Домашен шоколадов сладолед / The Best Homemade Chocolate Ice Cream

Когато човек обича сладолед колкото мен, рано или късно започва да обмисля закупуването на складови количества, фабрика за сладолед или поне направата му у дома. Обичам лятото по ред причини, като една от тях е, че поне тогава не изненадва голямата ми любов към този десерт и мога спокойно да си го консумирам сутрин, обед и вечер с такова постоянство, все едно ми е предписано от лекар.

 Хората, които зимата ми чудят, че все още плюскам от студения крем са същите, които ми се учудват, че ако седна в заведение на вечеря, първо си поръчвам мелбата, а после и основното ястие. Логиката ми е следната : след като се наям с храна, не ми остава място за десерт, затова почвам първо с него и каквото остане в коремчето ще запълня с някоя и друга "боцка" от чинията с основно. Знам, че тези мои мурафети може да изненадват някои от вас, но истината е, че НАИСТИНА МНОГО ОБИЧАМ СЛАДОЛЕД. 

Чак е странно, че досега не съм се сдобила с машина за него, но след последното ми гостуване при сестра ми, тя ми зае нейната машинка, за да мога да експериментирам и да създам нови изкушаващи сладоледени творения. 

Преди това разбира се, ми показа и любимата й рецепта за вкусен домашен сладолед, който ние с Ноа ( моя бузест племенник) трябваше старателно да изпълним стъпка по стъпка, като дегустирахме с пръстчетата от време на време, за да подсилим качествения контрол на продукта. Такова ядене на сладолед падна после, че може би картинката ви е позната? 

Засядате  с кутия в скута и малка лъжичка да гребете малко по малко, изгубвайки постепенно контрол над събитията, като виждате първо дъното на кутията в единия край, после изравнявате от другата страна и накрая просто се напъвате да доядете всичко, осъзнавайки, че станалото е станало и по-добре да унищожите всички доказателства.

С тази разлика, че ние даже си купихме и вафлени фунийки, за да продължим да ядем и навън. Всичко това може само да ви говори за това колко точно вкусен сладолед става и честно казано, има едно специфично удоволствие от създаването на този домашен десерт. 

Самата аз досега съм се възползвала предимно от друг вид, по-елементарни рецепти, но мога да кажа, че леко се пристрастявам и към самия процес по приготвянето на сладоледа, както и към хапването му. 

Винаги ме се е виждало много хамалогия с това бъркане на котлона, яйца, млека и какво ли не, но ако трябва да съм честна,  не отнема повече време от това да приготвиш един крем пудинг или домашен яйчен крем. Но ще се убедите в това сами, като ви покажа рецептата стъпка по стъпка, за да видите колко е лесно. 

И защото съм лакома, създадох и един чудесен супер шоколадов топинг към сладоледа, който не замръзва и може да го ползвате както към него, така и за други десерти и напитки. Много е траен и една мощна доза от него ще ви стигне за доста време напред, съхранявайки го в хладилника. Ще ви го представя в отделна публикация тези дни, а сега първо сладоледа: 

Необходими продукти:
2 ч.ч. сметана
1 ч.ч. прясно мляко
3/4 ч.ч. хубаво тъмно какао
3/4 ч.ч. захар
100 г тъмен шоколад
4 бр. големи жълтъка
1 ч.л. ванилия екстракт

*ч.ч= 200 мл

Приготвяме си всички продукти на масата. В касерола смесваме сметаната и млякото.

В отделен съд разбиваме жълтъците със захарта докато побелеят.

                                               

Прибавяме в касеролата и какаото и слагаме на огъня да се загрее и да стане еднородна смес. Работим на ниска до средна степен на котлона. След това прибавяме ванилията и шоколада и разбъркваме докато се разтвори напълно.

                             

Готовата смес изглежда ето така, като започваме да прибавяме черпак по черпак към яйчената, 

разбивайки енергично на ръка, за да не се пресекат яйцата. След като сме смесили всичко, прехвърляме пак в касеролата и връщаме на котлона да покъкри на тих огън, като разбъркваме бавно и методично, още 5-7 минути.

Кремът се сгъстява и е готов, когато правейки черта по ръба на лъжицата остава ясна и не се събира или разтича.

