Сливенски милинки / Milinki - Bulgarian Soft Bread Rolls from Sliven

Край на спането на отворена врата на терасата, остава само отворения прозорец! Тази сутрин се събудих и с изненада установих, че ръката ми, която е била над завивките е телесна температура на вампир и бързо се наложи да я стопля. 

Ефектът беше доста събуждаш, защото все едно сама си причиних ситуацията, в която някой си затопля студените крака на топлото ти тяло.

Както и да е. Докато се обличах, за да започна деня си, посегнах по навик към късите панталонки и тениската, оставени до леглото, но си дадох сметка, че днес няма да са ми достатъчни. Отворих гардероба,  с въздишка измъкнах чифт дълги панталони и си казах - няма какво да се лъжем, време е за дългите гащи. Странното е обаче, че първата ми мисъл бе не за есента, а че идва зимата. Денят бе толкова хладен и мрачен в началото, звукът на резачки на дърва в квартала заглушаваше дори най-новите квартиранти до нас, а във въздуха уханието на пържени чушки бавно, но славно се заменяше с такова на пръжки.

В такива критични ситуации, трябва да се помисли за здравето, защото в преходния период между сезоните, човек става много уязвим на всякакви вируси, Затова е хубаво да закрепим организма с една хубава и засищаща закуска като тези невероятно вкусни и пухкави - Сливенски милинки. 

То аз ако искам да се наплюскам от девет дола вода ще докарам, но в случая да кажем, че просто смятам, че няма за къде да пазя фигура, ами започвам да се подготвям за зимата - пък тя нека и два!  Няма да ме изненада :) 

Разликата на тези милинки е в малките им симпатични размери, и макар сами по себе си тестото и заливката да е по-скоро солено, се поднасят поръсени с пудра захар. Но няма какво да ви обяснявам защо са толкова хубави, само ги погледнете! 

а ето и как да си ги направите:

Необходими продукти:

Около 700 г брашно София мел за козунак

1 1/2 пак. суха мая ( или едно кубче жива) 

400 мл прясно мляко

1/3 ч.ч. олио

1 с.л. захар

1 с.л. сол

1 яйце

За заливката:

1 яйце

2 с.л. брашно

80 г масло

150 -200 мл вода

щипка сол

пудра захар за поръсване

Може да приготвите рецептата, както на ръка, така и в миксер. Аз предпочитам втория вариант. Пресявам брашното в купа и прибавям сухите съставки, а след това леко затопленото мляко, яйцето и мазнината.

Пускам миксера с приставка за тесто и след броени минути имаме вече гладко, нелепнещо тесто. Оставете да се бърка поне 5-10 минути, като по желание добавям още малко олио, по време на месенето, ако ми се стори тестото по-твърдичко или сухо. 

Тестото трябва да се отделя само от стените и приставката на миксера. Оформям на топка и слагам в намаслена с олио купа и покривам с намаслено от вътрешната страна прозрачно фолио. 

Пъхам тестото да втаса за около 40 минути във фурната на 50 градуса.

                         

След като тестото втаса, прехвърлям върху отново леко намазан с олио плот и разпределям на четири равни части. Всяка част оформям на равен по големина и дължина фитил.

                     

Слагам ги близо един до друг и режа с ножа едновременно върху четирите, правейки еднакви по-големина парченца.

Всяко едно от тях оформям на топче, колкото малък орех и слагам  намаслена тавичка с размери на дъното 33 см. оставам да втаса повторно във фурната за около 20 минути.

През това време правим заливката. В купа слагаме маслото. Ако не сме го размекнали преди това, може да го залеем с  гореща вода и да разбъркаме докато се разтвори. Прибавяме брашното и солта и разбъркваме отново. Когато течността е по-хладка на допир, прибавяме яйцето и разбиваме отново. Изваждаме милинките от фурната, махаме фолиото и заливаме със заливката. 

Пъхаме да се пекат на 200 градуса за около 35-40 минути.

Още топли ги поръсваме с пудра захар :) 

И тази рецепта съществува в различни варианти, като някои обичат да добавят и сирене. Аз обаче си ги хапвах както с гарнитура от сирене, така и със сладко и какво ли още не. 

При всяко преминаване през кухнята си късах по едно топче от тази вкусна домашна сладост  мога да си кажа съвсем честно, че макар да почерпих този и онзи с малко, бавно по бавно, ще ги си изям сама :) 

Опитайте ги и вие! 

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Гръцка мусака / Greek Moussaka

Ако търсите идея за днешната вечеря - не търсете повече! Ето я и нея! 

Гръцка мусака с патладжани. За първа година бабчето отгледа патладжани в градината и съвсем гордо ще ги размахам тук пред вас, защото всеки труд на баба трябва да се подкрепи от моя страна.

