Кюфтета с картофи на сач / Meatballs and potatoes in clay pot sach

Вадете сачаааа! Който няма, да ходи да купи! Запретнала съм ръкави и смятам да се развихря с този сач малко. Стига съм си го чувала за правнуците, време е да му избърша прахта и да го подготвя за голямо, лятно готвене, в меса, зеленчуци, а защо не и десерти.

Има нещо много уютно  в този глинен съд, не мислите ли? Направо все едно те пренася в приказка и точно там се озовах след като опитах днешното ястие.

 Ще кажете - то какво, картофи и кюфтета кой не е ял, но истината е, че си е друго. Обзалагам се, че ако имате гости и го турите ей туй на масата, няма да забравят скоро този госталък. 

Гарнирайте го с люта чушчица, блага ракийка и навън ако ще не да вали, не да дърми, ами сто сезона да се сменят., хич няма да ви пука.

Страшно ми допадна тази идейка, като вие може да си я направите и в тава, ако нямате сач. Но ако и вие като мен имате такъв, не пропускайте тази възможност да си похапнете това ястие приготвено в него. Не само, че кюфтенцата ще останат топли дълго след това на загрятата глина, но пък си има и едно типично очарование на ястията приготвени по този начин.

За първи път ги приготвих и с такава заливка и обезателно ще повторя. И да не ви заблуждава, че е сложно за приготвяне или пък отнема време. Стана доста бързо и точно така се изяде. 

Но няма да ви отнемам повече време, дайте да ви покажа как се прави!

Необходими продукти:

500 г кайма смес

1 глава лук

2 скилидки чесън

2 филийки хляб

1 бр. яйце

2 с.л. брашно

6 бр. картофи

сол / черен пипер

магданоз

2 с.л. кисело мляко

2 с.л. лютеница

олио

Започваме като си сваряваме картофите предварително. Аз ги варя цели, с кожата и ги беля след това. В случая си сварих малко повече - ей така, да има ;) 

През това време в купа слагаме каймата, яйцето, накълцаните на ситно в блендер лук, чесън и магданоз, подправки на вкус ( вие може да сложите и други) и средата на две по-малки филийки хляб. Може да замените последните и с шепа галета.

Омесваме всичко хубаво на ръка и оставяме да престой каймата в хладилника докато станат картофите.

Когато картофите са почти готови, намазваме сача добре с олио и го пускаме във фурната първо да се затопли на 50 градуса, а след това постепенно увеличаваме.

Разделяме каймата на равни части - при мен 12 на брой и оформяме кюфтетата. Овалваме всяко от тях в брашното.

Редим кюфтенцата по края, а обелените картофи слагаме в средата.

( подправете картофките с малка нишка олио и щипка сол, ако желаете)

Пъхаме сача да се пече на 180 градуса, като след като ястието тръгне да се запича отгоре слагаме заливката.

Тя от смесеното кисело мляко с лютеницата, заедно с малко водичка. (Аз я направих на около, но някъде около 100 мл. )

Излизаме я отгоре и продължаваме с печенето.

След около половин час ястието е готово и го поръсваме с ситно накълцан магданоз. 

Уханието е неустоимо, признавам си! Това е ястието, което ме накара да не прибирам глинения съд отново в шкафа, а да взема да потърся и още интересни варианти за гозби в него.

Ако идеята ви допада, останете на линия, защото рецептите тук не спират :) 

Усмихната седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бързи италиански сладки / Easy italian biscuits

Гледайки поредната прогноза за предстоящите дни определено бъдещето ни не е безоблачно. То не са дъждове, бури, гръмотевици. Този Емо Чолаков ако скоро не ни сервира няколко слънчеви дни ще стане най- низвергнатият човек в страната и дори чувството му за хумор няма да го спаси. 

Предполагам на много от вас тепърва престоят и отпуските я по морето, я по планината, но то никъде няма да има суша. Почваме да прибайваме и да пуснем някое петохлебие в църквата за по-слънчев август, че някаква мерки трябва да се вземат.

Така и така съм затворена болна у дома, така и така вали навън, реших, че нямам много сили да готвя големи и пищни ястия и десерти. Нямаше да откажа обаче няколко домашни бисквитки с чая или кафето, които да топвам в горещата течност. 

