Супер вкусна торта с грис и кокос / Coconut semolina cake

След като вчера ви съблазних с невероятните круши в бяло вино и шоколад, днес бях решила да ви дам почивка и да се подготвите ментално за вкусотията, която ви очаква утре. Не се стърпях обаче, тъй като както може би някои от вас знаят, кулинарната книга, която създадохме с Танчето ( Таня Донева) и София мел е на пазара.

 Никога не сме крили огромното уважение и любов към брашната на София мел, с които почти всеки българин готви. А едва ли е тайна, че ако си запален кулинар като нас, не купуваш по едно брашно от магазина, а поне по един стек :) 

Сега обаче може да се възползвате да си купите промопакет от два броя брашна, на промоционална цена от 2, 99 лв и да полуиите книжката ни като подарък. Промо пакетите може да намерите в малките и средни магазини, тъй като предполагам, че в големите ще се изкупят за ден и хората от по-малки населени места няма да могат да се сдобият с нея. 

Някои от вас вече ми писаха, че даже са успяли да си я намерят и много ме радва това, тъй като дори самата аз още не съм имала време да я потърся в града ми. Но както казах, научих новината вчера и тотално промени плановете ми, че с нищо няма да ви гощавам и черпавам днес. Но ето че пак се появи повод. Затова искам да ви предложа една от рецептите, които направих с продукти на София мел, а именно една чудесна и супер сочна торта с кокос и грис. Може би една от най-лесните и вкусни тортички, които съм правила последно време, макар да е позната в различни вариации на някои от вас.

Вкусът наподобява сладкишите Боунти, с тази разлика че е меко и сочно и не можеш да спреш да ядеш, докато не усетиш копчето на дънките ти да "целува" пъпа ти навътре.

А ето и какво ви трябва: 

За блата 24 см диаметър:
200 г брашно София Мел Класик
200 г захар
2 бр яйца
100 мл прясно мляко
100 мл олио
1 бакпулвер
2 с.л. тъмно какао

За крема:
500 мл прясно мляко
6 с.л. София Мел Грис
4 с.л. захар
1/ 2 пак. суха сметана (Около 25 г) 
100 г кокосови стърготини
60 г масло

Рецептата може да видите в сайта на София мел, като натиснете тук :)

Бих искала да вметна само няколко уточнения за сухата сметана, тъй като повдигна въпроси какво точно представлява. Има сухи смеси на прах, в пакетчета по магазините, които наподобяват пудингите, но са за сметанови кремове за украса и т.н. 

В случая съм добавила половин пакетче такова, каквото имах под ръка, като беше интересна идея, която срещнах в нета. Резултатът ми хареса, макар да считам, че не е задължително и може да я пропуснете ,ако решите или просто да я замените с половин пакетче пудинг на прах, с вкус на сметана.

 Добър апетит! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Поширани круши в бяло вино и заливка от шоколад / Wine poached pears and chocolate sauce

Много често пренебрегваме консумацията на плодове, ако не са включени в някоя пищна торта или десерт като цяло, но истината е, че ако някой ви поднесе днешната рецепта ще се биете по главата защо не сте си я приготвяли и по-рано. Поширането на круши не е новина и една от първите ми рецепти в блога е за такива, но в червено вино и доста по-коледна рецепта. Този път обаче искам да ви изненадам с вариант, който е по-есенен и лек като вкус, а на всичкото отгоре и с шоколад. 

Аз може и да не разбирам от зацепване на ангренажен ремък, но от храна разбирам и ви обещавам - тази рецепта ще ви впечатли. След поширането, крушата става още по-вкусна, а лъжичката преминава през плода като през масло. В комбинация с шоколада и ядките, десертът е всичко това, което ще вплитали и най-взискателните гости или членове на семейството, без да се налага да правите сложни рецепти или пък да се ядосвате, че сте яли нещо супер калорично. 

Избора на алкохол в рецептата оставям на вас, като е важно само да ви допада на вкус :) Но ето и какво ви трябва още: 

Необходими продукти:

3 бр. круши

300 мл бяло вино

100 мл вода

60 г захар

1 пръчка канела

1 бр. звезден анасон

няколко капки лимонов сок

За ганаша:

100 г тъмен шоколад

100 мл течна сметана

2- 3 сл. ликьор

Още:

Крокан за поръска

Започваме като слагаме водата, виното, лимона, захарта и подправките в подходящ съд на котлона. Прибавяме почистените и обелени круши - цели. 

Оставяме ги да покъкрят на тих огън ( след завирането им) във вкусния винен сироп, около 10-15 минути, а  след това оставяме да изстинат в него.

През това време може да направим ганаша, като загреем отново на котлона сметаната и към нея прибавим начупения шоколад. Разбъркваме докато получим хубав шоколадов сос към който прибавяме и ликьора. 

Сервираме сочните и ухайни круши със заливка от шоколадовия ганаш, все още течен ( ако е стегнал, загрейте леко на микровълнова/ котлон докато се разтопи отново) и поръска от крокан или просто ядки.

Да ви е сладко! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мързелива лютеница / Lutenitsa - Bulgarian Red Pepper And Tomato Spread

Ако имаше как бих я нарекла най-вкусната лютеница, но знам че в нета сигурно ще намерите хиляди такива заглавия, които рекламират същото. Аз обаче мога да ви гарантирам наистина невероятен и истински вкус на лютеница, която никога не съм вярвала, че мога да си приготвя съвсем сама и то у дома...на котлона ( и печката в случая). 

