Пиле "Хавай" ( Кето) / Hawaiian-Style Chicken ( Keto Diet Recipe)

Днес ви представям една рецепта, която е чудесна по всички параграфи! Освен, че ми е много любима и често прибягвам към нея когато искам да си сготвя нещо бързо и вкусно за вечеря, тя е и по желание на мой читатели, а аз, както знаете, с голямо желание ги изпълнявам :) 

Пиле по хавайски има много вариации, но аз ще ви представя вариант, който се хапваше в Германия, тъй като там се научих да го ям и там го обикнах. Първоначално ми беше малко странна комбинацията на ананас с месо, но истината е, че дава една лека сладост, но най-вече аромат и сочност, която ти изпълва устата, а в рецептата има достатъчно месо и кашкавал за да може в устата ти да засвири една симфония от вкусове толкава звучно, че започваш да си тананикаш докато дъвчеш.

Рецептата е  също подходяща за кето диетата, а някои от вас поискаха да ви представя и такива рецепта. Поискахте повече бързи и лесни, чуждестранни, кето рецепти и с месо, затова аз ви представям една, която има всичко във себе си, плюс изпълнявам желание на определен читател. Ех, ама че съм добра. Ако не бях нямаше да съм номиниарана в пет категории тази година в награди на Блоговодител, а те са точно за такъв вид рецепти. Ето ги и тях:

Категория “Крилце или Кълка” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/krilce-ili-kylka/5/

Категория “Жител на света” -     https://kulinarninagradi.com/glasuvane/jitel-na-sveta/2/ 

Категория “Бързо и вкусно” -      https://kulinarninagradi.com/glasuvane/byrzo-i-vkusno/6/

Категория “Гозбите на баба” -    https://kulinarninagradi.com/glasuvane/gozbite-na-baba/1/

Категория “Топло от фурната” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/toplo-ot-furnata/3/

Моля, отделете една-две минути и гласувайте за мен, а пък аз цяла година ще отделям време да изпълнявам кулинарните ви желания. Ето как да го направите:

Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, откъдето в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Изисква регистрация, но дано това не ви спре да ме подкрепите, пък и може да я помни от минали години :) . 

От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана.

Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".

Благодаря на всеки, който ще го направи!

А ето и рецептата:

Около 500 г пилешко филе

Около 250 г кашкавал

4 бр. слайс шунка

4 бр. шайби ананас

сол / черен пипер

2 домата

За гарнитура: 

варени броколи

Рецептата е супер бърза и лесна и ще се убедите в това. Аз взимам една голяма пеперуда пилешко филе и я разделяме на четири що-годе равни части. Начуквам леко месото и подправям със сол и пипер.

Слагам ги в тавичка с хартия, а върху всяко филе слагам по една шайба ананас, а отгоре шунката.

Завършвам с рендосан кашкавал - колкото повече- толкова повече.

Пъхам да се пече на 180 градуса за около половин час, макар ястието да сват много по-бързо - почти щом кашкавалът се позапече добре.

 Ако сте начукали месото добре, пилешкото ще се изпече доста бързо. 

Гарнирах ястието с малко бланширано броколи и резанки домат, като доматите се поднасят върху кашкавала, а като режем от месото се стараем да минем през всички пластове. 

Все едно ядеш пица, но без чувство за вина! 

Опитайте и вие! 

А за още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/

Усмихнати почивни дни, приятели <3

П.п. Гласувайте, моля!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бързо кисело зеле / Quick Fresh Sauerkraut/Pickled Cabbage

Толкова много задачи имам напоследък, че започвам да губя разсъдъка си. Вчера излязох със слънчеви очила на лицето, а тези за компютъра на главата като диадема, бях обута с два различни чорапа, и заклевам се, когато ме попитаха как ми е бащиното има се зачудих за няколко секунди. Да не говорим колко често пиша във всички формуляри вместо ЕГН-то си, телефония си номер, защото съдържат едни и същи цифри. Няма гинко-билоба толкова силна света, която да ми помогне в момента, а май си ми трябва просто сън, спокойствие и топла храна както се казва. У дома е по-студено отколкото навън или поне в топлата част на деня, но вчера освен традиционната порция гадини от телевизора чух, че и времето ще захладява. А аз си правих планове да изляза поне на една есенна разходка този сезон, но явно ще си остана с мераците. 

