Десерт с бутер тесто и карамелен крем / Puff pastry christmas log

 

Коледното пънче е един от най-обичаните празнични десерти. Създават неповторима атмосфера на масата и наистина, ако се замислим, кога иначе ни се дава такава голяма възможност да творим красоти както на Коледа? С очите съм виждала възрастни мъже, които декорират бисквитки с такова внимание, че с всяка изрисувана от тях, нивото на гордост и възхита от собствените им творчески способности повдига духа на всички. Всеки иска да си припомни, че някога и той е хващал четка за рисуване, и че да оставиш от под пръстите ти да се изливат цветове и форми е всъщност много по-значително, отколкото изглежда. И все пак, не всички искаме, нито можем едно и също нещо, затова за щастие има най-различни рецепти. По-сложни и по-простички. Днес искам да ви поканя да си направите една, която съчетава три чудесни причини. Първата е, че е много вкусна. Втората е, че е много ефектна и различна от останалите коледни пънчета, а третата.... че на всичкото отгоре става по-лесно и може да си я приготви всеки.  

И ако три причини са ви малко мога да изредя още: направено е с кафява захар, така че е определено е по-щадящ организма и моята колежка Тони го потвърди. От всички опитани от нея десерти последно време, тя каза, че този най й е харесал, тъй като не е толкова втрисащо сладък и е като хрупкава баничка. Карамелът го прави чудесен за компания с кафето, а охладеният крем ви гарантира отличен вкус с всеки следващ ден. Знаете, че в производството на кафявата захар Пасифлора не се използват химикали, затова и аз си избирам именно нея. Но ето и рецептата: 

Необходими продукти:

250 г бутер тесто

100 г филирани бадеми

1 ч.ч кафява тръстикова захар Passiflora ( 200 г) 

800 мл прясно мляко

6 с.л. нишесте

50 г масло

1 ванилия

Започваме като разточваме бутер тестото на тънък лист с размери около 30 на 32 см. Разрязваме го на 14 ленти. Тъй като всяка от тях ще бухне при печене, ги редим на части в тавичка, в която сме сложили хартия или лист за печене и пъхваме да се пекат на 200 градуса до порозовяване. 

           

Отнема около 10 минути и изглежда ето така. Изваждаме ги и да се охладят и пъхаме следващата тава. 

През това време на котлона слагаме да се карамелизира на средна температура кафявата захар. 

Тя разбира се не е толкова сладка като бялата, затова трябва да внимавате наистина да я карамелизираме леко, за да не прегори и да стане горчива. ( каквото и да правите никога не докосвайте карамела с пръсти, както и ако имате възможност работете с дървена лъжица или подходяща бъркалка, която няма да ви се нагрее прекалено, като тръгне топлината по нея. 

След като карамелът е готов, сложете  в купа нишестето, ванилията и прибавете малко по малко от млякото, така че да стане на кашичка, а след това и на гъста течност като за боза. Така ще предотвратите появата на бучки. 

Прибавете останалото мляко към карамеления крем и оставете на тих огън да заври и да се разтвори в млякото карамела на дъното, периодично разбърквайки с бъркалката. 

След като в млякото се е разтворил карамела напълно, прибавяме нишестената смес и бъркаме енергично до сгъстяване на крема. Прибавете накрая и маслото. 

Кремът може да понесе и повече масло, но аз го направих и с малко, затова по-добре да ви покажа, че е възможно и с толкова. 

Оставям кремът леко да се охлади, за да не ни пари, а през това време слагаме върху лист стреч фолио от бутер пръчките. Ако работим с крема докато е още леко топъл, пънчето ще е по-лесно за разрязване, защото ще омекоти тестото. 

             

Редим пръчки тесто и крем в нещо като широка пирамида, но след като е готова, я завиваме със стреч фолиото на стегнат салам. Така го и оставяме  да стегне в хладилника. 

