Идеалният празничен десерт: Сладък салам "Мозайка" с крем и шоколад / The Best Holiday Dessert: Chocolate Dessert Salami "Mosaic"

Да не повярваш, успях да пусна и последната си публикация за 2015-та година! Да си призная, имаше момент, когато вече съвсем се бях отказала да си правя планове да я публикувам. Така де, поводи за празнуване в началото на новата година има бол, а съответно - идеята ми за десерт все щеше да влезе в употреба. И да съм още по-ясна, да обясня защо така изчезнах от полезрението ви! Ами причината си е все същата - по това време гостувам на сестра си в Холандия и когато двете се съберем, общата ни продуктивност пада под нулата, за разлика от времето навън. Тук отново се радваме на много мека зима, а сняг едва ли ще видим, но затова пък успях да се полюбувам на малко зимни кадри от България в нета. (А, дано като се прибера да  останало малко, да се порадвам и аз)

Иначе, да се върна на темата -  много ми е добре! Семейството е край мен в пълен състав, успяха да ме изненадат с най-хубавия подарък (скоро ще се похваля), а от кухнята постоянно се носи някое ново ухание. Времето лети, килограмите се трупат, но важното е да сме здрави и у дома да цари винаги такава хармония и щастие! И тъй като няма истинско щастие, ако не е споделено, аз ви желая от все сърце една страхотна, изпълнена с любов и много по-мирна 2016-та година!

Така и реших да завърша годината отново с десерт, щото си знаете, че кой каквото си може, това прави (с изключение на чалгата, тя за нищо не става). Реших, че много от вас сега вече са планирали някой завиткан десерт като кулминация на празничната вечеря, но има и такива, които все още разчитат на една готова торта от магазина, заради лоши спомени в опита за правене на десерти! Преди да прибързате обаче, вижте моето предложение за много лесен, ефектен и много празничен десерт с бисквити, които и най-големият лаик може да приготви! Говоря за така обичания от всички сладък салам "Мозайка".

С впечатляващата си визия, тази вкусотия е достойна да седи на централно място на масата, но пък това, което ми харесва най-много, е, че именно неговата семплост като вкус го прави идеалния празничен десерт. След обилна и тежка вечеря не винаги намираме място и за десерт, но за едно парче от това  изкушение - сигурна съм, че ще се намери. Много е траен и става все по-вкусен с престояването си, макар и рядко да има тази възможност (изяжда се светкавично). Десертът е идеален и за сезона, тъй като може да включите в него и малко от домашно приготвените мармалади или сладка, които сте приготвили есента. Сигурна съм, че ще ви хареса, макар и да съм убеден, че по един или друг начин вече може би сте го опитвали - та той е класика в българската кухня! 

И така...ето и рецептата

Необходими продукти:

2 бр. пакети бисквити закуска (бели и кафяви)

125 г краве масло

1 ч.ч. мармалад

1 ч.ч. млени ядки

1 1/2 ч.ч. прясно мляко за бисквитите

100 мл течна сметана

100 г шоколад

Първо приготвям крема, като разбивам маслото, което е на стайна температура с марамалада. Аз имах домашно сладко от шипки от баба и отдавна се чудех в кой десерт ще мога да му се насладя истински. Тук направо грейна! 

С готовия крем мажа бисквитите, като редувам бяла с кафява. Предварително топвам бисквитите за секунда (ама наистина за толкова) в малко мляко. Обичам ножа да ми се плъзга като по масло, когато режа десерта и така се застраховам, че няма да остане сухо място. Някои пропускат тази стъпка, но за мен е в пъти по-вкусно! 

Редя бисквитите на части, като после съединявам малките трупчета в един голям салам или паве :) Цялата работа извършвам върху фолио за свежо съхранение, с което после затягам салама и пъхам в хладилника да стегне.

Когато саламът е стегнал, смилам ядките на блендера (аз използвах орехи, като заделих няколко цели за украса отгоре) и направих ганаша по старата изпитана рецепта. (Можете да видите как тук).

Заливам охладения десерт с ганаша,

а след това облепвам с орехи страните.

Отгоре поръсих с малко сребърни и златни перлички - все пак са празници! :)

И така обикновеният сладък салам се превърна в очарователен десерт, който грабва не само с визията си при разрез,  ( за да се получи шарката на снимката режете парчетата под лек диагонал)

но и с невероятния си вкус на меки бисквити и чудесен крем.

