Цяло пиле "Есен" / Autumn Chicken Roast Recipe

Не знам защо, но бях останала с впечатлението, че днес е   четвъртък и представете си изненада ми когато се събудих и научих, че е петък. Със сигурност не съм проспала цял ден, защото тези дни много време за сън не ми остава, пък и бях разграфила работата за всеки ден от седмицата и къде ми се губи цял ден не знам. Още повече, че вчера вечерта написах съобщение на една приятелка, че едва ли ще успея да се видим скоро и може би ще успея да си освободя час- два най-рано в петък. Ох, боже. Ма пийте си хапчетата, скъпи дами и господа ..и Люси! 

За предстоящите празници съм направила един списък с нови, още по-интересни и различни рецепти, с които да ви изненадам, та на ден пада такова готвене, а след  това и чистене, на всякъде освен собствената ми коса, която само прилежно връзвам на опашка, за да не ми пречи. После следва пазар, ходене по задачи, плащане на сметки, посрещане на пратки, изпращане на пратки, поръчване на коледни подаръци, и може би защото ми беше малко, реших да се впусна и в благотворителна кампания. 

Тези от вас, които следят страницата ми знаят за идеята ми за раздаване на приготвените от мен сладкиши на по-възрастни хора в града ми или пък въобще, някой който заслужава, но не му остава възможност да си приготви нещо домашно. Поканих някои от вас също да се включат, като споделят сладкишите си тази година с някой, който заслужава - познат или непознат. Една идея доведе до друга и ето, че операция "Плюшено мече" тази година мен грабна с изпращането на подаръци до възрастните обитатели на  Центъра за настаняване от семеен тип за възрастни хора с деменция в Места. 

Видях, че за разлика от другите кампании, където са дечица, възрастните нямат подаръци, освен непромокаеми чаршафи ( за всеки един от тях, тук може да видите пълния лист с желания), което много ме натъжи. Реших, че докато издирвам тези чаршафи и се опитам да закупя поне някои от тях, ще вмъкна към пакетчето им и някоя детска книжка, тъй като те не могат да четат много или пък  сложни произведения. Някои от приятелите ми и читателите ми се включиха, като решиха да изпратят също такива, а ако пък искате да помогнете повече, може да се опитаме да съберем ( или пък самите вие) да дарите някои от исканите чаршафи. 

Не веднъж съм ви споменавала моята пословична любов към бабите и дядовците, може би защото моят най-любим човек на земята бе дядо ми, а пък и бабчето не отива по-назад в класацията. Точно затова, ако стана по-рано в събота се отправям към селския пазар, за да напълня торбите, пък с това и портмонетата на всички тези работливи възрастни хорица, които ни продават едни от най-вкусните и истински продуктите - собствената си продукция - праз, ябълки, сирене, дюли, орехи и какво ли още не. 

Последния път обикалях като на мисия да си закупя колкото може повече неща от колкото може повече баби - всичко беше като от детска книжка, наистина. Пъстро, ароматно и красиво. Напълних торбата с домашен зарзават, а от една много сладка баба си купих и домашни подправки - едната беше мешана подправка за скара, а другата - много люта. Самата тя каза:"Чеде, ако не хапваш люто, не я поглеждай, че е много огин". Ауу, като за мен е, си казах и сега цяла седмица я слагам на всичко - огин като мен :) 

С цялата тази есен в торбите решиха да приготвя едно цяло, печено, есенно пиле, с гарнитура от всичките вкусове на сезона, която вярвам ви ще ви изкуши и ще я опитате през престоящите почивни дни.

Хубаво е понякога да изненадате стомаха си с нещо друго освен традиционните и добре познати ястия в семейството и да хапвате полезни, сезонни зеленчуци, в различни форми. Аз също често посягам към любите си мързеливи рецепти, но отида ли на пазара пред мен излизат толкова много нови възможности. А ето за какво говоря :

Необходими продукти:

1 бр. цяло пиле

1бр.  голям морков

1/4 карфиол

1 бр. дюла

1/2 глава цвекло

1/2 глава бяла ряпа

1 глава червен лук

1 глава бял лук

1/2 глава)  чесън 

1 с.л. масло

За овкусяване на вкус:

Сол, подправка за скара ( или такава, която обичате) и малко пикантна подправка

сос Понзу * ( по желание) 

олио

Измиваме, обелваме и нарязваме зеленчуците на еднакви по-големина парчета. Чесъна разрязваме на две по широчина,без да го белим, така че да се получат две половинки, като цветчета. Слагаме в тавичка, с малко олио на дъното.

Взимаме пилето, което овкусяваме с подправките на вкус, отвътре и отвън. Слагаме една шепа от зеленчуците за плънка в него, за да се овкуси и от вътре по време на печенето

Обтриваме добре с подправки цялата кожа и по свивките на крилцата също. 

