Баклава "Източна приказка" / Baklava "Eastern Tale"

Кажи-речи тия дни баба ми ни извика на село да оберем орехите за да не се "скапуват" (цитати на баба). Аз разбира се нямаше как да не се навия веднага, все пак съм най-големият им консуматор, ако трябваше да я и купувам тая "пустиния", съвсем щях да фалирам. И така аз, Митко, бабето и мама, облечени по последна селска мода (това са дрехите, които са стари и занесени на село за работни), която често включва комбинация от рода на старо розово манто, плетена блуза, с камуфлажни панталони, шапка с козирка и гумени ръкавици. Всеки път с майка ми се смеем какви модни тенденции сме наложили след преобличане.  

И така сговорната дружина отиде да събира орехите. Беше много забавно, тъй като баба ми и Митко, стояха настрани и почти с Е-нжинерна мисъл обмисляха как точно да удрят орехите по високите части, докато ние с мама бивахме бомбардирани от падащите топчета и се "шугавехме" в търсенето им. За да е още по-забавно, баба ми се изтресе на няколко пъти по наклона, от зор заман да не изпусне някой орех :) 

След цялата работа не успяхме да напълним и една кофа с орехи, но пък се посмяхме много. Седнахме да обядваме (в 11 ч. за баба е време за обяд!!!), а аз използвах момента да я разпитам за някоя друга позабравена или любима за нея рецепта от детството. 

Оказа се, че с най-голямо умиление си спомня за тиквеник, който майка й "ненгаш" е правила в "подница", захлупена с "връшник". Заклевам се, трябваше да я питам за почти всяка  дума, но пък след разказа й у мен имаше едно голямо желание да пресъздадем тази рецепта, само и само да може баба ми да опита отново от този приятен за нея спомен.  

Докато намеря начин това да стане обаче, реших да зарадвам сладката си бабичка с десерт, в който съм включила от забавните орехи (не, че баба ми е от ония баби, дето гледат забавни неща) и да я изкуша с нещо също толкова скромно, познато, но и вълшебно. А именно, баклава "Източна приказка". 

Не знам от къде идва името на рецептата, но сигурно наистина е от някоя приказка, защото няма по-вкусно нещо. Отдавна исках да намеря някоя по-интересна рецепта за баклава и сега, когато се влюбих в тази рецепта, сигурно ще се кротна за малко.

Този десерт ще ви изкуши с познатия вкус на нежните кори на баклавата, но вместо да е напоена, тук имаме пълнеж от богат на орехи, пухкав белтъчен крем. 

Желанието да си хапвате парче след парче ще бъде така неустоимо, че ще ви накара да бутнете кантара във фризера и да му кажете да си гледа работата.

А сега, преминавам към рецептите, като първо:

 Необходимите продукти:

1 пакет кори за баница* (450 г)

180 г краве масло

6 бр. белтъци

400 г захар

2 ч.ч* сурови, почистени орехи

2 ч.л. канела

Още:

2 бр. жълтъци

2 с.л. мед

орехи/ шам фъстък за украса

*ч.ч.=200 мл

*- аз използвах специални кори за баклава, които бяха с по-малък грамаж- 350 г

Започвам като отделям белтъците от жълтъците. (В тази вкусотия ще ползваме само два жълтъка, но останалите ще натамъним за един много вкусен карамелен крем, който ще ви споделя скоро )

Разбивам белтъците със захарта "на сняг".

Орехите, които съм дала като мерки са за почистени, но цели. Пускам ги в блендера и ги смилам.

Към смлените орехи прибавям канелата, разбърквам хубаво

и изсипвам всичко при белтъците.

Разбивам отново, за да се интегрира всичко в крема ето така:

Сглобяваме баклавата по следния начин. Разтопяваме маслото. Слагаме една кора в тавичката, намазваме с масло.

Слагаме още един лист, масло, още един лист, пак масло. Тоест три листа, с между тях масло до тук. Слагаме една част от крема. (Подсказка: Разпределете броя на корите предварително, като мисловно разделите крема на 3 или 4 части, не повече.)

