Мързелив "Уелингтън" / Lazy Wellington

Зимата явно си казва думата, защото колкото и мисловно вече да си подготвям пред-пролетната програма за  увеличаване на тонуса чрез спорт и фитнес, преминаване към по-лек  хранителен режим и евентуално повече наспиване, студът навън не ми помага особено да се настроя на тази вълна. 

Първо, поради факта, че тези дни в града ми беше измерена температура в пъти по-ниска от тази в Осло например, ми помогна да наваксам с упражненията, като само за няколко минути навън успях да се науча да правя двоен аксел, троен тулуп и усъвършенствах своя ритберегер. Спортната ми програма върви добре за сега, но като се прибера у дома съм озверяла от глад. 

Около мен пък всички са болни и какво да се прави, трябва да се погрижа да не залинея и да се разболея. Така че в края на деня определено ми се хапва нещо по-питателно. А какво точно - ами ето това:

Една много лесна и бърза рецепта за фалшив, мързелив или бедняшки "Уелингтън" - както искате му кажете. Харесах си рецептата преди време, но тези дни дойде моментът да я изпробвам. Очаквах нещо като руло "Стефани", да си призная, но след като го опитах, си казах - ето какво му липсваше на пустото руло: невероятната, хрупкава, но в същото време нежна хлебна обвивка. 

Рецептата е идеална за приготвяне в делнични дни, защото няма да ви отнеме повече от 20 минути в подготовка и около 40 за печене, което ви дава само един час от вратата до вечерята.

Освен тестеното "кожухче", даващо името на тази вкусотия, имаме тук и плънка от вкусни зеленчуци - гъби, картофи, грах и други. Но без да се бавим повече, ето й рецептата (все пак трябва да имате време да я приготвите)

Необходими продукти:

500 г телешка кайма ( аз ползвах смес! )

400 г бутер тесто

1 яйце

5 бр гъби

1 бр по-голям морков

1 картоф

1 малка чушка

1 бр глава лук

2-3 скилидки чесън

1/2 ч.ч. грах 

сол/ чер. пипер/ чубрица

олио/ зехтин

Започвам като в тиган за пържене слагам да се загрее малко мазнина През това време се захващам да си нарязвам зеленчуците на малки до средни по големина кубчета. (без грахта разбира се :))

Запържвам зеленчуците за 5-8 минути, а след това добавям две щипки от чубрицата и малко черен пипер на вкус. Дърпам от огъня, слагам малко сол и разбърквам.

В купа изсипвам каймата и започвам да добавям малко по малко от зеленчуците, разбърквайки добре (на ръце или с бъркалка). Аз ползвах кайма смес, но вие можете да ползвате и чиста телешка.

В купичка разбивам леко яйцето, като изсипвам половината при каймата. Добавям грахта и подправям с още малко подправки на вкус, разбърквам всичко.

Разточвам тестото на правоъгълник. Поставям каймата по ширина, оформяйки малко "пънче". Намазвам страните на тестото с малко от останалото яйце. 

Завивам добре с тестото и премествам в тавичка (тук може да са ви необходими още един чифт ръце за помощ), в която сме поставили хартия за печене (може и без, но аз почти винаги ползвам).

Правя дупки на места по дължина с вилица, за да излиза парата отвътре и правя много нежни шарки по тестото с ножа. Намазвам всичко с останалото яйце и поръсвам с малко сол.

В плънката има картоф, но аз реших да гарнирам ястието с още малко картофки, които наредих отстрани. Те бяха съвсем леко намазнени и осолени (не бива да ядем много сол).

Пъхнах ястието да се пече за около 40 минути на 180 градуса, като, ако не искате да препичате коричката на рулото, можете да го завиете с малко фолио, щом достигне желания от вас цвят.

Едва се стърпях да изчакам. 

Едно от най-трудните неща през зимата за мен е може би да успея да направя снимките, преди слънцето да се е скрило и да започне да се смрачава. Обикновено тогава се отказвам да ги публикувам, тъй като винаги бият на синьо. Зимата обаче е дълга, а на мен така ми се иска да ви предложа тази рецепта да я опитате..

защото наистина си заслужава.

Ястието обаче е най-вкусно топло, така че хич не му мислете и си го хапнете веднага,

а пък аз ще се захващам с десерта :)

Пожелавам ви една наистина усмихната и ведра седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!  

