Рецепти от филми: Рамен от "Момичето рамен" / Ramen soup from the movie "The Ramen Girl"

Пролетта тихичко ни нашепва за себе си, като денят нараства, слънцето става все по-силно, а сутрините обезателно са акомпанирани от звуците на птичките отвън. Скоро ще закичим мартениците, а бързо след това и дърветата ще се окичат в хубавите си цветченцта. 

Много емоционален период е пролетта. Не знам дали и при вас е така, но въпреки, че всяка смяна на сезоните предизвиква у нас някакви спомени, то пролетта пристига с голяма надежда за ново начало и точно навреме да ни спаси от изтощителните и мрачни мисли, които носим със себе си от продължителната зима. Искаме да хапваме по-добре, да се движим повече, да поседим на припек на някоя пейка, да се виждаме с приятели и ако е възможно, да започнем да живеем още по-добре. Целия този процес започва отвътре навън, затова е добре да се погрижим за себе си от сега. 

Аз усетих, че е време преди около седмица и нещо, когато реших да си припомня един много приятен филм с  участието на Бритъни Мърфи "Момичето Рамен".

Макар да не е за Оскар, е един от онези филми, които може да оцените още по-силно с времето, особено ако ви е наложило да преживеете нещо подобно. Понякога с цел да бъдем смели правим голяма промяна в живота си, която "по филмите" изглежда, че винаги е правилно решение, но не и в този конкретен, не и в живота наистина. 

Не всяко заминаваме в далечна страна или спонтанен обрат в живота ни носи нужното щастие. Така объркани и самотни, съжалявайки се и се опитвайки да не се гръмнем колко сме били прости, е добре да намерим положителното в цялото преживяване, макар и на такова каквото сме си го представяли.

Момичето Рамен ще ви разкаже за точно това предизвикателство, където главната героиня се озовава зарязана от гаджето си в Токио, работеща безсмислена работа и на път да се прибере у дома с подвита опашка. 

Докато в една дъждовна нощ не похапва купичкa от сгряващата душата супа в кварталното ресторантче. Това я кара да се чувства толкова добре, че на следващия ден решава, да се научи да приготвя сама от тази магическа супа. За целта трябва да чиракува при готвача, който леко казано няма никакво намерение да учи някакво разглезено американско момиче в дългогодишната работа изискващо приготвянето на тази супа, но тя все пак го изтощава и от там започва едно наистина голямо приключение. 

Филмът впечатлява не само с респект към японската култура, като са наети японски актьори, голяма част от диалога е запазен на японски език, което американските филми все по-рядко правят. 

Основата идея е за това, че може да знаем как се прави супа, но не гарантира, че ще направим вкусна супа или по-скоро интерпретация на това, че може да имаме всички необходими съставки да изградим добър живот - да свършим някаква уважавана специалност и дори да имаме хубава работа, но това не ни гарантира, че ще създадем пълноценен и "вкусен" живот за себе си. 

За всичко което правим трябва да влагаме сърце, и понякога то може да е разбито, понякога да е щастливо, но винаги трябва да влагаме част от себе си в това, което правим, за да може да въздейства на хората. 

Не само, че и на мен ми се наложи да започна всичко от начало миналата година, но и аз самата знам, че воденето на блога, готвенето и споделянето на моя опит и усилия, ще достигнат до хората в тази си форма, от сърце - понякога тъжна, понякога весела, но винаги честна и канализирала емоцията си в храната. 

Няма по-добър момент да си приготвите рамен, ако се чувствате така като мен. Ако не се - пак няма по-добър момент! Това е една невероятно вкусна супа, която може да съществува в най-различни варианти, може да допринесете сами за новия й вкус и визия, а подредбата и е част от половината изживяване. 

Докато в българската супа ( и не само), зеленчуците се слагат в бульона, то тук бульона се готви отделно и се долива при съставките. Бульонът сам по себе си е половината магия на супата и понякога хората отделят дни в създаването на най-вкусния бульон. 

