Мини тарталети "Тути фрути" / Mini Fruit Tarts Recipe

Хубав август се очертава. Не само, че този месец имам рожден ден, но ето и че истинското лято ще се завърне. (Сега ще я втасаме. ) Както вече свикнахме на умерени температури и редовно поливане, може да не ни понесат веднага, ако не се погрижим да отпрашим към морето или някъде на друга прохлада. 

Аз все още не знам дали и къде ще мога да отида, но едно знам със сигурност - вдъхновението ми се завърна. Дали след последната висока температура се изпариха и загнездилите се от известно време тревожни мисли, но веднага щом взех да се пооправям, оцених живота си наново. Нали ви е познато? 

Мислим си, че животът ни е скапан, докато не ни заболи зъб и после осъзнаваме колко хубаво ни е било преди това. 

Дали пък заради меланхоличното време, проливните дъждове, работното лято, текущите семейни проблеми и наближаващия ми рожден ден, но последния месец, месец и половина не бях най-големия лъч светлина. Но както и на приятели, така и на себе си винаги давам един съвет - когато ти е зле, просто се фокусирай върху две неща. Първо - други хора.

Бъди полезен  на другите около теб и поне за малко ще отместиш фокуса от собственото си "нещастие", да го наречем малко пресилено. Другото важно нещо е да намерим своя катализатор на енергия в творчеството. За някои това може да е овладяване на висшето изкуство на кючека в местната кръчма, но аз предпочитам да се отдам на увлекателни книги, развлекателно кино и всепоглъщащата кулинария. 

Такива чудесии наготвих напоследък, че месеци няма да ми стигнат да ги публикувам, а и още не мога да се спра. Искам около мен да е цветно, красиво, топло - като картичка от тропически остров ( тъй като не мога да отида така и така). Искам хубавите вибрации да успеят да достигнат мен, читателите ми и всеки, който има нужда от един "позитивен" шамар да го свести, веднага щом се замисли за разните му там злободневни проблеми и пропуска голямата картина. 

Преди време например не обичах да си чествам рождения и ден, защото не харесвах идеята за остаряване като цяло и въобще целия шум около този ден. ( Сигурно съм си мислила, че съм много важна, интересна и над нещата ..оф) 

С годините обаче  все повече оценяваме огромната привилегия да остарееш, която бива отказана на много други. Същото и с честването.  Като деца сякаш го получаваме на готово, но с времето трябва сами да го организираме и сами да осъзнаеш, че това е честване на живота и си заслужава. Такова е настроението, което исках да се носи от днешната рецепта. Едно честване на лятото, живота, красивото и вкусното. Да поставя началото на поредните Люсински празници, които се честват целия август месец ( У ДОМА..ОТ МЕН..СЪВСЕМ НЕ СКРОМНО, ЗНАМ :)). Така пък не се притеснявам ако на самия ден, нещо не обърка. 

И тъй като за мен няма да има по-голяма радост да споделя с всички вас цялата храна, емоции и настроение от празника, официално ви каня на този фестивал на сетивата ( и да седнем на виртуалната маса) с първата ми рецепта за изкусително вкусни мини тарталети с крем и плодове "Тути фрути".

А ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За тестото:

450 г брашно София мел Класик

200 г масло

1 ч.л. сода ( с оцет)

1 бр. яйце

1 с.л. майонеза ( по желание)

2-3 с.л. захар

За крема:
домашен крем ванилия ( рецепта по-надолу) или пакет инстантен крем

Още:
сладко по избор
плодове по избор

Желе за глазура:
500 мл вода
250 г захар
1 пак. желатин

Започваме с направата на тестото. Всички продукти се слагат в купа, като може да работите и на миксер или на ръка. Содата я прибавяме, като я "загасяваме" с малко оцет, а майонезата е по-желание и може да се пропусне и прочетох за тази добавка в един сайт, който гарантираше още по-вкусна текстура и реших да опитам :)

                             

Замесваме меко не лепнещо тесто, като е добре да работим с не много меко масло, тъй като тестото ще се разпада повече. Ако все пак топлите дни си кажат думата, не се притеснявайте! , Винаги може да го приберете в хладилника да се охлади за 20-30 минути и ще бъде по-лесно за разточване. 

