Италианска черно бяла торта / Italian Black and White Cake

"Всичко ще бъде наред накрая. Ако не е наред, значи още не е краят" Това се опитам да си повтарям напоследък, тъй като нивата на стрес се покачиха като статистическа бройка за корона вирус рано сутрин. В работата обичайните проблеми, които разрешавах с усмивка, започнаха да мутират в някакви гигантуиУИнски проблемища, а отношенията на хората към моето възпитано и мило държание въобще не  е похвално.

 Освен това, днес висях един час в НАП за да ми кажат, че трябва да оправя проблеми, които не са мои грешки от 2017-та насам и трябва да почна да издирам доста хора. Това все едно да те накарат да се върнеш при злобната майката на отчуждения ти бивш съпруг, за да я помолиш за услуга. 

Изненадаха ме с extra work за уикенда и в момента съм на ръба да приема всеки, който има и най-малко намерение да ме издразни за pesona non grata, за да запазя вътрешния си мир. Нямам много от последното, но затова пък беше много важно за мен да се обърна към двете най-любими за мен неща - готвенето и рисуването. 

Първото е свързано с нещо сладко, защото честно казано, няма болка, която тортата да не може да излекува, а второто е свързвано с вторият ми най-любим празник след Коледа - Хелоуин. 

Ако искате да видите последните ми идеи за празника, ме последвайте в ИНСТАГРАМ ТУК.  

И в тях се спрях на една по-светла и нежна визия на сърничка и една по-тъмна и злокобна, която поканва към ритуални жертвоприношения, които само посещение в държавна администрация може да вдъхнови. (Можете ли да познаете кой герой е това?) 

Но както знаете, в живота няма нищо сигурно, освен смъртта и данъците, затова ви предлагам да "нарежем" на парчета това черно-бяло усещане и да се заблажим. 

Представям ви Италианската черно -бяла торта.

След години сигурно ще се упреквам за така сбърканото въведение към тази иначе толкава вкусна и невинна торта. Но какво да се прави?! Трябва да ви покажа, че и ние блогърите сме хора като всеки един от вас и не живеем живот като в реклама на Превол, където танцуваме и около нас се носят цветя и аромати. 

Готвенето не може винаги да идва от щастливо място и не трябва да имате винаги весел повод за него. То може да бъде и терапия и може да преобърне деня ви.... от черен в бял. :) 

Тази торта определено го може. Много лесна за правене и с един от най-вкусните кремове, които може да опитате. На пръв поглед може някои да се изкаже, че изглежда твърде сладка, но за човек израснал с етър, халва и баклава, за какво говорим всъщност??

За основа на кремовете използвах новия Специален пудинг на Др. Йоткер, като това ще ви спести и продукти и време. След това съм ги обогатила така, че накрая е се чудите каква е тази вкусотия, но нека ви покажа, за да не ми вярвате на сляпо. И за по-голямо улеснение, може да си ПРИНТИРАТЕ ЦЯЛАТА РЕЦЕПТА ОТ ТУК, за да я запазите за в бъдеще.

Необходими продукти:

За блата:

3 яйца

150 г захар

30 мл олио

100 мл прясно мляко

150 г брашно

40 г Премиум какао Dr. Oetker

1 пак. бакпулвер Dr. Oetker

Светъл крем:

1 пак. Специален пудинг за бисквитена торта ванилия Dr. Oetker

800 мл прясно мляко

100 г захар

1 пак. желатин Dr. Oetker

200 г бял шоколад

125 г масло

200 г кондензирано мляко

Тъмен крем:

1 пак. Специален пудинг за бисквитена торта шоколад Dr. Oetker

800 мл прясно мляко

100 г захар

1 пак. желатин Dr. Oetker

200 г тъмен шоколад

125 г масло

200 г кондензирано подсладено мляко

За сиропиране:

200 мл топла вода

50 г кондензирано мляко

За украса:шоколадов ганаш

шоколадови перли Dr. Oetker

Започваме с приготвянето на блата. За целта разбиваме първо яйцата и захарта на крем с помощта на миксер. 

 

Постепенно прибавяме останалите съставки, редувайки сухи и мокри, като продължаваме да бъркаме до получаването на еднородна смес.

Изсипваме сместа във форма за торта с ринг, застлана с хартия за печене с диаметър около 24 см. Тупваме два-три пъти в масата, за да излязат мехурчетата и да се изравни и печем за около 40 минути на 180° С на горен и долен нагревател или до изваждане на суха клечка от тестото. Оставяме готовия блат да се охлади постепенно. Когато е напълно изстинал, го разрязваме хоризонтално на две.

