Пазих тази рецепта за по-специални случаи, тъй като и тя самата не е никак обикновена. Макар и скромен на вид и доста икономичен като продукти, този десерт набира все по-голяма популярност заради невероятния му вкус и текстура, които едва ли могат да се опишат с думи. Представям ви негово величество - Казан диби.
Десерт, който все по-често можете да срещнете предлаган и в изисканите ресторанти, тъй като и по мое мнение - мястото му е там.
Когато казах на майка ми, че съм се наканила да го правя, тя ме попита какво точно представлява. Почнах да й обяснявам, че е вид печен на котлон крем, който има коричка, но не е толкова карамелена като крем карамела, и кремът е доста по-гъст и така, та онака, и въпреки въодушевлението ми, че се захващам с тази не лесна задача, никак не се впечатли. Това бе, докато го опита!
След като направи някакво странно изцъкляне от почуда от вкуса му, започна да гребе лъжичка по лъжичка, а аз висях над нея като лешояд и чаках поне някаква реакция да знам дали й е харесал. Тя само продължаваше да яде и мълчи. Това се казва десерт да те остави без ума и дума. Едва след като го изяде каза, че е нещо невероятно, пита за още, взе си за вкъщи, изяде още едно у дома и следващата седмица, заклевам се в Св. Харалампий, не спря да ме пита за името на десерта - то не беше казанбиби, казаниби и какви ли не вариации. Трябваше да обяснявам на различни хора по телефона какво представлява, как да го приготвят, въпреки че казах, че подготвям рецептата.
Но преди да премина към нея, искам да използвам възможността да благодаря на Блоговодител, че тази година ме номинира в цели четири категории в Годишните си награди, За мен е голяма чест и признание, което показва, че целта, която си поставих - да развия разнообразието от рецепти в блога - е постигната. Номинирана съм в категориите за:
а вие можете да гласувате и да ме подкрепите в колкото искате от тях.
Миналата година бях номинирана в една категория - за най-добър блог за торти и взех именно вашата награда - на публиката, която всеки знае, че е най-сладка. Да усещаш толкова голяма подкрепа и позитивизъм от хората около теб в дни, когато и ти не знаеш какво правиш с живота си (всеки има такива), е доста окуражаващо и окриляващо. Ето, че отново ще имам нужда от вашите гласове, ако смятате, че ги заслужавам.
Ако пък не - гласувайте за някои от другите блогъри. Всички тези хора имат дарбата да превръщат сивото ежедневие в красива и вкусна картина от аромати и емоции, които вдъхновяват, зареждат и обогатяват всеки един от нас. Нека да подкрепим българските кулинарни блогъри със същата доза любов и позитивизъм, с която ни зареждат. Те го заслужават!
И след всичко казано до тук, ето и рецептата на това нежно удоволствие:
1 л. прясно мляко
1/4 ч.ч. смес брашно и царевично нишесте
1 ч.ч. захар
1 жълтък
1 бр ванилия (или едно-две зрънца сакъз)
1-2 с.л. масло
2-3 с.л. пудра захар
канела за поръсване при поднасяне
Започвам като слагам на котлона да заври около 800 мл от млякото, заедно със захарта.
В купа смесвам брашнената смес, жълтъка и останалото мляко на рядка каша.
Докато млякото завира, си подготвям тавичката. Вие можете да ползвате голям равен тефлонов тиган (тава), но аз предпочетох йенски съд, за да мога да наблюдавам процеса при запичане. Моята тавичка бе с приблизителни размери 18,5 х 30,5 см.
Намазах я хубаво с маслото и след това поръсих навсякъде хубаво с пудра захар.
През това време млякото ми завира и изсипвам брашнената смес на тънка струйка, като разбивам непрекъснато с телена бъркалка. Кремът ще започне да се сгъстява, но няма да стане изключително гъст. Добавяме към горещия крем ванилията или смления в хаванче сакъз (познат още като мастикс)
Готовия крем изсипваме в тавичката. Аз не сложих целия, само 2/3 може би, тъй като не бях сигурна, че ще се запече толкова дебел пласт. (Вижда се на снимката докъде е в тавата, но следващия път ще опитам и с цялото количество за всеки случай)
Започваме със същинската част. Слагаме тавичката на котлона - при мен едновременно включих и малкия и големия. Пуснах първоначално на 2/3 от мощността на котлона, като впоследствие увеличих още малко, тъй като видях, че може да понесе. Кремът започва да бълбука, а ние започваме да въртим тавата на всички страни, опитвайки се да обхванем всички страни и ъгълчета.
С шпатула изравняваме от време на време крема, като, загребвайки надълбоко, виждаме и как върви запичането на захарта по дъното. Трябва да изглежда ето така.
Аз вдигах тавата и поглеждах къде още трябва да се запече, докато стане равномерно. След целия процес кремчето ще се сгъсти още малко и ще намалее като обем.
Дърпам го от огъня и го оставям да се охлади за кратко върху дъска, а след това в тава със студена вода. После го прибирам в хладилника. След няколко часа (при мен бе на следващия ден) го нарязвам на ленти и го навивам на руло.
Можете да разстелете останалата ни част от крема върху тази преди да го навиете. Аз исках рулцата да са по-стабилни и стегнати, затова и избрах да не го слагам.
При поднасяне се поръсват с канела, която им придава тази нежна, кадифена текстура.
Казан диби означава в превод "дъното на казана" и макар да е доста буквално наименование за този десерт, по-подходящо щеше да бъде "самата нежност". Изключително фин аромат на карамел, който не е толкова доминиращ като в крем карамела, в комбинация с идеално запечената коричка, което носи своят уникален чар и ухание.
Кремът е леко разтеглив, но в същото време нежен и единственото, което искате, е още една хапка!
Опитайте го и се убедете сами!
А дотогава - пожелавам ви една усмихната, красива и успешна седмица, приятели!
И ако рецептите ми ви допадат - гласувайте! :)
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
