Шоколадов мус "Аляска" / Chocolate mousse "Alaska"

Както вече ви обещах, тази седмица ще бъде посветена на романтични и лесни за приготвяне десерти в минималистичен стил. Все пак е хубаво да се поглезим с вкусна вечеря за Св. Валентин, но не трябва да се напраскаме като прасета и накрая никаква работа да не се свърши, както се казва :) 

Самата аз никога не съм придавала голямо значение на този празник, но моята половинка  е романтична натура и през годините ме въвлече несъзнателно в това празнуване. Просто не става единият от двамата да чества празника, да те засипва с подаръци и внимание и ти да си.."whatever"

Затова и най-малкото, което мога да направя е да му сервирам някой десерт (към вечерята разбира се), с който да му покажа каква сладост е той за мен в живота.

Много хора казват, че този празник е за младите, но аз не съм съгласна. Младите честват любовта всеки ден, защото си нямат друга работа, да си го кажем направо. Но според мен този празник е за по-възрастните, които между всички ангажименти и проблеми някой е трябвало да измисли начин да ги накара да си отделят малко време един за друг. Поне един ден! 

Не е нужно да подаряваш скъп подарък под формата на червени, плюшени дупета или винетки, а просто сложете децата да си легнат по-рано. Загасете телевизора - и без това нищо хубаво не излиза от там! Сложете си по чаша вино и така в тази успокояваща тишина и ако сте се сетили, светлина на свещи (не църковни де, иначе ще бъде малко морбидно), си припомнете как сте се запознали, някоя забавна случка от началото на връзката ви и не забравяйте..направете си комплимент за външния вид. Няма по-мило нещо от това любимият да ти каже, че изглеждаш все още страхотно! 

Такава вечер трябва да завърши подобаващо, мисля аз! С някакъв специален десерт, който да искате да споделите! Затова измислих това. Нещо много сладко и ефектно, което не е никак трудно за правене. Истината е, че този десерт създадох за годишнината от сватбата на Докторката и Директорът (родителите на моето момче) и те бяха възхитени.

Представлява домашно приготвен шоколадов мус, забулен в "палто" от разбити белтъци, леко обгорени със сладкарска горелка.

Дори няма да се пъна да се опитвам да ви опиша за какво става въпрос...не може! Божествено! Точка по въпроса! Ето и самата рецепта:

За шоколадовия мус:

2 по-големи яйца

100 мл течна сметана

100 г шоколад

70 г захар

щипка сол

За покривката:

3 белтъка

200 г захар

Пълното приготвяне на муса стъпка по стъпка можете да видите тук. Аз използвах половин доза от продуктите, тъй като исках да направя 2-3 броя. Вие ще ме попитате колко броя излизат от тези количества и те са точно толкова - две до три среден размер чашки или четири по-малки.

Аз лично ви препоръчвам да ги направите малки, тъй като десертът е много сладък и не е нужно да е голямо количество.

След като мусът е стегнал в хладилника (най-добре за вечерта), потапям чашката в малко топла вода, за да може да се отпусне от стените на съда. 

Обръщам върху чинийка.

Декорирам с разбитите със захарта на сняг белтъци. За по-лесно разбиване ползвам метода на "целувките" от тук.

Шприцовам от белтъците директно върху муса с фигурки по желание.

Обгарям белтъците със сладкарска горелка. Сега някои от вас ще ме попитат от къде можете да си намерите такава горелка и аз ще ви кажа. Има в много сладкарски магазини, но и не само там. Потърсете я в интернет и ще видите много места, откъдето можете да я закупите. Аз лично смятам, че макар и да не се използва всеки ден, този уред си заслужава спрямо цената и е добре да го имате!

