вторник, 15 октомври 2024 г.

Ризото с чушки / Risotto With Peppers

 
Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук 

Тази сутрин с триста зора се опитах да измисля нещо интересно, което да ви напиша и стигнах до заключението, че няма какво. Животът ми е същевременно еднообразен и в същото време ужасно напрегнат. Косата ми скоро ще побелее от стрес и ще си спестя някой лев за боя и това, ако случайно не окапе в тон с есенните листа. Кортизолът ми се качил до небето, а препоръките да го сваля с повече "сън и спокойствие" ми се струват като подигравка. Боян продължава да се буди вечер с рев, а търпението му е просто химера. Изключително бесен, че дори и на детските площадки майки с любезност заявяват "колко е неуморен", докато техните деца играят кротко в пясъчника, моят успява да го изгребе, изпразни извън очертанията, да го обиколи четири пъти, да се измъкне от площадката и да се завре в някоя канавка. 

Постоянно съм в движене и когато ми препоръчват още да подобря състоянието си  с "малко спорт" си казвам, "тези хора, знаят ли, че мечтая просто задникът ми да си спомни какво е да седиш на стол, без да трябва да се ослушвам с третото си ухо ( и око) за случващото се наоколо. И надявам се, не ви звучи като оплакване, положението просто е  такова и това е самата истина.

 Истина е още, че каквото и да прави Боян, винаги е с усмивка, дори когато плаче. Много е обичлив, много се гушка и постоянно иска прегръдки. Обича да гали лицето ми и ме целува с отворената си устичка по бузките, тъй като още не знае как. Обичам сладкия му аромат когато заспиваме гушнати и понякога, признавам си, тайничко се радвам, когато не може да заспи без мен, защото не само имам оправдание да си легна по-рано, но и знам, че съм любимия му човек, както той на мен. 

Знам, че и много скоро това ще се промени и после тати ще бъде този специален човек, затова се опитвам да се насладя на времето ни заедно, колкото и лудо или скучно да е то понякога. Денят ни хем е един и същ, хем цицините са различни, никога не знаеш колко ще спиш, кога и дали въобще ще ядеш. Никога не знаеш колко малко нещо ще те разсмее и какво важно нещо, което си търсил със седмици се е озовало в кофата. 

 Понякога искам да се върне за малко старото ми ежедневие, с колеги, работа и различни и смислени разговори, но по-често се усещам сякаш изпитвам носталгия към времето, което още дори не е свършило. Изпивали ли сте го? Онзи ден с Боян танцувахме на Sweet child of mine на Guns and Roses, докато закусвахме  в кухнята и усетих огромен прилив на любов, топлина и пълноценност, която не съм изпивала преди. Очите ми се насълзиха, изричайки думите на припева, осъзнавайки, че този миг е само тук и сега, а неговия звънлив смях, малки протегнати ръчички и въртящия се в кръг малък пумпал съвсем скоро ще има други интереси, вместо да танцува с мама в кухнята. Изпитах носталгия по настоящето...

И затова и макар да няма какво да ви разкажа, знам, че има какво да разкажа на себе си след време, когато чета тези редова или го правят моите деца, а защо не и внуци. 

Затова и в този блог винаги ще има не само рецепта, но и история, моята история, която оставям за всеки, които иска да ме опознае, а сигурна съм, че има и други хора като мен,

И така, ако има още хора като мен, те със сигурност ще обичат есента, сезонът на чушките и разбира се, ризотото. Днешната рецепта, ми напомня точно на това, на домашен уют, топлина, спомените по изминалото лято и желанието за сгряваща сърцето храна. Рецептата не е никак трудна и е една от най-често приготвяните у дома. 

Тази рецепта може да видите и във 




Необходими продукти:
Около 300 г ориз за ризото ( арборио, бомба, карнароли) 
1,5 литра пилешки бульон
100 мл сметана
200 г бекон
1/2 глава лук
 11/2 ч.ч. нарязани цветни чушки 
70 г топено сирене
сол и черен пипер
пармезан за поръсване
1-2 с.л. копър по желание
олио


У дома му казваме "креместото рзиото с чушките", тъй като видове ризото да искаш у нас. Сега има много чушки и ако решите да замените традиционния миш маш с нещо, нека да е тази рецепта. тя точно от онези рецепти, които не спираш да ядеш, а всяка хапка, сякаш достига точно това място в  теб, която има нужда от прегръдка. 

Започваме като нарязваме лука и запържваме в тиган с малко загрята мазнина. След като омекне и стане прозрачен, прибавяме и нарязания на кубчета бекон. Запържваме за още 2-3 минути или спрямо желания от вас загар на месото.

 

Следваща стъпка е прибавянето на чушките. Може а сложите всякакви, но месести и по-сладки са по-добрият избор - червени или жълти. Запържваме за още 2-3 минути и прибавяме ориза. Тук може да добавите сол, но ако ползвате солен бульон, солен бекон и т,н, може да си го спестите. 