Прехвърляме в съда със зеленчуците ( в горния край се вижда как изглежда чесъна, за който говорих по-горе) и нареждаме малки парченца от маслото по кожата на пилето. 

Доливаме малко водичка в тавичката, за да не прегарят зеленчуците. В зависимост от вида на пилето, то ще пусне още  мазнина и течност като цяло. 

Пъхаме във фурната да се пече първоначално на 200 градуса, докато течността заври, а кожата се запече, а после намаляваме на 170-180 градуса, като може да сложим лист фолио, за да не прегаря кората, след като добие искания от нас цвят. 

Пилето печем за около час, час и нещо, в зависимост от големината му. 

След като е готово може да гарнираме със някоя свежа подправка - копър или магданоз.

От кожата на пилето, през месото, до букета от зеленчуци и се стигне до невероятния бульон, в който може да да топите залъка хляб, всичко в това ястие ще ви нашепва за есента и наближаващата зима.
За мен е една малка победа, че успях да сервирам кореноплодите на хора, които казваха, че не ги ядат, а пък ометоха всичко. А ти можеш ли да кажеш "не" на това? !!

 Ако идеята ви е грабнала, съботата е пред прага ни, грабвайте любимите си хора и към пазара. там ви чакат вкусотиите на баба ( и дядо), а ако искате да помогнете на още въз страстни хора, натиснете линковете по-горе в статията и разберете как. 

Слънчеви и спокойни почивни дни, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Запеканка с карфиол / Creamy mustard cauliflower

Още малко ни остава до началото на коледната еуфория, като моя милост вече се захвана с подготовката на такива вкусотии, че ще ви пълня и очите и стомасите само със снимките. Тази година ще има още нови и по интересни идеи за оформяне и представяне на коледните ястия и десерти и се надявам да не се изложа накрая с празни обещания и всичко да ми се получи просто муцка, дет се вика. 

Точно така се получи днешното ми предложение например, което е точно на време в сезона на карфиола, за да ви покаже, че може и без месо пак да е вкусно.

Спрях се на тази невероятно ароматна запеканка с карфиол, облят в плътен бешамел сос и пармезанова коричка отгоре. Уханието на подправките само допринасят за желанието да си заврете цялата глава в тавичката, докато облизвате и крайщата й и топките хляба в соса. 

Този път за овкусяване на бешамела се спрях  на една от любимите ми вкусове горчица Борние - мека с чесън и магданоз. Тя се доближава най-много до вкуса на тази, с  която си хапваме картофите в Холандия и лично аз съм виновна за половината и консумация в България ;) Съветвам ви да я опитате, защото по-традиционалистите от вас  може и да я подминат на щанда. А ето и как може да я включите в ястието: 

Необходими продукти:

1 малка до средна глава карфиол

60 г масло плюс малко олио

3 с.л. брашно

600 мл прясно мляко

2 1/2 ч.л. горчица мека с чесън и магданоз Борние

4 с.л. галета

4 с.л. пармезан рендосан

сол, пипер меланж

Започваме с пет минутно втренчване в карфиола и се любуваме колко е красив и колко  много прилича всъщност на мозък, който липсва на толкова много хора по света. :)

Разрязвайки го се убеждаваме още повече и се чудя дали да не направя дарителска кампания да подаря по един карфиол на политиците за Коледа, белким им послужи поне декоративно :)

Отърсвам се от собствените си мисли продължавам към рецептата. разчупваме карфиола на малки парченца, така че да са като мини версия на дърво- албинос ;) 

В подходящ тиган слагаме да загрее маслото и една -две линийки олио, а след това прибавяме брашното.

Разбъркваме докато брашното се запържи и стане на кашичка, която започва да придобива лек, златист отенък.

Прибавяме половината мляко и разбъркваме. Дърпаме от огъня и добавяме горчицата, като разбъркваме отново. От топлината сосът ще се сгъсти много бързо, затова накрая прибавяме втората половина от млякото, докато получим хубав, лъскав сос.

Прибавяме към него и карфиола и разбъркваме. Овкусяваме със сол и пипер на вкус :) 

Прехвърляме в подходящ съд, а отгоре рендосваме пармезана и поръсваме с галетата. Подправяме отново с пипер, ако обичаме повече подправки :) 

Печем в гореща фурна на 180 градуса, за около 12 минути, така че коричката да се запече, но карфиола да остане все още леко свеж ;) 

И в слънчев и в мрачен ден,. това ястие ще ви се услади, затова запишАЙте си рецептата и хайде към кухнята за готвене. Става супер бързо, а за тези от вас, които не могат без месо, това е чудесна гарнитура към него :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пастицио / Pastitsio recipe

Ако утрото се познава от вечерта, то вечерта се познава от обяда, защото едно и също ще се яде за вечеря. Рядко някой да иска да хапне едно и също през няколко часа, но и това се случва, стига рецептата да е много добра. Точно такава е и днешната, която наруши традиционния ми неделен мързел и ме накара да седна да ви я напиша, защото сигурна съм, че ако решите може да си я приготвите още днес. Това е така защото става много бързо и може да разчупите модела и вместо традиционна българска мусака, на масата тази вечер да поднесете вкусно, гръцко пастицио, ако че изглежда еднакво. 

