Пълнени гъби със сирене / Stuffed mushrooms with cream cheese

Кога се изтъркули този януари така и не разбрах, но ето, че вече сме февруари (или както баба ми казваше усмихнато -  фафруари). Освен това е и празничен ден, в който честваме здравето и плодовитостта на мъжката половина от населението. Айде, да са ни живи здрави!

Има различни традиции, свързани с Петльовден, като някои от тях не са толкова приятни като хапването на петел. На този ден по време на турското "съжителство" се е събирал кръвният данък от домовете на семействата с мъжка рожба, но явно пак сме се объркали и това са били някакви междусъжителствени бъзици, които на сме чатнали. Нооо аз няма да го обръщам на политика, че няма да ни дойде апетитът. Затова пък ще ви представя една много вкусна рецепта за пълнени гъбки, които можете да приготвите за бърза седмична вечеря.

На път за вкъщи днес минете през близкия магазин, грабнете няколко свежи гъбоци, а ако някои от нещата не ви се намират у дома и не ви се експериментира, минете и през близкия магазин - всички продукти са лесно достъпни. 

Ако сте от пъргавите в кухнята, няма да ви отнеме повече от десет минути да ги приготвите и малко повече да ги запечете, което ще ви даде повечко време за релакс след работния ден, в компанията на ухайна вечеря и чаша вкусно питие.

Гарнирах гъбките с малко свеж копър, защото някакси си го изисква, пък вече сякаш апетитът ми клони към традиционните пролетни залении. :) Но няма да отлагам повече, убедете се сами във вкуса им, щом видите рецептата:

Необходими продукти:

200 г гъби печурки

8 бр. маслини

30 г бекон / шунка / св. филе

50 г  кашкавал

100 г крема сирене

шепа орехи

сол

свеж копър

Измиваме гъбите и премахваме пънчетата им. Нареждаме гъбите в леко намаслена с олио тавичка ето така:

Нарязваме пънчетата им, филето и маслините на дребно. Запържваме ги за кратко в тиган с малко мазнина. След като заухаят и гъбите и месото се запекат, махаме от огъня и овкусяваме с щипка - две сол.

Прибавяме крема сиренето и натрошените ядки и разбъркваме.

С тази смес пълним гъбите, а отгоре завършваме с кашкавал - нарязан или рендосан. Аз предпочитам да е на парчета, за да бъде по-дебела покривката на плънката.

Пъхаме гъбите да се запекат за около 15-20 минути в силна фурна, докато кашкавалът стане златист, а гъбите се запекат.

Сервирам с поръска от пресен копър за свежест или поднесени в листо хрупкава маруля. 

Не мога да ви опиша с какъв апетит ги изядохме тия гъбки. Ако някой ни гледаше отстрани, щеше да ни предложи да се борим за ролята на Тасманийския дявол : The movie!

Ако пък не вярвате - опитайте и се убедете сами :)

Усмихната седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 

Лепкав тофи пудинг / Sticky toffee pudding

Ако има десерт, който заслужава своята популярност, то несъмнено това е известният лепкав тофи (или карамелен) пудинг. Не случайно това е един от десертите, който сервира и в своите ресторанти един от моите любими майстори в кухнята - Гордън F***** Рамзи!!!

Освен традиционен английски десерт с дълга история, този сладкиш може да ви привлече с уникалния си вкус, създаван от метода му на печене и цялостната комбинация на съставките.

И още не съм ви казала най-хубавото - дори не е толкова труден или скъп за приготвяне.

За сметка на това обаче, сервиран както традицията повелява, гарниран с топка сладолед и залят с вкусен карамелен сос, тази вкусотия може да бъде идеален завършек на всяка вечеря, а защо не и празничната такава.

Именно наближаващият ден на влюбените ме подсети, че е време да ви представя няколко по-минималистични, но романтични и ефектни десерта, които може да поднесете за случаите, който са по-така  :)

Не ми се наложи да мисля дълго за първият от тях, тъй като лепкавият пудинг е нещо, което ще се хареса на повечето любители на сладкото и нежния, кадифен вкус на карамела, а комбинирането на топлия, сочен десерт със студения сладолед е нещо, което не съм сигурна дали ще охлади или доразпали страстите :) 

Като повечето такива по-стари рецепти и тази има повече от милион и един варианти, затова ми се наложи да грабна един за ушите и да го опитам. Ето и рецептата:

Необходими продукти за 4 броя:

1/2 ч.ч. нарязани фурми 

75 г масло (плюс малко за намазване на формичките) 

50 г светла кафява захар

2 яйца

1 ванилия 

140 г брашно

1 ч.л. бакпулвер

За соса:

150 мл течна сметана

100 г кафява захар 

25 г масло

Започвам като нарязвам фурмите. Препоръчвам ви да използвате колкото може по-меки и влажни фурми, за да бъде наистина лепкав. По рецепта се използва това количество, но аз мога да ви кажа, че сместа може да поеме и повече, така че ако обичате фурми - сложете си повече.

Нарязаните фурми заливам със 75 мл вода и оставям на котлона да поврят 3-4 минути. Нека омекнат хубаво. След това отцеждаме от излишната вода и намачкваме фурмите хубаво с вилица, докато станат на пюре. 

                 

В купа слагаме маслото и кафявата захар и разбиваме на крем.

Започваме да прибавяме едно по едно яйцата (на стайна температура), после брашното и бакпулвера (пресети) и накрая - пюрето от фурмите. Разбиваме до еднородна, пухкава смес.

         

Намасляваме с малко масло четири чашки (моите са метални като за крем карамел) и разпределяме сместа равномерно.