 

Докато блатът се пече и охлажда, приготвяме първия крем. Кой крем ще бъде разпределен по пластове е въпрос на вкус, но се прави по един и същи начин.

 

Приготвяме шоколадовия крем, както е описано на гърба на пакетчето, но само с 800 мл мляко и 100 г захар. След като кремът е готов и още горещ, прибавяме кондензираното мляко (за тъмния крем може да ползвате и карамелизирано мляко), начупения шоколад (може един тъмен и един млечен), маслото - така кремът ще се охлади допълнително.

              

Към още топлия крем добавяме набъбналия желатин, който предварително сме накиснали в няколко супени лъжици вода (Внимание: кремът трябва да топъл, а не горещ, тъй като желатинът може да се пресече и да не желира). Всичко това се разбърква и се разтваря във вече топлия крем.

Сглобяваме тортата върху тортена чиния и поставяме почистения ринг на формата за торта, в която сме пекли блата. На дъното слагаме първия пласт блат. Сиропираме с разреденото с топла вода кондензирано мляко, а след това изсипваме шоколадовия крем. Оставяме го да изстине напълно и го прибираме в хладилника, за да стегне. След като е готов и изстинал напълно, се заемаме с направата на втория крем.

 

Сваряваме го по същия начин като шоколадовия крем. Добавяме му кондензирано мляко, маслото, начупения бял шоколад. Към вече охладения, но още топъл крем добавяме набъбналия в няколко супени лъжици вода желатин. След като кремът е готов, го оставяме леко да се охлади.

Разпределяме го първо с лъжичка малко по малко върху студения шоколадов пласт, за да не го разтопи. Не го изсипвайте наведнъж! След като сме го разпределили отгоре, приключваме с втората част на блата, която също сиропираме. 

Украсяваме по желание с шоколадов ганаш и декорация от Dr. Oetker.

Тортата е много подходяща за всички, които обичат по-сочни и кремести торти и искат да си лекуват душата с вкусна храна. Аз опредено ще се възползвам от собственото си предложение и ще се опитам да се насладя и на двата цвята на живота - и белия и черния - и двата ще бъдат вкусни накрая! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Супа топчета / Mini Meatball Soup Recipe

Не знам дали ще повярвате, но никога не съм мислила, че ще пусна рецепта за супа топчета в блога. Като голям анти-фен на супите като дете, пък и на по-късен етап в живота, не съм мислила много да се съсредоточавам върху уменията си по тях. Все ми напомняха на онази миризма на стола в училище ( да, аз съм от това поколение) или пък детската градина, където вечно пробутвах моята супа на някой да я изяде. Така правех и със зелената салата с репички, риба и каквото друго се сетите, за което днес бих убила. И все пак, дори преди години пуснах рецепта за Шкембе чорба в блога, а самата аз не го ям. 

Да, но супата топчета и Пилешката супа ( не ме убивайте) ми носят много неприятни асоциации за време, в което съм била в болница или са ме карали насила да ям нещо, което не обичам. Но години по-късно, с половинката седнахме да обядваме и той си поръча супа топчета. За разлика от мен, ако имаше как, той само в стол ще се храни и гледа авокадото и тирамисуто като неща от друга планета. За пръв път уханието на супата не ми беше неприятно и реших да я  опитам отново. ЧИ то било вкусно, бря??!!

Малките симпатични кюфтенца, оризчето и ароматна чорбичка ми стоплиха коремчето така добре, че не след дълго у дома започна да се готви и Супа топчета. И така днес, в това хладно време се замислих, няма ли да е хубаво всички да си направим една супа за идните дни. А ето как може да си я направите: 

Необходими продукти:

Около 200-250 г кайма
1 голяма глава лук
1 голям морков
1 голям картоф
1 малка червена чушка
1 малка зелена чушка
1/ 3 ч.ч. суров ориз
магданоз
подправки като чубрица, сушена целина или други, които обичате за супа 

Застройка:
2 бр. яйца
3-4 с.л. кисело мляко

Започваме като измиваме ориза и нарязваме лука на ситно - аз използвам чопъра. Прибавяме две-три супени лъжици от ориза към каймата и още толкова от лука.

Подправяме каймата с подправки за скара, кайма или просто купете вече овкусена.

Правим малки топчета  с размерите на лешник, като за по-хубава форма, навлажнявайте ръцете с вода от време на време.

Слагаме малко олио в подходяща тенджера да загрее и прибавям останалия ни лук да се запържи, докато омекне и стане бистър. След това прибавяме към него около два литра вода и слагаме какапака и оставяме да заври.