 

Отново разбъркваме няколко пъти, така че оризът добре да се намокри от мазнината и след като леко промени цевта си почваме да прибавяме от топлия бульон черпак по черпак. Първоначално слагаме черпак, черпак и половина и разбъркваме на умерен огън, докато оризът го абсорбира напълно. едва след това прибавяме следващия черпак. Така процедираме докато оризът се сготви напълно и разбира се си гарантираме кремообразно, но не преварено и скашкано ризото, тъй като спираме да прибавяме бульона, щом получим желаната консистенция. 
След като оризът е почти готов, прибавяме сметана и топеното сирене. Пушеното сирене също е подхождаща опция, тъй като много добре се съчетава с чупките. 


Оставаме ястието на съвсем тих огън да абсорбира цялата течност и сиренето да се разтвори в сместа. Подправяме с черен пипер, а аз обичам да добавям и съвсем малко пресен копър, тъй като дава на ястието една свежест, от която се нуждае. 
Поднасяме с поръска пармезан. 

 
Просто божествено!


Ням да може да се спрете ..опитайте и вие!





Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:



петък, 11 октомври 2024 г.

Бисквитена торта "Пиано" / Piano icebox cake

 

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук 

В живота на всяка новa майка идва повратен момент, когато след безбройните опити да предпази отрочето си по всякакви възможни начини от на практика безопасната среда у дома, която за него е като безпощадна джунгла, тя решава да отмести поглед от поредния отворен шкаф с "интересни" предмети, от леко висящия от стола с размер на праскова бебешки дериер или запътилите се като торпила крачета към другата стая, знаейки съвсем сигурно, че ще се нарани някъде по пътя, но времето неизменно настъпва да си каже ..., You do you amd may and may God have mersy upon your soul! 

Малко мелодраматично, но животът с подрастващо е толкова драматичен, че латиносериалите ще ви изглеждат като безчувствени документалки на фона на постоянния рев за падналата капачка, неправилно преместената обувка и разбира se, безобразието да отнемеш от ръцете му остър предмет, който не би трябвало да бъде в притежанието му като цяло.

И все пак, една година по-късно, вече осъзнала, че децата са далеч по жилави отколкото предполагаме и че може би, частта, за която трябва да внимаваме е най-вече тяхната психика, тъй като тялото им се възстановява със скоростта на терминаторска регенерация, отделям най-много време да се чувства обичан, сигурен и понякога колкото и да ми е трудно, смел и самостоятелен, дори това да му навлече някоя нова цицина. По-често обаче, донася на мен нови причини да ползвам джобната си прахосмукачка,  да оплаквам някоя любима вещ, която вече не е в цял вид или да прибирам едни и същи вещи по сто пъти на ден в едни и същи шкафове. Колко клекове и повторения правя на ден само аз си знам, не разбирам защо не се отразява на кантара. 

И след тази силова за физиката и психиката ми тренировка, създадена за моите нужди от моя личен треньор - Боян, нали разбирате, че е напълно нормално да ми се похапва и нещо сладко. Това вече е такава рядкост у дома, защото и аз вече нямам много време да пека блатове и прочие. И все пак, радвам се, че желанието ми да творя ( лакомия. Люска, лакомия му се вика)  е по-силно от това да оплаквам сладкарската си кариера, та се насочих към още по-бърз и лесни десерти, като днешния, който нарекох "Пияно". Такъв вид има в разрез и смятам, че е много тематично. Някъде съм го виждала с това име и макар да го гогълувх и не успях да намеря рецептата. Запомних го само като име и вид и просто реших да го пресъздам с наличните у дома останали ми продукти. Вярвам, че може да промените рецептата по много начини, но ще ви покажа първо моя. 

Тази рецепта може да видите и във 


Необходими продукти:
1, 2 литър прясно мляко
2 бр. шоколадови пудинга
100 г захар
70 г масло
100 г черен шоколад
1 пак. италиански бишкоти ( 200 г)
1 пак. какаови обикновени бисквити ( 200 г) 
300 г сметана
200 г Нутела (или друг какаов крем) 
30 г тъмно какао 

Ще се убедите, че нямах никакво намерение да записвам и дори публикувам тази рецепта, но за всеки случай направих снимки, колкото аз да се сетя как да я направя отново следващия път, ако ми хареса. Затова и лисва доста материал стъпка по стъпка, но вярвам, че с малко повече обяснения, няма да има нужда от тях, 

Използвах правоъгълна форма за торта ( само обиколника, който се регулираше) и направих тортичка с размери около 23 см страна средно. Не беше точен квадрат, но исках да го вместя в подноса, който имам, а вие може да я направите съвсем квадратна. 

