Бърза туршия / Quick Torshi - pickled vegetables

Настана есенно време, звезди обсипят свода небесен, бидони красят балкони, а мезето за ракия вече е туршия.  Не се чудете, нито тревожете, римувам без да се старая, но и тази сряда на софра ще се посяда :) 

Да, толкова е добра рецептата ми днес, че започнах да се вдъхновявам да творя в куплет.

Наистина си е чудесно, да не се налага всяка вечер да режеш салата и да се чудиш как да гарнираш вечерята. Отиваш на балкона и греб-греб от бидончето ( кофата) и готово - имаш мезенце за дни наред. 

Днес ви представям една чудна рецепта за бърза туршия, която обезателно трябва да си направите. Рецептата може да ви е позната от много места, тъй като е стара българска такава, но аз я имам от една дама на име Силвия и нея ще посоча като парична за днешния пост. 

Любимата ми част от тази туршия е карфиола, който обожавам, особено когато е хрупкав ...мляс, мляс....

Необходими продукти: 

2 кг моркови

5 кг зеле

5 кг карфиол

За саламурата:

2 бутилки оцет ( 2 л от 6 %)

16 с.л. сол

20 с.л. захар

1 ч.ч. олио  ( 200 мл) 

5 литра вода

1 пакетче черен пипер на зърна

5-6 дафинови листа

Зеленчуците се нарязват и се изсипват в подходящ съд.

Прави се саламура от изброените съставки за нея, като се завира на котлона и след това се попарват зеленчуците с нея. За оцета съобразете количеството спрямо киселинността, ние ползвахме от 6 % , по 1 литър бутилката. Ако е повече като проценти, може да сложите и литър и половина.

След като изстине се разбърква няколко пъти и след като престои една нощ, туршията  е готова за ядене! 

Добре е да я разбърквате и всяка вечер в продължение на три последователни дни, но ако така и така си загребвате от нея - няма да е проблем :) 

Аз веднага нападнах анемичното броколи или иначе казано карфиола. Толкава обичам да го хрупкам, а саламурата е с идеално съотношение на кисело и солено. Сладостта не се усеща, а по-скоро притъпява силните вкусове, и зеленчуците все пак остават в центъра на това чудесно предястие.

За тези от вас, които искат да я съхранят за по-дълго време, може да оставите туршията да престои два-три дни, докато стане толкова кисела на вкус, че ви допада. После може да я добавите на тази доза 10 аспирина, за да я пресечете и ще може да спре да вкисва.

 Може да я затворите и в буркани, с по един аспирин на буркан и да ги затворите, без да е нужно изваряване. 

Без да се пресича, в зависимост от времето и къде е оставена да преседи туршията може да изкара до около три седмици, а пък ако дозата ви е много голяма, винаги може да си направите половин такава :) 

Тая шия може да не е от туршия, но тази чиния е пълна с туршия ( Айде, пак се почна с римата :))

Аз ще ида да си сипя и малко за обяд, защото наред с всичко друго туршията е и полезна!

Усмихнат ден, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Ризото "Четири сирена" с просеко и гъби / Italian Four Cheese Risotto with Mushrooms and Prosecco

Събота обикновено е ден за срещи, кино, разходки, а  защо не и някоя вкусна по-изискана вечеря. Настроението ме застигна и мен, дали заради по-слънчевото време или просто се радвам, че вече е март месец и Денят на жената наближава. 

Обичам да гледам усмихнати дами, носещи цветя - къде от съпруг, любим, любовник дете или колеги. Хубаво е да ги виждам събрали се на маса с приятели в някое заведение и се наслаждават на един ден в, който няма да ядат пиле с картофи, а ще се позволят нещо по-засукано :)                          Аз самата също ще се възползвам от случая да поканя няколко приятелки у дома, като реших, че ще се поглезим с ризото - ястие на което никой не може да откаже (( ако разбира се е ризото, както трябва, а не някакъв ориз със замразени зеленчуци) 

Хубавото ризото трябва да е креместо и пухкаво, а  от него да ухае на такъв бульон, че да те пренесе в слънчева Италия от първата хапка.

 За тази цел е добре да го гарнирате с подходящо вино, като аз разбира се съм решила да направя точно това. Планирайки празничната вечеря за мен и моите приятелки, направих една пробна рецепта, която ми хрумна докато пазарувах от моето любимо магазинче с истински италиански продукти - Вера Италия.