Навън е доста студено, но от снимките ми лъха топлина, която може да поканите вкъщи с това ястие, а пък аз се настроих за него като си седнах на столчето между цели два радиатора. ( иначе нямам стопляне аз).

Спретнах една по-голяма тавичка пастицио и и сега само може да се подгрява, кой когато му се яде, та ада може вкусния кашкавал отгоре да се разтапя отново и отново.

 Моята работа е свършена за днес и не ме търсете повече, тъй като възнамерявам да си вдигна краката пред някое филмче и да си похапвам малко от безумно вкусния домашен десерт, който съвсем скоро ще си споделя и тук ( съспенса е като за Хичкок) :) 

Тъй като доста ме мързи обаче, няма даже много да ви занимавам, а направо ще премина към рецептата, която ще видите, че е никак трудна за правене. Ето я и нея :) 

Необходими продукти:

400 г паста ( дебели макарони или спагети)

500 г доматено пюре / млени домати

500 г кайма

70 г краве сирене

70 г кашкавал

2-3 стръка магданоз

1 глава лук

3-4 с.л. брашно

Около 800 мл прясно мляко

мазнина: зехтин/ олио/ масло

подправки: сол, черен пипер, чеснов пипер, индийско орехче, дафинов лист и др.

 Продуктите са приблизителни, като разбира се може да увеличавате количеството им, спрямо дозата която искате да направите. Моята беше за средна по големина йенска правоъгълна тавичка. 

Започваме като слагаме подсолена вода да кипне на котлона и прибавяме макароните. Оставям да се сварят ПОЧТИ, като не е необходимо да са съвсем сварени, тъй като ще ги печем после и да не се разварят. Аз използвах тези италиански макарони, но вие може да изберете спагети номер 2 или други тръбни макарони :) Готовата паста отцеждаме добре и прибавяме една супена лъжица масло ( или олио) и разбъркаме, за да не се слепят.

  

                     

Докато водата се вари, после пък пастата започваме да приготвяме сос а на съседния котлон. В тиган загряваме малко олио ( може и зехтин ако решите) и запържваме нарязаната на средно ситно глава лук. След като лукът започва да става прозрачен прибавяме каймата и разбъркваме, да се раздроби добре.

Докато каймата се запържва, подготвяме доматите. Ако имате някакви омекнали, може да си сложите пресни доматки, смлени на чопъра, но за по-бързо отворете буркан или шише от зимнината :) 

Овкусяваме каймата с подправките ( те са на вкус) и прибавяме доматите. В зависимост от гъстотата им ( ако е гъсто пюре), може да долеете и малко вода ( 200-300 мл). 

                         

 Оставяме соса да заври,а  след това  намаляваме огъня и го оставяме да покъкри, за да изври водата и да стане вкусен ,ароматен сос. 

 В тавичката слагаме малко олио и отгоре изсипваме макароните. Върху тях поръсваме от нарязания на ситно магданози начупеното сирене. 

Отгоре изсипваме готовия сос и завършваме с рендосан кашкавал.

                             

Накрая заливаме със сос бешамел, който сме приготвили буквално за минута преди това, а ето кака: в тиганче слагаме 2- 3 с.л. масло, прибавям брашното и запържваме на каша. Прибавяме прясното мляко и бъркаме, докато получим хубав сос ( ако ви се сгъсти прекалено, дръпнете огъня) и долейте още малко мляко, което да го разводни.)

Слагаме около една супена лъжица сол и щипка индийско орехче и черен пипер.

Пъхаме ястието да се пече във фурната на 200 градуса, като след като се запече отгоре, може да покриете със фолио и да допечете на 180 градуса, за около 40 минути. 

Сигурна съм, че някои от вас ще се притесняват от опциите за количества в рецептата, но повярвайте ми - няма по-точно нещо от собствените ви рецептори. Опитвайте, опитвай те и пак опитвайте - така няма да сбъркате. Слагайте сол, почти накрая, тъй като на нея й трябва повечко време да попие във съставки и се усеща чак към крайната фаза на сосовете най-добре. Може да ви кажа да сложете чаена лъжичка пипер, но после да ви е много или малко, затова  е добре да се доверите на собствения си вкус. Някои от вас, може да решат да разделят пастата на две равни части, като сложите соса между двата пласта макарони, което също е вариант. Важно е само да го сготвите с кеф, да му се насладите накрая и да ви отнеме възможно най-малко време и грижи в кухнята, защото е неделя и е време за почивка. 

Сладко похапване, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!