Прецеждаме сместа за да отстраним всякакви дребни неравности и прехвърляме в кутия, като оставяме сместа първо да се охлади напълно на стайната температура, а после и за една нощ в хладилника.

                            

След като кремът стегне има ето такава консистенция :

Сложете го за половин час във фризера преди да го прехвърлите в машината за сладолед, която при мен постоянно си седи във фризера, за да е готова да се използва всеки един момент.
Пуснете я да разбива сладоледа, така че да го направи кремообразен и гладък.

                          

Сигурна съм, че някой от вас ще попитат дали могат да направят това и на ръка, без машина и от сега ви казвам, че няма проблем. Просто гледайте да разбърквате сместа по на често. Така и така тази машинка не прави сладоледа наистина твърд, а по-скоро успява да го направи пухкав. Вие може да опитате същата процедура на блендер, с миксер или на ръка. 

След като сте го разбили на няколко пъти, ще бъде наистина въздушен и ще може да го замразите отново. 

Сладоледът след това е като всеки друг, твърд и идеален за оформянето на перфектни топки, а остане ли малко на стайна температура се отпуска и става наистина супер кремообразен.

Но няма какво да ви убеждавам, просто трябва да го направите и да се убедите сами. Не забравяйте да ми пишете с отзиви след това - аз ще чакам ...с фунийка в ръка! :) 

Вкусни почивни дни, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Лесна и бърза сладоледена торта с шоколад / Swiss roll chocolate ice cream cake

Свършиха празници, чествания, абитуриенти, награди и май е време вече да отдъхнем. Или поне аз ще искам да го направя. Ще посветя една седмица на моето семейство, а съм сигурна, че после ще имам още много истории за разказване, и надявам се - още повече рецепти за споделяне. Сигурно и на вас ще ви дойде добре една седмица почивка от моите изкушения, все пак лято иде. И точно по този повод искам да завърша стария и да започна новия сезон с една отдавна обещана рецепта, а  тя е за сладоледна торта. Може би най-лесната такава торта, която признавам си, не мислих, че ще ме впечатли кой знае колко, освен с факта, че се прави супер бързо и всеки може да я направи. 

Мързелът ми беше вече в катастрофални измерения последно време, затова ползвах и готови рула от магазина, но ако сте по-амбициозни от мен, може да си направите домашно руло - рецепти в блога бол, за да ви помогнат в начинанието. Аз обаче наистина исках да направя една от най-лесните и бързи торти, затова и ако трябва да кажа за колко минути се прави, сигурно 10-минути са достатъчни.

Най-важното нещо в случая тук обаче е сладоледа, а за него ми се иска да си поговорим повече. Разбира се, че може да ползвате всякакъв сладолед - купен или домашен, но аз реших да опитам един нов вид сладолед, за който бях научила преди време. 

Не веднъж съм ви споделяла, че качеството на сладоледа за мен е нещо, което не приемам с лека ръка и винаги ще търся рецепти и варианти на това студено изкушение, които да се отличават с уникалност на вкуса! Хубавият сладолед за мен трябва  да бъде кремообразен и разтеглив, плътен на вкус, и в никакъв случай да не усещам сухото мляко или други там смеси, които "лъхат" от много продукти на пазара. Някои пък са прекалено сладки, така че вместо да ме разхлади, после трябва да изпия галон вода. 

Е, не можах да се стърпя да опитам в такъв случай да си приготвя истинско домашно джелато от новите продукти - сладоледи на Вера Италия. Знаете, че италианската кухня е нещо, което няма да спра да тествам под всякаква форма и освен това исках да видя дали този вид "домашен сладолед" ще е по-различен.

 Признавам си, малко ме спираше цената, защото имайки предвид този от магазина се съмнявах дали ще си струва, но ооооо, да! Струва си и още как! Сладоледът е без химични консерванти, оцветители и всякакви такива гадорийки, което освен, че го прави чудесен натурален продукт, може да се усети и във вкуса му.

Майка ми се обади да поиска да изпратя торта към нейната работа, ако има налична ( жената се грижи да не предозирам със сладкиши у дома), но съвсем честно й отказах. Казах й" Твърде вкусна е за раздаване, мамче. Трябва да опиташ това джелато и да си го разделим двете!! Сигурна съм, че ако й седнем ще я унищожим за минути!!!" 

