понеделник, 14 юли 2025 г.

Френска селска торта със зелени смокини / Russian Honey Cake With Unripe Fig Jam



"Имало едно време една жена.

Тя много обичала да чете научна фантастика, да слуша филмова музика, да решава логически задачи, да гледа коледни филми и — най-вече — да бъде с децата си. Била изключително добра. Някои дори биха казали твърде добра, но според нея такова нещо не съществува. Тя просто държала да има мир и разбирателство около себе си, и хората винаги да си помагат, когато могат.

Имала само едно тънко дънково яке, с което минавала през всички сезони. Но както тя, така и децата ѝ винаги били облечени чисто, спретнато и красиво — с големи, перфектно изгладени панделки в косите.

Готвела превъзходно — правела най-вкусния боб, пълнени чушки, мусака, "торта-зайче" и торта с вафлени кори.
Била умна, красива и много отговорна. Всички ѝ се възхищавали за упоритостта и силата, която носела в себе си, и често се питали защо е винаги сама. Работела по цял ден, после се грижела за децата, учела с тях, а след като ги слагала да спят всяка вечер, отивала в някой тих кът в стаята, където живеели, и сядала да учи до късно на светлината на нощната лампа. "

Понякога ставах, отивах до мама и тихо започвах да я разпитвам какво прави. Тя се опитваше да ме убеди да си легна, но аз се опитвах да открадна малко време само с нея — без сестра ми „да ни свети“. Чудех се как мама разбира всичките тези дебели книги, с толкова малко картинки, странни формули и почти всичко написано на латински. Хем исках да съм с нея, хем осъзнавах, че сигурно ѝ преча да учи, и така тя ще си легне още по-късно.
– „Аз ще те изпитвам, мамо“ – ѝ казвах.
И я оставях да ми разказва уроци, докато седях в скута ѝ, а тя ми сплиташе косата и тихо ми шепнеше част от текста. Не искахме да събудим сестра ми, която спеше в същата стая.

Почти половин живот измина оттогава, а споменът и усещането за уют, любов, спокойствие и грижа от мама не избледняват. И как биха могли? Всеки ден тя прави нещо, което е продължение на онзи момент, на онази връзка, която имаме. На нейната житейска мисия — да даде на децата си всичко, което знае, че е важно, за да станат достойни и добри хора.

Никога няма да ми омръзне да говоря за мама. Тя е човекът, в когото се вслушвам, в когото се оглеждам, към когото се допитвам, на когото споделям, и от когото се вдъхновявам — и до днес.

За някои хора преходът към рецептата е просто текст за четене. За мен — това са моите думи във вечността, изразяващи огромната ми обич и преклонение към нея.

А днес е специален ден.
Днес празнуваме мама, защото има рожден ден.

Желая ѝ да бъде жива и здрава — и за себе си, и за нас, признавам си, защото без нея не мога. Нека бъде щастлива, защото знам, че тя умее да „отглежда щастието“ в себе си и точно затова винаги го постига.
Нека постигне още много хубави неща, а следващата година ѝ донесе още повече успех и красота.

Няма как да не ѝ сътворя торта и днес.
Това е една много нежна, вкусна и деликатна бяла фантазия със зелени смокини — сладко, което знам, че много обича.





Необходими продукти за торта 24 см:
2 яйца
100 г захар
400 г брашно
200 мл прясно мляко
50 г масло
4 с.л.мед ( пълни)
1 ч.л. сода бикарбонат
шипка сол

Крем:
500 г заквасена сметана
200 г маскарпоне
100 мл бита сметана
100 г пудра захар
ванилия 

За глазурата:
250 мл течна сметана
300 г бял шоколад

Още:
сладко от зелени смокини



В купа разбиваме яйцата и захарта на крем и прибавяме половината мляко. В касерола слагаме меда, маслото и остатъка от млякото, да се загреят леко, докато маслото се разтопи. Внимателно прибавяме и яйчената смес към маслената, като бъркаме енергично, за да не се пресекат яйцата. Към тях прибавяме и содата и солта и оставяме сместа да заври на котлона и да тръгне да се пени. Разбъркваме периодично, като оставяме сместа да поври леко на тих огън, така че да стане по-карамелен цвят.

 

Дърпаме от огъня и прибавяме към пресятото в купа брашно. Замесваме тесто.

 

Оформяме тестото на топка и разделяме на части, които разточваме на тънки листа ето така:

 

За по-голямо удобство, разточвам директно върху силиконова подложка за печене, а отгоре слагаме дъното на торената форма, по която изрязваме кръг. Ако умеете да разточите по-тънки листа, може да изкарате и повече платки, но за тортата аз използвах 6 броя. 

 

Печем платките в добре затоплена фурна на 180 градуса за по колко 5 минути или докато се зачервят по ръбчетата. След изпичане са още меки, но след това се втърдяват, затова не ги препичайте.