Така ми попаднма тези рецепта от един италиански сайт и тъй като продуктите и са изключитлно неангажиращи и всеки ги има у дома, не мислих много по въпроса. 

Извадих набързо продуктите и оставих миксера да свърши по-голяма работа. Хвърляйки по едно око на сериала на компютъра и едно през прозореца навън дали още вали, си оформях една по една сладките, а фурната загряваше. Бързо пъхнах първата тава в печката, а не след дълго у дома се разнесе онзи неописуем аромат на домашно печиво, захар и ванилия.

Ех, какъв уют се създаде само. Още една тава, хайде още една, и разнообразието от различни по украса и вкус сладки. Напълних стъклените буркани, придърпах една чинийка с микс от всички разновидности и се пльоснах пак на лежанката ( на дивана, не се бъркайте с тази от фитнеса, разбира се)

Не мога да определям времето, но мога определям как да си прекарвам времето. В този случай..беше много, много добре :) 

Ако и вие търсите нещо вкусно, лесно и бързо, което да имате под ръка, опитайте тази вкусни сладки. а ето и рецептата: 

Необходими продукти:

Около 500 г брашно София мел Бяло

1/2 пакетче бакпулвер ( или 1 ч.л. сода)

40 мл прясно мляко ( или айран)

160 г захар

110 г масло

щипка сол

2 яйца

1 ванилия

Рецептата предлага много възможности за експериментиране, като ори може да замените маслото с олио. Аз обаче обичам уханието на масло, пък и с сладките стават много по-меки. 

Слагаме в купата на миксера яйцата и захарта и ги пускаме да се разбиват. През това време в купа си пресяваме около 500 г брашно, прибавяме бакпулвера / содата и ванилията, ако е на прах.

                     

Нарязваме маслото на кубчета и загряваме за няколко секунда в микровълновата. Не целим да е разтопено съвсем, а по-скоро меко и част от него течно.
Прибавяме първо млякото към яйчената смес,

                     

а след това продължавайки да разбиваме, но този път с накрайник за тесто, започваме да прибавяме от брашното, след това маслото и накрая останала част от брашното.

Тестото става меко, но не е лепнещо.

                       

Откъсваме си части от него и го оформяме по-желание : като бишкоти, кръгли или друга форма.  Аз се спрях на бишкотената, като ги направих и по-тънки, тъй като исках повече бройки.

                           

Част от тях оставих чисти, други поръсих със захар преди печене, а трети поръсих със захар и филирани бадеми.

                       

Печем сладките на 180 градуса за около 20 минути или докато порозовеят, тъй като в зависимост от дебелината им ще се изпекат за различно време.

След изпичането им украсих някои от шоколадов ганаш и още бадеми, така че да имам още по-голямо разнообразие на вкусове.

Мога да ви кажа, че и съвсем семплите са достатъчно вкусни и сладки. Може да ги обогатите освен с ванилия, с лимонови корички или някакъв друг аромат.

 Рецептата бързо ми стана любима, защото въпреки липсата на сили, успяха да станат чудесни още от първия път.

А сега ви каня да се почерпите, има за всички! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Вегетарианска лазаня / Vegetarian Lasagna Recipe

Много е неприятно да настинеш навръх лятото! Уви, точно това успях да направя аз тези дни и сега изживявам моя малък, персонален ад, спейки на отворена врата на терасата, завита с юрган, единия крак навън, другия на топло вътре, топче тоалетна хартия до мен и завита през глава за да се стопля, после се отвивам да си поема въздух от топлина, като след секунди се завивам пак, защото ми е студено. Моето съчувствие към жените преминаващи през менопаузата се увеличи с десет точки за Хъфълпъф! Надявам се бързо да се закрепя защото това е лятото и докато мигна  и ще свърши. Рождения ми ден наближава и ако ще празнувам ( защо пък не) трябва да съм в добра форма. 

Както всяко лято реших да наблегна повече не зеленчуците и след като почти нямам никакъв усет за храна и апетит като цяло от притъпените ми сетива ми бе малко трудно да си избера ястие, което да ми се дояде. 