Така се случи, че преди време бабчето на село ни правеше лютеници, но винаги бяха твърде "доматени" и честно казано нищо общо като вкус от тези от магазина, които ми харесваха. Знааам, че тия на баба са по-полезни, но всеки си има кусури. Моите включват и този, че понякога харесвам вкуса на купечките неща повече от този на домашните. Понякога, подчертавам. 

Затова и може да ми отнеме повечко време да изнамеря рецепта, която да докарва идеално този вкус, без вредните добавки, но направя ли го, нямам търпение да го споделя.

Така последния път на село, когато ви се "похвалих" как си прекарвам съботите край огнището да пека чушки, вуйна ми се похвали с тази рецепта за мързелива лютеница. Мързелива ще дойде защото не само си я приготвила у дома на фурната, ами накрая се минава с пасатор и може да забравите за всякакви машинки за мелене и прочие. Разбира се, че при споменаването на нещо мързеливо очите леко ми се изцъклят от вълнение, но след като вуйна отвори едно бурканче от лютеницата, която си бе правила точно миналата седмица, аз метнах една ( четири, повтарям четири,  да не се чудиш, Люсо, че тая шия не е от туршия) филийка хляб на горещата ламарина, запекох я, намазах отгоре масълце и завърших картинката с вуйнината лютеница.

 Оооо, небеса и всички земни дарове! Това беше най-вкусната филия с домашна лютеница, която бях яла през живота си. Зарекох се още тогава, че щом се прибера се захващам с направата на тази лютеничка у дома. 

Сега, ако трябва да съм откровена , тя вуйна ми ми даде рецептата и аз като невинно девойче й се доверих без да си правя сметката дали имам тава за всичките тези продукти. Тъй като съм виждала нейната фурна, си мислех, че явно ще свърши работа и моята, но не знам, дали първо е правила половин доза или просто има някаква нова огромна фурна, но аз се озорих. 

Значи, оказа се още докато рязах продуктите, че няма начин това количество да влезе в печката и да не почне да пада от тавата, пък камо ли да го разбърквам. Затова пък реших да го разделя, като приготвях една част от лютеницата на котлона, а друга във фурната и после ги смесвах. Не знам дали е гениална идея или нещо, обаче се получи такъв вкус, че не съжалявам за "леката" криза в която ми е наложи да изпада първоначално. Заслужава си да опитате, като аз ще опиша начина по който я сготвих за да не ви подвеждат снимките, но цяло идеята на рецептата е всичко да си направите в една голям тава ( като за агне например). Но да не се бавим повече, вижте какво ви трябва у дома:

Необходими продукти:

3 кг домати
1.5 кг червени чушки
1 кг патладжани
10 бр. моркови
2-3 глави лук
2 глави чесън
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. олио
1/ 3 ч.ч оцет
1/2 ч.ч. червено вино

Подправки на вкус:
сол
млян кимион
лют пипер * по желание
черен пипер прясно смлян
чесън на прах / гранули или пипер

Всичките ми зеленчуци бяха от домашната градина, затова се наложи да ги измия и почистя, ако има за изрязване, защото са тръгнали да се скапват

Патладжаните се обелват и се нарязват на малки кубчета. Морковите също се обелват и се нарязват първо на по-едри парчета, 

                      

а след това ги минаваме през чопъра ето така. Към тази смес прибавяме и накълцания на ситно лук и разбъркваме добре.

                       

Нарязваме чушките и доматите на средно големи парчета и прибавяме към тавата, но за мен нямаше място, затова ги сложих в дълбока тенджера да на котлона. Към тях прибавих още чесъна, захарта, малко от червеното вино, а към патладжаните( и другите зеленчуци) в тавата във фурната прибавих останалите съставки.

                       

Разбърквах периодично и двете смеси, като на два пъти смесвах от тавата в тенджерата и обратното, за да може всяка част от зеленчуците  да бъде и варена, и печена. 

най-трудно е в началото, тъй като сместа е по-обемиста, но когато тръгне да сляга е напълно възможно да се прехвърли и в един съд. Пасирах след около половин час от варенето/ печенето сместа, като овкусих и с подправките и върнах вече окончателно на огъня да покъкри за още 10 минути. ( По принцип рецептата не беше с толкова подправки, но аз ви съветвам да не ги пропускате. Има голяма разлика във вкуса, защото наистина има вкус на леко щипеща, ароматна лютеница, а не като сос за готвене) 

 Покриваме с фолио, тъй като сместа е доста гъста и пръска. След като няма никакви твърди зеленчуци в лютеницата пасирам още веднъж за още по-фин резултат, но това не е задължително, ако харесвате по-едро смления й вариант.

                        

И този път си спестих изваряването, като просто пълних бурканчетата бързо и обръщах с капачките надолу. Редя ги винаги първо в найлонова торба, в която ги задушавам,а  след това и одеяло и така се изваряват от собствената си топлина.

От тази доза ми излязоха около 16 броя бурканчета със среден размер около 300 г.

Така като чета рецептата не излиза много мързелива, но се надявам да не ви подведе моята несъобразителност. Ако сложите всичко в дълбок съд ( на котлона или във фурната) и просто го минете с пасатора, а после си задушите бурканчетата без да ги изварявате, мисля че няма по-подходяща, мързелива и в случая вкусна рецепта, която да опитате. 

Убедете се сами :) 

До нови срещи, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!