Оставяме всички блатове да изстинат добре преди сглобяването. 

За крема, разбиваме маскарпонето с пудрата захар, прибавяме течната сладкарска сметана, докато и тя се интегрира в сместа и прибавяме заквасената сметана, като последната препоръчвам да интегрирате не с миксер, а с телена бъркалка, тъй като при силно биене се разводнява. Прибавяме малко ванилия за аромат.


 

Сглобяваме тортата във форма за торта с махащи стени или ринг, като редуваме блат, крем, нарязани плодове от сладко от смокини и така докрай. 

 

Прибираме тортата да стегне в хладилника, а след това заливаме с ганаш от бял шоколад. 
За него загряваме сметнатата до точка на кипене и дърпаме от огъня. Прибавяме нарязания на ситно бял шоколад и с телена бъркалка бъркаме, докато се разтвори напълно в сметаната. Така получения ганаш, оставяме да се охлади и стегне. 



Аз го правя на стайна температура ( стая с климатик), тъй като в хладилника по стените на съда изстива по-бързо и ганашът може да стане неравен. Докато е вече по-гъст, но все още течен, заливаме тортата отгоре и отстрани изцяло. 



Отгоре украсяваме с ядки и зелени смокини :) 


За мен лятото винаги носи ухание на смокини. Напомня ми уханието, което се носи покрай много морски алейки, когато смокиновите листа насищат въздуха с аромата си. Затова, макар и със сладко, смятам, че това е една много специална лятна торта. 
Тя също като мама, е бяла, елегантна и лишена от излишна помпозност. Тя знае, че е перфектна, такава каквато е. 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





понеделник, 7 юли 2025 г.

Йоркширски пудинг / Yorkshire pudding

 


Знаете ли какво ми помага, когато екзистенциалната криза ме връхлети още в понеделник?
Да намеря нова рецепта, която да опитам през следващите дни. Успешно се опитвам да пренасоча всичките си тревожни мисли в градивни такива, като измествайки желанието да премислям всичко по сто пъти, го заменям с малки действия, които ми носят комфорт и щастие.

Да опитваш нова рецепта е толкова целенасочено занимание, колкото попълването на кръстословица, судоку или някакъв пъзел — и след завършването му усещаш прилив на гордост, пълноценност и дори самоувереност в успеха на следващото си начинание.

Съвсем съзнателно ви препоръчвам да заложите на готвенето като форма на терапия,
ако имате нужда от повече от горепосочените усещания и не разполагате с много време да ги търсите навън.

Хубавото на готвенето е, че можете сами да изберете следващото си предизвикателство — както по вид, така и по трудност.
А най-най-най-хубавата част е, че можете да си изядете наградата. Тоест — нищо не се губи в това упражнение.


Ако сте нови в програмата на Люси:
„Готви и спри да мислиш за глупости. Светът няма да се промени, само защото мислиш повече.“
— нека стартираме с една много лесна рецепта, която пък за сметка на това е глътка свеж въздух. Особено в това умряло от жега време.

Да се пренесем в малко по-хладната и дъждовна Англия с днешната рецепта за йоркширски пудинг, който можете да хапвате по стотици различни начини.

Това е класическо ястие от британската кухня, особено популярно в Англия. Въпреки че думата „пудинг“ може да те подведе да мислиш, че става дума за десерт, всъщност това е по-скоро неутрално печиво, което се сервира като гарнитура, най-често към печено месо и сос (грейви ).

Йоркширският пудинг произхожда от Северна Англия, още от 18-ти век. Първоначално е използван като евтин начин за насищане преди основното ястие – често се е сервирал с капки от месния сос, които са капели върху тестото по време на печене.

Добре направеният йоркширски пудинг трябва да бухне поне двойно на височина, да бъде хрупкав отвън и кух отвътре. Ето колко лесно се прави: 

Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти
4 яйца
200 мл прясно мляко
140 г брашно София мел екстра
щипка сол
олио за формичките

Започваме като слагаме около една пълна супена лъжица олио на дъното на формички за мъфини. Трябва да има олио да покрие цялото дъно добре. Пъхаме формичките във фурната, за да загреем олиото за около 3-4 минути. 

 

През това време в купа разбиваме яйцата с прясното мляко, солта и брашното. Получаваме малко по-гъста смес от тази за гофрети или палачинки. 

Сипваме по около две-три супени лъжици от сместа във всяка формичка, докато запълни добре дъното , и все пак е облечено изцяло в олиото. За по-лесно разпределяне на смета, прехвърлете в каничка и наливайте с нея. 

 

Пъхаме да се пекат на 200 градуса за около 20 минути. От тази доза ми излязоха около 16 броя. 