Аз ще ви предложа да варианта - бърз и по-бавен, а вие ще си изберете кой от двата искате да опитате. Може да направите една пробна супичка и ако ви хареса, може би ще ви вдъхнови да се усъвършенствате в правенето на рамен. Аз се постарах да направя един по-изчистен, лек вариант са японската супа, който да може да пригответе с наличните в България продукти и да не се налага да се охарчвате. Освен нуделите, всичко останало имах у дома.

А сега преминавам към рецептата, защото тя е точно толкова вълнуваща, колкото и историите, които ви разказвам ( Тук чак аз се изчервих как се самопохвалих ) :) Както ви казах, ще ви представя продуктите в относителни количества, като вие може да направите ваш вариант на ястието. ще ви опиша и техниката на два бульона - бърз и бавен, като аз приготвих супата от снимките този път с бързия бульон, тъй като смятам, че много от вас ще искат да започнат първо с него. 

Необходими продукти: 

Основни: 

300 г месо ( пилешко / свинско)

120 г нудели

стрък зелен пресен кромид 

2-3 яйца

сусам

бейби спанак или нори ( водорасли за суши)

соев сос Кикоман

сусамово олио

бульон

Реших да разделя рецептата на три основни компонента, защото вярвам, че така ще ви е по-лесно да видите, че тя не никак трудна, но бих искала да ви дам повече обяснения, и ако го напиша наведнъж може да ви стресне. Затова ще ви го опиша така, както аз смятам, че ще е най-добре за вас. 

Както виждате супата се състои от бульон с който заливаме всичко, нудели, месо и зеленчуци. Те могат да са най-различни.  Аз се спрях на свинско месо ( имах малко мариновано във фризера от предния ден, тъй като си приготвям такова за хапки от време на време) вие може да го направите и с друг вид месо - пилешко например, като месото не е основната съставка на супата - слагат се по-две -три парченца обикновено. 

Аз имах тънко нарязано свинско, мариновано в соев сос, оцет, мед, горчица, лук и чесън и го запържих до златисто от всички страни на тигана. Подправих със сол и черен пипер и готово. Отстивах настрана, покрито с фолио за да седи топло и се заех с бульона.

                             

Както ви казах, ще ви предложа два вида бульон. Първият е такъв, който може да направите за десет минути, ето и продуктите:

За бързия  бульон (1):

500 мл пилешки/ телешки бульон ( готов или домашен)

3 скилидки чесън

2 резенчета джинджифил

2-3 с.л. соев сос Кикоман

1 / 2 ч.л китайска подправка ( 5-те подправки)  

1 с.л. оризов или ябълков оцет

1 ч.л. захар

1 с.л. чили паста

2-3 с.л. сусамово олио

Нарязваме чесъна и джинджифила. 

В касерола слагаме около 300 мл вода и прибавяме чесъна и джинджифила. След това соевия сос ( на вкус), оризовия оцет, захарта и чили пастата. Подправете с петте подправки. Тази подправка се продава готова магазините като китайска подправка или може да си направите като смесите малко канела, анасон, карамфил, копър семена, чили  и синап. Обхваща всички вкусове - сладко, горчило, люто, кисело и солено. Вие може да си сложите някои от тях на вкус като за първи път :) 

                             

Оставяме бульона да къкри около 5 минути, а през това време се заемаме с яйцата и нуделите. 

Сложете яйцата да заврат в леко подсолена вода и след като кипнат, варете точно три минути. Важно е да са още леко рохки отвътре. След като мине времето, сложете ги под студена течаща вода за да спрете процеса. Оставате да изстинат и обелете.

За нуделите: Може да изберете различни видове азиатски нудели, аз се спрях на тези като косата на ранния Джъстин Тимбърлейк.  

Пакетчетата са по 60 г и от едно пакетче успях да направя  две супички., но бях купила две пакетчета като цяло. В самото пакетче имаше и подправки, които аз не използвах, но вие може да решите да добавите към бульона. Според опаковката нуделите се накисват просто в гореща вода за няколко минути.

През това време си подготвям и месния бульон - аз се спрях на пилешки. Може да ползвате домашен или на кубчета, разтворен в гореща вода.