От години съм се отказала да правя традиционна българска мусака, защото съм израснала с това ястие приготвено от мама и никога, ама никога не мога да го направя точно като нея...затова и вече не се опитвам. Муската и печените пълнени чушки на мама са най-вкусните на света и не виждам смисъл да се мъча да ги конкурирам, докато тя все още е край мен и се опитва да ми угажда от време на време :) Затова пък гръцка мусака не съм хапвала от годините, когато не обичах патладжани, което се промени драстично в последно време. Не мога да им се нарадвам и затова знаех, че е време да приготвя тази традиционна гръцка вкусотия и у дома. 

За да не стъпвам гола и боса по въпроса както се казва, отскочих до Гърция ( я, къде е!) и хапнах една две мусакички да видя кое ми харесва и кое не. Като много рецепти и тази има много вариации, затова ви предлагам да опитате моята, пък ако някой има възражения относно "истинската" мусака, може съвсем спокойно да си го запази за себе си :) 

А ето и как да си направите тази вкусотия:

Необходими продукти:
500 г кайма ( телешка, смес, агнешка)
400 мл млени домати
1 с.л захар
2-3 бр. патладжана
2 бр. картофа
1 бр. глава лук
1 кубче телешки бульон
1/2 ч.ч. червено вино ( по желание)
подправки: сух риган, индийски орехче, канела, червен пипер, черен пипер, сол
зехтин
галета

За заливката:
3/4 ч.ч. кисело мляко
3 яйца
2 с .л. брашно
100 г крема сирене
малко фета сирене ( по желание)

Взимаме патладжанчетата на баба :) , като ще ни стигнат три по-дребни и ли два средно големи. Измиваме ги и ги нарязваме на тънки резени.

      

Посоляваме ги и ги оставяме да се отцедят за около 30 минути. През това време нарязваме на ситно една по-голяма глава лук. Слагаме малко зехтин в  тигана и запържваме докато лукът стане прозрачен.

                         

Прибавяме каймата и пържим, докато се запържи добре. Овкусяваме с подправките, които са на вкус, като може да ползвате лют или сладък червен пипер. За тези от вас, които гледат скептично на канелата ( и индийското орехче) - недейте. Определено си заслужава да са част от ястието и ще усетите една наистина по-различно ароматна кайма.

Добавете виното и оставете да изври, а след това прибавете млените домати и една супена лъжица захар. ( Може и по-малко захар, в зависимост от сладостта на доматите, но моите бяха прясно смлени на чопъра и самите те не бяха толкова сладки ) 

Прибавям и бульона, и ако е необходимо малко водичка и оставям ястието да звари, а след  това намалявам и оставям да къкри, докато водата от доматите не изври и                             

получим гъст, ухаен сос. 

 

Докато сосът ври, запичаме патладжаните в тавичка на фурната с малко зехтин - отнема буквално минути, а картофите - измиваме, обелваме и нарязваме на тънки шайби. Бланшираме за няколко минути във вряла вода, за да съм сигурни, че ще се се изпекат добре.

                        

                     

В тавичка с размери около 25-26 см в диаметър, слагаме малко зехтин и слагаме половината от картофите, а отгоре половината от патладжаните. Отгоре разпределяме каймата и завършваме отново с ред патладжани и ред картофи. Подправяме с щипка сол между пластовете. 

Върху вторите картофи слагаме една-две супени лъжици галета и малко зехтин и пъхаме във фурната да се пече на 200 градуса. През това време приготвяме заливката. В купа разбиваме яйцата с киселото мляко и брашнто, а после добавяме и кремата сирене. Може да добавите и малко фета сирене, ако желаете.

                             

Ястието вече е завряло, вадим от фурната, заливаме със заливката и пъхаме отново, като намаляваме на 180 и печем така до готовност около 40 минути до час.

Оставяме леко да поизстине и след това режем на парчета, като може да се насладите на пластове сочни и вкусни зеленчуци, изключително ароматен сос с месо и една от най-пухкавите и вкусни заливки, които може да опитате.

 

Ястието е толкова вкусно, че ако ви остане малко за следващия ден, ще го хапнете още на закуска ( Съвсем откровено си признавам, изядох две парчета мусака  за закуска и въобще не се срамувам) 

Опитайте и няма да съжалявате! :)

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Свинско руло с пълнеж от сирена / Bacon Wrapped Stuffed Pork Roll

Трябва да съм честна с вас както винаги и да ви призная, че не винаги успявам да съм супер слънчева, дейна и позитивна. Определено се старя всеки ден да свърша нещо полезно, за да не мисля прекалено много, тъй като съм от онези хора, на които казват "мислиш прекалено много". 