Отидоха ми около 20 италиански бишкоти ( част о тях изрязах в краищата и също толкова малки какаови бисквитки. Редим ги вертикално в съда като слагаме, бисквити, бишкоти, бисквити, бишкоти на редове ето така: 


След това си приготвяме крема. Използвах пудинги, защото такова ми се намираше у дома. Приготвяме ги спрямо описанието на опаковката, като тези 200 мл отгоре съм ги дала, за леко напояване на бишкотите.
Към готовия ни пудинг прибавяме маслото и тъмния шоколад, за да засилим вкуса му и разбира се, да стане още по-вкусен крема. 
Слагаме от него между редовете, като внимавайте да не е много горещ, тъй като има опасност бисквитите да омекнат много бързо и да се огънат. 


Готовата торта оставяме  първо на стайна температура да изстине добре, а после пъхаме в хладилника да "спинка" една нощ.
На другия ден украсяваме със сметановия крем. 


За целта разбиваме леко сметаната, прибавяйки след това Нутелата и какаото. Ако нямате такъв готов крем, може да ползвате разтопен шоколад. Аз просто реших да добавя и малък пласт с вкус на лешници, за да се разграничават повече кремовете. 


Шприцоваме отгоре и готово. 
Супер лесна, но и ефектна тортичка. 


Опитайте! 



Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓


📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:


Харесва ли ви публикацията и моя блог? 
Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 




петък, 27 септември 2024 г.

Плодов сладкиш "Насладка" / Easy Plum Pie Recipe

 

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук

Много пъти съм ви разказвала как "мойтО мъж" яде по много, не обича много нови рецепти, нищо не му се лепи и не е по сладкото. Проклятието на сладкара по душа и авантюриста в кухнята като мен. Барем да можете поне да дебелее, защото когато говорим с хора, които не познават хобито ми, все ми подхвърлят репликата " И му готвиш повече на твоя мъж, че виж какъв е кожа и кости" . Представяте ли си как си прехапвам устата само? Казвам му, че ще ми развали репутацията накрая и ще плъзне някоя конспирация, че съм Мили Ванили на гастрономията и въобще не готвя аз, ако не се напъне да качи някое кило. 

Добрата новина е, че килограми се качват в тая къща, но лошата е, че не от него, защото аз само да дишам покрай сладкиш и съм кило нагоре. Но и това не ме спира да готвя тези вкусни изделия, защото ако в една къща не мирише на запръжка с лук по обяд и ароматно печиво с ванилия следобед, тогава защо ни е кухнята??? 

Десертите са като песен за душата ми и от момента, в който забърквам една по една съставките, се чувствам като в час по "Защита срещу тъмните сили в Хогуортс". 

Нищо лошо не може да ми се случи,  докато миксерът работи и у дома винаги има брашно, захар и яйца.

Днешната рецепта е за един топящ се в устата пай, който много напомня за маслените сладки с мармалад, които познаваме от детството. Тук ще използваме олио, вместо масло и въпреки това ще получим изкусителен вкус, а колкото повече сладкишът седи толкова, по-мек става. 


За пълнеж използвах сини сливи , но може да ползвате и други налични плодове.

Да започваме 😋 

Необходими продукти:
Около 500 г плодове ( сливи, праскови, кайсии) 
3-4 с.л. захар
За тестото:
Около 2 ч.ч. брашно София мел Екстра
1 яйце
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. олио
1 пак. бакпулвер ( 10г)
1 бр. ванилия
пудра захар за поръсване
1 ч.ч.= 200 мл

Тази рецепта може да видите и във 

Започваме като измиваме, почистваме и нарязваме плодовете на малки кубчета. Аз имах силни сливи, и две нектарини за поизрязване. 

 

Слагаме ги на котлона, със захарта, като ги разбъркваме от време на време. Нека пуснат соковете си и променят цвета си към червен. тогава махаме от огъня и оставяме леко да се охлади сместа на стайна температура. 

 

През това време, с миксер разбиваме захарта с яйцето, прибавяйки и олиото. Към тази смес, започваме да прибавяме малко по малко от брашното, смесено с ванилията и бакпулвера, докато почне да се образува меко тесто, 

 

което се отделя от стените на миксера и се формира на топка. 
Готовото тесто разделяме на три части, като една от тях разточваме с още малко брашно на кора за тарт или пай. Моята форма за тарт е с размер 22 см.
С останалите ни две парчета тесто правим фитили с еднакъв размер, който слагаме върху кората под формата на концентрични кръгове. 

 

Пълним с вече охладените ни плодове между кръговете и готово. Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 30 минути.


След като сладкишът е готов, оставате го да се охлади и тогава го поръсете с пудра захар. 


Като повечето плодови пайове, и този е супер вкусен, още топъл с топка ванилов сладолед. 


Аз обаче ви препоръчвам да го нарежете на порции и приберете в кутия за храна. На следващия ден ще е като масло. И тъй като сладките "Насладки" са може би любими на "мойтО мъж", да се надявам с този пай да почне да наддава :) 
Опитайте и вие !



Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓


📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:



Харесва ли ви публикацията и моя блог? 
Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 







Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...