Накрая реших да вечерям пуканки и една бира, белким ми се разкисне мозъка и успея да го приспя. Бързите и лесни рецепти са станали начин на живот напоследък, затова и мисля, че днешната ще ви е от полза, както бе и на мен. Някои от вас може би помнят, че ви споменах за това бързо кисело зеле в поста си за немския джолан по случай Октобърфеста. Аз все още не се наемам сама да си залагам кисело зеле за зимата и докато баба ми е все още властелинът на бидонените вкусотии, нямам намерение да навлизам в територията й ( да ми е жива и здрава). Затова пък, ако ми се хапва кисело зеле или просто имам някоя по-сухичка зелка в хладилника, която плаче за рецепта, посягам към бързото кисело зеле. 

Може да издържи до две седмици в хладилника и идеална гарнитура към всяко месце и хлебче, което имате у дома - сготвено или купено за вечеря. 

Определено има малко по-различен вкус от отлежалото, българско кисело зеле, но пък на мен ми харесва много. Върви чудесно хем с бира, хем с вино. Но стига сме прЕтаквали рецептата, ето я и нея :) 

Необходими продукти:

1 малка глава  зеле

1 глава червен лук 

1 1/ 4 ч.ч. ябълков оцет

1/2 ч.ч. винен оцет

1 ч.ч. вода

1/ 4 ч.ч. олио

1-2 с.л захар

1 с.л. сол

кимион на зърна

Нарязваме зеленчуците на средно тънки резени. Слагаме ги в подходящ съд - тиган с капак или тенджера.

Прибавяме останалите съставки и оставяме зеленцето за заври, след което намаляваме температурата и оставяме да къкри на тих огън ( покрито с капак или фолио) докато стане крехко. 

Аз да си ви кажа, си го коригирам и слагах захар и сол на вкус, за да мога да балансирам киселината на зелето. 

След като е готово го отцеждаме и го изсипваме  в купа, като може да го приберете в хладилника след като изстине и да го затопляте преди консумация или да си го хапвате студено.

Към зелето може да добавите настъргани ябълки, както и малка лъжичка горчица, ако решите, но дори и да го оставите така, ще бъдете впечатлени от чудесния баланс на кисело, свежо и леко сладичко. 

Надявам се рецептата да ви е харесала, а ако ви се пие още бира в моя компания, може да ме гледате в 24-часовото предаване Бирнавал, което ще се излъчва на живо в ред страници във фейсбук на 20 октомври събота. 

Освен, че предаването ще ви срещнете с много различни артисти, блогъри и влогъри, ще се води цяло денонощие, а куп записали се участия ще мерят сили в 24-часове пиене на бира. Аз пък ще им отворя глътка, като им проведа едно състезание за издържливост на люто, като ще видим тогава кон люто яде ли :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Джолан по немски за Октобърфест / Oktoberfest Pork Knuckle Recipe - Schweinshaxe

Jawohl! Днес сме на немска тематика и по-точно бирено-месна! И тази година няма да пропуска да ви изкуша с някоя от рецептите, които може да опитате на прословутия Октобърфест или както е за нас българите всеки петък, след заплата. :) 

Германците могат и да пият най-много бира в света, но пък българите я ползваме за разредител за твърд алкохол, така че да не си мерим вурстчетата. 

И все пак не може да се отрече, че е по-хубаво се пие в компания, а немците знаят как да си я създадат. Цели шатри пълно с редици пиещи хора, зачервени нослета и подскачащи танци, които са такива дали заради настроението или заради това, че опашката към тоалетната е дълга, не знам. 

Ако не сте имали щастието да присъствате, ще си го представите най-добре като гарнирате всичко това  и с музика, започваща от жизнерадостния оркестър, който те кара да се чувстваш сякаш едновременно те подканва на война и те награждава с почести, че си обърнал още една чаша, до немско диско песни, които те връщат към ритмите на деветдесетте.

Абе, голяма забава си, няма две мнения по въпроса. А след толкова много бира, трябва да се мези. И то какво? Свинско, наденички, кисело зеле, бретцели, печени картофи и кнедли. 