Сиропирани сладки с ядки "Жасмини" / Jasmine flower cookies / Yasemin çiçeği tatlısı tarifi

Забелязвате ли как ви лансирам най-пипкавите рецепти към края на седмицата. Сакън да не ви оставя да си почивате събота и неделя. Явно смятам, че няма по-хубаво занимание от това да прекараш почивните си дни, развивайки творческата си страна, вихрейки се я кухнята, докато домочадието кръжи около вас, облизвайки се предварително. 

Има нещо много идилийно в зимните уикенди! Навън е толкова студено, че идеята за топли ватирани чорапи, чай и мързелуване на дивана изглеждат като единственият логичен избор. Но както и желанието за хапване на вкусна и домашно приготвена храна. Ето така например дълго отлаганите от мен рецепти започнаха да се материализират една след една, след като минусовите температури навън ме убедиха, че сега е точния момент да се отдам на "цапане и кляпане" в кухнята.

Такава е и днешната рецепта и макар самата тя да не предизвиква много безпорядък, определено изисква малко време и концентрация, докато създаваш един по един тези невероятно вкусни и красиви сиропирани сладки "Жасмини".

Още щом ги видях се влюбих в тях, но почти веднага си помислих, че сигурно е супер досадно за изработка. След като прегледах изпълнението стъпка по стъпка обаче, се оказа, че изобщо не е такава съклетия. Даже стават сравнително бързо, веднъж след като им схванеш цаката. 

Като вкус какво да ви кажа - представете си тънка тестена коричка, в която има сърцевина от топка от млени ядки, захар и аромати, всичко това отново окъпано в лепкав захарен сироп. Мммммм...е единственото, което може да ви опише за какво става въпрос.

Използвах тази рецепта тук, в която има и клипче стъпка по стъпка, от която се учех. В нея обаче има някои особености, които забелязах в процеса на правене. Но знаете - аз тайни не пазя и ще ви разкажа всичко. За да съм максимално коректна обаче ще ви напиша рецептата, както е в оригинал, а моите промени като бележки. Ето я и нея:

За тестото:

250 г брашно

1 яйце

4 с.л. разтопено масло

щипка сол

1 с.л. розова вода (друга есенция)

75 мл вода

За плънката:

500 г бадеми (други ядки)

250 г захар

1/2 ч.л. канела

4 с.л. разтопено масло

1 с.л. сладко от кайсии (друго)

1 с.л. портокалова вода (друга есенция)

*аз сложих и няколко нарязани фурми

Преди да започнем искам да уточня, че спазих пропорциите на рецептата, но избрах да направя по-малки топчета плънка. (затова и ми остана от нея) Исках сладките да са по-фини и затова се спрях на този вариант. Освен това тестото ми се видя доста малко, което наложи на два-три пъти да отлепвам едната от другата част и да ги разточвам наново, докато направя тази бройка. Ако искате повече бройки, съветвам ви да удвоите дозата.

За тестото сипваме пресятото брашно в съд и правим кладенче. Слагаме вътре яйцето, маслото и солта и есенцията. По рецепта е с розова вода, но макар да съм готвила с нея, този път нямах под ръка. замених с ванилия. (Ако искате да си я направите с розова вода, можете да купите от някои магазини за български сувенири, но поискайте от тази вода, която е годна за консумация, тъй като има разлика.)

Започваме да разбъркваме като постепенно прибавяме от водата и омесваме, докато получим средно твърдо, нелепнещо тесто. Увиваме във фолио за свежо съхранение и оставяме да почине половин час или докато направим плънката.

За плънката по рецепта се използват 500 г бадеми, които първо варим за около 5 минути, след което по-лесно ги обелваме. Обелените бадеми се запичат в тавичка във фурната, докато порозовеят. 

Аз нямах чак толкова и използвах микс от ядки с орехи, бадеми и други. Добавих и няколко нарязани фурми. 

Всички ядки се слагат в блендер заедно със захарта и се смилат.

Мелят се докато станат много ситни (не и при мен, моят блендер не е много мощен). Прехвърляме ги в купа и слагаме останалите продукти: разтопеното масло, сладкото, канелата и есенцията - при мен ванилия.

                  

Захващаме се с тестото. Разделяме го на две равни части.