През това време в чопъра или на ръка нарязваме на ситно един по-голям моркови и две чушки - червена и зелена. 

                    

Прибавяме ги към лука и водата след като заврат, а малко след това пускаме е едно по едно и малките топчета.

                   

Слагаме капака и оставяме супата да заври отново, като след като топчетата изплуват на повърхността, значи са готови.

Подправяме на вкус със сол, още олио ако е необходимо, подправки за супа и слагаме последно останалия ориз и нарязаните на малки кубчета картофки.

Оставяме супата да заври още веднъж, след което намаляваме силата на колона и я отделяме още няколко минути да покъкри, за да се смесят добре ароматите.

През това време правим застройката. В купа разбиваме яйцата и киселото мляко на еднородна смес. Загребваме част от чорбата на топлата супа и прибавяме към тях на тънка струйка, като бъркаме енергично с телената бъркалка, така че да не ни се пресече яйцето.

                     

Прибавяме черпак по черпак, докато сместа израни температурата на супата, а след това връщаме към тенджерата.

Супата ни е готова.

Сигурна съм, че някои може да не харесат присъствието на картофки или пък нещо друго, но това е рецептата, която правя и за хора, които не са най-големите фенове на супите като цяло. 

Някой ден в блога може би ще се появи и рецептата на мама за Пилешка супа, в която се кълне всеки, който не я опитал, но този ден е още далеч...или може би не :) 

Напишете ми вие какво обичате или не, какво сте прояли с годините и каква рецепта, която не сте мислили, че ще ядете някога сега ви удря в в петите от апетит към нея.

Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Как се прави традиционно пиле с ориз / Chicken with Rice Bulgarian Style

 

Помните ли първите си опити да готвите? Не онези в детските години с яйца на очи или пък някакъв бърз кекс, а онези, в които за първи път се изправяте пред изпитанието на мамините и традиционни български гозби. 

Спомням си, че преди да замина за Германия записах рецептата на мама за мусака, пиле с ориз и пълнени чушки в един тефтер, с илюзорната представа, че ще мога да ги направя като нея. Когато отидох и разбрах, че не може да направиш пълнените чушки на мама с ориз басмати и чушки колкото глава, които са съвсем различен сорт. Всичко беше различно.

 Отне ми време да  усъвършенствам рецептите и дори сега не искам да ги готвя, ако мама все още може да ме глези с автентичния им вкус. И все пак, си дадох сметка, че всеки един ден, някое ново момиче или момче ще потърси рецептата им в Интернет и ще иска да ги направи, чудейки се - коя точно е истинската рецепта. Коя се доближава най-точно до познатия ни вкус. Аз не мога да обещая, че днешната рецепта е такава за всички, но мога да ви кажа, че е моята! Нашата семейна рецепта! Това, което отличава готвенето на мама, че знае точно колко и кои продукти подправки да ползва в ястията. Никога няма да я видиш да слага нещо, където не му е мястото и така при нея "малкото е повече". 

Дори с половинката спорим понякога коя майка готви по-добре ( както си е реда, с лазерни мечове), но и той признава, че майка ми винаги слага точно толкава колкото и от каквото трябва. Сега я поканих да ви покаже КАК ДА СИ НАПРАВИТЕ САМИ домашно ПИЛЕ ( Пилуе) с ОРИЗ, и то - с правилния ориз. 

Много често хората допускат грешката да слагат всякакви зеленчуци или подправки на всички ястия и накрая имат един общ познат вкус. Както казах, мама обаче не прави тази грешка и се надявам да ми се доверите и да опитате рецептата. Оризът е Екстра на Крина, който е чудесен точно за традиционни български рецепти, но сега и закупуването му ще помогне на деца в нужда.

Обратно към рецептата. Пилето с ориз си има своите тънкости, но като цяло е рецепта с много малко продукти и възможността сбъркате. Тъкнкостите само ще определят дали ще бъде вкусно или мнооого вкусно. Може да използвате цяло пиле или пилешки бутчета. Майка ми прави обикновено с три пилешки бутчета за 1 ч.ч. ориз. Тук увеличих бройката, за да запълня тавата, но толкова ще ви излезе и с едно цяло пиле от около килограм и половина месо. 

Традиционно, мама и баба винаги са варили пилето предварителни и най-вероятно така е най-стария начин, за да получите хубаво пиле с ориз. И все пак, не може да се отрече, че месото има вкус леко на разварено и хората го сравняват точно като с пиле за супа. 