На следващия ден или по-късното, запичаме за кратко в сух тиган филираните бадеми 

                 

и облепваме с тях цялото пънче, щом махнем фолиото. 

Толкова е ефектно!

Ако обичате торта "Наполен" това е тя, но според мен в по-бърз, полезен и лесен вариант. 

Със сигурност ще си върви и с малко сладолед, така че не му мислете, ами си го направете :) още сега! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

Салата с печен лук / Roasted Onion Salad with Walnut and Cheese

 

И тази седмица приключи и да ви кажа не беше кой нещо особено. Само дето гледах едно тик-ток клипче за един пич, който за пръв път научава, че съществуват стъклени домакински съдове ( не говоря за йена) и начина по който се кефеше на това откритие, на вида му, и колко е яко да гледа как водата се затопля на котлона в прозрачния съд беше толкова заразяващ, че си дадох сметка, "Ето  така изглежда щастието, когато си възрастен". Тоалетна хартия на промоция, нова посуда, няколко поредни зелени светофара или просто да приготвиш нова вечеря, която всеки да одобри. Помня като малка, но учителката ми от 1-ви до 4-ти клас ни покани с една съученичка у дома, май бяхме направили нещо хубаво и това ни беше наградата, пък и израснах в климат, в който не беше толкова неуместно..та тогава за първи път видях моята "госпожа" да си върже косата, да сложи домашните дрехи и да ни каже "Хайде да ми помогнете сега да измислим какво да сготвим за вечеря". Направихме списък с всичко, което имаше у дома и почнахме да даваме идеи. 

Явно това мъчи всеки човек на средна възраст- какво да сготвя днес. Напрежението покрай празниците се увеличава, защото хем искаш да разнообразиш, хем не искаш да е тотална изгъзица на която домашните ще се цупят. Тази година се постарах да ви предложа познати рецепти в нов облик, така че да пасват на традиционния български вкус, който с годините се по разчупи малко и е готов да приеме някои нововъведения, ей така, за разнообразие. Днешната салата не е нова за българската кухня, но я направих още по-богата и стана чудесна гарнитура за онова уникално КОЛЕДНО МЕСЦЕ, за което ви говорих последния път, Именно то се мъдри там на снимките като гарнитура и ви обеща да ви споделя рецептата за тази вкусотия в следващия си пост. Ето я и нея: 

Необходими продукти:

2-3 глави стар лук

орехи

магданоз / копър

кубчета сирене

нар 

сол

оцет 

олио

Почистваме и нарязваме на половинки или четвъртини лука. Запичаме го във фурната с малко олио и сол, докато омекне. След това го оставяме да изстине и го нарязваме на парчета. 

Овкусяваме салатата със останалите съставки, като често тази салата се сервира с яйца. за мен така става още по-тежка, затова го заменям с кубченца сирене. 

Смятам, че козето си върви чудесно, особено с орехите и нара, но вие може да ползвате и краве.

Подправяме със сол, олио и оцет и разбъркваме. Става чудесно. Особено като гарнитура към месо. Опитайте и вие :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

Шоколадова торта "Есен" и 9 години Lussi`s World of Artcraft / Chocolate cake ''Autumn"

Девет години! Как си минаха само, а? Не е малко време, може да побере три холивудски брака в себе си един до друг и пак да остане още един за Никалъс Кейдж. 

Всяка година, щом мине Хелоуин и знам, че годишната наближава, макар да е помня точната дата на първия си пост. Знам, че беше посветен на празника и първите ми опити да ви покажа, че това няма да  е блог само и единствено за рецепти. 

Ако някой ме попита кое е най-голямото предизвикателство за всичките тези години, то това е именно това. Да помниш кой си и защо го правиш. Да не попадаш в кутията на "Топ правилата за успешен блог" или "Какво да не правим в блога". Ако ти си щастлив с направеното от теб, не би трябвало да ти е нужно повече. А, когато човек е наистина искрен в нещата, които прави, хората го усещат. Така и с моето местенце. Създадено с много страх, притеснение, премисляне, но и за баланс - смелост, решителности най-вече дисциплина. Да отговориш на коментарите и да си качиш обещаната рецепта навреме понякога може да ти коства не само излизане с приятели, а и много, много почивни дни.

