Морковени мъфини "Яйчица" / The Best Carrot Cake Cupcakes

Мама и баба имат имен ден в неделя, и аз вече съм на вълна Великден. Не, не мисля за проблемите около мен, защото честно казано не се оставям с миг свободно време да мисля за глупости. От само мислене нищо не става и както се казва "Бъди промяната, която искаш да видиш в света". Аз искам да виждам повече красота, доброта и поводи за усмивки, затова и реших следващата ми рецепта не само да бъде нещо страшно впечатляващо и безумно вкусно, но ако има как и да ви зарадвам още повече - с НАГРАДА например. 

Точно така, искам съвсем официално да ви поканя да участвате в моята ВЕЛИКДЕНСКА ИГРА В ИНСТАГРАМ ТУК< където може да спечелите тази невероятно красива стойка за торта. Вече ви споделих в специален пост, че си купих по един брой и от двата размера и съм тотално впечатлена от тях, може би защото отдавна исках точно такива поставки. Изглеждат като порцелан, но не са. И за щастие нито тежат толкова, нито са толкова скъпи или пък да те е страх да не ги счупиш. Сглобяват се на винт, което ти дава възможност да ползваш и само чинията, а за разлика от китайските стоки в Алито, тези са наистина стабилни, равномерни и изпипани до най-малкия детайл. 

Помолих Рея да ми дадат един брой, с който да зарадвам някой от вас, така че и вие като мен да усетите повече Великденско настроение и да се убедите, че правя реклама само на неща, които ползвам и наистина харесвам :) 

Такива са и днешните мъфини, които направих във формата на "яйца на очи", а сърцевината им е от любимата ми морковена торта, но в нов, по-лесен вариант, но също толкова вкусни! 

Необходими продукти:

220 г брашно София мел Кекс

100 г захар

100 г кафява захар

150 мл олио

3 яйца

2 ч.л. канела

1/4 ч.л. индийско орехче

1/4 ч.л. млян карамфил

1 ч.л. сода

щипка сол

220 г рендосани моркови 

по желание още: орехи

За украса; компот от праскови или кайсии

бита сладкарска сметана

Започваме като си приготвяме всички продукти на стайна температура на масата. Хубаво е, че може да не ползвате миксер, а  да работите i на ръка.  Използвах брашното за кекс, тъй като е с набухвател и рецептата изисква и сода и бакпулвер. Знаете, че аз използвам цялата гама продукти на София мел от години и обичам да показвам тяхното разнообразие. Кексовото брашно е чудесно за мъфини, особено от този вид, който се приготвяt набързо. 

Рендосваме морковите, както аз рендосвам половината на ситното ренде и другата половина на едрото.Отделям си захарта в чаша ( бяла и кафява, а може да ползваме и само от единия вид), подправките и яйцата.

Започваме като в купа с телена бъркалка набързо разбивамe яйцата с олиото. 

                             

В по-голяма купа пресяваме брашното, прибавяме захарта, подправките, содата и шепа орехи, по желание, ако искаме да има и ядки. На мен с ядки още повече ми харесват. 

Накрая прибавяме и яйчената смес. 

                            

Последна стъпка е да добавим морковите и разбъркваме, като ако сместа ни стане по-суха може да добавите сока на половин или един портокал - аз така направих. 

Трябва да изглежда ето така : 

                             

Разпределяме я във форма за мъфини, в която предварително сме намазали с масло или олио, за да е залеят и слагаме във всяка форма смес, която да запълни две -трети от обема й.

Пъхаме да се пекат в предварително загрята фурна на 170 градуса с обдухване за около 20 минути, докато се зачервят и забучена дървена клечка в тях излиза суха. 

                             

Оставяме ги да се охладят напълно. При мен излязоха около 15 -16 бройки, но ги направих по-ниски. Ако ги напълните повече - ще са ви точно 12 броя.

Аз не исках да са много високи, защото им бях намислила украса, която ще им даде още обем. 

За нея разбих на сняг сладкарска, подсладена сметана и използвах плода на белени праскови/ кайсии от компот. Те се закрепваха идеално върху получилото се връхче, 

                             

а около тях шприцовах от разбитата сметана, оформяйки се нещо като яйчице на очи. 

Самите плодчета напояваха кексчето допълнително, но то и само по-себе си е много сочно и вкусно. Май от всички такива десерти, тези с моркови са ми най-любими! 

Поръсих ги отгоре леко с малко счукан шам-фъстък. и подредих в поставката за торти. 