Ако постоянното преосмисляне на всяка ситуация гореше калории, досега щях да съм в умряла, честно ви казвам. Но колкото и да се опитвам напоследък да не отдавам значение на разни изтощаващи неща около мен, някои от тях просто ме застигат. Днес се събудих с петдесет нюанса сиви кръгове под очите си от ужасното безсъние, което ме е налегнало напоследък и неоспоримото усещане за настъпващата есен. 

И макар горещините тези дни да се опитват да ме заблудят, че има още време за плаж, аз го усещам в  прокрадващата се есенна умора, в желанието за по-меланхолична музика, филмови маратони, месни ястия и копнеж за усамотение и спокойствие. 

И така, попаднала в този междинен етап на смяна на сезоните, между енергичното, живото, забавно и спокойното, улегналото и работното, аз самата не знам от къде да започна. Имам идеи, но нямам сили, лутам се неорганизирано и подхващам едни и други задачи, докато накрая просто седя и се чудя къде отиде уж дългият ден. Затова реших, че най-подходящо за това е да довършвам неща.

Започнати неща. Всеки си има такива. 

Днешната рецепта например е точно такава. Направих я преди време и все не й беше момента - нито лятна, нито зимна, нито тежка, нито лека и така докато се залежа в графа "чернови". Залежа се до толкова, че започнах да виждам кусури в снимките и не бях сигурна дали да я публикувам, докато днес просто си казах - това е рецептата за това време. И е чудесна! И ще ви хареса, както се хареса и на мен и всеки, който я беше опитал - Свинско руло с пълнеж от сирена.

Още една моя хрумка, която създадох преди време изцяло според вкуса си. Обичам да експериментирам в оформянето на месо и не мисля, че всичко трябва да изглежда само като пържоли. Както ви обещах преди време и тази година ще има повечко месни рецепти, тъй като след края на лятната продукция и консервирането, смятам, че тялото ни отново ще потърси жадно истински, хранителен протеин. 

Освен лесна за приготвяне, тази рецепта е чудесна и за гости, като може да поднесете месото и на хапки, тъй като има не само впечатляващ вкус, но и пъстра визия.`

И така, ето и рецептата;

Необходими продукти:

Около 800 г свинско ( 5 бр. пържоли)
200 г крема сирене
100 г бекон / прошуто/ немска шунка
150 г моцарела
шепа касис, боровинки или др.
сол, черен пипер, червен пипер
пресен магданоз

За гласурата:
мед, лимонов сол, лют пипер

Подготвяме фолиото за увиване. Върху стреч фолио поръсваме обилно сол, чене пипер и червен пипер ето така:

Нарязвам местото на пържоли, като при мен излязоха общо пет броя. Използвах месо от врат, но може да ползвате и друго, като за да е по-стабилно рулото е  добре да е с по-малко мазнина.

Начуквам пържолите, за да станат по-тънки и нареждам върху фолиото една до друга ето така:

Отгоре овкусявам с още малко сол и пипер и намазвам от крема сиренето. Разпределям по средата от нарязаната на резенчета топки моцарела и разпръсквам наситнен магданоз и червени боровинки или касис. Може да ползват и друг любим плод, като аз намирам леко тръпчивите за по-подходящи.

Ако искате да ви сладни повече, може да сложите накиснати сушени червени боровинки и ли сини сливи.

Подвивам леко в двата края, за да не изтича сирене, а след това, с помощта на фолиото завивам рулото по дължина и притискам здраво, оформяйки на салам. Слагам в хладилника да престои за около половин час.

                    

След това, отново върху прозрачно фолио нареждам плътно парченцата бекон/ прошуто/ немска шунка и прехвърлям свинското руло отгоре, като го отвивам от фолиото. Завиваме отново с другото фолио, обличайки рулото с бекона.

Така готовото руло, отново завързвам и притискам здраво, за да може да полепне добре бекона по него. Слагам го в хладилника за кратко, като през това време си изфабрикувах формичка за рулото от фолио. В този момент, нямах подходящ съд, а само големи тави, и не исках да рискувам рулото да се разпадне или плънката да изтече по време на печене, затова  го увих по този начин във фолиото. 

Пъхнах го да се пече на 220 градуса за около 25-30 минути, а след това намалих на 160 и пекох до пълното му изпичане.

Периодично намазвах рулото с четка, потопена в глазура от мед, лимонов сок и лют пипер, като пропорциите бяха на око и я опитвах на вкус. Исках месото да има тази сладко-свежа карамелизирана коричка, която съвсем леко да пощипва с пикантност.

Получи се наистина много подходяща комбинация от вкусове, в която в крайна сметка не усетих нищо нестандартно, защото висичко се съчетаваше много добре и имаше изключително балансиран вкус. 

И макар снимките все още да не са ми сред любимите, рецептата определено е такава. Затова ви предлагам да я опитате и не забравяйте да ми напишете впечатленията си в коментарите.

Усмихната седмица, приятели!

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!