В оригиналната рецепта се слага хранителна боя към едната част, за да се оцвети в по-тъмно. Аз исках да използвам естествени продукти, затова разбърках малко тъмно какао с вода на плота и започнах да меся половината от тестото. Този вариант е малко по-трудоемък, тъй като е важно да не развалим структурата на тестото и да месим, докато интегрираме какаото изцяло и равномерно, но пък аз съм упорита :)

Разточваме бялото тесто на тънък пласт и отгоре поставяме и разточеното какаово тесто ето така:

Изрязваме квадратче и го цепваме така на кръст. В клипчето може да видите, че дамата има специална формичка, но ние дето си нямаме, ще го правим на ръка. В зависимост колко големи искате да бъдат сладките, толкова големи трябва да бъдат и квадратчетата. На мен ми трябваха два-три опита, докато си намеря перфектния размер с горе-долу около 5-6 см страната.

Поставяме топче в средата на тестото и завиваме в едното крайче към центъра, а след това прищипваме с пръсти двата останали края образувайки листчето на цветето. По тази начин процедираме с другите. "Запечатваме" върха с ядка, захарна перличка, а може и само с клечка за зъби, която ще махнем след печенето.

След печенето може да поставите перличките отгоре, тъй като от топлината те ще се стопят.

Самите сладки редим върху хартия и печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за няколко минути.

По рецепта готовите сладки се заливат с леко затоплен мед, но си направих лепкав захарен сироп от вода, захар и малко изстискан портокалов сок за аромат.

Сладките определено не са нещо, което ще направите за 5 минути, но бъдете сигурни, че ако искате да впечатлите някого (че дори и себе си) и сте готови да вдигнете летвата на кулинарните си способности - това е рецептата за вас.

А за вкуса - какво да ви кажа. Хващате сладката с два пръста, пъхате в устата и казвате.......ммммм!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Капама - семейна рецепта от македонския край (стъпка по стъпка) / Kapama - slow cooked meat and sour cabbage

В нашия край разбираме от месо! ( И от пиене, но това е друга тема. :) ) Пример за това е, когато преди години отразявах кулинарно събитие в Банско - малко изложение на традиционни бански ястия. В едно котле така се бяха сгушили поне триста вида мръвки, а на табелката пишеше "Сухи чушки" ( но се произнася : суи чушчи). Леко озадачена, питах там стоящата накипрена в носия баба "Къде са, бабо, чушките, да не е объркана табела", а тя веднага ми отговори "Как бе чедо, ей го на, тук, че изровя една суа чушча". Почна да рови в котлето и накрая, да, видях едно сухо чушле. Та така е по нашия край...и суите чушчи са ни с бая мръвка! :)

И в този дух реших да ви споделя моята най-любима рецепта за капама. Тя не е по бански и преди някои кулинарни тролове да ме наръфат (като невиждали месо), че има пропуски или повечки (как си измислих думичка, а? :), ще кажа, че това е семейната рецепта за капама на семейството на моето момче. Докторката, както наричаме майка му, която всъщност си е докторка де, ми я приготвя поне веднъж в годината и аз горе-долу си я изяждам сама.

На повечето им втръсва да я ядат след третия ден, но аз нямам такива проблеми, да си призная.

Тяхната рецепта е смесица от много години капамаправене и различни влияния, но и до ден днешен си остава най-ароматната и вкусна за мен капама. Другите рецепти винаги ми оставят усещането за ястие от типа месо с кисело зеле, но тук всички аромати се сливат в едно супер ароматно и невероятно вкусно ястие.

Почти невъзможно е капамата да се снима елегантно или пък красиво, защото сама по себе си добре приготвената капама трябва да се разпада при допир. Затова се готви на бавен огън, така че всички меса да поемат от подправките, соковете, а зеленчукът направо да се топи в устата.

Като малка така и не разбирах защо възрастните отваряха очи като плочи като чуят за капама, но сега като знам колко вино изпива едно такова ястие, вече схващам ...че даже и се присъединявам :)

И така, преди да премина към рецептата, ще кажа, че тази капама приготвихме в тенджера под налягане, но вие може да ползвате и гърне. При гърнето времето за готвене ще бъде доста по-дълго, затова който има тенджере, предпочита да я опита в него. (Понякога дори смятам, че е по-вкусно в тенджерето)

Но стига вече - ето и продуктите:

Необходими продукти:

700 г свинско месо

500 г телешко месо

2 или 3 пилешки бутчета

1800 г кисело зеле

300 г сланина или бекон - пресни

2 бр. кървавица сурова

3 бр. суджук суров

2 бр. чекане – червено цвекло, поставено в киселото зеле

10 бр. сушени сини сливи

250 / 300 мл червено вино

100 мл сок от киселото зеле

6 с.л. кимион на зърна

6 с.л. ким на зърна

1 пак. дафинов лист

2 ч.л. млян черен пипер

6 бр. бахар на зърна

2/3 с.л. червен пипер
2/3 с.л. чубрица

5 скилидки чесън обелени
(по желание още: прясно настъргано индийско орехче и пръчка канела - съвсем малко) 

1 и ½ ч.ч. ориз – български, бисерен, който се измива непосредствено преди започване на подреждането на капамата

50 мл вода

Нарязваме киселото зеле на ситно и го разбъркваме с червения пипер.