Разточваме тестото на не много тънко и покриваме формичките за тарталети. Надупчваме основата с вилица на няколко места, за да не се издува прекалено при печене и пъхаме във фурната да се пекат на 190 градуса.

Докато правя формичките една по една, прибирам готовите отново в хладилника, зад а не се отпусне отново тестото.

                             

Печем тарталетите докато се зачервят около 8 -10 минути. Оставяме ги да се охладят.

През това време приготвяме крема: Използваме домашен крем ванилия или някакъв пудинг или готов крем по желание.

Рецепта за крем ванилия имам на много места в блога, но ще я напиша отново тук, за да съм сигурна, че имате всички компоненти на рецептата:

За крема:

500 мл прясно мляко

150 г захар

3 бр. жълтъци

30 г нишесте

50 г масло

1 ванилия 

Слагаме 400 мл от млякото и захарта на котлона да заврат. В купа смесваме жълтъците, нишестето и останалото мляко на крем. След като млякото тръгне да завира, прибавяме жълтъчената смес и бъркаме енергично, докато кремът се сгъсти. 

Гъстия крем дърпаме от огъня и прибавяме ванилията и маслото и разбъркваме, докато се разтворят напълно в него. Оставяме кремът да изстине, като е добре да го покрием плътно отгоре с пласт стреч фолио, за да предотвратим образуването на коричка. За по-бързото му охлаждане го прехвърлете върху измит със студена вода метален поднос, тъй като по-тънкия пласт крем ще изстине по-бързо.

Тарталетите сглобяваме като във всяка слагаме от ваниловия крем, като на дъното може да поставите тънък пласт малиново желе и някакво сладко, като от зелени смокини например.( Аз сложих така само на половината тарталети.)

Отгоре украсяваме с вариация от плодове като моите бяха - сини сливи, праскови, френско грозде и къпини. Сложих на места и малко зелени смокини от сладко, ако се чудите какво е това зеленото освен листенцата мента.

За лъскавата глазура ползвам желиран захарен сироп. Правя си захарен сироп от вода и захар, и след като поври пет минути прибавям желатина, който е приготвен според описанието на опаковката,

Съхранявам сиропа под формата на желе, в стъклени бурканчета в хладилника, и когато искам да ги използвам, отделям необходимата ми част и загрявам за няколко секунди на микровълновата, докато се отпускане леко и може да се нанесе върху плодовете.

И готово!

Едва ли мога да кажа нещо повече за вкуса на тези очарователни кошнички, което сами не можете да си представите от снимките! Затова, сядаме на масата!

Добър апетит, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Торта със сладко от ягоди и сметана / Cake with strawberry jam and cream

Eдин дългоочакван момент за  мен дойде - да zaснeма първата си видео рецепта. Когато си блогър толкова време, си свикнал да седиш зад електронната завеса, която ти подсигурява толкова много спокойствие , комфорт и възможност да си пишеш рошав и по долни гащи. Е да, ама с видеата не е така. Моите приятели от Dr. Oetker  се "самопоканиха" у нас за да заснемат една рецепта за тяхната рубрика " В кухнята на блогъра".

В случая не баш моята кухня, а тази на майка ми или тази, в която правих първите си опити за готвене. Моят апартамент е все още в лек ремонт след пожара, за който така и не знам дали ви разказах.

Както и да e...това е друга и дълга история. Продължаваме към още по-горещата тема в случая ...pun intended.