Така и не мога да разбера дали пия повече отколкото ям или обратното, но знам, че и да започна да се участвам като бъчонка, пак ми е супер забавно. 

Тази година, уви не можах да отида на този празник, затова го поканих у дома. Купих си едно дебело джоланче, хубава немска бира, пуснах на тубата тематичната музика и се захванах с приготовлението на трапезата. 

Аз си мислех, че ще се нагостя само с джоланчето, но тръгнах ли да готвя реших да довърша картинката с бързо кисело зеле и домашни кнедли. Рецептата за зеленцето е идеална, ако ви се хапва кисело зеле, а пък има още да го чакате и ще го пусна като отделна рецепта в блога, а тази за кнедлите може да намерите за сега  тук.

Рецептата за джоланчето пък също адаптирах леко, не само заради количеството му, но исках и по-златна кожичка, която леко мацнах с разводнен медец. Но да не се бавя повече, октомври  е пред нас, седмицата също, така че да започваме.

Необходими продукти:

1 бр. свински Джолан

2 бр. карамфил на зърна

2 бр. дафинови листа

1/2 ч.л кимион на зърна

1 голяма глава лук

3 скилидки чесън

40 мл тъмна бира

сол и черен пипер

За гарнитура :

Кнедли (рецепта тук)

кисело зеле ( рецепта скоро)

Започваме като в марля слагаме дафиновия лист, кимиона и карамфила. Последното ми се изсипа малко повече от пакетчето и го оставих за снимката за да се вижда по-ясно, но после махнах излишното. Завързваме ги на вързоп.

Измиваме месото и го слагаме в дълбок съд, заедно с вързопчето подправки и нарязаните на средно лук и чесън. Овкусяваме със сол и пипер и доливаме бирата. Завършваме с вода, около две чаени чаши или да облее леко месото. ( Може да бъде и повече)

Слагаме го на котлона да заври, а след това намаляваме на тих огън и оставяме да къкри поне около час. От време на време го обръщаме от всички страни.

След като месото е повряло, изваждаме го върху дъска и правим разрези по кожата на джолана, за да получи шарка и за да се изпече по-хрупкаво. 

Изваждаме марлята с подправките и пасираме останалата част от бульона. 

В подходяща тавичка слагаме джоланччето, което отново окусяваме с сол и слагаме малко от пасираната течност на дъното. Остатъка й ползваме за да обливаме джолана по време на печенето или като основа за грейви сос - вие решете :) 

Печем джолана за още около два часа на 180 градуса покрито с  фолио, докато стане крехко и да се разпада при натиск с вилица. Аз избрах да варирам температурата от 150 градуса - за бавно печене до 180 докато беше с фолио, а накрая махнах фолиото и го допекох на 190 градуса, като го глазирах със соса и както казах - малко медена вода за още по-наситен цвят.

Аз пекох кожата докато стане хрупкава, което ми отнеме повече време от предвиденото, но затова пък стана много, много вкусно.

Бързото кисело зеле, което бях приготвила от предния ден в хладилника затоплих за кратко, а към него добавих леко задушени моркови ( как без кореноплодни в този сезон) и вкусни картофени кнедли със сини сливи. Просто перфектно!

Може лятото да е зад гърба ни, но кой каза, че не може да пътуваме..от кухнята. 

Дамен унд херен, вечерята е сервирана!

Усмихната и слънчева седмица, приятели!  

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Цигански шницел / Gypsy schnitzel / Zigeunerschnitzel

Днес искам да ви "подаря" една рецепта, която ми е много скъпа. Когато живях в Германия беше едно от любимите ми ястия и не пропусках случай да го хапвам, когато ми се отдаде възможност. Носи името цигански шницел и макар аналогията да не е толкова апетитна е наистина много, ама много вкусно ястие.

Аз го свързвам с циганското лято и началото на есента и макар вече да сме по-скоро до зимата, тези дни времето навън е по-скоро слънчево, а никога досега не съм излизала по толкова тънко яке по това време на годината. Много приятна и романтична есен се оказа! 

Вярно, имаше няколко дъждовни дни в нашия край, но пък през останалото време навън е идеално за разходки и аз не пропуснах да си направя такива през почините дни.