Продължаваме пак с кора, масло, кора, масло, кора, масло и отново крем.

Така до края, като последната кора не се маже с масло.

Подвиваме краищата на корите навътре, а последната кора намазваме с леко разбитите жълтъци.

След това с остър нож, много внимание и пуфтене от моя страна почваме да режем баклавата с форми по желание, ето така:

Слагам баклавата да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 15 минути.

После намаляваме фурната на 150 градуса и печем още 20 минути, баклавата ни вече трябва да е придобила този прекрасен кехлибарен цвят.

Затова, за да не прегори, й слагаме един лист алуминиево фолио, докато се допича.

Готовата баклава "глазираме" с мед....

и украсяваме с шам фъстък или орехи. Вие знаете вече защо избрах орехите :) 

Една хапка от тази баклава и ......забравих за какво ви говоря....

Толкова нежна, мекичка и пълна с орехов крем, че просто си проси кафето! 

Опитайте я и вие! А пък после ми пишете, за да ми благодарите!
Сладки и баклавени почивни дни, приятели!

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Сладко-кисели мини зеленчуци във фолио / Sweet & sour mini veggies recipe

По принцип у дома сме хора на мръвката. Аз, например, мога да изкарам без сладко и тестено по-дълго, отколкото ми се иска, но месце трябва да име поне през един-два дена. Не бих казала обаче, че не консумирам и завидно количество зеленчуци под формата на салата, топла гарнитура или просто леко забърсани с тениската след като са току-що набрани от градината на баба. 

Моята хищна мъжка половинка обаче е способна да хапва само и единствено месо, а зеленчуците трябва да бъдат майсторски камуфлажирани, за да може сакън и той да хапне нещо витаминозно! 

Сега обаче, когато в моите лакоми ръце попаднаха тези бейби зеленчуци - част от най-новия асортимент в Метро, бях твърде решена да намеря рецепта, която да му хареса и да се наслади на предястие изцяло от зеленчуци. (Знам, и на мен ми звучеше невъзможно)

Преди да се захвана с експериментиране, реших да се поразровя за малко информация.

Научих, че в тези демо-версии на зеленчуците всъщност се съдържат между четири и шест пъти повече хранителни вещества (включително витамини C, E и бета-каротин), в сравнение с техните пълни версии :) Я, виж ти каква била работата! 

Освен това са идеални за гарниране на ястия, тъй като представляват истинска наслада за окото в тези малки, симпатични размери, а пък се и обработват значително лесно.

И така, реших, че ще е добре да ги направя с възможно най-малка обработка, така че да запазят полезните си качества и ето, че се роди тази идея - сладко-киселки мини зеленчуци на фурна. Вижте само колко е лесно за приготвяне:

Необходими продукти:

Набор мини зеленчуци (Аз разполагах с тиквички, патладжан, моркови, царевички, червено зеле и романеско) 

5-6 скилидки чесън

1 пълна с.л. мед

1 ч.л. тъмен соев сос

светъл балсамиков оцет

сол на вкус

(може да добавите и щипка лют пипер на люспи) 

Нарязвам зеленчуците по дължина така, че да запазим формата им. Нареждам ги върху фолио и отгоре овкусявам с нарязания на ситно чесън, мед, соев сос и сол.

Завивам във фолиото и пъхам във фурната да се запекат на 180 градуса. Тъй като зеленчуците са дребни, а аз исках да останат леко хрупкави, не ги пекох дълго.

Зеленчуците са вкусни и топли, но дори да изстинат, овкусявайки ги след това с оцета (още подправки по желание), се консумират като салата и са идеално предястие или гарнитура.

 Учудена наблюдавах как домашната ми пираня (нали е зодия риби)  набива зеленчуци без да поиска нещо местно. Явно наистина са добри - тази рецепта ще се запише!
 Опитайте я вие, а вече знаете и къде да ги намерите!

 Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!

Масленица / Butterbread

Не винаги ми се готвят засукани ястия и десерти. Понякога една простичка рецепта за вкусен, домашен хляб може да ни засити повече и от тристепенно меню. Особено, ако е тази рецепта за супер лесна домашна Масленица. 

Както името й подсказва, тук може да се насладим на хлебче, окъпано в масло - нещо, което може да накара и най-малката гарсониера да заухае на френска пекарна. А за да има още неща, за които да не съжаляваме за всяка минута във фитнеса,  сме натъпкали питката и с щедро количество сирене. 

Ако и вие искате да почувствате уюта на есента, предлагам ви нашата вечеря - гореща домашна масленица с чашка вкусен айран.

И въпреки, че според някои тестеното отнема повече време за приготвяне, аз вече се убедих, че няма по-лесно от това да забъркаш за 5 минути тестото, а след това да се насладиш на заслужена почивка след работа, докато то втасва.

След това остава само да се оформи питката и най-трудната част, да не преритаме от чакане, докато се изпече (което не е толкова дълго, колкото ни се струва) и ароматът й изпълва стаята.

Но веднага щом я разчупите, ще разберете - струваше си чакането! Това е най-добрата идея за вечеря! 

А ето и как става магията стъпка по стъпка:

Необходимите продукти:

Закваска: 200 мл хладка вода + 1/2 кубче мая + 1 ч.л. захар + 1 с.л. брашно 

За тестото:

Около 500 г брашно

3-4 с.л. олио

1 ч.л. сол

1 яйце

Още: 100 г масло

150 г сирене

1 жълтък за намазване

Започвам като в купичката с леко затоплената вода прибавям захарта, кубчето мая и брашното и разбърквам хубаво (най-добре с ръка), докато съставките се разтворят. Оставям купичката на топло (най-често в друга, по-голяма купа, пълна със средно топла вода) за да шупне. 

През това време пресявам около 2 ч.ч. брашно в подходящ съд. Прибавям солта, яйцето и олиото (може и зехтин).

Прибавям шупналата мая и разбърквам с дървена лъжица. 

Бъркам, докато тестото започне да се отделя от стените на съда, като при необходимост прибавяме още от брашното, докато се получи меко, нелепнещо тесто. Слагаме в намаслена купа и оставяме на топло да втаса и увеличи обема си. (Зависи от топлината в помещението, но обикновено отнема около 40 минути) 

Втасалото тесто разделяме на четири равни части, всяка от които оформяме на топка. 

Взимаме едната топка и разточваме на дълъг, приблизително правоъгълен (доколкото е възможно) лист. Намасляваме хубаво с разтопеното масло (аз го правя с ръка)

и поръсваме с начупеното сирене. Отгоре слагаме втория лист от тестото.

Завиваме на руло, 

а след това и на охлювче. 

Поставям в намаслената тавичка (използвам навсякъде от разтопеното масло, като сметнах приблизително, че ми отиде около 100 г), а след това процедирам така и с останалите две топчета, завивайки ги около първото охлювче.

Оставям питката да втаса още веднъж, като вече затоплям фурната и поставям тавичката на отворената врата. Отнема значително по-малко време да се надигне и да стане пухкава.

Намазвам я с остатъка от маслото преди печене и я пъхам за около 30 минути на 200 градуса.

Ако желаете може да я намажете с малко разбит жълтък малко преди да я извадите, за да получите още по-златен цвят.

Готовата питка задушавам в чиста памучна кърпа, за да омекне.
Аз не успях да чакам дълго, защото не ми позволиха! ( този път явно ароматът и гладът бяха неустоими) :)

Питката се хапваше със завиден апетит, докато парата още се вдигаше от нея, но цялото съскане и пъшкане си заслужаваше, защото макар и с ококорени очи и нечленоразделни звуци, заради пълната с горещ хляб уста, успях да разпозная " Хвногу е хкусна"  

Опитайте и вие :) 

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!