Сглобяване на рамена:

На дъното на купичката сложете малко соев сос и сусамово олио. Сложете черпаче от соевия бульон, а отгоре  от пилешкия. (Може да репите и да ги сместите заедно или да ги редите в купичката.)

                   

Отгоре сложете от отцедените нудели, 

и наредете от месото в единия край, в другия разполовеното яйца, малко бейби спанак ( или водораслите за суши - нори), нарязан пресен лук в средата, малка лъжичка чили паста и поръска от сусам. 

Може да добавите още чушка, царевица, джинджифил, соеви зърна и каквато пъстра картинка ви хрумне, но аз исках да ви представя по-достъпен вариант, който няма да ви изисква да купувате много азиатаски продукти, ако не ви се намират у дома. 

А сега и рецептата за втория бульон, тъй като вярвам, че някои от вас може би ще искат да го приготвят:

За бавния бульон (2):

1 кг свински/ телешки кости

1 голяма глава лук

1 стрък праз

6 скилидки чесън

1 червена люта чушка

1 стрък пресне кромид,

2-3 броя гъби

Накисваме костите в студена вода за около час, за да се отцеди кръвта. След това ги варим още 15 минути на силен огън.. Отцеждаме и измиваме с вода. Слагаме костите още веднъж да се варят с всички изброени продукти по-горе, нарязани на едро и доливаме с вода. Оставяме бульона да къкри до пет часа, а след това прецеждаме. Това е всичко :) 

Веднъж заровите ли лъжичка в тази ухайна супичка определено ще добиете нови сили за живот, затова ви препоръчвам да си я приготвите и да се научите на нещо ново, защото в крайна сметка за това живеем - да се учим :) 

Надявам се не само рецептата да ви впечатлява, а да харесвате и този вид публикации, в които ви представям рецепти от филми, и ако е така и искате още много интересни постове в блога, моля да ме последвате в инатсрграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Скоро ще се постарая да отделя всички рецепти от филми и книги в отделна категория, а дотогава продължавам с исканите от вас рецепти, тъй като и тази бе една от тях. :) 

Пожелавам ви една вкусна и щастлива седмица, приятели!

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Рецепти от филми: Турски плосък хляб - Пиде и "Убийство в Ориент експрес" / Turkish Pide Bread from The Movie "Murder on the Orient Express"

Замислям тази публикация от 2017-та година, когато  в една студена вечер аз, майка ми и моят добър приятел Давид отидохме на кино на филма "Убийство в Ориент експрес".

 Освен, че майка ми е голям фен на Агата Кристи и успя да запали и мен по нея в детските ми  години, не бях гледала нищо от нейните екранизации на голям екран досега. 

Макар филмът да не пожъна успеха, който има книгата като цяло, въпреки звездният си състав, определено ме грабна с няколко неща, които ми навяват спомени и до днес.
Сега когато навън е толкова снежно и студено, както в кадрите от него, реших, че е назрял моментът да извадя снимките, които направих на тази вкусотия, която спретнах  ден след прожекцията. Доста време се начакаха в чернови, но и тази година както всяка ще се опитам да ви предложа интересни и вкусни рецепти, по завладяващ начин, един от който е вдъхновен от филмите. Скоро ще отделя всички рецепти от филми в нова категория на блога, а стига времето да ми позволи, надявам се да продължа и някои рецепти от Метъл кухня. Но да продължа по темата и да ви разкажа какво точно ме завладя в днешната рецепта.

Майка ми си спомня как с фенерче под завивките е чела "Десет малки нагърчета", защото баба и дядо не са й давали да седи до късно. 

Аз пък, какъвто съм си чревоугодник се залепих в един от първите кадри във филма "Убийство в Ориент експрес", където гениалният детектив Еркюл Поаро се извисява над маса с изпечени турски хлебчета, носещи ухание, което само прясно изпечен, току-що изваден хляб от фурната може да носи. След като го усетих в киното, а там освен на пуканки друго не мирише, представете си колко ми е изпълнило сърцето.

