Измина време откакто ви изкушавах с храна от някой филм и тъй като времето е само за излежаване и филми, ще ви дам две предложения в едно - какво да гледате и какво да похапвате. Днес ще ви потопя в един свят от новелата на Джойс Мейнард "Дълъг уикенд", който екранизираха под заглавието "Денят на труда" с участието на Кейт Уинслет и Джош Бролин.
По принцип съм съгласна да гледам и двайсетминутна реклама за кредити, ако участва прекрасната Уинслет, но това е заради невероятната й магнетичност и човечност, която те кара да се усещаш в компанията на добър приятел. Такава аура има и тя в този филм, който е смесица от тъга и радост, съдържащи се именно в дребните моменти в ежедневието на човека.
Не е нужно да сте сами, оставени от любим човек или да изпитвате панически страх да се доверите на някого отново, за да може да усетите тази емоция, тъй като играта на Кейт ще ви бъде достатъчна да ви предаде тази емоция.
Тя се превъплъщава в Адел, все още млада майка на тийнеджър, която е изоставена от съпруга си, но не неговата липса е това, което я превръща в беззащитно дете, а липсата на любов, която за много хора е движещата сила.
Синът й се опитва да запълва тази празнота с нежност и внимание, но нищо не може да излекува дълбоката душевна рана на майка му, която сякаш се носи във филма в полусъзнание.
Така, докато един ден, необичайни събития водят в дома им избягал престъпник, който търси убежище. Макар в началото Адел и сина й да са принудени да го направят, не след дълго сюжетът ни разкрива черти от характера и на героят на Бролин, който се оказва внимателен и почтен човек. Връзката между новите познати се задълбочава, като всеки от тях открива нещо, за което дори и не е подозирал, че може да се случи.
Във филма има много противопоставящи се емоции - от радост, тъка, депресия, меланхолия, жизненост и безвремие, но една конкретна сцена запали въображението и апетита ми.
Тя е и виновникът за днешната статия. В нея тримата герои, прекарвайки дните си затворени у дома, избягвайки контакт с местната полиция издирваща престъпника, решават да направят вкусен пай от праскови.
Ръцете на Адел често треперят в резултат от травмата, а и настъпилата в последствие агорафобия често я принуждава да ядат предимно консервирана храна. Бролин обаче вдъхва живот във всеки елемент от ежедневието им след появата си, като наличието на хубави праскови е чудесен повод да запретнат ръкави и да си сготвят вкусен, ароматен и сочен пай с праскови.
Обещавам ви, и да не сте фен на този вид десерти, праскови и дори готвене, тази сцена ще ви повлияе така, че да искате да опитате това удоволствие, от създаването на тази вкусотия.
Аз се радвам, че го напрaвих и ако и вие като мен търсите сладкото и любовта в живота, макар и не винаги по лесния начин, може да споделите с мен този десерт в предстоящия уикнед.
Лятото ще се завърне скоро, а с това и надеждите за по-хубави дни, ако депресивните мисли вече са ви налегнали заради дъждовете.
Нека да направим един пай от праскови, пък да стават каквото ще. Ето и рецептата:
необходими продукти:
За тестото:
1/ 2 ч.ч. пудра захар
120 г растителна мазнина (твърда)
113 г масло
щипка сол
За плънката:
6 бр. големи праскови
3/ 4 ч.ч. захар
2 ч.л. лимонов сок
щипка канела
2 с.л. грис София мел
Още:
1 бр. яйце за намазване
захар за поръсване
За мерна единица използвах чаша от 200 мл, а рецептата адаптирах от
тук, като по принцип в тестото няма захар, но аз добавих, тъй като така става по-вкусно. Може да добавите и ванилия, както в тестото, така и плънката, но е въпрос на вкус.
В купа си отмервам три чаши брашно.
Прибавяме растителната мазнина, като аз имах маргарин, смесен със скир, което най-много се доближава до американския продукт Crisco, който използват за този пай и за повечето пайове като цяло.
Предполагам, че ако не ме четете от Щатите, ще ви е по-трудно да го намерите в България, макар и не невъзможно, пък и повечето от нас са против тези продукти, но аз така и така имах подарен подобен, който отлежаваше в хладилника и реших да го използвам. Вие просто може да сумирате двата продукта като грамаж и да използвате само масло.
Прибавяме всички продукти за тестото в купата при брашното, и на ръка, или с миксер месим меко, нелепнещо тесто.
Аз използвах ръцете си, тъй като от топлината им маслото се отпуска по-бързо. Прибавяме малко ледена вода, 1-2 с.л. първоначално, за да ни помогне да хомогенизираме сместа.
Разделяме тестото на две части - по-голяма и по-малка.
Във форма за пай, разточваме кора, не твърде тънка. Поръсваме с малко грис.
В купа смесваме обелените и нарязани праскови ( може и нектарини), поръсваме със захар, овкусяваме с лимонов сок и канела и разбъркваме добре.
Прехвърляме във формата за пай.
Намазваме с вода леко отворените краища а тестото и захлупваме с втората част от тестото, която също сме разточили на кора. Притискаме краищата, за да залепнат и изрязваме излишното тесто.
Правим четири прореза в кората отгоре, за да излиза парата от десерта.
Украсих пая с формички на птици, изрязани от останалото тесто и намазах с леко размито с вода или прясно мляко яйце.
Отгоре поръсваме с кристална захар.
Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути. След като добие желания цвят, покривам с фолио, за да не прегори.
След като го извадим от фурната го оставяме да се охлади напълно. По принцип, паят се консумира още горещ, затова и истински пресният пай, няма идеални парчета, но ако го оставите да се охлади за една нощ, ще може да сервирате и такива.
Тогава обаче е добре да затопляте парчетата на микровълнова, за да получите желаната комбинация от горещо и студено, когато ги поднасяте със сладолед.
Аз не мога да се наситя на тази комбинация и честно казано, дойде ли сезонът на плодовете, паят е това, което почти всеки ден се пече у дома.
Ухае на домашен уют, хляб, масло и вариация на различни плодове. А гарнираш ли го със сладолед, може да забравиш за каквито и да е други десерти.
Аз се запътвам към кухнята, към следващото кулинарно приключение, а защо не и филмово такова.
Ако този вид публикации ви харесват, споделете го в коментарите и ще се постарая да ви изненадвам все по-често с такива, а сега ви пожелавам прекрасни почивни дни и до скоро :)
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