Е, не й трябваше много убеждаване, веднага след работа цъфна, готова да си вземе такси, за да не й се разтопи тортата докато си я занесе у дома. Отрязах едно, после второ парче, на третото ни хвана малко срам и си го разделихме.  И двете бяхме впечатлени от супер наситения шоколадов вкус на сладоледа. Очаквах да е по-скоро на какао или вкус, който съм свикнала да различавам в купечките сладоледи, но този, ооооооооооооооооооооо, този направо ти лепне по зъбите като дъвка от плътност! Не знам как са другите вкусове, но шоколадът определено ни впечатли много. Харесва ми и начина на приготвяне на сладоледа, тъй като определено става доста кремообразен и ще се опитам да го приложа може би и на домашен такъв, за да видя дали ще има същия резултата или съставките тук си казват своето. 

Повече за торта ще ви кажа в процеса на приготвяне, защото то се вижда на вид на какво съм наблегнала - шоколад, шоколад и пак шоколад. Но ето и самата рецепта: 

Необходими продукти:

Около 500 г шоколадово руло

1 литър Италианско джелато с вкус на Шоколад

3-4 с.л. Нутела

шоколадов ганаш за заливката

Според инструкциите сладоледа може да се приготви добре в блендер и след като вече имам такъв в миксера, който си купих от същото магазинче ( вижте го тук), реших, че е време да му направя сефтето. Това беше и и една от главните причини да си купя втори миксер, тъй като този модел комбинира миксер с блендер и месомелачка. В сайта в момента има обаче и машини за сладолед, като все още мисля дали да се харча за такава, но друго си е да имаш качествена машина ( Абе, сигурно и до там ще стигна :) 

Да спомена, че докато не решите да си направите сладоледа, може да си го съхранявате на стайна температура, а когато решите, че е дошло заветното време,  се замразява крема от кутията на малки порцийки, като за кубчета лед или мъфини, но аз винаги правя каквото си реша и  просто го замразих в една голяма, разлята тава. След това си откъсвах парченца от шоколадовата смес, която е много плътна и лепкава.

Слагаме тези парченца в блендера и пускаме да се разбият докато станат на крем. Някои части разбивах леко на ръка, не исках да пребивам сместа, да не се втечни прекалено, но наистина ставаше с текстура на истински сладолед!

Подходяща купа опаковайте със стреч фолио или заплесите, които не са видели, че им е свършило, да го направят с фолио като мен.

Нареждаме около две-трети от рулото, което сме нарязали на филийки с дебелина около сантиметър.

След това изсипваме половината сладолед и изравняваме.

Отгоре слагаме няколко щрихи от Нутелата, като гледайте да не са супер дебели, а на по-тънки нишки, тъй като тя замръзва и става твърда после, но Божке, какъв кеф е да имаш и парченца шоколад в шоколадовия сладолед!!!!! 

Слагаме втората половина от сладоледа, изравняваме и покриваме с останалите парченца руло. Завиваме с фолиото и хайде във фризера да стегне! 

Аз исках да стегне много добре, за да мога да си позволя повече снимки, преди да тръгне да се разтича, с което може да си обясните и твърдата му текстура. 

Не се заблуждавайте обаче, сладоледът е наистина много кремообразен и ако искате да му се насладите в тази форма, на тортата няма да й трябва много време във фризера.

Макар и супер елементарна, не можах да си спестя украсата и към тази торта, защото трябваше да отразява каква шоколадова бомба е всъщност.

Всичко друго на снимките ви е познато - ганаш, шоколадова украса, цветя, бабините часовници и романтичната чинийка за бижута от магазинчето Vanilla. bg.! ( Помните, че и там имате код за намаление, който може да използвате до края на месеца. Повече вижте тук)

Оставям ви сега с тези вкусни кадри и идеи да изкарате седмица, а аз ви обещавам , че скоро ще съм пак на линия с още невероятни предложения! Вие не спирайте да ми пишете с ваши коментари в блога, идеи, предложения, желания, рецепти, а аз ще отговоря при първа възможност!