Имат вкусни на бухтички, но не са. Не са сладки, не са солени. Могат да бъдат напълнени със сос и да заместят хляба към месното ястие, Могат да бъдат напълнени със сладолед, крем. сладки, плодове, сметана. Могат да бъдат всичко, което пожелаете, но със сигурност ще грабнат вниманието на всеки, който ги докосне. Фини, крехки отвън, с леко хрупкава обвивка и мека вътрешност. Пуснете въображението си и идеите сами ще дойдат :) 



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3


петък, 4 юли 2025 г.

Патладжана пармиджана / Parmigiana di melanzane

 

 Последвай ме в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук

Ако трябваше да кажете пет хубави и пет неприятни неща за тази седмица, които щяха да бъдат? Кое ви беше по-лесно да назовете - хубавото или лошото? Замисляхте ли се много или все пак бързо дадохте примери? Сигурна съм, че в зависимост за какво сме успели да си "отворим" очите и сърцето тази седмица, това и ще видим и запомним. Ето при мен:

Да започнем първо с неприятното, тъй като ще свършим по-добре: 

1. Съседите под нас продължават да правят проблеми за всичко, за което самите те са проблемни.
2. Видях блъсната птичка и няколко дни не ми излиза от ума
3. Свекърва ми си счупи крака
4. От НАП ме карат да довнасям данъци ( платих ги с нежелание)
5. Пак не се събудих на морето


Хубаво:
1.Боян вече ходи с желание на ясла
2.Започнах да се чувствам добре на работа. Даже се смях и слушах музика
3.Запознах се много мила жена, която не само ми разказа за живота си в Италия, но и ми отвори очите за нова, автентична италианска пицария в нашия град
4.Опитах пицата, щях да се разтопя от кеф и щастие. 
5. Семейството ми продължава да бъде най-хубавата част от деня - за разговори, смях, упора 



И тъй като е петък, искам да се почерпим с още един хубав момент за края на работната седмица. С една вкусна, лятна и вдъхновена от слънцето, Италия и силна любов към домашния уют - Патладжана Пармиджана.

Сигурна съм и тази рецепта ще намери своите вариации, но аз ще ви споделя моята. Ето я и нея:

Необходими продукти: 
2-3 бр. патладжана
200 г брашно
200 г галета
сол / черен пипер
зехтин/ олио

За доматения сос:
800 г млени домати
2 глави лук
4 скилидки чесън
1 ч.л. захар
2 ч.л. оцет
зехтин / олио
сол

Още:
300 г моцарела
100 г пармезан
Сос Бешамел*
листа пресен босилек



Започваме с нарязването на патладжана на шайби с дебелина около половин сантиметър. Осоляваме ги добре и ги оставяме леко да се отцедят под наклон – в купа, върху решетка, в цедка или както ви е удобно – за около половин час.

Не си мислете, че ще скучаете през това време. Можете да си приготвите другите два компонента от рецептата. Затова, ако предварително прочетете времето за приготвяне, то няма да ви откаже.

 

И все пак, в името на рецептата – ето как да продължите:

След като патладжаните се отцедят, ги оваляйте в смес от брашно и галета и ги запържете за кратко в тиган със загрята мазнина. Може да използвате зехтин или олио.
Ако желаете, в панировката може да добавите и яйце – аз лично я предпочитам по този начин.

 

Докато патладжаните се отцеждат, може да си приготвите двата соса. Аз слагам малко сос Бешамел. Да, наистина става рецептата повече като лазаня, но и не съвсем. По-скоро прави разтопената моцарела по-кремообразна. Много пъти съм описвала как правя сос Бешамел, затова направо ще ви насоча тук*. 

 

Към готовия сос, прибавяме една трета от сирената. Така ще стане много по-ароматен и вкусен. 

Докато патладжаните се отцеждат, на съседен котлон, може да приготвяте и доматения сос. За целта загрейте олио и запържете на средна степен докато омекнат нарязаните на ситно лук и чесън. Щом ароматът им се разнесе, прибавете млените домати ( от буран, консерва или пресни) и подправете на вкус с подправките. 
Оставете соса да къкри, докато водата в него се изпари и се сгъсти, накрая добавете стрък босилек, който да пусне уханието си в него. Опитайте и подправете със сол на вкус.

 

Сглобяване: сложете част от доматения сос на дъното на съд за печене, наредете парченцата патладжан, 

 

Разпределете малко сос Бешамел, поръсете с малко моцарела и повторете така на пластове, докато продуктите ви свършат. 

 

Последният пласт нека бъде с повече сирене, за да получите хубава, апетитна коричка. Пъхнете да се пече на 190 градуса, за около 30 минути, 


Преди поднасяне поръсете с още малко пармезан и листа босилек.


Гарантирам ви удоволствие, което само неработен уикенд, стая с климатик и вкусно ястие може да предложи. 


Толкова е вкусно и защо не го опитате ? :) 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...