И така, моята пледоария завършва с последни кадри от този изумителен десерт, а на вас ще ви пожелая една прекрасна седмица, завършваща с още по-прекрасен празник. Дотогава имa още няколко дни, затова ще имам време да ви предложа поне още един изкусителен и романтичен десерт! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Кремки - пухкави кифли с крем / Cream filled pastries

Каква щастлива случайност!  Тъкмо наближава денят на влюбените и аз се влюбих. Изглежда, че няма да го прекарам сама ( не, че аз някога съм сама, ако ме разбирате :) Обектът на моите чувства може да не е човек, но пък, хей, любовта си е любов. След като някой може да обича парите толкова много, защо аз не да не се влюбя в сладкиш. Което е малко странно, защото аз съм винаги в търсене на поредната изкусителна вкусотия и не се обвързвам с рецепта за дълго време. (Явно не съм кулинарно-моногамна) 

Днешната обаче е наистина специална и ме накара да се чувствам и аз така. Освен, че ме накара да се оценя като майстор в кухнята, защото резултатът бе перфектен още от първия опит, което говори за успешността на рецептата, освен това ме дари и с удоволствието да хапна най-вкусните домашни кифлички, които някога съм опитвала. 

Още щом се разнесе ароматът им от фурната го познах - това е перфектно тесто за кифли, което помнех от детството си. В комбинация с плътния, хладен крем, магията на рецептата  е толкова силна, че може да ви накара да затръшнете вратата и да прекарате следващите почивни дни в компанията на тестените изделия (и без това се очертава навън да е студено)

Надявам се няма да взимате думите ми на доверие, а направо да вземете да проверите като ги направите още този уикенд. 

Ето и необходимите продукти:

За тестото: 

Около 400 г брашно

250 мл прясно мляко

щипка сол

5 с.л. захар

1/2 кубче мая (около 20 г)

3 жълтъка

3 с.л. масло

За крема:

750 мл прясно мляко

2 бр. пудинга

1-2 ванилии

6 с.л. захар

180 г масло

Още: 

яйце за намазване

пудра захар за поръсване

Започвам с тестото. Още веднага ще кажа, че макар и да спазих рецептата почти дословно, направих някои промени и ви съветвам и вие да правите рецептите на усет. Сладостта например на всяка захар е различна, затова преценете колко сладки искате да бъдат компонентите и намалете или увеличете количеството захар. Аз сложих малко повече захар в крема и използвах пълни супени лъжици за мярка при тестото. 

Тъй като нямам везна, отмервам брашното с чаени чаши от 200 мл. В купата на миксера (вече замесвам тесто само там) слагам за начало две чаени чаши пресято брашно, солта и три супени лъжици захар. След това прибавям шупналата мая (Предварително разтворена в леко затопленото мляко с останалата захар. Оставих да набъбне.)

Пускам миксера  (или вие ако замесвате на ръка, започвате да бъркате).

Започвам да прибавям един по един жълтъците, а след това и малко по малко от разтопеното масло.

Започнах да добавям, редувайки постепенно още малко брашно, масло, брашно, масло..на малки порции, докато се образува хубаво, еластично и меко, но нелепнещо тесто. (Вие можете да правите това, месейки на ръка.)

Изваждам тестото от купата и оформям на топка. Поставям в леко намаслена купа и оставям да втаса за час. (При мен бе много по-малко като време, но пък в стаята има камина и е много топло.)

След като тестото втаса, разделям тестото на две части. Всяка от тях разделям на осем равни части.

               

От всяка част правим фитили с дебелина около сантиметър и дължина около 20 см.

След това превиваме на две и завиваме около себе си ето така: 

Нареждам в тавичка с хартия за печене и оставям да се надигнат още веднъж. Преди печене ги намазваме с малко разбито яйце за блясък.

                                      

Печем кифличките за около 15 минути на 200 градуса.

Приготвяне на крема: Избрах крема да е смес от два пудинга - ванилия и сметана. Сложих млякото да се затопли на котлона със захарта. В отделна купа изсипах пудингите и добавих с лъжичка малко от топлещото се на котлона мляко, така че да мога да разбъркам съставките на еднородна смес. След като млякото тръгне да завира, прибавям пудинговата смес, при непрекъснато бъркане с телена бъркалка и на тънка струйка. За секунди кремът ще тръгне да се сгъстява. Дърпаме от котлона. Прибавяме ванилията и маслото. Бъркаме, докато маслото се интегрира напълно в крема. 

