Пухкави чеснови пръчици и прощъпулника на Боян /Fluffy Garlic Butter Breadsticks

 
Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук

Тази неделя направихме на Боян прощъпулник или както му казваме в нашия край - престъпулка. Един много забавен обичай, който знам, че радва цялото семейство. Имам приятели, които не честват никакви празници на децата си и такива, които честват всеки малък и голям повод, а аз като че ли съм някъде по средата. Избирам някои, които намирам за важни и най-вече забавни, правим ги в семеен кръг, така че възрастните роднини да се порадват повече на детето, защото съм забелязала, че те най-много се оживяват от общуването с мъници. Не са ми цел пари, украси и подаръци, а от семеен уют, спокойни и любящи хора, които намират време да бъдат част от живота на детето. 

И така се получи и този път, за което съм много щастлива и благодарна. Сега сигурно ще ме попитате кои вещи хвана Боян, но преди да ви кажа, ще ви разкажа какво сложих на погачата, която също съм представяла в блога вече тук. 

Наредих:

- стетоскоп за лекар

- зъболекарско огледалце за зъболекар

- линия за инженер

- калкулатор за счетоводител

- самолет за пилот

- паспорт за делегат

- книга за учен

- портмоне за финансист

- четка за рисуване за художник

- мерителни лъжички за готвач

- палка за барабани за музикант

Бях се постарала да сложа предмети, които не е виждал преди и избегнах някои уж задължителни, защото исках да има само тези професии.  Вуйчо ми обаче реши, че не може да няма отвертка, а Ачо добави ключовете за колата буквално в последния момент. И познайте? Естествено, че първото нещо, което грабна бяха ключовете, после докосна леко зъболекарското огледалце, но накрая вдигна намиращото се до него отвертка и последно взе паспорта. После цял ден си игра с портмонето и събираше стотинките от него, което е умение, което трябва да тренира, щом смята да кара БМВ. 

Освен питката, на семейното ни угощение имаше сладки, кекс, салатка, мини кюфтенца и тези вкусни, меки, чеснови пръчици, в които всички се влюбиха. Обещах да кача рецептата и опаковах на всеки за вкъщи защото бяха истински фурор. Вярвам, че ще се харесат и на вас, затова преминавам направо към рецептата. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти:

500 г брашно София мел Пица

300 мл хладка вода

35 мл олио
7 г суха мая

15 г сол

10 г захар

За намазване:

40 г топено масло

2-3 скилидки пресован чесън 

едра сол

Пресяваме брашното. Използвах брашното за пица на София мел, защото е идеално за такива пластични теста, които ще оформяме на пръчици. 

Отделям малка част от брашното, а в останалото в купата правим кладенче. Слагаме маята, захарта, хладката вода и започваме да разбъркваме.

 

Прибавяме и олиото и солта. Тестото ще е лепкаво, затова малко по-малко добавяме и останалото брашно, докато почне да се събира на топка. 

Прехвърляме го на плота и оставяме да почине под кърпа няколко минути, а след това разделяме на 16 части. 

 

Всяка част оформяме на топче. Върху набрашнена повърхност, слагаме едно топче и разточваме по дължина. 

Разточваме леко и на ширина, като получаваме овал с дължина около 22-22 см. След това леко започваме да навиваме от страните навътре, оформяйки пуричка. 

 

Оформената вече пуричка, разточваме още дин-два пъти на ръка, за да получим по-дълъг фитил с дължина около 30-35 см. 

 

Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса докато се зачервят. След като се изпекат, още горещи ги намазваме с разтопено масло, в което сме сложили пресования чесън и поръсваме с малко едра морска или хималайска сол.

Толкова са апетитни и ароматни и хубавото е, че остават меки отвътре, но запазват формата си на пръчици отвън. Сервирахме ги във високи буркани и беше първото нещо, което свърши на масата :) 

Опитайте ги :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Шоколадова торта "Баклава" / Chocolate Baklava Cake

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук 

Не знам дали съм ви казвала, но аз не съм най-желаният потребител на пазара. Не купувам често неща, освен масло, месо и какао, а за себе си пазарувам най-вече наесен, когато се настройвам за "пухкаво" и уютно време, с повече катове дрехи. 

Не веднъж съм споделяла в страниците на блога за любовта ми към есента, защото тя не само е красива сама по себе си, но и знам, че предшества Коледа, най-магическото време от годината. Такaва бях като дете, такaва и си останах. А, ето го и доказателството.

Бях изляза навън с точната задача да купя магическа гъба за почистване, кърпички за пералнята и чорапи на Ангел, защото очевидно ги яде, тъй като все купуваме и все няма. Това или както той настоява, пералнята ни е портал към друго измерение. 

И така, минавам всеки ден с детето покрай безброй витрини, гледам, зяпам, пипам и не купувам. Абе, трудно е да ме изкушиш. Докато не изкарат коледните неща. Тогава усещам такъв прилив на еуфория, че очите ми стават по-големи от тези на Боян пред лампа. 