За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Замразен йогурт с плодове / Berry Frozen Yogurt

Доста рано ставам напоследък. Горещините се завърнаха дотолкова, че видях човек да си вее със сандвича си преди да го отхапе.  Но не ставам толкова рано само за да търся прохлада. Кооперацията срещу нас я санират и вече няколко дни се чуваше първо сглобяването на металното скеле, после подвикването на работниците, а онази сутрин, някъде към пет може би ( май започнаха много по-рано, защото се очакваше наистина горещ ден) се събудих от ужасен шум. Обгаряха покрива на сградата с мощна горелка за гонене на пришълци и шумът й ехтеше в целия квартал. Не само, че преди зазоряване е най-тихо, но пък и на такъв вид улици се получава много естествена акустика. Дали само заради това, или защото ушите на работника бяха заглъхнали от шума, но той успя да ни събуди не само с бученето на машината , но и цял репертоар песни на Слави Трифонов. Казвам ви, акустиката е безпогрешна! 

Почти съм убедена, че той не викаше толкова, но в тишината на зараждащия се ден и откритите пространства, кефът му достигаше до нас с думите "Какво пък тооолко? Страшно нещо каааазах. Просто бях във джааааза, а ти ме отряяяязаааа!".  (Повярвайте ми, после цял ден си тананиках тази песен. )

Накрая се надигнах да видя кой е този екс фактор и установих, че и други съседи вече бяха накацали на балконите оглеждайки се за странния концерт от небето. В комплект с пиротехниката, определено ще кажеш, че е концерт на Слави. 

Та такава беше моята сряда. :)  Така и така не се спи много, реших да се развихря и да напредна със списъка от обещаните ми "ваши" рецепти-желания. 

Още една такава е за повече разхлаждащи, лесни, леки, летни десерти, като днес ще ви предложа нещо точно такова. Замразен йогурт ( кисело мляко) с плодове и мента.

Ако си спомняте, влюбих се в ментовия сладолед от преди няколко дни и реших, че искам да опитам още подобни варианти, но този път нещо още по-диетично. Например кисело мляко. Разбира се, имайте предвид, че българското кисело мляко е малко по-различно от типичния йогурт за запада, който е по-кремест. Аз ще ви оставя сами да изберете кой искате да използвате и макар западния вариант да ви даде повече сладост и плътност, българското девойче се спря на нашенското.

Рецептата става изключително лесно и обезателно ще го опитам и с други комбинации, като смятам скоро да не си купувам сладоледени изкушения. Даже и машина за сладолед в това число. Следващото в списъка е един изкусителен шоколадов сладолед, който също ме грабна с простичката си рецепта, но зависи в колко часа ще започне спектакълът утре, може и да успея да го направя тогава.

Да се върнем сега към днешната рецепта:

Необходими продукти:

3 ч.ч. кисело мляко 

2 ч.ч. горски плодове ( боровинки, малини, къпини)

1/2 ч.ч. мед

7 листенца мента

Започваме като измиваме и почистваме плодовете. Добавяме меда, половината листенца мента и пасираме ги добре.

                      

След това през сито, претриваме сместа, така че да падне само гъстата и мека част от плодчетата, оставяйки всички семчици или по-едри части в ситото.

Към чистото плодово пюре добавяме киселото мляко, като най-добре ползвайте такова с по-голяма масленост. В други страни има подходящи йогурти с нула процента мазнини, които също са гъсти, но тук е въпрос на вкус, какво бихте искали да използват е и колко по-близко до натуралните продукти искате да бъде.

Може да добавите още мед ( някой може да предпочете и захар), но на мен ми хареса да остане по-красатко, като сорбе.

                     

Изсипваме сместа в подходяща пластмасова кутия, отгоре поръсваме с накълцаните (или цели) останали листенца мента и прибираме във фризера.

Изваждаме сместа и я разбъркваме на няколко часа, докато стане пухкава и равномерно заледена.

Тъй като ползвах нашенско кисело мляко, моят йогурт стана повече като сорбе, но определено ми хареса.
Вчера, в цялата жега си извадих една купичка и напълних няколко топки от свежата разхлаждаща вкусотия, а отгоре полях още малко мед.
Ям и въртя очи! Хем сладко, хем студено, хем не ми тежи на съвестта!
Няма по-хубав аромат от свежите, необработени плодове......

Нямам търпение да разбера дали ви харесва и да прочeта вашите отзиви!

Сладки почивни дни, приятели! 

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!