Почне ли новата седмица, обикновено първо ви предлагам някоя рецепта за соленичко ястие, бързо и лесно, идеално за седмична вечеря. Едва в петък се подслаждаме с някой десерт, който на спокойствие да приготвим през почивните дни! Този път обаче ще изневеря на тази си, макар и много практична, система на публикуване.
След горчилката от последните дни май имам нужда от екстра доза сладичко. Хем да ми "оправи" тежкия следвкус от страх в гърлото и ужас в сърцето, хем да използвам възможността да се порадвам на живота. Нещо, което напоследък се превърна в лукс по съвсем други причини. Трудно е да пишеш за рецепти и да се опитваш винаги да бъдеш полезен и позитивен, без да си позволиш да напипаш някоя пиперлива тема, макар и отвътре да кипи,...ама как да навържеш свинско печено с това, което реално оформя твоето ежедневие (а бе, хрумна ми и това как ще стане, ама ще стане пак много нетолерантно изказване).
И така, пак трябва да преглътна мислите си, защото това местенце тук, така съм го замислила...като оазис от заобикалящата ни действителност. И ако ще ги преглъщам, ще го направя с нещо, достойно да отмие тази горчилка.
И ако едни рушат, ние ще създаваме отново и отново красота. Ще създаваме красота и ще я споделяме с хората, докато цялата тази вложена любов не успее да премине през всяка античовешка идеология, предубеденост и тъмнина, и направи това, което изкуството прави най-добре - променя представи, поражда неподозирани емоции и представлява може би единствената най-чиста форма на революция!
И така, предлагам ви да си направите един траен (не обещавам колко време ще успеете да си го къткате обаче), много лесен и ставащ все по-вкусен с всеки изминал ден десерт. Бисквитена торта "Карамела". Исках да я нарека бисквитена торта "Блага" не само заради вкуса й, но и заради това, че това е семейната рецепта за торта на леля ми Блага, за която съм ви разказвала вече. (Тя бе много близко до гореспоменатите събития и мога само да се радвам, че е добре) Реших да си припомня за нейното присъствие у дома със запазената й марка - тази бисквитена торта с домашен карамелен крем и супер лека и нежна текстура, която се усеща само от начина по който виличката преминава през пластовете.
Ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
Около 600 г обикновени бисквити
За крема:
1 1/2 л. прясно мляко
200 г захар (плюс 100 г по желание)
9 с.л. брашно
4 яйца
1 бр. ванилия
Още: 2 ч.ч. млени орехи
200 мл прясно мляко за потапяне на бисквитите
Започвам като слагам захарта за крема да се карамелизира в подходящ съд на котлона.
След като захарта се карамелизира, добавям млякото. Карамелът на дъното стяга, но ние превключваме на средна степен на котлона и разбъркваме от време на време, докато карамелът се разтвори. (Тук е моментът да опитате сладостта на млякото. Аз прибавих още 100г захар, тъй като ми се стори недостатъчно сладко. Можете да карамелизирате и повече количество захар, но при "горенето" й тя променя сладостта, затова предлагам този вариант)
Когато карамелът се разтвори и млякото придобие нежен бежов цвят, преминаваме към следващата стъпка за крема. В купа слагаме яйцата с брашното и разбъркваме.
Прибавяме лъжица по лъжица към сместа от топлото мляко, за да я разредим леко и да ни е по-лесно да я прехвърлим обратно.
Когато млякото тръгне да завира отново, изсипваме яйчено-брашнената смес и започваме да бъркаме, докато кремът се сгъсти. Прибавяме и ванилията.
Сглобяването на тортата става по следния начин. В избраната от нас тавичка нареждаме бисквитите на дъното. Аз използвах квадратна тавичка с размер 24 см на страна, но леля ми винаги я прави в кръгла.
Успях да наредя 20 бисквити на ред.
Като предварително ги потапям съвсем за кратко в малко затоплено мляко.
Върху първия ред слагам един пласт крем, а отгоре малко от млените орехи.
Така процедираме до край. Лелината торта завършва с богат пласт орехи, но аз импровизирах и създадох малко по-ефектна украса, която никак не е задължителна, затова и не съм я описвала към продуктите, но пък ще ви обясня как съм я направила.
На последния пласт наредих мини бишкотки, които също може да потопите в мляко или пък карамелизирана захар.
Аз избрах втория вариант, но следващия път ще избера вместо чист карамел да я залея с карамеления сос от тук, тъй като този се втърдява бързо и е по-труден за работа. Плюс това му трябва повече време в хладилника да омекне, което ще затрудни рязането на тортата.
Затова пък е много ефектно на вид и не съжалявам, че опитах, а и ми даде възможност да направя по-разчупена украса.
Ако и вие направите с твърд карамел, не се притеснявайте да го начупите на парчета преди сервиране.
И така, пожелавам ви една сладка и слънчева седмица, приятели, с надежда за едно по-добро и красиво утре!
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!