Дочакахме го петъка, ей! Вече си мислех, че няма да дойде! Как може една седмица хем да върви бързо, хем да се влачи. Сигурно както може в един и същи ден да излизаш навън с пуловер и тениска в рамките на един час, а тази сутрин съм убедена, че беше почти тъмно като станах. Докато отидох в кухнята имаше вече слънце, а половин час по-късно пак беше тъмно. Започнах да си проверявам пулса дали не съм заспала на клавиатурата и да е станало вечер. С тези промени и настроението ми играе нагоре надолу като първолак с асансьора, затова и хич не ми се мисли какво ще стане сега като пак ще сменяме часовете. Като за петък доста мрънкащо подхващам публикацията, признавам си. И когато съм толкава разсеяно-объркана единственото нещо, което си поставям за задача е поне да довърша нещата, които съм започнала.
Миналата седмица например, споделих на страницата на блога във фейсбук снимка на продуктите от последната ми виртуална кошница, в отговор на предизвикателство на приятели. Тя съдържаше продукти от едно магазинче, за което вече съм ви писала - Вера Италия тъй като там мога да си набавя чудесни италиански стоки на добри цени, а за качеството да не се съмнявате.
Днешната торта направих с тях и затова от сега да си кажа, че ще има реклама в поста, да не остане някой не разбрал и не затръшнал вратата след себе си с обида как си позволявам такива своеволия. Ами случва се. И аз - човек и аз душа нося, харесам си нещо и искам да ви го покажа.
Бях снимала всички продукти от кошницата ( както и предизвикателството беше), като някои от вас забелязаха, че освен храна, купувам и козметика, Много точно отбелязано. Нямаше да го изтъквам отделно, ако не ме бяхте попитали специално за продукта, но си взимам от мицеларната вода на Bioearth за чувствителна кожа, защото моята е точно такава. За марката може да попитате гугъл допълнително, за да няма още по-дълги встъпителни реши, но само ще ви кажа, че си струва, а пък и реших да си покажа лицето без всякакви филтри, гримове и т.н - както съм се изтърбушила от сърмата в леглото. Не се показвам за красота, а за да се убедите, че актуалните за сезона лишеи и пъпчища липсват и продуктът е хубав. ( Това от мен да не поискаш да похваля нещо :))
За всички останали, които поискаха и повече инфо за продуктите, които съм поръчала, ще се постарая да ги опиша в края на публикацията, за да не бавя самата рецепта.
Като цяло поръчах този път повече безглутенови продукти. Не, не ми е открита непоносимост към глутена, но когато трябва да направя торта за такъв човек, много ми ограничава избора и най-вече не ми се експериментира с още по-скъпи продукти, като не знам какво ще излезе. Предпочитам да закупя готова смес, която със сигурност е направена да е вкусна, стабилна и идеална за десерти - брашна и кремове в случая.
Исках да направя една много богата, вкусна, и нежна торта, с комбинация на кремове и мусове, цветовете на есента и никакво усещане за това, че е направена с готови или безглутенови продукти. Не казвам, че последните са лоши, но все пак кулинарът в мен винаги ще гледа с едно скептично око на някои от тях.
Като блогър обаче често се опитвам да разбера всички страни на една идея, затова и си признавам, че не може всички хора да сме майстори сладкари, нито пък всички да имаме еднакви хранителни характеристики, нито да да имаме инструментите за създаване на всякакви десерти във всякакви условия. Затова и от време на време обичам да предлагам ястия и десерти, които може да направи всеки - начинаещ или професионалист, навсякъде и по всяко време с продукти, които може да си набави бързо.
Както съм казала - за всекиго по нещо тук!
А сега преминавам към рецептата с последен кадър от невероятната симфония на три крема- шам-фъстък, шоколадов мус, крем Шантили и шантава украса, за която не искам да говоря много.
Ето и какво ви трябва:
За блата:
4 бр. яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. микс брашно за сладкиши без глутен
За кремовете:
1 кутия пудинг шам-фъстък без глутен
1 кутия шоколадов мус без глутен
1 кутия крем шантили без глутен
1 250 мл прясно мляко
За украса:
шоколадов ганаш
суров шам фъстък ядки
За да видите повече информация за продуктите просто настинете удебеления шрифт. :)
Започнах с приготвянето на блата. За целта разбих яйцата и една чаена чаша захар на пухкав крем.
Прибавих брашното без глутен и разбърках за още една-два минути. Изсипах сместа във форма за торта с махащи стени и диаметър 24 см, застлана с хартия за печене на дъното.
Пекох на 180 градуса за около 30 минути, до суха клечка.
През това време приготвих пудинга, тъй като му трябва най-много време да изстине. Според опаковката едно пакетче ( в кутията има два броя) се разтварят в 500 мл прясно мляко, както са повечето пудинги и следваме инструкциите. Дали защото е без глутен, но макар да бърках кремът така и не ми изглеждаше да се сгъстява особено, затова реших да добавя и второто. Никакъв резултат освен, че цветът стана по-токсично зелен, но пък и аромата стана още по-силен и вкусен. Реших, че ще го оставя настрани, покрито със стреч фолио, директно залепен за крема, за да не хване коричка ако стегне.
През това време блата стана готов и го оставих да изстине. Обелих хартията за печене отдолу и пак го поставих във формата. Докато чаках кремът да изстине, почнах да си чопкам от горната захарна коричка на блата ( ако се сещате, като целувка става и я опосках цялата).
Докато се завъртя и кремът беше тръгнал да стяга доста и затова го изсипах върху блата, но вече беше станал малко на парчета, за което е не толкова идеалната му визия. Това хич не ме възмути, защото имах още два крема отгоре и кой ще забележи докато стигне до там :)
Оставих тортата да изстине напълно и след това се захванах с шоколадовия мус. Тук вече си спазих указанията на кутията - и двете пакетчета в 250 мл прясно мляко. Стана за броени минути.
Изсипах го отгоре и хайде в хладилника. Остана ми само третата стъпка - приготвянето на крем шантили, който се разбива с още 500 мл прясно мляко - и двете пакетчета.
Исках да има доста крем, затова разбих и двете, но да си призная оставих една част, тъй като ми се видя много.
Кремът е много по-крехък от сметаната и затова не исках да стане нестабилна.
Заделената част мислех да използвам за украса за тортата, но щом я извадих от формата ми хрумна друга идея. Нещо по-простичко, което няма да изисква шприцове и други сладкарски инструменти. Какъв е смисъла да правим лесна торта, ако ще правим сложна украса?!
Не съм сигурна, че избрах правилно, защото започнах ли да украсявам с едно и друго стана някаква какофония, за която не искам да нося отговорност, а онази приятно-разсеяна Люси, намираща се между сезоните и температурните амплитуди, за които ви говорих по-рано.:)
Тортата беше просто нямам думи! Някаква пош-вариация на любимите ми благоевградски пасти "Бачиново", което забелязвах едва по-късното, но явно Италия за мен е пак България :)
И защото обещах ето и останалите продукти от кошницата :
Надявам се да съм била полезна за някои от вас, а други да съм съблазнила с тази вкусотия. Което и да е от двете, аз съм долна, че завършвам седмицата с десерт :)
Усмихнат и слънчев уикенд, приятели!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