И тъй като Поаро си пада "малко" чревоугодник като мен,  се припознах в още няколко кадъра, които сякаш подчертаваха нуждата да посветя кулинарна публикация на този филм. И аз с охота похапвам в леглото, в почините дни, а опитам ли някой десерт, който да ме завладее няма да мога да го скрия, защото лицето ми ще издаде всичко, което чувствам :) 

Ако не сте гледали филмчето, или пък чели книгата, съветвам ви да го направите, защото е идеално за сезона, а за да не му мислите ви предлагам и подходящо хапване към него - този супер мекичък турски хляб.

Може би един от най-любимите ми хлябове за изминалата година и половина и малко ме беше яд, че все не стигах да ви споделя рецептата, но исках да е посветена на филма и да го направя с правилното настроение.

 Е, дано чакането си е заслужавало, защото хлябът определено си! Вижте обаче и самата рецепта:

Необходими продукти:

Около 350 брашно за баница София мел

1/2 кубче жива мая ( около 20 г)

100 мл олио

200 мл хладко прясно мляко

50 мл хладка вода

1 ч.л. захар

1 ч,л. сол

За намазване:

1 бр. жълтък

1/ 2 с.л. кисело мляко

1/2 с.л. прясно мляко

1/ 2 с.л. олио

бял и черен сусам за поръсване

Започваме като замесваме тестото. В купичка смесваме млякото, водата и захарта и разтваряме маята. Оставяме да шупне на топло.
През това време пресяваме брашното и слагаме две трети от него в купа, прибавяйки олиото и солта, разбъркваме и прибавяме шупналата мая.

                             

Месим като прибавяме постепенно и от останалото брашно, докато получим меко, не лепнещо тесто.
Слагаме в намаслена с олио купа, покрито с кърпа или стреч фолио да втаса на топло и да удвои обема си. Обикновено му трябват около 40 минути, но вие може да забързате процеса във фурната на 50 градуса.

                             

След като тестото е готово, прехвърлете тестото върху леко набрашнен плот, оформете на топка и го сплескайте, така че да излезе въздуха от него. Разточете го с ръка (или точилка ) така че да получите кръг, който да прехвърлите в тавата от фурната, предварително застлана с хартия за печене.

С пръстите оформете борд, около два сантиметра от края на хлебчето, отново в кръг.

                             

След това с помощта на дланта оформете по диагонал и вършените линии на хлебчето първо в едната посока, после и в другата така че да се пресекат и да станат на решетка.

Тъй като тестото бухваше почти веднага и се опасявах, че следите ще изчезнат при печенето, накрая минах всичко с резеца за пици, но не натисках докрай, за да не се наруши целостта на тестото.

Оставяме го да втаса още веднъж, макар при мен да бяха нужни само няколко минути и  намазваме хлебчето с разбитите в купичка жълтък, два вида мляко и олио. 

Поръсваме със сусама и пъхаме да се пече на 200 градуса за около 20 минути.

Златисто-кафявият му цвят и неустоимото му ухание ще ви подскажат кога е готов, но като цяло очаквайте да стане изключително бързо. С какво ще го гарнирате вие избирате, но аз ви предупреждавам, че дори кубче сирене ще ви е достатъчно :) 

Това е хляб, който е мек веднага от фурната и няма нужда от задушаване, а най-хубавото е, че остава мек и след като изстине. За това тесто се спрях на брашното за баница София мел, което го прави много подходящо за подобни рецепти и вие също ще се убедите в това.

Изваждайки го от фурната забелязах, че тази книга е останала в библиотеката на майка ми, което малко провали плановете ми за фото сесията, но добре, че я имам и като компютърна игра - куест, която препоръчвам на всеки, който обича логически задачи :) 

Все пак ние трябва да разберем, кой по дяволите е убиецът във влака??!! 

Ако съм събудила любопитството ви и най-вече апетита, ще се радвам да ми споделите мнението си за което и да е било от двете неща в публикацията, а ако ви е харесала много ще се радвам да споделите и самата публикация, за да може да достигне до повече хора :) 

Вкусна и  приключенска седмица, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!