Съзнателно ги украсих малко небрежно, защото от една страна не исках да изглеждат твърде перфектни. Напоследък забелязвам, че изключително изваяните десерти освен, че спират дъха ми и предизвикват възхищение, някак си не са способни да предизвикат апетита ми. Това е като да видиш перфектната торта във формата на обувка, и накрая просто не ми се яде обувка. Харесва ми да разпознавам, че зад това ястие се крие десерт, че белтъка е пухкава сметана, а не реално яйце :)  Споделям лично мнение, не сте длъжни да се съгласите с мен :) 

Отхапването на този мъфин бе най-голямата награда за усилията ми, защото след като престояха една вечер на хладно в хладилника и в комбинация със сочната праскова и сметана, направо забравих, че не е ям торта. Нямам думи...а това при мен рядко се случва, знаете!!!

 

Преди да ви оставя да планирате следващото си готвене, искам да ви поканя да вземете участие в моята игра отново, защото не само ще се радвам да ви направя подарък, но и да може да станем приятели в Инстаграм, където да ме тагвате на вашите произведения директно с хаштаг #сготвихслюси и да ги споделям с аудиторията си. Сигурна съм, че и тази поставка ще стои чудесно на вашата маса, затова не пропускайте да  ми пишете и участвате ТУК!

А сега ви оставям и със затаен дъх ще чакам да видя кой ще ми пише и какви ли снимки ще ми покажете  :) 

 А, ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Фалшива дроб сарма / Bulgarian easter rice

Странно нещо са традициите. Понякога ни предизвикват такова неудобство да ги спазваме - разходи, време, организация, но без тях се чувстваме още по-неудобно.
Помня първата си Коледа в Германия, когато макар че бях заобиколена от толкова красоти, се чувствах толкова не на място, тъй като няма да мога да си направя Бъдни вечер като хората или да обяснявам на гостите ми " че не бива да се става от масата докато всички не се нахранят. 

Сега на прага на най-големия православен празник Великден  и в компанията на тази глобална пандемия, спазването на традициите ни изглежда като още нещо " което ни е до главата". Аз обаче смятам, че усещането за любов, задружност и надежда  е това, което ни трябва най-вече, с каквото и да трябва да се преборим, затова хубавото нещо на традициите, е че стига да вложим тези елементи, можем да ги модерираме и по наш вкус. 

Задължителна например за Великден в България е дроб - сармата и агнешкото. И докато вече съм ви споделяла не една рецепта за второто, за първото още няма публикувана в блога или поне до сега. Надявам се да приемете и моя вариант, защото това е фалшива дроб сарма. Не само, че нямах възможност да диря чревца, но и самата аз така и не се научих да ги ям. Това не ми пречеше обаче да се облизвам лакомо на ухайния ориз, с който сервираха агнешкото и всеки път да опитвам наново дали вече вкусът ми не се е променил. И докато това не стане, искам да ви предложа моята рецепта за най-вкусната дроб сарма " без агнешко", но пък вкусът й е точно на такава. Цитирам опиталите я " Добре де, как я направи баш на дроб сарма да има вкус??" 

Разбира се, че ще ви споделя тайната и на вас, защото вярвам, че много семейства тази година ще искат да почетат празника с каквото имат под ръка, и всеки да може да хапне от ориза, дори и да не обича традиционното месо. 

Звездата на моето ястие е Ориз Екстра на Крина, които бяха така добри да ми го изпратят и да ми помогнат да си спестя някой лев в тези "критични времена". Аз пък отговорно ще им помогна да подбутнем икономиката като предложа ястията за Великден да приготвим с този ориз, който е подходящ именно за традиционната българска кухня. 

Ето и рецептата: 

Необходими продукти:

250 г ориз Екстра Крина

250 г кайма

1 връзка пресен лук ( може и джоджен и магданоз) 

1-2 шепи нарязани гъби 

1 глава лук

1 голям морков

олио

сол, черен пипер, червен пипер

Подправка за агнешко

За заливката:

2 яйца

2 с.л. брашно

400 мл прясно мляко

Първоначално си подготвям всички продукти на масата защото тогава готвеното става детска игра. Измивам ориза под течаща вода, докато водата стане бистра, а следващата стъпка е да нарежа на по-дребно зеленийте ( пресния лук ) , моркова ( може и на чопъра),  

                             

белия лук ( може на чопъра) и гъбите на ситно. Гъбите не съм дала в мерки, защото много зависи дали ще са пресни или от консерва. Моите бяха горски гъби, брани от Предел ( мисля, че са пачи крак) и стерилизирани. 

                             

Когато се нарежат наподобяват текстурата и вида именно на карантийките, но пък нямат този специфичен аромат, което за мен е просто идеално.

Може да сложите и повече и по-малко гъби, и да я направите само с гъби, но половинката се оцъкли като разбра, че няма да има месо, затова добавих и 250 г кайма.

Как да я приготвим: Загряваме олио в дълбок тиган, така че да покрие дъното и запържваме първо докато омекнат стария лук и морковите.

