Какво съкровище ще ви представя днес, само ако знаете. Една наистина стара и много любима рецепта за вкусните сладки - мечета на баба Надка. От малка помня как сладките й винаги присъстваха на масата на по-големите празници и се чудех как да си хапна колкото може повече, преди нашите да са ме изловили, "че си развалям вечерята".
Тогава все се чудех защо моята баба не приготвя такива сладки, а все някакви солени тестении като баница с праз и лапад, които намирах тогава не само за невкусни, ами направо като кармично наказание, че не съм закусила като хората.
За мое щастие след толкова години най-сетне успях да се добера не само до рецептата, но и до ценния тефтер на баба Надка, която бе така любезна да ми го заеме. И макар в него да има няколко класически рецепти, които предизвикаха любопитството ми, знаех коя ще е първата, която ще направя:
Невероятно меките и нежни сладки - мечета от моето детство.
Тогава все се чудех защо моята баба не приготвя такива сладки, а все някакви солени тестении като баница с праз и лапад, които намирах тогава не само за невкусни, ами направо като кармично наказание, че не съм закусила като хората.
За мое щастие след толкова години най-сетне успях да се добера не само до рецептата, но и до ценния тефтер на баба Надка, която бе така любезна да ми го заеме. И макар в него да има няколко класически рецепти, които предизвикаха любопитството ми, знаех коя ще е първата, която ще направя:
Невероятно меките и нежни сладки - мечета от моето детство.
Това е една рецепта, която е изключително икономична, излизат много бройки, наподобяват меденки, но с много по-фино ухание и най-хубавата част - стават все по-вкусни с всеки изминал ден!
Сигурна съм, че с малко модифициране тези мечета ще станат чудесни зайчета за Великден, но аз нямаше как да не ги направя първо в оригинал. И така, преди да премина към рецептата, ще ви помоля да дадете гласа си за мен в тазгодишните награди на Блоговодител, където съм номинирана точно в категориите за торти и сладкиши.
Старая се те да изобилстват тук, както като количество, така и като качество. А ето как да гласувате за мен:
Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, от където в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. (Ще трябва да изчакате няколко секунди да превключи отново на платформата за наградите) От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана:
С аромат на ванилия (Най-добър блог със сладки печива и десерти)
-Сладко удоволствие (Най-добър блог с рецепти за торти)
Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".
Благодаря предварително на всеки, който ще го направи, ще сподели публикацията и ще ми помогне да достигна до повече кулинарни запалянковци, които да ме подкрепят!
Ето и самата рецепта:
Необходими продукти за 40 бр. сладки:
Около 500 г брашно София Мел Класик
2 бр. яйца
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио
2 големи супени лъжици мед
1 с.л. канела (равна)
1/2 ч.л. сода, загасена с оцет
Започвам като разбивам с миксера яйцата със захарта на крем.
Прибавям още канелата, загасената с оцет сода
и меда. Пускам миксера и започвам да прибавям постепенно от олиото и от останалото брашно.
Тестото може да поеме и повече олио, но аз предпочитам да го доомеся върху леко намаслен или набрашнен плот, докато получа хубаво, гладко, съвсем леко лепнещо тесто.
Покривам с кърпа или опаковъчно фолио и оставям да си почине 10-15 минути. След това разделям на две части.
Разточвам едната част на лист върху намаслен с олио плот и с чаша изрязвам кръгчета - 40 бр.
Редя в тава с хартия за печене и пека на 160 градуса около 5 минути (в зависимост от дебелината на бисквитките!)
Останалата част от тестото също разточвам на лист, като изрязвам отново 40 бр. кръгчета. С помощта на капачка от паста за зъби или химикал, изрязвам очичките и ги поставям за ушички.
От останалото тесто изрязвам и носле за мечето и поставям в средата. (Моят опит показа, че върху намаслен плот бе по-лесно да се изрязват сладките, отколкото набрашнени, както и по-лесно залепваха самите детайли)
Редя и горната част на сладките в тавата и пека отново, докато крайчетата порозовеят.
Оставям готовите сладки да се охладят напълно, а след това слепвам с мармалад, който е добре да бъде по-фин и без големи парченца.
Хубаво е сладките да останат да отлежат два-три дена, за да омекнат напълно, но тъй като аз ги направих по-тънички,
излязоха не само още повече бройки, но и омекнаха още на следващия ден.
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!