Всичко това в деликатното, но не и незабележимо, присъствие на ядки и шоколад

може да ви гарантира освен чудесен завършек на вечерята и много комплименти. А само колко лесно става!

И така, приятели, използвам възможността с тази сладка хапка да ви пожелая едно незабравимо посрещане на новата година и всички вие да сте винаги здрави и щастливи!

Ще се "видим"...догодина :)

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Викингска торта с боровинки / Viking Cake with blueberries

Дори не знам откъде да започна! От толкова отдавна се каня да пусна рецептите, вдъхновени от пътешествието ми в Северните страни това лято, където неща за разказване и снимки има много, но ето, че сега друг повод ми е на сърцето. И докато не го споделя, изкрещя и не ви досадя, няма да мирясам!

Че как иначе ... не всеки ден се получава първа кулинарна награда. И защото наградата ми е именно за любовта ми към тортите, нямаше как да не разкажа малко за събитието в пост, в който да се насладите на такава (и то не каква и да е, а Викингска торта!).

Говоря за първите годишни награди за кулинарни блогове на Блоговодител, където успях да не се наприказвам с всички прекрасни, талантливи блогъри, които исках да срещна лично от толкова много време. То, аз така правя - когато се притеснявам бърборя, и после се чудя какви съм ги плещила! 

Събитието се проведе в Метро Академия, а организацията бе наистина на ниво, като не ни липсваше храна, което щеше да бъде кощунство, ако е така :)

Макар да бях номинирана и може би всеки, отивайки там, тайничко се надява да спечели, аз наистина не го очаквах, тъй като съм анализиращ тип, а това са първи награди, и си дадох сметка, че е нормално да се отличат първо хората, от които отдавна черпим вдъхновение и идеи, по-старите блогъри дето се казва. Тяхната заслуга за развитието на българското кулинарно блог пространство е неоспорима, а качеството на представените от тях рецепти може да накара и Гордън Рамзи да си изяде г8за от яд. (Поне аз така смятам, но не му казвайте, да не ме навика)

Ето защо отидох супер спокойна с единствената цел да се срещна с всички тези "вкусни приятели", с които си пиша от години и споделяме всяка ( успешна:) ) гозба, с нашите читатели. 

То се и усети, с такъв ентусиазъм говорих с всички, които познах или познаха мен, че дано не са си помислили, че взимам някакви специални лекарства. Сигурна съм, че не на всички успях да обърна вниманието, което може би заслужават, а  съм убедена, че с някои дори не успях да говоря, но се надявам да не се сърдят. Затова и няма да споменавам имена, тъй като ще взема да изпусна някой и ще излезе, че не ми е важен! Вие си знаете кои сте и колко весело и пълноценно бе това събитие за мен. 

А това, че по едно време ме извикаха да ми дадат награда, чак малко ми се губи. Бях наистина доста изненадана, затова и когато се наложи да кажа няколко думи, почти съм сигурна, че изтърсих, че за мен тази награда е толкова неочаквана, колкото Оскар за Леонардо Ди Каприо. (WTF, Люси!!! Защо си мислиш, че всички му следят проблемите ) 

Но както и да е! И преди да премина към темата на днешния пост, искам да кажа само още едно огромно благодаря. На вас, моите читатели и приятели. Без вас тази награда нямаше да я има (буквално - това е награда на публиката), което може би е най-голямото признание за всеки един творец. Няма по-голямо жури от вас за това дали пиша интересни, вкусни, подробни и надявам се поне малко забавни рецепти, с които да си подслаждаме не само стомаха, но и душата! 

Всеки един оставен коментар за нас, блогърите, е доказателство, че има някой там, от другата страна на екрана, и споделяме една страст - готвенето, едно притеснение - дали ще се получи добре таз рецепта, и едно огромно желание - да донесем повече красота и радост за себе си и близките ни хора! 

Благодаря ви от сърце!

И сега, след този доста дъъълъг увод, преминавам към същността на публикацията, а именно вдъхновението за тази супер вкусна и неземно сладурска викингска торта. Увлечението ми към скандинавските страни само премина в пристрастеност след най-дълго планираната екскурзия на света за Норвегия, Швеция и Дания. Още не мога да спра да се пренасям мисловно, веднага щом затворя очи, в местата, които пробуждаха въображението ми и мечтите ми още от малка.