За истинско ризото ми трябваше подходящ ориз и едва ли трябва да споменавам, че в кварталния ни магазин няма такъв. Намира се Арборио тук-таме, но той си върви с някакво овкусяване, което аз не исках и си рекох "Направо ще си поръчам един ориз от моя магазин, за да си имам и за напред". Така и така ще правя поръчка, разгледах и останалите предложения и си харесах още две неща, които да вмъкна в рецептата - скромна съм този път както виждате :) 

Много обичам паста и пица и всичко на тема "сирена", но ми свалят ризата от гърба в магазина с тези цени на вносните сирена. Видях обаче, че се продава бурканче крем от италиански сирена, което е идеално за моята рецепта и ми излезе в пъти по-евтино. Ароматът и вкусът му е невероятен и само факта, че ми трябваше за рецептата го спаси да не го омета като буркан Нутела. 

За ризотото ми трябваше и хубаво бяло вино и вие знаете, че аз вино жуля като все едно го взимам за лечение ( не, че не е е един вид така де). Разгледах вината в магазина и се спрях на това просеко, не само защото бе на промоция, но и отдавна не бях давала шанс на просекото, след като преди време едно хич не ми хареса, а се бях изръсила за него.
Обаче това, ООООО, това е толкова хубаво, че не знам дали ще остане за осми. Толкова е леко и плодово, че макар да пише, че е доста сухо, има сладост, която ти напомня на сайдер. Наистина много ми хареса и затова реших да си овкуся и ризотото и гъбите с него, че и си джоках докато готвих и бях много щастлива личност към края ;)  

                  

Ех, затопли се малко и ми дойде музата - все едно съм на слънчеви батерии, значи, но пък много вкусно стана!
В моя град няма много опции където да хапнеш хубаво ризото, без да има детски рожден ден наблизо и висяща плазма с футболен мач, затова и решението ми да си похапваме вкусно-вкусно у дома е не само по-добро, но и по-изгодно.
Като цяло рецептата става сравнително бързо, затова няма да ви бавя с повече обяснения :) Ето и нея: 

 Необходими продукти:

1 ч.ч. ориз Карнароли ( от 200 мл)(виж тук) 

1/ 2 бурканче крем сос от италиански сирена ( виж тук)

500 мл пилешки бульон

6 бр. гъби 

3-4 стръка броколи

1 малка глава лук

1/2 ч.ч. Просеко Extra dry San Giuseppe (виж тук) 
пармезан ( по желание) ( виж тук) 

 олио/ зехтин

сол

Започваме като нарязваме лука на средно малки кубчета, а в тиган загряваме олио - около 1/4 ч.ч. Отделяме една чаена чаша ориз, като аз реших вместо традиционния арборио, да опитам още по-добрата версия - ориз карнароли или така нареченият "Крал на ориза". За разлика от арбориото, този сорт е още по-богат на нишесте, по-твърд и с издължено зърно, като ви гарантира супер креместо ризото. Никога не мийте ориза за ризото!

                             

Слагаме кромида да се запържи, докато стане прозрачен.

През това време загряваме мазнина и в друг тиган, където слагаме да се запържат нарязаните на по-едро гъби.

Запържваме ги, докато придобият тъмен, карамелен цвят, а след това сипваме около 2-3 с.л. от просекото, което ще разнесе във въздуха супер апетитна пара и ще искате да си направите запарка в нея.  Вместо това - пийнете си малко винцок :) 

Оставате гъбите за още една  минута на колона, за да се изри алкохола и подправете със сол. Готови са ;) 

                             

Сипете ориза при лука и запържете, докато и той започне да изсветлява, а след това прибавете около 1/3 ч..ч  просеко. Процедурата с парата и пиенето от чашата е същата :) 

Оставете течността да изври.

След това прибавете един черпак от пилешкия бульон и намалете котлона на половина. Оставате ризотото да къкри, докато поеме цялата течност и започва да набъбва постепенно.

След като попие черпака бульон напълно, сложете още един и повторете процедурата.

Реших, че искам да имам някакъв свеж елемент в ризотото, а обичам броколи и сирена, затова кипнах малко вода и бланширах за около три минути няколко стръкчета броколи. 

След като поврат три минути, отцедете от горещата вода и сложете в купа със студена вода - така ще запазят ярък, зелен цвят.

Когато оризът ни е поел бульона, е вече омекнал напълно и готов да бъде подправен с крема от сирена.  Не може да си представите за каква вкусотия става въпрос.