Докато не ми стовариха една торба домашни, градински зеленчуци, които заслужаваха да бъдат превърнати в нещо вкусно. Представих си една пухкава, сочна и ароматна, зеленчукова лазаня, което успя на мига да ме мотивира да я ям дори през възпаленото гърло, но по дяволите...това звучи твърде вкусно за да си откажа :) 

И да лежа в леглото цял ден, пак ще се пържа на бавен огън, поне да минат и зеленчуците през тази обработка. Набързо накълцах цялата палитра от цветни и ухайни зарзавати и не след дълго у дома се разнесе такъв миризма, че успя не само да ми отпуши ноздрите, ами направо ми отвори и третото око. Не съм вярвала, че вегетарианска лазаня може да е толкова вкусна, но явно трябваше да съзрея до този момент. 

Ако и вие търсите нещо ново, интересно, подходящо за сезона и седмицата ястие - не търсете повече. Хубавото на лаазнята, че може да се направи във всякакви размери, да се претопля и да издържи дълго време, а винаги остава вкусна. Какво повече може да искаме в разгара на лятото. 

А ето и самата рецепта: 

Необходими продукти:

кори за лазаня ( около 1/2 кутия) 

1 бр. тиквичка

1 бр. патладжан

1бр. червена чушка

2 бр. зелени чушки ( светла/ тъмна)

1 глава лук

300 мл млени домати

125 г моцарела

150 г кашкавал сол/ черен пипер

За сос "Бешамел":

700 мл прясно мляко

2-3 с.л. брашно

3-4 с.л. олио

1 ч.л. горичца* по желание

сол

Както казах, моите зеленчуци бяха различни видове от градината, затова съм дала среден вариант за необходимото количество. Вие може да използвате по-голямо количество от някои от продуктите - тиквичките, патладжаните или друго, ако искате.

Започваме като нарязваме зеленчуците на средно големи кубчета, като чушките прекарвам през чопъра, та са малко по-ситни.

                      

В тиган загряваме малко мазнина и запържваме първо кромида, докато порозовее, а след това прибавяме и чушките, тиквичката и патладжана.

                          

Запържваме за няколко минути, докато зеленчуците омекнат, като времето ще варира от тяхното количество и големината им.

Овкусяваме с малко сол и пипер на вкус.

Накрая прибавяме млените домати, като аз използвах прясно смлени на чопъра и запържих за още 5-8 минути, докато водичката леко изври. Подправете с още подправки, ако има нужда.

Дърпаме зеленчуците от огъня,да се охладят леко и на тяхно място поставяме тиган за соса. Слагаме олиото и брашното и запържваме за кратко, докато брашното порозовее. Изсипваме прясното мляко и разбъркваме енергично, докато сосът се сгъсти. ( Ако се сгъсти прекалено, винаги може да добавите още малко мляко и да го разредите, но го направете извън огъня, тъй като има опасност отново да се сгъсти много бързо)
Овкусяваме сос с малко сол и ч.л. горичица, като тя по-желание и може да я пропуснете или да я заместите с малко индийско орехче, което също много подхожда на вкуса му.

Сглобяване на лазанята: Аз ползвам твърди, готови кори, като всеки път използвам различен съд. Приготвям си подходяща купа с вряла вода  до мен, в която накисвам за кратко корите, преди да ги наредя в тавичката.

Слагаме една с.л. олио на дъното на тавата, а  отгоре нареждаме няколко попарени кори. Отгоре разпределяме половината от зеленчуците, една трета от соса и половината моцарела, която може да нарежете на ситно или да минете на ренде.

                             

Отгоре слагаме още един ред кори и повтаряме процедурата. Завършваме с трети ред кори, върху които слагаме само остатъка от соса и рендосания кашкавал. ( Ако сме направили сосовете по-гъсти, хубаво е да сложим малко хладка водичка в ястието, за да може да уврат корите добре.) 

                            

Пъхаме лазанята да се пече на 180 градуса за около 40 минути, като след запичането на кашкавала, може да го покриете с фолио, за да не прегори.

Едвам дочаках да се допече като хората, за да мога да я нападна. Уханието се разнесе из стаята, че успях да го надуша и през брутално запушения си нос, който тече неспирно. Как стават и двете наведнъж, просто не знам?

За разлика от месната плънка, зеленчуковата се стопява повечко при печене, затова и ястието няма същия обем, но честно казано е в пъти по-леко и ухайно. Ако все пак искате, винаги може да я увеличите.

За мен беше напълно достатъчна ;) 

Е, много вкусна стана! Лечебна ви казвам! 

Опитайте я и вие! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!