Веганско къри с патладжан и нахут / Vegan Eggplant and Chickpea Curry

По какво си приличат понеделниците и петъците? Че и в двата ти се иска да завършиш деня с нещо алкохолно. Не мога да кажа, че имах лош старт на седмицата, но можеше да бъде и по-добре. Затова реших да си го направя такъв! Как ли? Ами като си сготвя нещо безумно вкусно, което да ме пренесе на място, което не съм била и да усетя всяка една радост на това да си жив!

 Храната определено го може. Е, и алкохолът, но нека не разчитаме на него толкава много. :)

 Особено сега, когато периодично съм в режимни дни и диета и ограничавам, и ядене, и пиене, за да мога хем да сваля или задържа тегло, хем да не застрелям някой от глад и обезбирение :)

Признавам си, и друго нещо ме накара да забравя за напрежението от деня и това, че отново ще готвя "явно" с любимия си соев сос Kikkoman. Марката отново се спря на моя милост за рекламно лице ( тук може да ми видите ухилената физиономия) за новия си сезон, може би защото са усетили, че продажбите в Благоевградско са скочили след като активно го ползвам и консумирам. 

 

Добрите новини не спират до тук, защото Kikkoman вече имат и безглутенов соев сос Тамари. Ето, че ще мога да готвя с лекота и ястията си за семейството и приятели, които имат непоносимост към глутена. 

Тамари-то отново е естествено ферментирал соев сос, със съставки соя, сол, вода и съвсем малко алкохол, за да спомогне на процеса по ферментация, за който служи пшеницата, която липсва при безглутеновата версия. 

И този сос е без изкуствени оцветители и ароматизатори и може да се използва като заместител на всички останали сосове Кикоман. Откакто замених солта със соев сос, определено намалих консумацията на солено, което ми помага винаги в периодите на диета, а и дори след това. Нямам търпение да ви предложа любимите си рецепти с него, защото сега имам повод да не крия бутилката зад обектива :) 

Аз самата нямам непоносимост към глутен ( not that I know of) , но със сигурност ще използвам и този сос редом с традиционния. Днес например искам да ви изненадам с една уникална рецепта за веган къри с  нахут и патладжан. 

Отново, не е нужно да си веган за да оцениш стойността на ястието, защото за разлика от традиционните български ястия, където всичко сякаш става на една каша с общ вкус, тук може да се насладиш на различни елементи и устната ти кухина да се изненадва през секунди, без да влияе е на портфейла. Така де, такова ястие в някой ориенталски или веган ресторант ще ви одруса здраво, но вие знаете, че аз не мога да позволя  това да ви се случи. Нека да ви покажа колко лесно се прави! 

Необходими продукти:

2 средни патладжана

1/ 2 консерва нахут ( около 200 г ) 

1 консерва домати ( 400 г) 

1/4 ч.ч. соев сос Kikkoman без глутен

1 глава червен лук

4-5 скилидки чесън

1/2 връзка магданоз ( може и кориандър) 

Подправки: 

1 равна супена лъжица червен пипер

1/2 с.л. подправка къри

1 ч.л. чили на прах

1/2 ч.л. джинджифил ( млян или рендосан) 

1 / 2 ч.л.  кимион на зърна

1-2 карамфилчета

1 дафинов лист

1-2 кардамона

зехтин

сол

Още:

1/2 ч.ч ориз басмати

Започваме като си приготвяме всички продукти на масата, а след това измиваме патладжани те и ги нарязваме на средно големи кубчета.

Слагаме ги в тавичка, намаслена с малко зехтин на дъното и изсипваме кубчетата. Отгоре ги заливаме с още няколко щрихи зехтин, соев сос и червен пипер. 

 Пъхаме ги да се пекат във фурната на 180 градуса, като разбъркваме периодично и добавяме мазнина, ако е необходимо, докато тръгнат да омекват.

През това време на котлона си сваряваме ориза, като аз го правя в цедка, а къкрещата вода стига само колкото до него. Отнема буквално минути и не рисувам да се развари. Отцеждане също е по-лесно.

                          

На съседен котлон слагаме сух тефлонов тиган и запичаме сухите подправки, така че да станат по-опушени и да пуснат уханието си. Да бъда честна подправките са на око и може да сложите колкото искате от всяка - стига крайният вкус да ви допада. И все пак, нека снимките да ви послужат за ориентира и да не прекалявате с количеството, но да има и вкус на къри:

 След това добавяме 20-30 мл зехтин и прибавяме нарязани на тънки резени червен лук и чесъна. Запържваме още 2-3 минути, докато омекнат.

Добавяме доматите от консервата и още половината количество на нея вода. Овкусяваме с останалия ни соев сос Kikkoman . Накрая прибавяме нахута, дафиновия лист и изпечените парченца патладжан, които изваждаме от фурната. 

                          

 Патладжанът нека да остане една идея по-твърд, не е нужно да стане на каша като за кьопоолу - хубаво е да усещат различните елементи и да запазите вкуса му отделно в цялото ястие. Оставям ястието все пак да къкри още 20 минути, за да се сгъсти соса и всичко да омекне една идея повече.