Беше много интересно, ново и вълнуващо преживяване за мен. Оказа се, че рецепта, която става за 40 минути, се снима цял ден, а прожекторите с които те снимат могат да ти докарат тен. Благодаря на страхотния екип за търпението и професионалната работа. Като за първо видео, според мен се получи добре, макар и перфекционистът в мен да си намира кусури на всяка секунда.

Тортичката обаче е без грешка. Защо? Ами не само, че е много лесна и бърза за приготвяне, става и за начинаещи в готвенето, защото използваме и готов крем, но пък може да включите и от току-що направеното сладко. Сега е сезонът на сладката от ягоди,череши, кайсии и т.н

В нея съчетах вкусовете на пресни плодове и такива от сладко, а тортата е толкова богата на крем, че направо е като облаче.

Няма да се обяснявам много обаче, ето и самата рецепта, като този път няма да има снимки стъпка по стъпка, защото ще може да видите всичко в клипчето :) 

Необходими продукти:

За блата:

4 яйца

4 с.л. брашно

4 с.л. захар

1/2 пакетче бурбонска ванилена захар

За крема:

800 мл прясно мляко

2 бр. крем Оле Ванилия

400 г крема сирене

Още:

сладко от ягоди

сметана за украса

Както се казва, "Три пъти мери, един път режи", затова и я приготвих за първи път у дома. Тогава не я украсих със свежи листенца мента и ягоди, но и така е много красива.

Исках да ви демонстрирам тази интересна шарка за украса, която прави тортата много елегантна, а не е никак трудна за правене.

Кремата сирене наистина обогатява крема и след охлаждането на десерта може да се насладите на една наистина сочна и освежаваща торта, с богат, ягодов вкус!

Надявам се да ви хареса и да я приготвите. Ако го направите, не забравяйте да ми пишете отзиви в коментарите, а защо не и какво мислите за видеото! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Постна бабка със сладко / Babka - Vegan polish easter bread with jam

Винаги е така, когато си на работа слънцето грее и пече, а останеш ли у дома - дъжд, мрак, градушки и бормашина от съседите. Личи си, че съм като джуджето сърдитко от сутринта, но наистина не бях предвидила такова време в единствения ми свободен ден. Едно нещо обаче ми оправя настроението винаги и това е готвенето. Последвано разбира се от яденето на сготвеното ястие, излегнала се меката лежанка на дивана, гледайки някой интересен филм.  Това обаче ще стане чак привечер тъй като днес съм запретнала ръкави и ще се впусна в кулинарно пътешествие в много различни страни. Първото ми творение е от Полша и е рецепта за постна бабка - вкусен сладкиш от тесто, който се изпича в кексова форма, но всъщност наподобява сладък хляб като козунака. Заради постите се спрях на този вариант, който адаптирах от чудения блог на Диди. Първоначално ми се стори малко объркано заради съставките - портокали, моркови, а аз добавих и мои за да може кашата да е пълна, но накрая се получи нещо наистина вкусно и макар на масата да имаше и други сладки изкушения, тази сладост започна да чезне най-бързо.

Ако сте сред постещите или пък веганите като цяло, тази рецепта ще ви стане любима :) 

АКТУАЛИЗАЦИЯ 2019-ТА ГОДИНА: Ако пък ви е хареса, ще се радвам да  ме подкрепите и тази година в наградите на Блоговодител, където съм номинирана в следните категории:

Категория “Крилце или Кълка” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/krilce-ili-kylka/5/

Категория “Жител на света” -     https://kulinarninagradi.com/glasuvane/jitel-na-sveta/2/ 

Категория “Бързо и вкусно” -      https://kulinarninagradi.com/glasuvane/byrzo-i-vkusno/6/

Категория “Гозбите на баба” -    https://kulinarninagradi.com/glasuvane/gozbite-na-baba/1/

Категория “Топло от фурната” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/toplo-ot-furnata/3/

Моля, отделете една-две минути и гласувайте за мен, а пък аз цяла година ще отделям време да изпълнявам кулинарните ви желания. Ето как да го направите:

Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, откъдето в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Изисква регистрация, но дано това не ви спре да ме подкрепите, пък и може да я помни от минали години :) . 