След това прибавяме нарязаните на ситно гъби и

                             

каймата, като се опитваме да я раздробим на колкото може на по-дребно.

Прибавяме нарязания на ситно зелен лук, като може да добавите и пресне джоджен и магданоз, но аз ги пропускам тук, тъй като добавям подправка за агнешко и в нея има. 

Разбъркваме една минута и прибавяме и измития ориз. Личи си, че е висококачествен бял ориз с прекрасен цвят и лек блясък. Хубавото е, че се сварява сравнително бързо. 

Последна стъпка - овкусяване. Добавяме сол, пиперите, и подправката за агнешко., аз я купувам микс и в нея има всичко, което ще ви накара да си помислите Великден. Разбира се, може да си направите и сами като добавите пресни такива и да видите традиционните подправки за агнешко месо. 

Накрая изглежда ето така:

Прехвърляме ястието в тавичка и прибавяме вода 3 към 1 спрямо количеството на ориза. 

Пъхаме във фурната да се печена на 180 градуса около 30-40 минути или до пълното сваряване на ориза. Ако не искате да прегори отгоре, може да сложите лист фолио. 

Щом се запече и оризът омекне е време да приготвите заливката. 

В купичка разбиваме двете яйца с брашното на кремче. Добавяме  малко мляко, докато стане с консистенция на боза, а другото мляко загрявам на котлона. След като се затопли, прибавяме яйчената сме и бъркаме на котлона, на по-ниска температура, докато сосът тръгне леко да се сгъстява.

След това го изливаме върху ориза и разпределяме така че да покрие равномерно навсякъде. 

                             

Връщаме във фурната за още 10 минути, докато се сдобие с хубав златист цвят ето така:

За свежест може да поднесем с поръска от пресне магданоз. Много хора предпочитат заливката с прясно мляко, пред тази с кисело и аз съм една от тях, макар другата да забелязвам че е по-разпространена. аз ви препоръчвам да опитате тази и се надява да ви хареса ;) 

У дома наистина се усети, че Великден е скоро и макар да съм предимно по десертите, не мога да не отбележа, че много се гордея и със солените ястия, защото те не винаги разтупват сърцето ни с поглед като шоколада, но опиташ ли ги,  

 карат сърцето ти да пее.

На Великден се събирахме на село, и до мен седеше моя най-любим дядо, и се радвам, че ще мога да продължа традицията по мой си начин, да усещаме духа на празника.

 Потърсете вашето пакетче ориз Екстра, а ако решите споделете ми снимка и на вашето ястие или сладък семеен момент с него. 

А, ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Сухи пасти "Японка" / Mini Japanese Sponge Cakes

Как е депресийката, хора? И вие ли като мен преминавате през сто вида настроения - ту отпуснато,ту мотивиран - точно като времето навън. Вчера например, заради слънцето ли, не знам, бях в доста свежарско настроение. Викам си, "Петък е, свършила съм доста неща, само да избутам деня в офиса и после ще си почина у дома като за световно. Храна има колкото за талкова, не ми се яде нищо, значи може и да се опитам диетата да подхвана, тъй като половинката обикновено работи и събота и неделя и няма кой да ми дъвче нещо изкушаващо около мен". 

Обачееее, ставам сутринта и веднага на телефона (като всички "зомбита" и аз), шефовете, които са чужденци са се разработили и взели да ми отговарят на мейли от три месеца. Накрая ми съобщават, че ще правим конферентен разговор днес, а аз дето само по пижама не почнах да ходя до работата - кой да те види??! ДОСЕГА!

 Притесних се като дете след родителска среща, макар те да са страхотни хора, но все пак, цял ден ще ми беше притеснено какво ще ми кажат.

Няма да ви занимават със служебните неща, разговорът мина добре, но вече бях на друга, още по-работна вълна. Прибрах се, направих торта за един рожден ден ( на който не присъствах, както е по правилата, но очаквам всичките добрини да ми се връщат свише под формата на здраве и пари) :) , а после реших, че така и така не ми остана време за почивка и да си сложа домашните дрехи, да видя поне майка ми, барем. Последно се виждахме преди седмица и нещо и туй то. Но къде да отидем да се социализираме ? Хайде към хранителния магазин!

 Пред Лидъл наблизо - опашка, пред Кауфланд сигурно няма - но далече. Ами на разходка тогава. Успяхме да наваксаме с приказки до там, тъй като ние сме още от хората, които ходят пеша ( да, разбира се с маски) !

