Голямо предизвикателство се оказва този септември месец. Отдавна не съм била толкова заета и започвам да се чувствам гузна като си представям в моментите, когато съм се оплаквала, че съм била заета, колко време съм имала на ръцете си. Затова пък многото работа и задачи те държат в един такъв активен, почти адренализиран mood, в който имам чувството, че можеш да постигнеш всичко.Че някога малко и отгоре. Хубави неща се случват, когато излезем от комфортната си зона и си позволим да опитаме нещо ново, и да направим повече отколкото си мислим, че сме способни.
Като днешната ми рецепта, продуктите за която са набавени вече моите приятели от
Вера Италия. Знаете, че колкото и заета да съм, винаги ще намеря време за готвене ( и ядене, разбира се.) Понякога може да се наложи да отметна този ангажимент по нощите, но винаги ще ям, за да не си лягам, с усещането, че не съм свършила и тази работа :) )
И тъй като сме в сезона на зимнините, напоследък по-често залагам на еднообразни ястия, и все с продукти, които трябва да употребя. Ето защо така се зарадвах, че се сдобих с това прекрасно пакетче, което не само ме стимулира да развия въображението си, но и да похапнем нещо ново и различно.
Може би сте забелязали, че през последната година -две все по-често споделям различни рецепти от чуждестранната кухня, с все по-голямо разнообразие на продукти, които доскоро пренебрегвах или въобще не обичах като дете. Така последния път в супермаректа например приятелят ми е ме попита "Това какво е и защо го купуваш? ", когато ме видя да пъхам броколи в количката.
Как да обясните на човек, който все още смята дюнера за най-универсалната вечеря, че наистина, ама наистина обичаш броколи. Вярно е, че и аз му се мръщих преди години, но през последните съвсем честно и почтено си го хапвам като заек-зеле. Наред с всякакви крем супи, все по-голям диапазон морска храна и дарове, кореноплодни и огромен избор от ядки, твърдата пшеница също стана част от продуктите към които посягам вече.
Тя е подходяща за диета, богата е на фибри и желязо и оказва добро влияние на сърцето и подобрява контрола на кръвната захар. Още едно прекрасно качество е, че може да бъдеш креативен с нея и да я сервираш под най-различни начини - като предястие, основно и десерт.
Едно от най-любимите ми вина, още когато си сръбнах от него за първи път в Италия и до днешен винаги гледам да си имам една бутилка за ей такива седмица и месеци като този. Изборът ми е на
Casa Paladin, който препоръчвам на всеки, който обича виното, но обича и нормалните му цени, а пък държи и да е качествено. Към поръчката заших и два нови соса, тъй като бях впечатлена от тази марка предния път, когато опитах соса им със сирена
( от тази рецепта за ризото)
Този път исках да опитам карбонара и сос от гъби и трюфел. Реших, че ще се върже чудесно със семолината, а пък от Вера Италия ми направих подарък към поръчката ( явно го правя всеки път ) и ми дадоха
пакетче от вкусния чипс с пармезан, който накрая също успях да вмъкна в рецептата. Самата рецепта е нещо, което може да приготвите много бързо и лесно, в най-различни варианти, като добавяте или махате компоненти, но аз ще ви разкажа повече за нея в самите стъпки за приготвянето й, защото и без това се разпрострях много. Определено е нещо, което не съм яла досега, но това не попречи ястието да се изяде, като този път приятелят ми не попита " Това за какво е", а си изяде всичко :) Но ето и цялата рецепта:
Необходими продукти:
За полентата:
670 мл прясно мляко
60 гр масло
1бр. яйце
сол / черен пипер
За соса:
2-3 с.л. брашно
2-3 с.л. масло
800 мл прясно мляко
Още:
2-3 с.л. малко зехтин
по желание още мляко и вино
шепа гъби
Започваме като приготвяме семолината. Реших да оформя от нея ньоки, като ето как става то: Тя става супер бързо, като за целта трябва само да кипнем прясното мляко. Прибавяме семолината и разбъркваме за кратко, докато абсорбира течността добре, като ако има възможност може да я ставим да се поготви една-две минути още. Дърпаме я от огъня и прибавяме маслото, сол, черен пипер и яйцето.
Разбъркваме добре и прибавяме пармезана или друг стар кашкавал, ако нямате точно пармезан пък :) Разбъркваме отново, докато получим хубава еднородна смес.
След като се поохлади, прехвърляме върху хартия за печене, израняваме леко с дървената лъжица и слагаме втори лист хартия. С точилка ( или бутилка),
разточваме семолината с дебелина около 2 см. Стараем се да я направим равномерна навсякъде, като може да си помагате с ръка. Най-лесно е да я оформите на правоъгълник или кръг.
От готовата
семолина изрязваме ньоки, които може да са кръгли ( с резец или чаша ) или пък нещо по-очарователно като тези звездички. Спях се на тях, защото вярвам, че ще се харесат и на децата, а също така е чудесна идея за оформяне на празнично ястие за Нова Година например.
След като звездичките са готови ги запържваме от двете страни в горещ тиган, в който сме сложили малко
зехтин екстра върджин, който също имам от
Вера Италия и може да го погледнете тук.
След като звездичките ньоки са готови, си ги нареждаме в подходяща тавичка, за да видя как ще изглежда ястието и се захващаме със соса.
Слагаме в същия тиган маслото да се разтопи и прибавяме брашното. Запържвам го докато стане съвсем леко златисто
и прибавяме бялото вино. След като поизвири след около минута, добавяме млякото и оставяме сосът да заври отново. Не се притеснявайте, ако ви се пресече към този момент. Разбърквайте енергично, докато сосът започне да се сгъстява и малките парченца ще изчезнат.
Разбира се, че ползвах същото вино за овкусяване, тъй като не само е много меко и приятно като "гарнитура" към ястието, но е и чудесно като елемент към соса. Реших да обогатя соса с малко от готовите от бурканчетата, като се спрях на карбонатара, защото досега не бях хапвала готов карбонара сос. Този имаше и парченца месо в него и то никак малки.
Реших да снимам етикета, за да знаете точно какво съдържа :)
Добавих малко от карбонарата към вече готовия бешамел, като сложих цялото бурканче. Стана супер вкусно!
Изсипах го под и около звездичките, а между тях поръсих още малко гъбки.
Долях по малко от виното и млякото, за да има още течност към соса, преди да го пъхна във фурната, а там ястието се пече на 180 градуса за около половин час.
Малко преди да го извадя натроших отгоре от
пармезановия чипс, за допълнителен хрупкав елемент, и тъй като чипса наистина има достатъчен процент съдържание на пармезан ( а не само някакъв аромат) и се получи страхотно.
Сигурна съм, че някои от вас ще се зачудят какъв точно е вкусът на това ястие, но с е боя, че ще трябва да го опитате сами. Ако трябва да потърся определящо прилагателно тогава, то било само " Божествен".
Не е само мое мнение, раздадох част от ястието сред колеги на майка ми за да съм сигурна, че ще получа комплексна оценка, и те го потвърдиха. Поискаха още подобни идеи със семолина и явно списъкът с "желания" се увеличили с още малко :)
Надявам се и на вас ястието да ви хареса, както и изчерпателната информация за продуктите, които вярвам, че ще вдъхновят и много от вас.
Усмихната седмица, приятели!
п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
