за мен, най-вероятно поне  веднъж съм ти донасяла храна. Това е моето благодаря, моят жест, за да се знае, че мисля за теб. Последния такъв бе към моите чичо и леля от Пловдив, които ни бяха на гости преди около две седмици. Знаех, че леля обича скара и зеленчуци и реших да им спретна от известните ми чевапи. 
Сръбските кебапчета са малко по-къси, по-люти и според някои хора (мен) по-вкусни. За да бъде всичко още по-автентично направих и бърз домашен айвар, който ви препоръчвам да опитате поне веднъж в живота си. 



Приготвяла съм тази рецепта много пъти и винаги слагам като добавка соев сос. Може да не е част от сръбската кухня, но соевият сос е универсална подправка и определено предпочитам да я слагам вместо обилно количество сол. Знаете, че балканската кухня е доста щедра в солтa, което не е най-хубавото й качество. Замените ли я обаче със соев сос Kikkoman ( само такъв ползвам от години и Вие много добре това го знаете) няма да имате проблем. А сега да преминем към рецептата,защото това време определено призовава към спокойствие и топла храна.


Необходими продукти:
За чевапите (14 броя)

600 г кайма смес
3 с.л. соев сос Kikkoman
1 средна глава кромид
3-4 скилидки чесън
1/2 връзка магданоз
50 мл топла вода
1/ 2 ч.л. сода
1 ч.л лют пипер на люспи
сол, кимион, черен и чревен пипер на вкус


За домашния айвар:
3-4 червени ( печени ) чушки
1/2 патладжан
1 глава чесън
няколко капки лимонов сок
соев сос на вкус
30 мл олио

Започваме като слагаме каймата в купа и прибавяме соевия сос, нарязаните на много ситно чесън, магданоз и лук. Прибавям и подправките и водата със содата. Този трик със содата наистина ми хареса, тъй като държи каймата много сочна и крехка. 


Разбъркваме всичко много добре и пробираме в хладилника да се овкуси каймата поне за час ( най-добере е за една вечер, но съм ги готвила и без да престояват - все си е вкусно) 


Докато каймата се овкусява се захващаме с айвара. Няма по-вкусно е прясно сготвен айвар!!!Ето как го правя аз. 
В тавичка слагам нарязания по-тънки ленти патладжан, две малки глави чесън ( естествен био чесън с нормални размери, разрязан на половина) и няколко чушки. Може да изпечете и сурови чушки, но дори и да имам печени пак ги запичам, за да се затоплят и попият ароматите в тавата 

Овкусяваме всичко с малко соев сос Kikkoman и зехтин и пъхаме във фурната да се пекат на 180 градуса, докато всичко омекне.

                            

После слагаме зеленчуците в чопъра, като изстискваме печения чесън от обелката му. Много по-лек и мек вкус има чесъна, когато се добави запечен. Прибавяме още няколко капки лимонов сос и соев сос, и ако сметнем, че имаме нужда -  малко сол. Пасираме на блендера.

Не мога да ви опиша колко е вкусно......


След като каймата вече е готова също, загряваме грил тиган ( или скара) и подготвяме чевапите. Взимаме по малко от каймата, колкото за по-малко кюфте и го оформяме около дървено шишче. Ако шишчета са по-дълги могат да се съберат и по две.


Редим ги върху грил тигана или скарата ( може леко да я намажем с  олио/ зехтин) и запичаме от всички страни за около по две минути. Важното е да останат сочни, затова не работете на максимална степен на котлона, а по- скоро на две трети от силата му. 
Аз винаги разчупвам по едно тестово чевапче, за да виждам дали е запечено и отвътре. Винаги опитваме храната! 

                           

Твърде е лесно е, за да не си доставите това удоволствие, а рецептата ще ви е полезна и за много други празнични и делнични дни.



Мога само да кажа, че леля ми оцени доста високо рецептата и сама попита какви са подправките в сместа, тъй като е доста по-вкусна от традиционните кебапчета. След като записа всичко на лист, ги изпратих към Пловдив си бутилчиЧка от любимия ми, традиционен соев сос Kikkoman с червена капачка, за да го постигне и тя. 
В този сос няма изкуствени добавки и оцветители, направен от пшеница, соеви семена, вода и сол, и не бих искал да се подлъже по някой друг  в магазина.


                           
Дано моето предложение ви е оставило гладни и вдъхновени, защото там от където идва рецептата, има още много, само време трябва за реализирането им.



Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!





 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...