 Минаха години преди да получа първото си предложение за "платена публикация" и не мога да ви опиша какво е някой да ти предложи да правиш това, което обичаш и сега с удоволствие, само за да напишеш името на марката, която така и така се вижда на всички снимки, които си си правил. От тогава си обещах да работя само с марки, които ме подкрепят и разбират като личност и творец, защото аз не бих се определила нито като кулинар, нито като фотограф, нито като писател, нито като гримьор, но определено обичам да създавам и творя красиви ( понякога страшни), но най-често забавни неща.

Обичам и да пиша за тях. В блога с съчетавам двете си страсти - рисуването с храна и писането. Ето защо за мен винаги ще е важно да има част от мен към всяка публикация. Достъп до рецепти имаме вече от толкава много места, но знаете ли какво ни липсва - да се сближим с някого. А, аз знам, че с всеки разказ ви разкривам част от себе си. Може да ви харесам, може би - не, но няма проблем. Важното е да бъда себе си до последно. А това значи да пиша. 

Това винаги ще бъде блог за четящи хора, за които книгите, разказите и словата са човешки постижения, които заслужават да бъдат запазени. Дори във време, когато всичко се свежда само до коментар с хаштаг и емотиконка.

Понякога си мисля, че както баба ми и майка ми са ми оставили техните книги с рецепти, така, ако ми е писано, ще оставя и аз на своето семейство и част от мен винаги ще остане жива. Къде с думи на мъдрост, къде с куп глупости, но кой е казал, че с възрастта ставаме по-умни? Просто по-малко неща ни изненадват и приемаме нещата по-леко и с усмивка, което в очите на младостта изглежда като някакво древно, джедйско умение за самоконтрол.  

И така, след като миналата година пропуснах да публикувам рецепта за осмата си блого-годинка, сега се налага да ви черпя с двойна торта. Създадох я с много любов, наистина. Влязох в кухнята и си казах, какво не си правила отдавна? Торта като рисунка! Каква да бъде? Каквато хората поискаха : по-есенна, по-шоколадова и най-вече с каквото имам у дома :) . 

Нека ви покажа какво се получи. Първо да ви споделя, че си купих тази триетажна формичка за торта от един вехтошарски магазин в Холандия. Вие може да си ползвате и две тавички с размери 20 см и 15 см каквито са моите два етажа като цяло.  (Дебелина около  3 см всеки )                                                                                                                                                                Тъй като за първи път ползвах такава тавичка, се доверих на едни от най-сигурните блатове, които винаги стават, без опасност от спадане. Знаех, че ще сиропирам тортата с карамелен сироп, така че ще бъде сочна и ще има много шоколад, та поне малко да обхвана желаните от вас елементи ( пък и пасваха и на мен)                                                                                                                                                                                                                                                                                Знам, че искахте и много рецепти с тиква и ще ви кажа как може да я вмъкнете тук, но аз така и не успях да се сдобия с тиква досега и успях да го докарам само на цвят. Ще се опитам да ви дам колкото може повече разяснения в процеса, така че да минем направо към рецептата :) 

Необходими продукти: 

За блатовете общо:

6 бр големи яйца 

2 ч..ч захар ( 400г )

2 ч.ч. брашно 

1 пак бакпулвер

1 ванилия

По желание: оранжева боя, рендосана тиква или pumpkin spice*) 

За сиропиране:

1 ч.ч захар

2 ч..ч вода 

За ганаша:

450 мл течна сладкарска сметана

400 г шоколад ( 50/ 50 млечен и черен) 

Още:

Орехи или лешници

Така..започваме с блата, най-лесните блатове на света според мен, най-класически и бързи за правене. Реших, че ако ще пробвам тази форма, да е с нещо, което съм сигурна, че ще стане, пък и не исках да загубят форма. 