Опитвайте и подправете с още подправки, ако мислите, че е необходимо, докато ястието къкри. През това време нарежете на ситно магданоза и разпределете по малко ориз в купичките.

След като ястието е готово и се сгъстило, прибавяме магданоза. ( В оригинал на рецептата е кориандър и тъй като не винаги се намира под ръка пресен искам да ви представя ястието малко по-опростено) Не всеки би харесал и по-силния му вкус, затова ако сте от тези хора, заместете с магданоз - вкус, който е добре познат в българската кухня.

Дано използването на подправки или пък липсата на месо не спрат някои от вас да опитат тази вкусотия. Ако имаше как, сега щях да направя един казан и да раздавам наред, за да ви убедя, че и без месо ( и без глутен) - все е така вкусно! 

 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате -

 споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Капоната / Caponata

Ех, и лятото като цялата година. Не баш чудесно, но пък добре, че сме живи и здрави i пак успяхме да му се насладим. Досега не си бях взимала такава дълга отпуска от блога за всичките тези години, но ето, че 2020-та си каза своето. Изтощи ме още на първите шест месеца и имах нечовешка нужда да си закрепя менталното състояние. 

Докато много офиси в страната бяха под карантина, аз бях от "избраните", които не усетиха такава и освен редовни смени, се нагърбих с извънредни. Гледах и блога да не пострада, макар отговарянето на коментари съобщения да не ставаше толкова бързо, но силите накрая взеха, че ме напуснаха. 

И докато всяка година си взимам почивката в края на лятото, тази година решихме да не отлагаме и стегнахме саковете доста по-рано. И добре направихме. Признавам си, първите дни само спях на плажа като препил пират от умора, но след като успях да се посъвзема се оставих на удоволствието да чета книжки, да слушам шумът на вълните и да ям храна, която не съм приготвила сама. Това...не винаги беше добра идея, защото ако има нещо, което ни куца много на българския туризъм е именно обслужването. 

Но, все пак не съжалявам, че опитах някои нови местенца, разгледах двеста менюта, а накрая ме вдъхновиха не друго, а фермерските пазари, където уханието на зарзавати ме пренесе в спомена за летата на село и как бабините домати бяха толкова сочни, че цялата тава се изпълваща с ароматен сос за топене. 

Определено зеленчуците ще бъдат на почит в моята кухня и в близките месеци, защото има и по-добър начин да усетите лятото от цаца и пържени картофки. Приготвила съм ви страхотни лесни, бързи и много различни рецепти, като дилемата ми е, с коя да започна, докато още им е сезона. У дома в последно време се живее на патладжани, тиквички, пилешки крилца, дзадзики и пресни плодове. И все пак, имам доста рецепти, които чакат в чернови и още токова в главата ми, които искам да приготвя. Първото ми предложение е нещо наистина чудесно - Капоната. 

Помня, че за първи път готвихме и опитах такава на кулинарен курс по аржентинска кухня ( макар това е да е традиционно сицилианско ястие) и тогава бе и последният ми път в, който казах, че не ям "патладжани". С всяка година ги обичам все повече и повече, а страхотното на тази рецепта е, че въпреки, че напомня на някои балкански или ориенталски рецепти като подбор на съставки, зеленчуците запазват своята свежест и може да се нарече, че капоната е вид топла салата. Като такава си позволявам да изям две купички без угризения: 

А ето и рецептата:

Необходими продукти: 

2 бр. патладжани

2 бр. зелени чушки

2 бр. червени чушки

10 бр . чери домати

10. бр маслини

1 глава лук

4-5 скилидки чесън

зехтин

пресни листа мента/ босилек/ магданоз

подправки: лют пипер на люспи, сол, червен пипер, захар

По желание: кедрови ядки, каперси, стафиди, доматено пюре

Тъй като това е рецепта, която съществува в много варианти, ще ви споделя нещо като основна такава, с опция да я обогатите според вкуса си.

Започваме с това да нарежем и подправим патладжана със сол, като го накисваме в малко студена вода, за да отцедим горчивината им. Имайте предвид, че на пазара, а и не само, баба на село също има, сортове патладжани, които нямат горчилка и тази процедура може да се избегне, Може да приготвите капонатата във фурната, в тавичка или на тиган, както аз съм направила. 

След като патладжаните са готови и изцедени, се запържат за кратко в малко нагорещен зехтин. 

 Изваждаме ги и на тяхно място слагаме нарязания на по-едро лук. Може да бъде салатен или жълт, аз ползвах жълт. След това по етапно прибавяме и запържваме нарязаните на  средно чушки, чесъна на ситно, целите маслини и разполовените домати. Тук може да добавите и доматено пюре, а някои слагат и вино, но според мен става доста по-тежко. 