Слагаме ги в тавичка, в която сме сложили вряла вода до половината на формичките.

Завиваме всичко с парче фолио и пъхаме да се пекат (задушат) за около 25 минути в предварително затоплена фурна на 180 градуса.

През това време се заемаме със соса. Слагаме половината сметана, захарта и маслото в касерола и загряваме, докато захарта се разтвори. След това намаляваме силата на котлона  и оставяме соса да поври 3-4 минути, докато се сгъсти и стане лъскав. Когато е готов, махаме от огъня и прибавяме останалата сметана (трябва да е на стайна температура) и разбъркваме.

По този начин получаваме много лесен и доста по-нежен и лек карамелен сос. За по-тъмен цвят може да добавите повече захар или пък да сложите и малко тъмна кафява захар.

Ако искате обаче истински, плътен карамелен сос, ви препоръчвам да ползвате тази рецепта от тук . 

И така, заливаме десерта със соса преди поднасяне. Самият сладкиш е толкова дунапренен и нежен, че само лек натиск на лъжичката и тя се плъзга по пухкава, сочна текстура.

Опитайте и вие!
Ако искате да научите първи кои са следващите романтични десерти, последвайте страничката ми тук, и научете първи за най-новите рецепти.

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!  

Мързелив "Уелингтън" / Lazy Wellington

Зимата явно си казва думата, защото колкото и мисловно вече да си подготвям пред-пролетната програма за  увеличаване на тонуса чрез спорт и фитнес, преминаване към по-лек  хранителен режим и евентуално повече наспиване, студът навън не ми помага особено да се настроя на тази вълна. 

Първо, поради факта, че тези дни в града ми беше измерена температура в пъти по-ниска от тази в Осло например, ми помогна да наваксам с упражненията, като само за няколко минути навън успях да се науча да правя двоен аксел, троен тулуп и усъвършенствах своя ритберегер. Спортната ми програма върви добре за сега, но като се прибера у дома съм озверяла от глад. 

Около мен пък всички са болни и какво да се прави, трябва да се погрижа да не залинея и да се разболея. Така че в края на деня определено ми се хапва нещо по-питателно. А какво точно - ами ето това:

Една много лесна и бърза рецепта за фалшив, мързелив или бедняшки "Уелингтън" - както искате му кажете. Харесах си рецептата преди време, но тези дни дойде моментът да я изпробвам. Очаквах нещо като руло "Стефани", да си призная, но след като го опитах, си казах - ето какво му липсваше на пустото руло: невероятната, хрупкава, но в същото време нежна хлебна обвивка. 

Рецептата е идеална за приготвяне в делнични дни, защото няма да ви отнеме повече от 20 минути в подготовка и около 40 за печене, което ви дава само един час от вратата до вечерята.

Освен тестеното "кожухче", даващо името на тази вкусотия, имаме тук и плънка от вкусни зеленчуци - гъби, картофи, грах и други. Но без да се бавим повече, ето й рецептата (все пак трябва да имате време да я приготвите)

Необходими продукти:

500 г телешка кайма ( аз ползвах смес! )

400 г бутер тесто

1 яйце

5 бр гъби

1 бр по-голям морков

1 картоф

1 малка чушка

1 бр глава лук

2-3 скилидки чесън

1/2 ч.ч. грах 

сол/ чер. пипер/ чубрица

олио/ зехтин

Започвам като в тиган за пържене слагам да се загрее малко мазнина През това време се захващам да си нарязвам зеленчуците на малки до средни по големина кубчета. (без грахта разбира се :))

Запържвам зеленчуците за 5-8 минути, а след това добавям две щипки от чубрицата и малко черен пипер на вкус. Дърпам от огъня, слагам малко сол и разбърквам.

В купа изсипвам каймата и започвам да добавям малко по малко от зеленчуците, разбърквайки добре (на ръце или с бъркалка). Аз ползвах кайма смес, но вие можете да ползвате и чиста телешка.

В купичка разбивам леко яйцето, като изсипвам половината при каймата. Добавям грахта и подправям с още малко подправки на вкус, разбърквам всичко.

Разточвам тестото на правоъгълник. Поставям каймата по ширина, оформяйки малко "пънче". Намазвам страните на тестото с малко от останалото яйце. 

Завивам добре с тестото и премествам в тавичка (тук може да са ви необходими още един чифт ръце за помощ), в която сме поставили хартия за печене (може и без, но аз почти винаги ползвам).

Правя дупки на места по дължина с вилица, за да излиза парата отвътре и правя много нежни шарки по тестото с ножа. Намазвам всичко с останалото яйце и поръсвам с малко сол.

В плънката има картоф, но аз реших да гарнирам ястието с още малко картофки, които наредих отстрани. Те бяха съвсем леко намазнени и осолени (не бива да ядем много сол).

Пъхнах ястието да се пече за около 40 минути на 180 градуса, като, ако не искате да препичате коричката на рулото, можете да го завиете с малко фолио, щом достигне желания от вас цвят.

Едва се стърпях да изчакам. 

Едно от най-трудните неща през зимата за мен е може би да успея да направя снимките, преди слънцето да се е скрило и да започне да се смрачава. Обикновено тогава се отказвам да ги публикувам, тъй като винаги бият на синьо. Зимата обаче е дълга, а на мен така ми се иска да ви предложа тази рецепта да я опитате..

защото наистина си заслужава.

Ястието обаче е най-вкусно топло, така че хич не му мислете и си го хапнете веднага,

а пък аз ще се захващам с десерта :)

Пожелавам ви една наистина усмихната и ведра седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!