Показват се публикациите с етикет кайма. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кайма. Показване на всички публикации

петък, 17 май 2024 г.

Кюфтета в доматен сос / Meatballs in Tomato Sauce

 

Тази рецепта може да видите и във 

Поддържането на хранителен режим преди сватбата не е лесна задача, когато готвиш толкова вкусно. Да, днес няма да скромничим излишно, защото откакто имам дете у дома, което изпива всяка моя сила и мозъчна клетка в безсъние и игра, нямам възможност да се двоумя в решенията и мненията си. Забелязвам, че ставам все по-уверена в способностите си да жонглирам с толкова много дейности, че планирането на сватбата е само една от многобройните задачи за деня, които извършвам на автопилот. И пак успявам да изведа детето на разходка, да играя с него, да следя какво трябва да се купи, да подготвям документи, да организирам събитието да ходя на огледи за апартамент ( това е съвсем друга тема, която ще отворя друг път) и да ходя до офиса, да се видя с колегите, за да не изоставам какво се случва в работата. Е, не ми остава време за фитнес, но предвид натовареното ми ежедневие, движение и вдигане  и бутане на тежести не ми липсва. 

Освен това готвя за нас и отделно за бебо поне по две три разнообразни ястия на ден, защото до млечна кухня нямам време да ходя. Ако си мислите, че ги пиша тез неща да се хваля със способностите си, не сте познали, защото вярвам, че жените преди мен са вършили това години подред без някой дори да се впечатли. Обаче не мислите ли, че е трябвало?  

Тази неделя беше Денят на майката и макар в България да не се чества, мисля, че е си е пропуск. Денят на жената - 8ми март си е хубав празник, но майката, това вече е съвсем друго "животно".

 И аз още не мога да преброя колко дейности изпълнява една майка, но ако се чудите къде ще ви влязат онези знания от училище, за които си мислите, че никога няма да ползвате, съм сигурна, че майките ползват всеки ден, че даже им се налагат и да ви помагат да ги научите. 

Много може да се каже за майките, но като че ли топлината на нейните ласки и  вкусът на нейните манджи са тази, които остават най-дълго с нас. Затова не се учудвайте, че все по-вкусни манджи ще се появяват в страниците на този блог. 

Днешната рецепта е точно такава. безумно вкусни кюфтета в доматен сос, които няма да може да намерите воля...да спрете да ядете. 

Необходими продукти:
500 г кайма
1 глава лук
1 яйце
3 с.л. ориз
чубрица, черен и черен пипер, кимион

За соса:
1 глава лук
1 голям морков
1-2 чушки ( червени)
500 мл млени домати
вода
щипка захар
подправки ( по желание) 
олио
сол

Започваме с направата на кюфтенцата. За целта смесваме всички съставки за тях в купа, като нарязваме лuка на ситно, а ориза измиваме. Подправките са на вкус.  Смесваме всичко в еднородна смес и 
 

оформяме кюфтенца с големината на орех. За да не ви лепне каймата по ръцете си пригответе купичка с вода, в която да си топвате пръстите от време на време. Готовите кюфтенца редим в чинийка. 


В по-дълбок тиган слагаме малко олио на дъното и след като се загрее, слагаме нарязания на ситно лук. Готвим на две трети от мощността на колона, тъй като лукът не бива да загаря, Пържим докато омекне и почне да става прозрачен, а след това прибавяме рендосания морков и нарязаните на ситно чушки. Аз имам замразени такива на кубчета от фризера и сложих тях. 

 

След като получим еднородна кашичка, прибавяме и млените домати. ( Аз добавих един прясно смлян и такива от буркан)  Ако слагате като мен, пресни, сложете и щипка захар да убие киселия вкус от пресните домати. 


След като прибавите всички домати, разбъркайте и овкусете със сол (и подправки, ако желаете) и пуснете кюфтенцата в горещия сос, като ги оставите да къкрят на тих огън в него, докато се сготвят. 