А ето на какво се натъкнах: Докато се връщах от селския пазар, където бях да си купя един голям праз, който стърчеше от раницата ми като самурайски меч ( сигурно такива са били на веганите по онова време), се наслаждавах на прошарения от златни листенца асфалт. Във въздуха се носеха различни миризми - на мокра пръст от падналия нощес дъжд, топли сладки от близката пекарна и онова неопределимо ухание на слънце, което сякаш разрежда въздуха с топлината си и става много по мек. Минах и пртез няколко витрини на кафета и заведения, от една от които двама влюбени си държаха ръцете, гледаха се влюбено, пиеха чай и си направиха селфи ( ъф корс), сигурно с хаштаг #Blessed. По-надолу по улицата обаче, в далеч по-скромната квартална сладкарница двама дядовци играеха табла и си прекарваха неделната сутрин също доста добре.

Обичам да наблюдавам живота навън, кара ме да оценявам наистина малките неща, които ми се случват и на мен, но не мога да ги видя от страни. И така докато плувах в тези топли, есенни моментй, една носталгична рецепта изплува в съзнанието ми и вече знаех какво ще си приготвя за обяд. Бях на крачки от нас, но направих лек завой до близкия магазин, където си купих четири крехки свински пържолки, а останалото вече имах в хладилника.

Запътих се към нас с такова нетърпение, че ще опитам отново толкова любимата си рецепта, която сякаш бях забравила с времето.

Докато изкачвах стълбите мислено рисувах картинката на ястието, което ще кипи от цветове и аромат, а след това ще се настаня удобно и ще си загледам някое романтично следобедно филмче!

Ако и вие имате нужда от такъв вид преживяване, съветвам ви да го направите с точно това ястие:

А ето и самата рецепта:

3 бр. чшки ( различни цветове)

4 бр. свински шнитцел

500 мл телешки бульон

1 гляма глава лук

1 скилидка чесън

1/2 ч.ч. доматен сос

80 г брашно

1 с.л. сол

1 с.л. черен пипер

1 с.л. червен пипер

2 с.л. масло

магданоз за поръсване

Започвам като си нарязвам зеленчуците на средно големи парченца - лук, чесън и чушки.

Най-красиво става с различни цветове чушки и аз предпочитам да използвам такива.

В чиния смесвам около половината от брашно. Подправям месото със сол и черен пипер и овалвам добре, като изтупвам излишното брашно. В някои магазини продават директно оформени свински шницели, но може и да ползвате любимо свинско месо ( по- възможност без мазнини като каре например), начукано на тънко.

В една супена лъжица масло и малко олио запържваме шницелите.

Запържвам до златисто и от двете страни, като след това завивам във фолио и пъхам в тавичка във фурната на 170 градуса. Тази стъпка не винаги е необходима, зависи от това какво месо ще използвате, тъй като понякога си стават готови и само на тигана. Но ако месото не е толкова крехки, пъхнете да се допекат във фурната.

През това време в още малко мазнина запържвам чесън и лука до златисто.

След това прибавям чушките и овкусявам с малко сол.

След като чушките са готови, дръпвам ги леко настрани в  тигана, и в другия му край слагам останалото масло и още малко олио. Прибавям 2-3 с.л. от брашното, поръсвам и малко по зеленчуците. Запържвам маслото в долния край на тигана в мазнината леко, докато се сгъсти и прибавям бульона.

Добавям доматите и червения пипер, като аз използвах любимия си домашен доматен сос, тъй като е леко пикантен. :) 
Ако сте сложили повечко брашно и сосът се сгъсти прекалено, просто добавете още малко топла вода.

Оставете ястието да къкри на тих огън още 10 минути.

През това време успях да изпържа малко златни картофки за гарнитура.

Сервираме ястието, като върху горещите шницели слагаме черпак от горещия, ароматен сос.

Пържени картофки и малко свеж магданоз допринасяха за тази пъстра есенна картина.

Мога да ви кажа, че това бе едно от ястието, което споделих с най-голяма неохота, тъй като много ми се искаше да си го изям сама. Но както и да е...както се казва...Щастието е истинско, само когато е споделено!

Вкусна седмица, приятели! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!