Аз залагам на свежи домати, по-сочни, за да станат на сос, като за да убия киселата им жилка, слагам шипка захар. Подправяме всичко и със сол, черен и лют пипер на люспи. Връщаме и патладжаните обратно.

 Към капонатата често се слагат още каперси, стафиди или кедрови ядки, като аз ще оставя на вас да прецените дали искате тези елементи.

Оставяме ястието леко да покъкри, за да се смесят вкусовете, но е хубаво да запази цвета си, тъй като не искаме да си направим някаква фюжън лютеница.

Поръсваме всичко със свежи зеленийки по избор и сервираме смело в купичка.

Страхотна лека и лятна вечеря, с която може да отиде много топъл хляб, ако сме решили :) 

Надявам се и на вас да ви хареса, а също така...

да ми пишете дали вие опитахте нещо ново и вкусно това лято или просто да ми кажете какво искате да видите в блога скоро, за да се ориентирам от коя от всички рецепти да почна ;) 

 Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Великденски патладжани / Stuffed Eggplant Easter Recipe

Празниците приключиха, най-вкусната храна се изяде веднага, а тази, която бе повече за ганитура или имаше голямо количество още се "излежава" по хладилника. Мислех си да си продължа диетата, ама как като има толкова за дояждане. Сега и без това се намирам в едно странно ментално състояние между хубавото и лошото, надеждата и тоталната депресия, отпочинала "с единия крак", а "с другия" още потропвам нервно. Нито се наспах, нито си отпочинах, нито с роднини се видях този Великден, но пък се радвам, че го изживях! 

 И по-лоши неща се случиха на други семейства, така че животът го живея, а ако тялото ми не може да навакса с амбициите си за съотношение тегло/ височина, то се надявам голямата ми усмивка да го направи. 

Бавно и плавно ще започна да си правя разни диетични ястия - не толкова, че да ме стреснат, но достатъчно така че хем да премина към консумацията на повече зеленчуци, хем и да са все по-леки. 

Не искам коремчето да се усети как искам да го заблудя и му ограничавам доставките на сладко и тестено, затова е хубаво да му давам наистина вкусни неща.

 Най-вкусното за мен е когато храната е най-прясна, а не претопляна от вчера, затова обичам бързи и лесни рецепти, които мога да приготвям набързо. Днешната рецепта е за пълнени патладжани на принцип "изпразни хладилника" и " не надебелявай повече" - две в едно. 

Вярвам, че ще ви харесат, защото макар и да не броя калории, смятам рецептата за диетична и подходяща за режимно хранене сама по себе си. Нарекох я "великденски патладжани", защото ми приличат на пъстро яйце, а и зелнчукът има такава форма. 

Украсявам ги и с резенче варено яйце, което вярвам, че все ще намерите у дома ;) Ако рецептата ви изкушава, хвърлете й едно око как да си я приготвите: 

Необходими продукти:

2 бр. малки / средни патладжана ( 400 г) 

1 глава лук

250 мл млени домати

1 малък морков* по желание

1 топка скирела/ моцарела

1 с.л. масло

1 бр. варено яйце

олио

магданоз

сол, черен пипер, червен пипер

Супер-дупер лесно се правят. Започваме като измиваме патладжаните и ги разрязваме по дължина. Издълбаваме ги с помощта на лъжица и ги накисваме за няколко минути в студена, подсолена вода. През това време отделно нарязваме на малки кубчета вътрешността им.

В чопър пък смиламе доматите и лука на сос. Може да ползвате консервирани домати или пресни. Аз добавих и съвсем малко морков,тъй като  имах останал от друга рецепта. 

                         

Слагаме маслото и малко олио в тиган да се загреят и запържваме нарязания патладжан докато омекне, 

                         

 а след това и кашата от доматите и пържим, докато всички компоненти се готвят.

Овкусяваме с подправките на вкус и слагаме една четвърт от нарязаната скирела/ моцарела.

(Може да използвате и обикновен кашкавал или сирене) 

                       

Скирелата е вид прясно сирене, което се прави от скир ( продава с в Лидл) и е много хубаво за диетични ястия. Не е скъпо, но не се и запича както повечето кашкавали, затова ако не държите да е диетично, може просто да замените с моцарела или друго по желание. 

След като плънката стане готова, пълним патладжаните с нея, а отгоре нарязваме резенчета скирела, 

                            

и завършваме с още малко от плънката на места ето така: 

Поставяме последно резенче варено яйце по средата, малко магданоз, щипка сол и поръска от олио/ зехтин.

Сложете малко водичка в тавичката, за да не загори много кожата на патладжана. Завийте ястието добре с фолио и пъхнете във фурната да се пече на 180 градуса за около 40 минути. След като се изпече добре, махнете фолиото и запечете около 5-10 минути отгоре, за да хване хубав цвят. 

При поднасяне може да сложите още свеж магданоз за цвят, соев сос за овкусяване, а защо не и нарязан зелен чесън, който е чудесен за сезона! 

Ястието е много лекичко, свежо и вкусно и опредено е пъстро като Великденско яйце! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!