За никого не е тайна, че с моя човек сме луди на тая тема, което се вижда не само от любимата ни музика, интересите ни към скандинавски  филми, сериали (например тук и тук) и литература. Дори не отдавна Митко записа страхотно парче, отново на викингска тематика, с текст, който написа буквално за минути. ( Можете да го чуете и прочетете тук)

Норвегия пленява с много неща - неземна природа,

успяла да запази своята автентичност и чистота,  спиращи дъха гледки, които, въпреки носещия се от тях хлад,

съдържат и приказния уют на сгушените в зелено дървени къщички.

Ето защо реших да посветя първата си северна вкусотия на тази страна, която ми открадна сърцето. Имах желание да споделя много и по-скоро интересни разкази от преживяното, но тъй като постът е вече прекалено дълъг (е, надявам се по-нетърпеливите да си откачат направо до рецептата, де), реших да сложа просто някои от снимките накрая, като галерия. 

Време е да премина към рецептата (разгелеее!), като днес ще ядем много лесна, много вкусна викингска торта, съдържаща два от най-традиционните вкусове за Норвежката кухня - боровинки и бадеми!

Но ето първо и списъкът с необходими продукти:
За блатовете:
6 яйца
180 г захар
100 г млени бадеми
50 г брашно

Крем:
250 г маскарпоне
100 мл течна сладкарска сметана за разбиване
1 ч.ч. боровинки - пресни или замразени (може и повече)
1/2 бурканче сладко от боровинки

За измазване:
Шоколадов ганаш ( рецепта тук)

Започвам с направата на блатовете. Те са почти същите като на торта "Рафаело", но тук имаме и вкус на бадеми, което обогатява блата. За целта разделяме белтъци от жълтъци и разбиваме белтъците със захарта.

Бием до получаването на пухкав сняг, като след това намаляваме леко скоростта и почваме да прибавяме един по един жълтъците.

Към сместа прибавяме смлените бадеми, интегрирайки ги, като обръщаме сместа с шпатула от долу нагоре, внимателно, за да запазим въздушността на белтъците. (аз сложих малко повече от 100 г бадеми, тъй като трябваше да си доизрасходвам пакетчето)

По същия начин постъпваме и с брашното, което пресяваме постепенно.

Разпределям сместа в три тавички с размер на дъното 20 см в диаметър. Предварително са застлани с кръг от хартия за печене, който е леко намаслен.

Пека за около половин час в предварително загрята фурна на 160 градуса с обдухване.

Готовите блатове оставяме да се охладят напълно, а ние се заемаме с крема. Той е супер лесен!

В купа слагаме маскарпонето, а към него прибавяме разбитата сладка сметана. Опитайте - ако ви се струва не достатъчно сладко, може да подправите с някоя и друга лъжичка пудра захар, но тъй като слагаме сладко върху блатовете, аз предпочитам да го оставя по-свеж.

Добавяме пресните (или замразени) боровинки и разбъркваме.

Сглобявам тортата като слагам блат, нанасям една трета от сладкото от боровинки, а след това и половината от крема.

Повтарям тази процедура още веднъж и завършвам с третия блат. Изравнявам крема отстрани с шпатула или нож. Пъхам в хладилника да стегне за няколко часа, най-добре една нощ.

На следващия ден (или по-късното) я измазвам с ганаша, който стяга много по-бързо, когато тортата е студена и е по-лесно да се работи с него.

Тортата украсих с елементи, които направихме заедно с Митко един ден предварително.

Не веднъж съм казвала, че не сме големи фенове на фондана у дома, затова и не обичам да правя украси изцяло от фондан. Малки елементи обаче могат да бъдат също толкова ефектни като например тези щитове, които са исторически автентични.

 За централната част отново черпехме идеи от източника, а именно музеят на Викингските кораби в Осло.

И остава само да ви кажа за вкуса на тортата, който е толкова уникален - леки и пухкави блатове с вкус на бадем, нежен крем и свежи нотки от пресните боровинки, и същевременно почти задължително използване на сладко в скандинавските десерти.

Ако и вие сте от хората, които Северът ги зове, със сигурност ще се насладите на този традиционен вкус. 

***
А ето и обещаната галерия, която е от покрайнините на Осло, край тихата, спокойна и значително топла вода. Усетих сърцето си да бие в ритъм, непознат за мен - може би това е, когато наистина си в мир със себе си.

  

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!