От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана.

Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".

Благодаря на всеки, който ще го направи!

И така, преминавам към рецептата:

Необходими продукти:

2 1/2  ч.ч брашно ( ползвах смес пълнозърнесто и бяло)

1/3 ч.ч. морковено или тиквено пюре

1/3 ч.ч. захар 

1 ч.л. мед (или агаве сироп за веган) 

2/3 ч. чаша кокосово или соево мляко 

1/2 ч.ч сладко

1/2 ч.ч. орехи

7 гр. суха мая или 1/2 кубче. жива

4 с.л. олио 

1 ванилия

щипка сол

по желание:

кората на един портокал

на върха на ножа шафран на прах

ч.ч.=240 мл

В купа пресяваме брашното със солта и правим кладенче. Слагаме в него сухата мая и или шупнатата вече жива мая, която сме разтворили в млякото с една-две супени лъжици захар. Аз ползвах соево мляко. След това добавяме и останали съставки, като аз имах домашно пюре от тиква, което знаете, че си затварям всяка година ето така.

Прибавяме и останалите съставки поетапно ( без сладкото и орехите) и замесваме средно меко тесто, нлепнещо. Хубаво е да си оставяте една част от брашното и да добавяте постепенно, тъй като в завивисмост какви продукт изберете, ще ви поеме различно количесвто брашно.

Готововто тесто сложете в леко намаслена с олио купа, покрийте с кърта или фолио и оставте във вфурнатана 50 градуса да втаса.

След като тестото удвои обема си, извадете форма за кекс с размери 22-23 см и намаслете леко с олио. Поставете половината тесто, като аз го накъсвах и притисках с пръсти като за пица. Отгоре разпределих сладкото ( моето бе домашно малиново) и орехите. 

Отгоре разпределяме останалата част от тестото и отново оставяме да втаса на топло за около половин час. 

Печем в топла фурна на 170 градуса с обухване до суха клечка. При мен стана много бързо :) 

 

С остро ножче минаваме ръбчетата след като леко се охлади и обръщаме в  чиния / решетка и оставяме да изстине напълно.

Направих бял айсинг от пудра захар и вода за украса, като вие може да ползвате и сок от портокал или нещо друго. Украсих с малки цветчета от захарно тесто, макар да не съм сигурна, че този фондан бе от постния, но пък стояха много красиво :) 

Как да не те изкуши тази кипра сега :)

Толкова е красива и пролетна, че пет пари не давам какво е времето навън.

Доколкото познавам март, след час може и слънце да изгрее. 

Аз пък ще си имам десерт за кафето, а ако отделите час, може и вие :)

А за още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/

П.п. Гласувайте, моля!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Рачел със сливи / Pumpkin Jam Recipe

Ноември ще бъде много сладък месец! Така съм го нарекла, такa и ще стане! Това не значи, че ще има само рецепти за сладкиш, а е по-скоро такива вкусотии ще ви представя, че по-добре си сложете празничните гащи с големия ластик от сега. Днес обаче ще стартирам с една рецепта, която съм обещала сигурно преди две години и така и не стигах до нея,а именно рецептата за за рачел. Не знам дали на други места правят точно такова като нашенското сладко от тиква, но знам, кой го прави най-добре и това е моята леля. С нейно спонсорство достига и до вас днешната рецепта, а пък за този мой читател, комуто обещах рецептата преди време, надявам се, че макар и доста късно, ще компенсирам с подробна и изчерпателна информация за направата на тази вкусотия.