Нарязваме на парчета, малко по-големи от кибритена кутия, месата без пилешките бутчета.

Нарязваме на парчета кървавицата и суджука, а сланината на тънки филийки.

Подготвям си под ръка подправките, които като смес са дело на дядо Любчо, но пък накрая резултатът е вълшебен!

Можете да ползвате всички или само някои от тях - важното е да са  ви по вкуса.

Подправките откровено не са класически за капама, но дори човек като мен, който не слага подправки току-така,  не може да отрече, че тук повече е по-вкусно. Слагаме и малко домашна чубрица:

Подготвяме си и сушените сливи под ръка, 

както и чекането - нарязано на кубчета ето така:

На дъното на тенджерата под налягане или на гърнето поставяме парченца сланина или бекон, които да покрият дъното, предварително намазано с достатъчно олио. След това слагаме цели листа от киселата зелка, които да покрият дъното. Слага се малко нарязано зеле за основа на месото и една скилидка чесън. 

Поставяме първо телешкото месо на парчета. Слагаме подправките: дафинов лист – 5 листа, по 20 зърна кимион и ким, две зърна бахар, наръсва се черен пипер, 4 броя сушени сини сливи и една скилидка чесън.

Слагаме отново зеле и част от чекането като основа за следващото месо, слага се и част от ориза. 

Нарежда се свинското месо на парчета. Слагат се подправки: дафинов лист – 5 листа, по 20 зърна кимион и ким, две зърна бахар, наръсва се черен пипер, 4 броя сушени сини сливи и една скилидка чесън.

Поставяме отново нарязано зеле и част от чекането като основа за следващото месо, слага се и част от ориза. Нареждаме пилешките бутчета. 

Слагаме отново подправки: дафинов лист – 5 листа, по 20 зърна кимион и ким, две зърна бахар, наръсва се черен пипер, 2 броя сушени сини сливи и една скилидка чесън.

Поставяме отново нарязано зеле и част от чекането като основа за следващото месо, слага се и част от ориза. 

Нареждаме нарязаните парчета кървавица и суджук. Слагат се подправки: дафинов лист – 5 листа, по 20 зърна кимион и ким, две зърна бахар, наръсва се черен пипер и една скилидка чесън.

Заливаме готовата капама с предварително приготвените вино и сок от кисело зеле и се поставят 50 мл вода.

Поставяме останалото количество от нарязаното зеле, което е малко. Слагат се останалите парченца сланина, така че да покрият цялата повърхност. 

Поставяме и цели листа от киселото зеле за запечатване на капамата.

Затваряме тенджерата под налягане и поставяме на котлона. Включваме на най-високата температура до завиране и след това оставяме на минимална температура да ври около 4 часа.

Ако слагате в гърне, трябва да го задушите добре. Използвайте тесто или пък алуминиево фолио. За първото залепете пролуките между отвора на гърнето и капака, а за фолиото - сложете върху отвора, така че да не се скъса, и чак отгоре капака.  Поставете похлупака и пробийте дупчица в алуминиевото фолио през дупчицата на капака. Включвате фурната на най-високите градуси, след завиране – намалявате на възможно най-ниски градуси без да спира варенето. След 4 часа можете да опитате.

И така, след като цял ден чаках и даже не закусвах, най-сетне стана и нашата капама. Докторката и Директорът :) , както винаги не се изложиха и ни нагостиха с чудесно ястие.

В чинията имаше от всичко по малко, а чашите ни не оставаха празни! :) Това са традиционните български ястия - пълни с вкус, няма спомен за диета, че диетата няма да ти прекопае нивата, и макар това време да е зад гърба на повечето българи, няма лошо да си припомним доброто старо време, когато зимата наистина означаваше вкусна питателна храна с много месо и много домашно вино!

Наздраве...добре, че е края на седмицата и може вече да разпускаме!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!