Стоях на касата в магазина, гушнала точно тези три продукта от списъка, оглеждайки се жадно за всичката красота, която редят по щандовете. Излязох хем доволна, че не съм купила излишни неща, хем ядосана на собствената си прозаична практичност, че не си позволявам някакви малки удоволствия, които очевидно ме правят щастлива. Ето защо, още на следващия ден си купих нова коледна чаша, а малко след това си спретнах една отдава жадувана торта с вкус на шоколад и баклава, за да подготвя душата си за настъпващия сезон на радост и удоволствия. 

Влюбих се в нея преди време и само чаках специален случай да я приготвя. Оказа се, че желанието за нещо сладко е напълно достатъчен повод за това :) 

Ако искате и вие да ме последвате в това незабравимо приключение, прочетете рецептата и вижте видеото. 

Необходими продукти:

За основата:

20 листа кори за баница

200 г масло

80 г орехи

80 г шам фъстък

1/2 ч.л. канела

25 г захар

100 г шоколад

За шоколадовата торта:

180 г брашно

200 г захар

190 г кафява захар

40 г Picantina какао 

1/2 ч.л. сода

1 ч.л. бакпулвер

2 яйца

120 мл олио

480 мл прясно мляко

1 ванилия

шипка сол 

За шоколадовия ганаш:

120 мл сметана

100 г тъмен шоколад

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Преди да започна с начина на приготвяне, искам да уточня, че в оригиналната рецептата  се ползват 20 броя кори за баница общо за форма за торта с диаметър 24-25 см, разделени на  три части:  един път 10 листа, и на две места по 5 листа. Спазих пропорциите, но тъй като нашите кори за баница са по-големи, успях да направя един пласт от половината кора. Вие може да ползвате и цялата, но така ще получите доста по-дебела основа.

И така, да започваме...

Започваме с приготвянето на плънката за корите. За целта нарязваме на ситно ядките и прехвърляме в купа. Прибавяме още нарязания на ситно шоколад ( може да ползвате и шоколадови капки), канелата и захарта. Разбъркваме. 

 

Разтопяваме маслото в купа и си приготвяме лъжица и четка за нанасяне. 

Взимаме формата за торта и слагаме лист кора за баница. Намазваме я с масло и слагаме следващата. Както поясних, вместо цяла кора, успях да направя един пласт от половин кора и така за десет пласта ми отидоха само 5 кори. 

След като напарим десет пласта, слагаме половината от плънката и започваме следващия пласт. Той е по-малък, само от пет пласта ( на мен ми отидоха само две и половина кори) 

Между всяка отново слагаме масло.

След това слагаме втората половина от плънката и завършваме с останалите пет пласта ( или кори), отново с масло по всяка от тях. 

След като основата ни е готова се захващаме с тортата. 

 

Приготвяме всички продукти на стайна температура и претеглени като количество, за да стане всичко бързо и лесно. 

В купата на миксера слагаме яйцата и олиото и ги пускаме да се разбиват. През това време в купа смесваме всички сухи съставки, докато получим хомогенна смес. 

 

Към яйцата и олиото прибавяме млякото, а след това започваме да прибавяме малко по малко от сухата смес. 

 

Не се учудвайте, ако крайният резултат ви се стори твърде течен- така трябва да бъде, за да си гарантираме една изключително сочна торта.

Изсипваме сместа върху основата от корите за баница и пъхаме да се пече на 180° за около час. 

След като тортата се изпече, я оставяме да се охлади напълно. Тъй като аз я приготвях привечер, я оставих за цялата нощ. На сутринта беше спаднала издутината и беше станала равна, идеална за покриване с ганаш.

Ганаша приготвяме като загряваме сметана до точка на кипене и прибавяме нарязания шоколад, докато се разтопи в нея. Разбъркваме с телена бъркалка до получаването на лъскав шоколадов крем.

 

Изсипваме върху тортата докато е още във формата. Аз оставям тортата да изстине на стайна температура. Така ганашът не се втърдява прекалено. По-късно махам от формата и украсявам. 

Украса от орехи и шам фъстък е напълно достатъчна да загатне за очаквания вкус на тортата, но 

нищо не може да ви подготви за истинската красота на разреза. 

Обичам да си заделям малко количество от ганаша, който да слагам към тортата при поднасяне.

Така имам от всички видове шоколад в десерта и той става още по-апетитен.

Тъй като основата от баклава не е сиропирана, сочната торта отгоре балансира хрупкавата основа.

И все пак, ще ви бъде по-лесно да я нарежете предварително и да сервирате десерта с нож и виличка, именно заради хрупкавия елемент накрая.

Когато много си харесвам някоя торта, веднага се обаждам на мама да ѝ се похваля какво съм открила. И този път беше така. Не можех да повярвам колко чудесна идея е да обърнеш представите за баклавата, като замениш сиропирането на корите с истински влажна шоколадова торта, която напомня на суфле и оставиш корите хрупкави. 

Та, накратко какво казах на мама...."Мамо, открих тортата за Нова година!"

Всичко - от вида, вкуса и удоволствието да приготвя този десерт ми, донесе отдавна отлагано чувство на удовлетвореност, която усещат любителите кулинари, щом сътворят рецепта, носеща им радост. Сигурна съм, че ще го направи и за вас. 