По-често може да срещнете това сладко от тиква в златисто-жълт цвят, но аз ви препоръчвам да опитате вариант на леля ми, който е с грозде, сливи и ядки. Хем ако сте запазили малко от тези плодове за зимата, ще може да им намерите още една употреба, хем ще обогатят вкуса на сладкото.
Аз обичам да го ползвам в някои десерти, като любимият, и на мен и на много от читателите се оказа постния кекс със сладко, който е изключително популярен около Коледа.( Рецепта тук)
Ако ви имате пък някоя интересна идея, където още може да се приложи сладкото, нямам търпение да я чуя, в коментарите под публикацията!
Но без повече отлагане, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

1 -1 1/2 кг твърда тиква

1 кг сини сливи

1/2 кг гроздови зърна

1 1/2 кг захар

орехи по желание ( 250 г) 

листчета индрише по желание (3-4 бр) 

За този вид сладко леля ми препоръчва използването на най-твърдите тикви, които са идеални за целта. Сещате се - свинската или кестенката. Какво иначе друго да ги правите :) 

Обелвате и я нарязвате, като най лесно ще ви е да използвате метода като при динята.

Режете е на парченца и я заливате с 800 г от захарта. Оставяте я на хладно ( или в хладилник) за едно денонощие.

На следващия ден ( или пък няколко часа по-късно), почистваме сливите от костилките ( най-добере да си ползвате български сливи) и ги заливате с с 300 г захар и малка част от отцедилия се вече сок от тиквата. оставяте ги и те да престоят за един ден.

Тъй като леля ми е работеща жена си процедира така, всеки ден по-малко след работа, но вие може и да забързате процеса, ако сте нетърпеливи :) 

За гроздето, отделете зърната едно от друго и ги накиснете в останалата захар и процедирайте по същия начин.

Когато всички плодове са готови, изваждаме сливите и гроздето с решетъчна лъжица в отделен съд и прехвърляме техния сок при тиквата. Слагаме я да се вари в тендера поне половин час, без да се бърка. ( Може да се направи проверка за гъстото на сладкото, дали се сгъстило. За целта с лъжичка грабете съвсем малко от сока и оставете на страна да изстине и да видите дали сокът се сгъстява при охлаждане) 

По принцип сладкото може да направите и във фурната, но котлона е за предпочитане според леля. Тя вари сладкото на силна степен, но не да изкипи, така че зависи от всяка фурна.

След половин час, когато изстудения сироп на сладкото е с консистенция на мед, се изсипвате и останалите плодове и се вари още 10 минути.

Зависи от плодовете, но ако пуснат повече вода и сокът се поразводни доста, може и да се наложи малко повече варене. 

Накрая се прибавят листенцата индрише и орехите, за варене 1- 2 минути.

Готовото сладко се насипва в затоплени бурканчета, обръщат се с главата надолу и се задушавате с дебела кърпа, за да останат топли и да се консервират от самата топлина.

От тази рецепта излизат седем бурканчета от размерите за лютеница.

Макар и да отнема малко повече време, сладкото не е никак трудно за правене, а освен това поема много по-малко захар от останалите сладка. Има много различни рецепта за направата му като повечето ползват тиква - цигулка или ползват за направата му гасена вар. Леля ми обаче смята, че този вкус винаги се усеща доста натрапчиво, а за цигулките има къде къде по-добри рецепти, За твърдите тикви обаче е намерила приложение в рачела и аз съм съгласна, наистина е много вкусно. ( Освен това е едно от малките сладка, които не дразнят стомаха при хора с гастрит/ язва)

В днешно време все по-трудно може да се изкусим от купичка сладко, на фона на всички очарователни сладкиши, но пък ако си позволите да се потопите в атмосферата на уют, носталгия и спомени, определено ще искате да поднесат тази вкусотия на гостите си, в компанията на цедено мляко или не. Моята любима част е комбинацията на меките, къдрави плодчета и захарните орехи...мммм

Опитайте и вие! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Сладки "Мечета" на баба Надка / Grandma`s Bear Cookies

Какво съкровище ще ви представя днес, само ако знаете. Една наистина стара и много любима рецепта за вкусните сладки - мечета на баба Надка. От малка помня как сладките й винаги присъстваха на масата на по-големите празници и се чудех как да си хапна колкото може повече, преди нашите да са ме изловили, "че си развалям вечерята".