                              

Прибавете половината гъби към ризотото и разбъркайте, а другата половина разпределете отгоре при поднасяне. Гарнираме с няколко малки клонки броколи и още съвсем малко прясно рендосан пармезан ( не е необходимо, но аз си имах в хладилника едно парче от Балканската война ) 

Изборът на напитка към ястието бе идеален и не заех кое ми пълни повече душата - ухайната  чиния и ли закачливите балончета в елегантното пенливо вино.

Ако и вие искате да се насладите на тази фантазия, вече знаете как да го направите :) 

И защото Денят на жената наближава, искам да дам награда на един от вас, който през целия месец март направи поръчка от магазина на Вера Италия, като използва в думата "Люси" в полето за коментар към поръчката. Ще изтегля името му на случаен принцип и може да спечели този комплект за кафе от публикацията тук - https://lussisworldofartcraft.blogspot.com/2019/02/wine-tasting-and-antipasto-platter.html

Ще обява повече подробности за играта в понеделник и на моята страница, като ако искате да знаете какво още се готви у дома преди да публикувано на блога, 

последвайте моя моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Слънчеви и усмихнати почивни дни, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мързелива сарма в кексова форма / Stuffed Cabbage in a bundt pan

Как започвате новата седмица? С кафе, с настроение, с липса на такова, с много задачи или..? По-голямата част от нас не могат да се разсънят до обяд и се чудят къде отидоха почивните дни, че не ги усетихме/ В работата обикновено ни чака малко от ангажиментите, които сме отложили с надеждата,  че"от понеделник" ще ни е по-лесно да ги довършим, а идеята да се приберем и да готвим ни изморява още от сутринта.

Аз се притичам на помощ тогава, защото съм царицата на планирането,списъците и общо взето имам готови решения, бързи и вкусни рецепти за седмични менюта от тук до Великден. 

Макар тези дни времето да беше толкаво меко и приятно, че започваш да се настройваш за мартеници ( като гледам магазините от сега ни подкукоросват), всъщност има цял месец до тогава, а синоптиците предупреждават, че студеното време отново се задава. 

Предлагам ви да се подсилите с едно от най-любимите и вкусни неща за българина през зимата, а именно киселоto зеле. Шеги много се написаха около Коледа, но истината е, че аз така и не се наядоха на сармички, защото у нас винаги изчезват бързо. Сега обаче, когато е останало още някоя кисела зелка, а нямам толкова време в края на деня да си играя да ги завивам, ви предлагам една много полезна рецепта за мързелива сарма. Идеята за нея не е нито моя, нито нова и съществува от край време, макар всеки да придава свой собствен прочит. А ето го и моят:

Необходими продукти

600 г кайма ( смес)

1 глава лук

1 ч.л. кимион

1 ч.л. чубрица

1 ч.л. черен пипер

2 ч.л. червен пипер

2/3 ч.ч. ориз

1 с.л. соев сос Kikkoman

1 ч.ч. вода

2 скилиди чесън

няколко листа киселео зеле

олио

сол

Както виждате, нужни са ни малко продукти и една форма за кекс. Моята бе такава. Намазвам я добре с олио, за да предотвратя залапването на зелето по съда при печенето

Започвам като в тиган с олио запържвам за няколко минути нарязания на ситно лук и чесън. Най-добре да работим на по-умерена температура, за да не рискуваме да ни загори. 

След това прибавяме ориза ( почистен и измит) и запържваме за още 3-4 минути, докато стане по-прозрачен. Изсипваме всичко в подходящо съдче на страна, и в същия тиган, запържваме каймата.

Има кайма, която се раздробява по-лесно и може да я добавим направо към ориза, но има и такава, която ще ни трябва доста бъркане и натискане с вилицата, затова  е добре да го направим по отделно. 

Запържвам я в олио ( добавете малко, ако е необходимо), докато се раздроби добре и връщам отново ориза при нея. Овкусявам със соевия сос и подправките и разбъркваме добре.  Прибавям около една чаена чаша вода ( може и повече) и оставям ястието да къкри ( под капак или фолио) на тих огън, докато оризът набъбне.

Докато плънката се готви, покривам формата добре със зелеви листа. Реших да не пиша бройка, която е толкова подвеждаща. Разбира се, че зависи колко големи листа използвате, дали има много твърди части, които е добре да изрежете, за да може сармата да е по-стабилна като форма след изваждане и така нататък. 

Аз имах една малка и една средна зелка, от които късах горените листа, стараейки се да се застъпват. Листата бяха тънки и крехки и направих поне два пласта за основа, тъй като не исках да се разпокъса горния лист, ако залепне или се запече повече. Гледайте да облечете формичката и около средата, като може да стърчат листа, които след това ще ползваме да подвием всичко.