 

Около 40 минути са достатъчни да получите гъст и ароматен сос и перфектно сготвени кюфтенца, 


След като дръпнем от огъня, може да поръсите  с малко нерязан свеж магданоз за свежест. 


Толкова са вкусни.....


че само къс топъл домашен хляб ви е  необходим за да се насладите на ястието, без допълнителни гарнитури и салати. 


Опитайте ги! 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:



Харесва ли ви публикацията и моя блог? 
Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 


петък, 15 март 2024 г.

Завита Мусака / Moussaka Roll

 

 Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук!  

Слушала съм аз за такива истории, но не ми се бяха случвали. Аз се славя с това, че съм много отговорен, паметлив и въобще организиран човек. Ако например ми предстои пътуване след седмица, ще съм организирала почти целия си багаж в  списък отрано, ще съм подредила всичко, ще съм свършила всички задачи, които трябва преди пътуването и дори тези за "след",  за да не изостава нищо. Никога не забравям нищо, никога не загубвам вещи, винаги съм нащрек и винаги подготвена. До днес! 

Така се случи, че излизаме с буболечката на разходка, майка ми се обади, че е в поликлиниката на преглед и си тръгва, та да я пресрещнем. Събрах най-необходимото за детето в раницата си (да, аз не нося дамски чанти, а раница) и даже сложих малко платнени торби за пазар, да мина през магазина на път за вкъщи. Срещнах се с мама, че даже и с леля ми, която вървеше буквално два метра пред мама :  ни едната вижда, ни другата. Помислих си, нещо да не са се скарали, но всяка забила поглед в плочките, угрижени и мислещи своите човешки тревоги, не забелязват, че вървят една пред/ след друга. Спрях и такава хубава случайна среща стана, приказки, оплаквания и хайде да изпратя едната на спирката, после и другата, че всяка от тях към различна посока.

По едно време седнах на пейка само да изчакам мама да мине през аптеката и после потеглих към магазина. Влязох в него с усмивка, планираща как ще купя туй-онуй, и ха да бръкна да извадя торбата да бутам там ( аз кошница не взимам с презумпция да не купувам много, но не се получава обикновено) и какво да видя, раницата ми я няма. Няма я върху гърба ми, няма я в коша на количката, раница няма по дяволите. Там са пари, документи, банкова карта. 

Заклевам се, кръвта напусна тялото ми се сетих, че единственият вариант е да е останала на онази пейка, на която поседнах да изчакам мама. Поне на пет пресечки нагоре по булеварда. Ами сега?  Какво да правя първо?! Да тичам до там? Да звъня в банката да спрат картата? Да мина направо през банката, та аз нямам дори лична карта да докажа коя съм. За капак бебо тъкмо заспа и аз не смея да тичам с него, но вече си представям как след талкова години и аз си загубвам документите, пишат ме по фейсбук групите, по телевизия и радио обявяват каква съм забравана и как някой източва и последните капки- стотинки от анорексичната ми банкова сметка. 

И като всеки нормален човек първото нещо, което правя в момент на паника е разбира се да се обадя....на мама! "Мамоо, какво да правя, къде да ходя???" 

Жената беше готова да слезе от автобуса, макар и болна, да търси с мен пустата раница из града. Аз препускам по булеварда потичвайки леко, зачервила бузи от срам, шок и ужасът от това  насилствено кардио. Докато мама се опитваше да ме успокои и накара да си спомня детайли от деня, ми подхвърли " ти сигурна си ли си, че беше с раница, маме? ". Аз твърдо заявявам, че не само бях, но помня как я опаковах и сложих на гърба си, а освен това, кога ме е виждала без раница! ( Усещате накъде бият нещата, нали?) Не след дълго жената ме убеди първо да мина през вкъщи да погледна, като за първи път в живота си молех да съм толкова изтрещяла, че да не съм взела нещо, отколкото да съм го загубила. И за щастие, това и стана. Раницата си седеше стегната на стола у дома, а кой беше внедрил спомените ми за слагането й на гърба ми е мистерия, която ще разкажат в следващия епизод на Досиетата Х. 