Добър апетит! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Домашен пилешки бульон на кубчета/ Homemade Chicken Broth Cubes

 

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук

Леля Вили много щеше да хареса тази рецепта. Тя беше една от най-старите приятелки на мама и смея да кажа, и моя също. Беше невероятна жена, която превърна терасата си в обикновена панелка в награждавана градина, вареше си сама водка на котлона в кухнята и  правеше дяволски добър домашен балсамиков оцет. Винаги изнамираше отнякъде нова рецепта за чудновато ястие, трик за приготвяне на нещо уж сложно в домашни условия и въобще като нищо можеше да преподава  "Елексири, серуми и мехлеми" в Хогуортс, без ние да подозираме. 

И макар тя вече да не е сред нас телом и понякога това да ме натъжава, знам, че ние, които помним, имаме правото да държим духът й жив сред нас, дори и само, когато разказваме за нея. 

Не е ли това красивото в  човешките взаимоотношения и понякога, ако се чудите дали си струва да правите нещо за някого, и дали въобще ще го забележи или оцени, бъдете сигурни, че винаги оставяте следа в живота на хората. Така мисля и аз за моята леля Вили, винаги когато реша да опитам някоя рецепта, която съвсем не съм сигурна дали ще ми се получи. Идеята е там, проучването направено, но съмнението, че ще стане е твърде голямо и отлагам и отлагам. Този уикенд обаче надделя и най-сетне се наех да си направя домашен пилешки бульон на кубчета.

 Не стига, че пак бяхме болни и така добре ни дойде по една чаша от този бульонен елексир, но и заради Боян често правя супи, варя месо, правя заготовки и затварям разни бульони в шишчета в хладилника, заемайки ми доста място. 

Не веднъж сте виждали в блога, че използвам готови бульони на кубчета, защото просто ми е по-удобно ( и бързо), но сега реших, че настъпи моментът да си направя и домашен такъв.

 

И да, именно на кубчета. Направо тръпнах в очакване да видя резултата и най-вече да го опитам. Ако искате да видите видео рецептата, надникнете в каналите по-долу/ горе, а сега ще ви разкажа за нея стъпка постъпка. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти:
Гръбче и едно бутче Лудогорско пиле

1 голяма глава лук
3 скилидки чесън

3-4 моркова
2 зелени чушки
2 червени чушки
1-2 корена пащърнак
3 стръка целина
3-4 с.л. сол

1/2 ч.л. захар
куркума за цвят
1 с.л. царевично нишесте
половин глава целина
половин връзка магданоз

олио 

Който няма домашно пиле, използва от магазина, но най-добре да е българско като Лудогорско пиле. Досега не ме е предавало, не го направи и този път. За рецептата ни трябва малко месо, но пък за наш късмет може да ползваме всички части от месото, с които не готвим често и ползваме повече като набор за супа.

Останалото месо сготвих отделно, а тук използвах гръбчето на пилето и едно бутче. Сложих всичко, защото в случая именно кожата и всички мазнинки ще са още по-полезни за нашия бульон. 

 

Запържваме ги от двете страни в малко загрято олио, а след като хванат хубав загар, прибавяме около 150-200 мл вода и слагаме под похлупак да къкри, докато месото се свари напълно.

През това време си нарязваме зеленчуците: лука, морковите и пащърнака, 

 

корена и стръкчетата целина, чушки, чесън и магданоз. 

 

Слагаме всичко в купа, а свареното ни вече месо обезкостяваме ( аз сложих и кожата, която нарязах на ситно) и връщаме в тенджерата, в която вече има само останала ни мазнинка. Запържваме месото за кратко и прибавяме зеленчуците.  

 

Разбъркваме зеленчуците периодично, докато топлината ги обгърне добре и почнат да пускат водичка. Добавяме и солта, която ще засили този процес. Солта може да ви се стори много, но даже може да понесе и още. Хубавият пилешки бульон е приятно солен. 

След като зеленчуците се сварят прибавяме шипка захар, нишестето и куркумата. Може да пропуснете тази стъпка, но според мен така кубчето става още по-близко до оригинала. 

 

Прехвърляме всичко в дълбока купа и пасираме.  

Готовата смес разпределяме в голяма правилна тава, аз ползвах тази от фурната, застлана с хартия за печене и заглаждаме добре. След като изстине сместа на стайна температура, прибираме във фризера за една нощ. 

 

На следващия ден изваждаме и режем на кубчета. По желание може да опаковате всяко кубче в парче фолио, за по-лесно използване за в бъдеще. Бульончето се съхранява във фризера, 

 

но обмислям варианта да се опитам да го изсуша и във фурната следващия път, да видим как ще стане. 

Трябваше веднага да тествам как се разтваря във вода и направо онемях. 

Когато бях ученичка, винаги се чудех как някой сяда и си поръчва бульон в чаша, но сега разбирам напълно. Сякаш пиех бульон на здравето и щастието и всяка глътка стопляше гърлото и стомахчето. 

Опитайте и вие! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova