Помпони - меки целувки / Schokokuss / Schaumküsse

Ето че и се видя и края на тази седмица. Не знам дали защото е края на лятото и началото на есента, защото първите дъждовни дни вече са факт или просто защото рязко захладня, но навсякъде около мен хората са се размрънкали.

Кисели физиономии те посрещат почти навсякъде, а и по това време значително се увеличава недоволството и упреците към моя милост в блога - то или рецептата ми била много за четене ( сякаш пистолет съм опряла да четата и да учат), или пък не съм наясно как се готви нещо. Ако е чуждестранно - аман от чуждопоклонничество, ако е нашенско - аман от едни и същи ястия, дето и баба им знае. Не им се сърдя на хората, напротив! Знам какво е да ти е криво, че пак се става в шест, а на всичкото отгоре е и все по-тъмно и все по-студено. 

Ако пък и работата ти е да обслужваш клиенти, и да ти викат за неща, които грам вина нямаш, ей тогава просто трябва да намериш или много силни успокоителни или много силна мотивация да запазиш положително присъствие на духа. Аз съм от вторите, и все гледам да вложа енергията си в нещо красиво и вкусно, което да отмие целия негативизъм, с който може да се сблъскам в ежедневието. 

Да, вярно е, като накрая и на това нещо намерят маана, ти иде да кажеш като бабата от вица: "Абе, яж бонбони, бе.  Не яж ла*на" Та в този забавен ред на мисли, едни бонбонки съм направила да почерпя. Сигурна съм, че няма да пропусне някой да ги определи и на друго, но за мен са едни от най-вкусните сладкиши, които никога съм яла и съвсем честно казано, не мога да спра да ям. 

Шоколадовите целувки обичам още преди да отида в Германия, но след като заминах там, станах професионалист в яденето им. Купувах си от най-големия размер, защото обичах да завирам лицето си в пухкавия понпон ( така му казвам) така, че чак нослето да ми се нацапа от белтъчен крем.

Изяждах по една кутия от тях първите седмици, после започвах да намалявам по половин от чисто финансова гледна точка..не, че съм им се наситила.

С пристигането на немските хипермаркети в България, все по-често се намират по рафтовете и конкретните помопни, които преди години специално в Германия носеха политически некоректното име - негърски целувки. Сега им казват само шоколадови целувки, защото знаете защо :)

Но стига История на сладкарството, време е за Настоящето на хапването! След като на наградите на Блоговдител Йоли ни подари по една кутия от тези малки вафлени основи, реших, че ще е идеален начин да ги използвам за меките целувки. Могат да се направят и без основа или пък върху такава от бисквитка, като аз исках да използвам тези, така и така са ми подарени от сърце.

Макар и тези вкусни хапки-сладки да се продават в нашите магазини, мога да ви кажа, че в никакъв случай не са толкова евтини, колкото реално струват да се направят. Освен това са много лесни и може да ги правите винаги, когато имате останали белтъци в хладилника. Не всеки обича ронливите целувки, но тези просто са наслада за сетивата.
Направих ги в мини-размер, като малка хапка сладко облаче, тези целувки обраха овациите съвсем наскоро след като отново се озоваха сред колегите на майка ми. 

Обикновено изпращам там голяма част от сладкишите, за да не хвана диабет у дома, пък и за да мога да получавам повече отзиви, ако има нещо да коригирам по рецептите. Е, по тази нямаше какво да се коригира, но ето я и самата нея:  

Необходими продукти:

4бр. белтъци

1 ч.ч. захар ( 200 мл) 

1/2 ч.ч. вода

1 ванилия

1 пак. желатин ( 10 г) 

щипка сол

Още:

 глазура ( 1/2 от тук) 

вафлени кори ( подложки), бисквити или др.

Започваме като накисваме желатина в студена водичка, както е описано на опаковката.
Слагаме в касерола водата и захарта да заврат на котлона, така че захарта да почне да бълбука на мехурчета.  Трябва да получим хубав, гъст захарен сироп. 

                            

След като е готово го дърпаме от огъня и го оставяме да се охлади за една минута, след което към него прибавяме набъбналия желатин. Разбъркваме го в сиропа, докато се разтвори напълно. Когато го прибавите той ще се запени първоначално, но след това ще "спихне" - не се притеснявайте!                     

                             

Пускаме белтъците да се разбиват на сняг, като прибавяме солта. Бием докато станат на сняг, като ако миксерът ви не е толкова мощен и ви отнема повече време, може да почнете разбиването едновременно с поставянето на сиропа на котлона, тъй като е добре да са готови горе-долу по едно и също време.

След като белтъците станат на сняг, започваме да прибавяме постепенно, на тънка струйка, докато се разбиват още от захарния сироп с желатин. Това ще ги накара да станат още по-пухкави и лъскави.

Подготвяме си вафлени подложки, изрязани от вафлени кори или ето такива, ако сте в чужбина, най-вероятно ще намерите в магазините готови. Ако пък няма, може да изрежете от обикновени вафлени кори кръгчета, с големина по желания ( в зависимост колко големи искате да са помпоните) или да ползват готови бисквитки.

Прехвърлете белтъците в пош и се постарайте да шприцовете колкото може по-бързо сместа, тъй като стяга.

                    

Оставете ги да изстинат напълно, като може да го направите на стайна температура, хладилник и дори фризер. Аз използвам последната опция, тъй като през това време си правя глазурата.

Изсипвам я в тясна чашка, така че да мога да потапям студените помпони с връхчето надолу и да ги облива добре. Тъй като са студени, глазурата стяга бързо.

Избирам тази глазура, а не обикновен ганаш, тъй като е малко "по-тънка" и хрупкава, благодарение на маслото.

Дори и крайният продукт да ви изглежда като известно емоджи, мога да ви гарантирам, че е супер вкусно и едва ли ще изядете само едно. 

Бая се почудих дали в сезона на мрънкането моето чувство за хумор ще бъде разбрано и прието, като започнах да се цензурирам мисловно до степен в която си казах, че това не е нормално. Все пак за разлика от всички други медии, блогърите имаме свободата да водим свои личен дневник с мисли, опит, желания и каквото душа ни иска. Може да ни четете, а може и не. Може да ни харесвате или не, но въпреки всичко, трябва да останем верни на себе си. 

А аз съм вярна на това, че трябва да гледаме по-ведро на нещата и да бъдем мили един с друг! 

А, сега е време да ви оставям, тъй като отивам на последния фестивал на открито за сезона и е време да изпратим лятото. 

Сега, когато температурите все по-често ще ни карат да си стоим у дома, ще видите какви неща ще се наготвят :) 

Усмивки от все сърце, приятели и ви изпращам много топли и позитивни емоции! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бисквити "Холидейки" / Holiday cookies - with meringue and chocolate

Замотах се днес у дома, тъй като си мислих, че няма да пускам рецепта. Аз си мислех, че няма и да готвя и че няма да се натъпча със сто бисквити, но неведоми са пътищата Божи. Не знам как стана, но докато си направя кафе и вече имах бисквити за кафето :) Но тези дни се чувствам доста добре, въпреки факта, че оставих почивката за ( най-на)края на лятото и вече съм на предела на силите си. Усещам го по леки депресивни въздишки и спонтанни визуализации за море, пясък, мързел и огромно количество храна, която не съм готвила аз. Докато този момент настъпи обаче, ще стискам зъби здраво, захапала от тези бисквитки, защото щастието идва in all shapes and sizes :) 

И как да не съм щастлива, когато замислях тази рецепта от доста време и ето, че най-сетне си изпълних моето собствено желание. Когато преди време ви попитах за любима храна от детството, се сетих, че като малка много обичах тези нежни бисквити, слепени с белтъчен крем, и залети с шоколад. Продаваха ги индивидуално опаковани, под името "Holiday", затова и в магазина често казвахме на продавачката " И ако може пет-чест холидейки". 

Толкова ги обичах, че дори залепналото за станиола незначително количество крем не остана необлизано и винаги съм си представяла какво ли ще бъде ако имам цяла купчина от тях.

 През последните години този вид бисквитки си намериха "двойник" на пазара с някаква мерзост, която няма нищо общо с оригинала и на няколко пъти се опитваха да ми ги пробутват, като хората, които го направиха вече няма да причинят това на никой друг. Погрижила съм се, че и цветя съм посадила отгоре :) Но да се върнем на темата! 

Холидейки ако искаш сега да хапнеш, като ония за които ви говоря е добре да си ги направите сами. Това вече няма да е никакъв проблем, защото ей сегинка ще ви дам рецептата. Може да ми благодарите под всякакви форми, в коментарите, да ми изпращате букети с цветя или просто ме благославяйте в мислите си, но и подаръци не отказвам :) Но стига приказки, личи си, че захарта ме е ударила в петите и съм в добро настроение, ето и рецептата:

Необходим продукти:

Около 450 г брашно

150 г масло

2 бр. яйца

1 бакпулвер

1 с.л. ванилия екстракт

1-2 с.л. мед

За крема:

4 белтъка

200 г захар

1/2 ч.ч. вода

1 ванилия

1 желатин

За шоколада:

шоколадов ганаш или 

140 г масло и 200 г шоколад

Започваме като правим първо тестото за бисквитите. В купа слагаме сухите съставки и разбъркваме.

Правим малко кладенче и прибавяме яйцата, меда и разтопената мазнина. Може да замените с мас, олио или смес от трите, както решите :) 

Разбъркваме добре, докато получим средно меко тесто за бисквити. Опаковаме го в стреч фолио и го прибираме в хладилника за около 20-30 минути да стегне.

Аз обикновено опаковам на правоъгълник, за да стегне по-бързо, 

а след това режа само половината, а другата остава в хладилника, докато работя с първата, за да не се отпуска. 

Разточваме я на правоъгълник и изрязваме бисквити, като големината им е по желание. Може да го направите с чаша или пък тези формички, които купих от "левчето"

Редим ги в тава с хартия за печене на дъното и правим малки дупчици по повърхностността с вилица.

Пъхаме да се пекат в предварително загрята на 170 градуса фурна ( с обдухване) и печем за около 10 минути, докато порозовеят. Съобразете времето с  вашата фурна и големината на бисквитките.

Оставате да изстинат напълно.

Крема приготвяме като в касерола слагаме захарта и водата. Варим, докато получим гъст захарен сироп, който започва да бълбука на мехурчета, но все още е в течно състояние. Дръпнете от огъня и оставете да се охлади леко. 

Накиснете желатина в малко студена вода и след като набъбне, го прибавете към горещия сироп, така че да се разтвори напълно.

Започнете да разбивате белтъците и щом започнат да стават на сняг, прибавете сиропа на тънка струйка, така че да се интегрира равномерно в белтъците.

Прехвърлете белтъчния крем в пош и шприцовайте крема на половината от бисквитките. ( Аз си ги правя на комплектчета предварително, за да ми е по -лесно) 

Залепете ги две по две и ги оставете в хладилника да стегнат за половин час. Пригответе си шоколадов ганаш или пък глазура от маслото и шоколада на водна баня, към която може да сложите и малко олио ( 1-2 с.л.) за гланц.

Потопете студените бисквитки първо от едната страна и пъхнете във фризера, след 10 минутки, като стегнат, извадете и потопете от другата страна. Това е всичко!

Не са никак трудни за напарва, а от тази доза могат да ви излязат около 25 -30 бройки, ако са по-мънички от оригинала.

Направо ми иде да си дам Нобелова награда за душевен мир, след като се наядох с тези вкусотийки!

Ако и вие имате нужда от почивка като мен, но още не й е дошло времето, хапнете си няколко почивчици ( холидейки) и нещата ще ви изглеждат по-розови :) 

Аз отивам в кухнята, защото вдъхновението ме връхлетя и ще измисля още нещо чудесно, с което да ви изненадам тези дни :) 

Усмихната седмица, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Ягодов мус ( самбука) / Strawberry sambuk ( mousse) recipe

Лято е! Официално! Толкова заредена се събудих тази сутрин в шест, без никакви аларми и чудесии!!! Слънцето навън вече печеше, а аз имам чувството, че мога веднага да се захвана  с готвене, писане, чистене, работа и какво ли още не. 

Първата ми задача бе обаче да дам последната си торта на един познат по път за работа, тъй като както знаете аз ги раздавам тези неща. Затова и имотите покрай моя дом поскъпнаха, а гледам има и случайни минувачи, които разпитват как да се уредят с "прИмоцията"

Стига да имам - ще давам, нищо няма да занеса на онзи свят, пък и защо да мисля за него, като този си е pretty cool! Да, винаги ще има и тежки моменти, но затова трябва да ценим тези дни, в които всичко ни е що-годе добре. 

Днес за първи път се събудих с неустоимо желание да изживея мига, нищо не ме боли, пъпката на брадичката ми, която беше толкова голяма, че ЕСГРАОН щяха да й издадат собствено ЕГН вече поотминава, а и днес в града ще се проведе и ежегодният фестивал Франкофоли, където ще свират прекрасни изпълнители. Абе,  направо ще се пръсна от вълнение! 

Толкова много, че като слизах по стълбите да занеса тортата, се сетих за един мой съсед, алкохолен ентусиаст ( или иначе казано пияница), който сабахлем като се прибираше от запой ( още по-тъмно) викаше под терасите на всички в сградата " Спите ли беее? Ай, стига сте спали, глей'те какво е хубаво навънка, слизайте долу да се веселиме". 

И аз така днес, само дето си викам на ум, како е хубаво времето и как ми се иска всеки ден да е лято. Да е светло до девет и музика да звучи непрекъснато около нас. ( Като казвам музиката, знаете аз какво считам за музика , нали? Да ги нямаме такива "тупур, тупор, тя") 

И така, енергична, засмяната, изкъпана, вече на полутон литър вода, седнах да пиша аз една обещана рецепта за ягодов мус. Една читателка ми спомена, че търси рецептата за ягодов крем от едно време, който образувал вкусна коричка отгоре. Сетих се за тази рецепта за ягодова самбука, която се прави само от белтъци, така че е възможно да е това. Плюс това, преди години не се правеха сложни рецепти с маскарпоне и какво ли не, а белтъците също се ползваха доста често, за разлика от сега. Затова и смятам, че тази рецепта, ако не е същата е много близко до тази, която търси дамата, а пък съм сигурна, че и останалите ще се  впечатлите не само от това колко е лесна, но и вкусна. Хайде да ви я покажа! :) 

Необходим продукти:

Около 200 г ягоди 

50 г захар

2 бр. белтък

1/2 пак. желатин

Аз имах от сладките ягоди на баба, така че не беше нужно много захар, но ви предлагам да си нагласите захарта спрямо сладостта на плодовете.

Накисваме половин пакетче желатин в малко вода да набъбне, като моето беше от 7 г, но има и от 10 г, които желират същото количество, така че грамажът няма значение, а какво количество течност желира. На нас ни е необходимо толкова, че да желира около 250 мл течност горе-долу.

Пасираме ягодите с половината захар, докато станат на хубав нектар.

Загряваме леко ягодите на микровълновата, както и желатина, така че да се поразтопи и ги смесваме заедно, за да може желатина да се разтвори в ягодите напълно.                                                                                                      Важно е жълатинът да не завира, затова пускайте на интервали от по няколко секунди и разбърквайте за да сте сигурни, че няма да направите белЪтЪ. Ако се притеснявате, направете го на водна баня, но аз нямам време за тези работи. 

                             

През това време в миксера разбиваме белтъците с другата част от захарта на твърд сняг.

                             

Накрая смесваме ягодите с желатина и белтъците и разбъркваме добре,

 но бавно, за да не ни спаднат въздушните белтъци.

След това разпределяме муса в чашки и украсяваме с още ягоди и лист мента - по желание. Пъхаме в хладилника да стегне, като не му трябва чак толкова много време - около час. :) 

                             

Да, може да обогатите крема със сметана или маскарпоне, а защо не и с парченца шоколад, но исках да ви демонстрирам тази базова рецепта върху която може да експериментирате колкото душа ви иска.

От тази доза излязоха пет муса и не остана нито един до края на деня. Вие му правете сметката каква доза ще си направите!

И още нещо - сигурна съм, че рецептата ще бъде вкусна с други плодове, затова дори и да нямате ягоди под ръка - хващайте каквото имате в хладилника - череши, праскови, тиквички. луканка и нека уикенда започне сега!

Усмихнати почивни дни, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!