Хора, дали от недоспиване, дали от "майчински мозък", дали вече от възрастта, както мама лекичко подметна, но ето ме и мен в редиците на забравящите. Има ли членски внос? Усещам, че далеч няма да е послания път, в който не знам какво съм правила, но за щастие, днешната рецепта я помня и искам да я споделя с вас преди да я забравя съвсем. Тя е за руло Мусака или Завита мусака, както искате му казвайте. Малко по-обогатена рецепта е, има кашкавалче и чушЧи и е много, много вкусно. Сигурна съм, че ще ви хареса. Майка ми през годините го е правила с пилешко, с кайма и всякакви други вариации и сега ще ви споделя една от тях. Разбира се с ВИДЕО, което да гледате, когато поискате....ако забравите нещо :) 


 

Тази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти: 
Около 1 кг картофи
Около 400 г кашкавал ( може и повече) 
400 г кайма
400 мл млени домати ( + вода) 
100-150 г брашно
2 яйца
1-2 чушки
1 глава лук
1/3 връзка магданоз
подправка за кайма, черен пипер, чубрица, сол

Започваме като в малко мазнина запържваме на умерен огън нарязания на средно лук, докато омекне. Прибавяме каймата, като разбира се може да промените количество и дори вид на месото. Запържваме я и нея, докато стане готова и прибавяме нарязаните на кубчета чушки, по възможност шарени и по-месести, така се усещат повече. 

 

Аз ползвах малко червена и жълта и подправките. Сложете подправките, които обичате да ядете в каймата, за всеки те са различни, но никога няма да сбъркате с черен пипер и подправка за кайма или скара. Прибавяме и доматите и разбъркваме. Аз ползвам домати от консерва и доливам малко вода, така че да оставя соса да покъкри водата да изври. По този начин месото се овкусява от доматите, а самия сос става по-вкусен. Вие може да ползвате различни видове домати, пресни, доматен сок или други. 

 

Важното е накрая да остане соса на мазнина и да се сгъсти.


Докато сос къкри, приготвяме картофите. 
В купа смесваме предварително сварените картофи ( количеството е приблизително), с две яйца, половината кашкавал и около чаша, чаша и нещо брашно. Добавяме сол, ако кашкавалът не е много солен и обичате повече соленко. Разбъркваме всичко на една еднородна маса. 


 

Имайте предвид, че колко брашно ще поеме сместа зависи много от вида на картофите, затова имайте едно наум. Също така ви препоръчвам да замесите сместа, когато картофите са по-скоро изстинали. Накрая прибавяме и нерязания магданоз, моят беше замразен, защото в последния момент видях, че нямам пресен. 
Така създадената смес, разпределяме в правоъгълна тавичка, моята е тази от фурната, застлана с хартия за печене. Пъхаме да се изпече на 200 градуса за около 20-30 минутки, докато се запече леко, но гледайте да не я изсушите прекалено. 

 

След като картофения блат е готов, изваждаме от фурната и разпределяме отгоре от каймата, а върху нея


слагаме още малко кашкавал и навиваме на руло. Отгоре слагам още кашкавал, тъй като с него никога не може да прекалите :)  

 

Запичаме за още 10 минути във фурната.


Ако има нещо, което може да направи муската по-вкусна, това може да е кашкавала и кремообразните картофки, добавката от месести чушки и свеж магданоз. Абе каквото и да си говорим, понякога няколко съставки, дават голяма разлика. Ето например, всеки който го опитва му казва "онова вкусното кашкавалено", вместо завитата мусака. Няма търпение да ми споделите вие какво мислите, как го нарекохте, какви са отзивите и колко пъти ще го приготвите само в рамките на един месец :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:


  Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 




понеделник, 9 октомври 2023 г.