Разбиваме яйцата и захарта на пухкав крем, докато поблее, после прибавяме постепенно пресятото брашно и бакпулвера. Ако искате да са по-ароматни, сложете една ванилия, или пък

някои от моите предложния : малко рендосана на ситно тиква за аромат - блатът може да го понесе, защото е по-тежък или пък подправка за тиквен пай  - смес от канела, карамфил, индийско орехче, джинджифил и бахар. Не прекалявайте с нея, да не стане твърде зимна, но аз се задоволих само с оранжева боичка, ванилия  и щипка канела.  

   

Изсипваме сместа в две намазани с олио и брашно тавичка с размери 20 см и 15 см в диаметър или ако случайно имате като моята - всичко наведнъж до второ ниво. Печем на умерена фурна, около 170 градуса, като времето ще варира ако печете сместа наведнъж или в малки тавички отделно. Може да я изпечете в една средна тавичка от 24 см изцяло и просто да разделите тортата по средата на две.

Докато блата се пече си правим останалите неща - сиропът и ганаша.

На единия котлон в касерола карамелизираме захар до кехлибарен цвят и после добавяме водата, и оставяме втвърдилия се карамел да се разтвори напълно във водата, на тих огън.

На съседния котлон пък кипваме сметаната и дърпаме от огъня. Заливаме нарязаните на по-ситно шоколади, които сме сложили в подходяща купичка и разбъркваме докато получим еднороден, лъскав сос, който ще се сгъсти до крем, след като изстине. 

Връщаме се на блата: Тъй като този блат си бухва и така, си мислех, че може да запълни третото ниво, но всъщност се изду само в средата и се наложи да го изравня, като я извадих след изпичане. 

Обърнах ги почти веднага върху решетка да изстиват и изглеждаха ето така. Толкова добре заемат формата тези блатове, че чак логото се е отбелязало. И вие ли се кефите понякога на такива елементарни неща :) ?

След като блатът изстине напълно го разполовяваме, което ако са в две отделни тавички няма нужда. Този блат е здрав и дебел и може да носи по-малко торте отгоре, без да пропада.

В по големия блат правим дупки с мощта на дръжката на дървена лъжица. Запълваме ги с част от ганаша, който вече е станал на крем и го шприцоваме, или пък ако искате - ползвайте готов течен шоколад. 

  

Сиропираме блата с ароматния, карамелен сироп добре

и отгоре нанасяме още от ганаша, като аз го затоплям леко, за да е по-лесен за мазане. 

Отгоре поръсваме щедро с ядки, в моя случай орехи - тазгодишната реколта на баба :) 

Отгоре слагаме малкото блатче, което може също да сиропираме, макар него да не го пълня с шоколад, тъй като намазвам с ганаш долния пласт на тортата и малкия блат отгоре. Не я измазвам цялата както виждате, защото искам да се показва цвета й. 

Украсата беше микс от цветя от село, орехи, бисквитки и захарни перлички. 

Исках да лъха от нея усещане за есен - топлина, карамел, уют, усещането за малка, селска къщичка, в чиято кухня се кипри ей тази красавица.

Много вкусна торта е това, и ако не беше по-странна форма за печене, щях да си спестя доста обяснение, с което да ви изглежда и по-проста за напарва, защото наистина е така. Продуктите с достъпни, правите си крема и ганаша вечерта за 15 минути, бутате блатовете да се пекат и нека изстиват цяла нощ. На другия ден я сглобявате, сиропирате и украсявате. 

И така, не на последно място да благодаря на всички, които ме подкрепят и най-вече разбират тези девет години! Хубаво е  да усещаш, че имаш съмишленици и да знаеш, че някъде там, в друг град, в друга стая, непознат за теб човек, също изпитва същото и готви понякога от глад, от яд, от любов, от желание да забрави някой или нещо и просто иска да намери вдъхновение за нещо положително! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!