След като плънката е готова, изсипвам я във формата върху листата ето така:

Изравнявам, като притискам леко сместа, за да може след това да е стабилна и да запазва формата си след обръщане. Покривам с още няколко листа и подвивам, всички краища.

Слагам още два щриха олио и доливам водачка, така че да има около един пръст  над зелето.

Пъхам сармата да се пече за около час на 170 градуса във фурната. Покрийте с фолио, ако тръгне да се запича прекалено отгоре.

След като ястието е готово, може да го оставите да се охлади леко, а след тава го обърнете върху поднос.

Не можа да си представите уханието, което се разнася просто....

Хубавото на това ястие е, че е вкусно и студено, което го прави идеално не само за седмична вечеря, но и за идеален обяд в работата. 

Опитайте го и вие и няма за какво да ми благодарите ;) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бързо кисело зеле / Quick Fresh Sauerkraut/Pickled Cabbage

Толкова много задачи имам напоследък, че започвам да губя разсъдъка си. Вчера излязох със слънчеви очила на лицето, а тези за компютъра на главата като диадема, бях обута с два различни чорапа, и заклевам се, когато ме попитаха как ми е бащиното има се зачудих за няколко секунди. Да не говорим колко често пиша във всички формуляри вместо ЕГН-то си, телефония си номер, защото съдържат едни и същи цифри. Няма гинко-билоба толкова силна света, която да ми помогне в момента, а май си ми трябва просто сън, спокойствие и топла храна както се казва. У дома е по-студено отколкото навън или поне в топлата част на деня, но вчера освен традиционната порция гадини от телевизора чух, че и времето ще захладява. А аз си правих планове да изляза поне на една есенна разходка този сезон, но явно ще си остана с мераците. 

Накрая реших да вечерям пуканки и една бира, белким ми се разкисне мозъка и успея да го приспя. Бързите и лесни рецепти са станали начин на живот напоследък, затова и мисля, че днешната ще ви е от полза, както бе и на мен. Някои от вас може би помнят, че ви споменах за това бързо кисело зеле в поста си за немския джолан по случай Октобърфеста. Аз все още не се наемам сама да си залагам кисело зеле за зимата и докато баба ми е все още властелинът на бидонените вкусотии, нямам намерение да навлизам в територията й ( да ми е жива и здрава). Затова пък, ако ми се хапва кисело зеле или просто имам някоя по-сухичка зелка в хладилника, която плаче за рецепта, посягам към бързото кисело зеле. 

Може да издържи до две седмици в хладилника и идеална гарнитура към всяко месце и хлебче, което имате у дома - сготвено или купено за вечеря. 

Определено има малко по-различен вкус от отлежалото, българско кисело зеле, но пък на мен ми харесва много. Върви чудесно хем с бира, хем с вино. Но стига сме прЕтаквали рецептата, ето я и нея :) 

Необходими продукти:

1 малка глава  зеле

1 глава червен лук 

1 1/ 4 ч.ч. ябълков оцет

1/2 ч.ч. винен оцет

1 ч.ч. вода

1/ 4 ч.ч. олио

1-2 с.л захар

1 с.л. сол

кимион на зърна

Нарязваме зеленчуците на средно тънки резени. Слагаме ги в подходящ съд - тиган с капак или тенджера.

Прибавяме останалите съставки и оставяме зеленцето за заври, след което намаляваме температурата и оставяме да къкри на тих огън ( покрито с капак или фолио) докато стане крехко. 

Аз да си ви кажа, си го коригирам и слагах захар и сол на вкус, за да мога да балансирам киселината на зелето. 

След като е готово го отцеждаме и го изсипваме  в купа, като може да го приберете в хладилника след като изстине и да го затопляте преди консумация или да си го хапвате студено.

Към зелето може да добавите настъргани ябълки, както и малка лъжичка горчица, ако решите, но дори и да го оставите така, ще бъдете впечатлени от чудесния баланс на кисело, свежо и леко сладичко. 

Надявам се рецептата да ви е харесала, а ако ви се пие още бира в моя компания, може да ме гледате в 24-часовото предаване Бирнавал, което ще се излъчва на живо в ред страници във фейсбук на 20 октомври събота. 

Освен, че предаването ще ви срещнете с много различни артисти, блогъри и влогъри, ще се води цяло денонощие, а куп записали се участия ще мерят сили в 24-часове пиене на бира. Аз пък ще им отворя глътка, като им проведа едно състезание за издържливост на люто, като ще видим тогава кон люто яде ли :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!