Тогава все се чудех защо моята баба не приготвя такива сладки, а все някакви солени тестении като баница с праз и лапад, които намирах тогава не само за невкусни, ами направо като кармично наказание, че не съм закусила като хората.

За мое щастие след толкова години най-сетне успях да се добера не само до рецептата, но и до ценния тефтер на баба Надка, която бе така любезна да ми го заеме. И макар в него да има няколко класически рецепти, които предизвикаха любопитството ми, знаех коя ще е първата, която ще направя:
Невероятно меките и нежни сладки - мечета от моето детство. 

Това е една рецепта, която е изключително икономична, излизат много бройки, наподобяват меденки, но с много по-фино ухание и най-хубавата част - стават все по-вкусни с всеки изминал ден!

Сигурна съм, че с малко модифициране тези мечета ще станат чудесни зайчета за Великден, но аз нямаше как да не ги направя първо в оригинал. И така, преди да премина към рецептата, ще ви помоля да дадете гласа си за мен в тазгодишните награди на Блоговодител, където съм номинирана точно в категориите за торти и сладкиши.

Старая се те да изобилстват тук, както като количество, така и като качество. А ето как да гласувате за мен: 

Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, от където в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. (Ще трябва да изчакате няколко секунди да превключи отново на платформата за наградите) От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана:

С аромат на ванилия (Най-добър блог със сладки печива и десерти)

-Сладко удоволствие (Най-добър блог с рецепти за торти)

Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".

Благодаря предварително на всеки, който ще го направи, ще сподели публикацията и ще ми помогне да достигна до повече кулинарни запалянковци, които да ме подкрепят! 

Ето и самата рецепта:

Необходими продукти за 40 бр. сладки:

Около 500 г брашно София Мел Класик

2 бр. яйца

1 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. олио

2 големи супени лъжици мед

1 с.л. канела (равна) 

1/2 ч.л. сода, загасена с оцет 

Започвам като разбивам с миксера яйцата със захарта на крем.

                      

Пресявам си около половин килограм брашно и прибавям една трета от него към тестото.

Прибавям още канелата, загасената с оцет сода

                     

и меда. Пускам миксера и започвам да прибавям постепенно от олиото и от останалото брашно.

Тестото може да поеме и повече олио, но аз предпочитам да го доомеся върху леко намаслен или набрашнен плот, докато получа хубаво, гладко, съвсем леко лепнещо тесто. 

Покривам с кърпа или опаковъчно фолио и оставям да си почине 10-15 минути. След това разделям на две части.

Разточвам едната част на лист върху намаслен с олио плот и с чаша изрязвам кръгчета - 40 бр. 

Редя в тава с хартия за печене и пека на 160 градуса около 5 минути (в зависимост от дебелината на бисквитките!)

Останалата част от тестото също разточвам на лист, като изрязвам отново 40 бр. кръгчета. С помощта на капачка от паста за зъби или химикал, изрязвам очичките и ги поставям за ушички.

От останалото тесто изрязвам и носле за мечето и поставям в средата. (Моят опит показа, че върху намаслен плот бе по-лесно да се изрязват сладките, отколкото набрашнени, както и по-лесно залепваха самите детайли)

Редя и горната част на сладките в тавата и пека отново, докато крайчетата порозовеят.

Оставям готовите сладки да се охладят напълно, а след това слепвам с мармалад, който е добре да бъде по-фин и без големи парченца.

Хубаво е сладките да останат да отлежат два-три дена, за да омекнат напълно, но тъй като аз ги направих по-тънички, 

излязоха не само още повече бройки, но и омекнаха още на следващия ден.

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!