Пълнените чушки с ориз на мама / Best Stuffed Peppers Recipe



Ако има ястие, което е не простo със звезден, а с божествен статут у дома, това са пълнеете чушки на мама. Вкусът от сладостта на месестия зеленчук в съчетание на апетитната кайма и бисерчетата ориз са романът, който стомахът ми може да чете всеки ден. 

Помня още последният път когато сестра ми ме завари да ям студени пълнени чушки от кутия за сладолед една ранна сутрин за закуска и с изненада установи, че аз нямам лимит и часови интервали за консумирането им.

 Баба ми пък и до ден днешен ме нарича "Чушкаро", като стане въпрос какво ще предложа да се засади повече този сезон или какво ще предложа да се сготви. 

Сериозно съм обмисляла да създам пет степенно меню от чушки за сватбата си някой ден, и докато доскоро това се посрещаше със смях, успях да превърна и половинката си в непоправим чушкоман. 

От една страна - добре, по-лесно избираме каква да е вечерята, ама той взе, че почна да ме подяжда. Къде го дават така??? 




Сигурно всеки знае как се правят пълнени чушки, но аз помня момента, когато не можех! Tова бе една от първите рецепти, които си записах в тефтера, преди да замина за Германия през 2004 година и си спомням, че хал хабер си нямах от готвене. Напълних един огромни калифорнийски чушки ( тия които приличат на камби) с 250 г кайма и сигурно сто чаши ориз и то басмати ( то само такъв намерих), почти никакви подправки и станаха сухи, безвкусни и май и леко сурови. 
Всички сме били там, затова тази рецепта е за тези от вас, които искат да научат как се правят класически пълнени чушки, в които да усетите най-добрия вкус. 
Направих и ВИДЕО, за да бъде съвсем нагледно, както винаги, може да го видите в 

и 


Необходими продукти:
Около 12 бр. средно големи месести, прави червени чушки
500 г кайма смес
1ч.ч. български ориз
1-2 глави лук
1/2 ч.ч. доматен сос
черен пипер, червен пипер, чубрица
сол
олио

Супер рецепта, само в няколко лесни стъпки, ако ги следвате:
1. Измиваме и изтърбушваме чушките, нареждаме ги в тавичка, за да преценим дали се събират в нея една до една. (Махаме или добавяме някоя) 
1. Загряваме малко олио в тиган и запържвате нарязания на ситно лук на умерен огън - да омекне, внимаваме за да не прегори.
2. Прибавяме каймата и пържим, за да се раздроби и запържи отвсякъде ( да мени цвета си от розова към сиво.
3. Накрая прибавяме ориза ( измит под течаща вода, докато водата почне да тече бистра), като разбъркваме за една минута, а след това прибавяме доматите и подправките,
4. Дърпаме от огъня и с тази смес пълним чушките, аз го правя с чаена лъжичка. 


Често срещана грешка е, че хората тъпчат чушките до пръсване с още несварения ориз. Имайте предвид, че той ще набъбне след изпичане, затова оставете чушката запълнена на 2-3 от обема й. Друга причина е, че накрая изяждаш една чушка с предимно ориз, вместо да си хапнеш две-три чушките, овкусени с аромата на червената чушка. 
Нареждаме чушките в тавичка, осоляваме отгоре, а в тавичката слагаме малко водичка, често тя е същата с която съм накиснала тавата от плънката, така че да го дообере.
Пъхаме чушките да се пекат първо на силна фурна, докато водата заври, а след това намаляваме на 180 градуса и печем докато се изпекат от едната страна, после обръщаме да се доопекат и от другата. Аз пека понякога под фолио и просто го махам към края. 
Хубаво е водата да се абсорбира изцяло от ориза в чушките и ястието да остане на мазнина в края на печенето. Всичко отнема около час. 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Потърси ме още във Фейсбук Тук и Тик Ток Тук! 


Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...