Друг елемент е, че месото, ако остане за следващия ден не е така вкусно като месото от днешната рецепта. Това е единствената разлика, която съм направила в мамината рецепта и тя самата прегърна промяна след толкава години готвене по нейния си начин, като се убеди, че предварително запечено пилето е в пъти по-вкусно.

При запичането и мазнината от месото в тавата овкусява допълнително ориза и мога да ви кажа, че няма да сбъркате, ако го приготвите точно по този начин. Да започваме.

Необходими продукти:

1 пиле ( или само бутчета) 
1 1/2 ч.ч*. ориз Екстра Крина 
2 средни глави лук
2 червени чушки
черен пипер
сол
пресен магданоз
олио
 1ч.ч = 200 мл

Първо измиваме и изчистваме месото, ако по него има ненужна кожа, пара  и т.н

Нареждаме бутчетатта в подходяща тавичка и слагаме сол от двете им страни. Солта е тънък момент, ако готвите за първи път каквото и да е, защото наистина се чудите колко е достатъчно. Хванете с пръсти сол и просто гледайте да поръсите навсякъде. Няма по-лошо от безсолно месо. Наредете в тавата и залейте с няколко щрихи олио и съвсем малко водичка, колкото да покрива дъното. 

Пъхнете във фурната и печете първо на 200 градуса докато заври водата, после намалете до 180. Печете около 40 минути или до моментът, в който като забиете виличка в бутчето ще изтече бистър на цвят сок и изглеждат ето така.

Когато пилето е почти готово се захващаме с ориза. 

За целта накълцваме на ситно две средни или една по-голяма глава лук. Аз го правя на чопъра. Отделно си отмерваме ориза, като аз сложих една и половина чаена чаша, но за средна по големина тавичка и една чаена чаша ще ви стигне. Разбира се това зависи и човек какво обича да има повече - ориз или повече месо. 

Измиваме го под течаща вода, докато мътната вода започне да става бистра, за да отмие нишестето и ориза накрая да бъде точно такъв какъвто го обичаме - пухкав и с разделящи се зрънца, но и сочен също така.

                             

Единственото нещо, което мама слага на ориза - това е червена чушка. Яла съм стотици хиляди пилета с ориз и мога да ви кажа, че това е и единствения зеленчук, който трябва да има. Виждала съм и моркови, грах и какво ли не, но не са нужни. За разлика от други неща, чушката НИКОГА не я слагаме на чопъра. Тя се нарязва на малки, симпатични кубченца, така че може да я усещате в ориза, със своя неповторим вкус. 

В тиган слагаме олио, така че да покрие дъното и загряваме на две трети от мощността на котлона. Прибавяме лука и запържваме докато омекне и стане прозрачен ето така.

След това прибавяме и чушката. Пържим още около минута, 

а след това прибавяме ориза и запържваме още за минута-две, докато поеме мазнината и стане по-прозоречен. Овкусяваме със сол и черен пипер. Ние слагаме около 1 с.л. равна сол на една чаена чаша ориз, но наистина това ще варира и в зависимост от вида на солта. 

Аз слагам щедро количество млян черен пипер, вие може да сложите и на зърна. 

След като оризът е готов, изваждаме тавата с бутчетата. Изваждаме ги внимателно в чиния и си отделяме половината от образувалата се мазнина в тавата. 

В тавата разпределяме по дъното ориза,

                          

а отгоре нареждаме бутчетата ( или пилешкото месо, което сме избрали)

Заливаме с хладка до топла водичка ( обикновено я загряваме в тигана от ориза, тъкмо да обере вкусовете и мазнината по него), като мама винаги приготвя ориза 3 към 1. Тоест на 1 чаена чаша ориз 3 ч.ч. вода.

Така го направихме и тук и стана много добре.

Върху самите бутчета леко заливаме с отцедената мазнина от месото, която си заделяме, така че кожата да стане още по-ароматна при печене и пъхаме отново във фурната да се пече на 200 градуса, а след като заври - намаляваме на 180 градуса.

                                                                                                                                               Печем още около 30-40 минути. Става наистина бързо, като може да отваряте фурната и да разпределяте ориза, ако ви се струва, че някъде е отишло повече.                                                                                                                                                                                                                                                   Готовия ориз оставяме да почине за малко, за да поеме остатъка от течността в тавата и поръсваме с накълцан песен магданоз.  

Аз винаги слагам още малко прясно смлян черен пипер, защото ароматът му и лека пикантност направо ме пренасят в най-скъпите ми детски спомени. Надявам се и за вас да е така и всички съвети и описания да ви помогнат ада се научите да правите най-вкусното пиле с ориз на света.

Ако е така, не забравяйте да ми напишете своя коментар и да ми споделите впечатленията си. 

Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!