В магазина рязко осъзнах, че няма да е тая с диетата и почнах да слагам все неща, които си ми се похапват просто ей така, че стигнах и дъното като реших, че ше правя пица за вечеря. Поне не е истинско падения да си поръчам такава, но все пак. Тъй като вече бях в антирационална фаза на храненето, реших, че ми се хапва нещо "дупесто" ( знаете, използвам този термин за сладкиши, когато искам нещо мекичко и пухкаво, но не торта) Всички неща в магазина обаче бяха все неща, които знам, че няма да ми харесат и бият на изкуствено като ги ядеш, и накрая от някъде събрах сили и се отказах. 

Знаех какво ми се ядеше обаче - знаех много добре. Преди години обичах да хапвам тази суха паста "Японка", която се продаваше по единично в магазините. Мисля, че съм я виждала и в последтвие, но не беше вече същото. Кувертюрът беше с блед "шоколад", а крема лъхаше на маргарин и други химични елементи. 

Познавайки себе си, а вие мен, знаете какво правя в такива ситуации - създавам страхотен собствен десерт на базата на моя спомен и въображение. Е, това се получи и този път, но за първи път се случи преди години. От тогава рецептата ми лежи в чернови, а сега с апетита ми от вчера излезе отново на яве. Истината е, че няма нужда да си съсипваме последните дни от живота с диети ( ех, това черно чувство за хумор), затова просто живейте и се смейте!

А, сега, ще премина към рецептата: 

Необходими продукти:

3 яйца

3 с.л. захар

3 с.л. брашно

1 ванилия

1/2 ч.ч. печени фъстъци

70 г меко масло

4-5 с.л. пудра захар

1/2 ч.ч. бита сметана

За декорация:

бял и черен шоколадов ганаш

Продуктите са на око, тъй като си експериментирах в движение, но имат логика сама по себе си и вярвам, че това количество ще ви е достатъчно, за да може да ги направите и сами. 

Като основа ползваме пандишпанов блат, тъй като тази текстура на може да се сбърка. Отделяме внимателно жълтъци от белтъци, в напълно сухи купи, и първоначално разбиваме белтъците с кристалната захар на твърд сняг. След това, на по-ниска степен на миксера, започваме да добавяме един по един жълтъците, докато се интегрират добре. Накрая на ръка, с помощта на сито и шпатула интегрираме брашното, като го правим постепенно и бъркаме с въртеливи движения, за да запазим сместа въздушна.

                            

Аз имам специална формичка за полусферички, която съм купила от някой магазин за левче преди време.Знам, че ги имаше навсякъде и все си мислех, че са баш като за бишкоти и японки и накрая се назлъндисах.  Вие може да ги направите и във форма за мъфини или да ги шприцовате с голям накрайник върху хартия за печене. Да станат като гъбки. ( Спрямо формата преценете дали да я намажете само с олио или с олио и брашно)

При мен са излязли около 10-11 бройки като гледам първия път но това ще зависи и от големината им. Печем ги на 150 градуса за около 15 минутки. 

Оставяме да се охладят напълно, а след това изваждаме и изглеждат ето така: 

Кремът също го направих на око, като знам какъв вкус търся. За целта в чопъра просто смелех на много ситно печени фъстъци, а после добавих и меко масло и пудра захар.. Постоянно опитвах докато кремът стане такъв, какъвто ми харесва. След това добавих и битата сметена. 

                             

Имах останала от предишна рецепта и искам да уточня, че мерките са за сметаната във вече разбита форма тук. Просто добавя малко повече обем към крема и го прави въздушен, но все така предимно фъстъчено-маслен. Вие може да добавите и повече, ако решите, просто опитвайте крема - няма какво да ви навреди :) 

Слепваме ги с него две по две. 

Накрая просто направих любимия ми шоколадов ганаш от 100 г тъмен шоколад и 100 мл течна сметана и ги топнах от единия край в него. Рецепта за ганаша има на толкава места  в блога, затова поставям казвам накратко - Ганаша приготвяме като към затоплената до кипен сметана прибавяме начупения на ситно шоколад и бъркаме, докато се разтопи напълно.

Белия шоколад може да направите на същия принцип или просто да разтопите няколко блокчета на микровълновата с една лъжица масло, или може и без, просто ще стегне още повече после. 

После правя тънка фунийка от хартия за печене и слагам вътре шоколада. Отрязвам едно тънко крайче и правя отгоре тази щрихи. 

 

Станаха вълшебни! Просто дори и по спомен не са били някога толкова вкусни! 

Най-вкусните сухи пасти, които може да си приготвите и ако не държите на формата, може да ги направите и  от обикновен блат и да го нарежете на пасти.

Аз просто потънах в този вкус и въобще не съжалявам. Няма след от депресия, определено тази събота ще се постарая да си почина...в компанията на тази съблазън. 

Ако искате да продължа да ви предлагам такива страхотни рецепти и тази специално също ви е харесала, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!