                           

Оставям крема да се охлади, като можете да го покриете с опаковъчно фолио на повърхността, за да не се образува коричка. По-късното (при мен на следващия ден - какво да се прави, все готвя по нощите :))) режем кифличките по хоризонтал и шприцоваме от крема.

                           

Поръсваме кифличките с пудра захар и готово:

Бих искала да уточня, че на мен ми стигна кремът за две трети от общия брой кифлички, но нали съм си алчна, не съм го пестила. И на другите кифлички обаче не им бе простено, тъй като се хапнаха с охота в комбинация на топло мляко, сладко и сирене :) 

Тези с крем обаче свършиха за отрицателно време и само мога да съжалявам, че някакси съм затрила кадрите, които направих на отхапаните вече сладкиши. В тях явно можеше да се види пърхавата текстура на тестото и лъскавината на плътния крем.

Може би една от най-лакомо сниманите фотосесии, при които не се сдържах да мляскам, докато снимам :)

И така, горещо препоръчвам тази рецепта, и се надявам и на вас да ви хареса, колкото и на мен!

Спокойни и вкусни почини дни, приятели!

НОВО: Последвайте ме в инстаграм

Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пълнени гъби със сирене / Stuffed mushrooms with cream cheese

Кога се изтъркули този януари така и не разбрах, но ето, че вече сме февруари (или както баба ми казваше усмихнато -  фафруари). Освен това е и празничен ден, в който честваме здравето и плодовитостта на мъжката половина от населението. Айде, да са ни живи здрави!

Има различни традиции, свързани с Петльовден, като някои от тях не са толкова приятни като хапването на петел. На този ден по време на турското "съжителство" се е събирал кръвният данък от домовете на семействата с мъжка рожба, но явно пак сме се объркали и това са били някакви междусъжителствени бъзици, които на сме чатнали. Нооо аз няма да го обръщам на политика, че няма да ни дойде апетитът. Затова пък ще ви представя една много вкусна рецепта за пълнени гъбки, които можете да приготвите за бърза седмична вечеря.

На път за вкъщи днес минете през близкия магазин, грабнете няколко свежи гъбоци, а ако някои от нещата не ви се намират у дома и не ви се експериментира, минете и през близкия магазин - всички продукти са лесно достъпни. 

Ако сте от пъргавите в кухнята, няма да ви отнеме повече от десет минути да ги приготвите и малко повече да ги запечете, което ще ви даде повечко време за релакс след работния ден, в компанията на ухайна вечеря и чаша вкусно питие.

Гарнирах гъбките с малко свеж копър, защото някакси си го изисква, пък вече сякаш апетитът ми клони към традиционните пролетни залении. :) Но няма да отлагам повече, убедете се сами във вкуса им, щом видите рецептата:

Необходими продукти:

200 г гъби печурки

8 бр. маслини

30 г бекон / шунка / св. филе

50 г  кашкавал

100 г крема сирене

шепа орехи

сол

свеж копър

Измиваме гъбите и премахваме пънчетата им. Нареждаме гъбите в леко намаслена с олио тавичка ето така:

Нарязваме пънчетата им, филето и маслините на дребно. Запържваме ги за кратко в тиган с малко мазнина. След като заухаят и гъбите и месото се запекат, махаме от огъня и овкусяваме с щипка - две сол.

Прибавяме крема сиренето и натрошените ядки и разбъркваме.

С тази смес пълним гъбите, а отгоре завършваме с кашкавал - нарязан или рендосан. Аз предпочитам да е на парчета, за да бъде по-дебела покривката на плънката.

Пъхаме гъбите да се запекат за около 15-20 минути в силна фурна, докато кашкавалът стане златист, а гъбите се запекат.

Сервирам с поръска от пресен копър за свежест или поднесени в листо хрупкава маруля. 

Не мога да ви опиша с какъв апетит ги изядохме тия гъбки. Ако някой ни гледаше отстрани, щеше да ни предложи да се борим за ролята на Тасманийския дявол : The movie!

Ако пък не вярвате - опитайте и се убедете сами :)

Усмихната седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!