петък, 27 ноември 2015 г.

Лесна торта с шоколадови топчета / Chocolate balls cake


Настройвате ли се празнично вече? Не, не питам за традиционното запразване в края на седмицата или пък напомнящото на зомби нашествие по моловете изживяване, наречено "Черен петък". Говоря за това, че, макар и доста по-топло за сезона, в някои места в България успяха да видят първия сняг. 
И това ако не те настрои на предколедна вълна?!. :)  
През прозореца ми ясно надничат украсените по нареждане на гу`син кмета със светлинки булеварди, а пък в магазините вече ни посреща украсено коледно дръвче и оферти за крайно ненужни неща, опаковани примамливо. Особено малките благости, които с пъстрите си коледни опаковки могат да накарат и 120 кг батка да възкликне "Глей, какво е сладко! Ай си го купим" ( Вчера го видях с очите си:)) 


Но аз нали не съм вчерашна (няма да казвам от кога съм, че вече не е за споменаване), няма да се хвана на такива хитри маркетингови кампании. У дома ще се хапват само домашни сладки и десерти за празниците - както е било, така и ще бъде! Съветвам ви и вие да последвате примера ми и да поднасяте на любимите си такива вкусотии, за да не се изкушават от гмо-тата в магазините :) 
И ако те съблазняват с интересна визия, кой е казал, че и ние не можем.
Какво по-коледно от сладкиш със снежни топки?


Това е една наистина супер лесна торта, която е любима на моето момче, защото има топки. (това прозвуча двусмислено по ред причини :)) Но истината е, че един от любимите десерти на Митко са именно скаличките / топчетата и това е може би единственото сладко нещо, което си купува чат - пат навън, ако по някакво чудо на природата няма десерт у дома. 
И така, ако и вие сте сред любителите на този вкус, отделете си едни 60 минути днес и изненадайте близките си с това вкусно, нежно и грабващо окото изкушение. Ето и рецептата:
Необходими продукти:
За блата:
3 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. прясно мляко
1/2 ч.ч. олио
1 1/2 ч.ч. брашно
25 г тъмно какао
1 ванилия
1 пак. бакпулвер


За крема:
300 г рикота/ ситна извара
250 г заквасена сметана
1/2 ч.ч. пудра захар
1 пак. желатин
Още: 
шоколад
кокосови стърготини

Започваме като разбиваме яйцата със захарта.


После прибавяме млякото, олиото и ванилията. Разбъркваме.


Накрая прибавяме пресятото брашно, бакпулвера и какаото.


Разбиваме хубаво, докато получим еднородна смес. Изсипваме я в предварително застлана тавичка с хартия за печене, като леко намазвам с олио. Тавичката ми е с диаметър около 23 см.

                   

Пъхаме блата да се пече за около 40 минути в предварително загрята фурна на около 170 градуса с обдухване. Готовия блат оставяме да се охлади, а през това време накисвам един желатин в няколко супени лъжици вода. 

                      

Изваждам блата и махам хартията отдолу. Издълбаваме блата, оставяйки около един -два сантиметра кора отстрани. Връщам във формата.


Крема приготвяме като разбиваме рикотата с пудрата захар, а заквасената сметана загряваме в касерола на огъня. Когато стане топла, махам от огъня,  добавям към нея набъбналия желатин и бъркам, докато се разтвори напълно.

                   

Прибавяме сметаната към рикотата и разбъркваме, докато получим хубав крем. Опитайте - ако желаете, добавете още пудра захар, но аз лично харесвам комбинацията на сладост и свежест в десерта.


От издълбания блат правя топчета с размери по желание. За топчетата използвах един разтопен шоколад, малко топло мляко, малко меко масло - неща, които има в хладилника. Може да сложите различни аромати, какао, вместо шоколад, и други добавки. Този елемент от тортата представя богата възможност за експериментиране и може да опитвате в движение.
След като ги направите, сложете една част от крема на дъното на блата, а отгоре наредете топчетата.


Изсипете останалата част от крема и загладете. Отгоре можете да наредите един пласт от натрошените блатове, ако сте си заделили.

                     

Пъхнете в хладилника за няколко часа, за да стегне желатина. Украсете с още топчета по желание.


Моята торта беше с големи топки, но по поръчка на господина, направих и една допълнителна порция от сместа за скалички ( вижте рецептата тук), за да не са му малко :)


Тортата е толкова ефектна при разрез, а свежият сметанов вкус на крема 


се съчетава идеално с шоколадовите и плътни топчета.


Ще се влюбите във всяка хапка! 


Аз ви пожелавам сладки почивни дни, а нашите няма как да не бъдат такива с този десерт! 
Опитайте и вие! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!  

сряда, 25 ноември 2015 г.

Топящи се в устата маслени сладки / Melt In Your Mouth Butter Cookies


Времето захладня, празниците зачестиха, дъжда се появи, а скоро и снега ...coming soon, както се казва! Все по-приятно е вместо да си шляем трътките по града след работа, да си се приберем на топло и уютно, да седнем на диванчето и да НЕ включваме телевизора ( нищо хубаво няма да излезе от там, вервайте ми) и да си придърпаме някоя хубава книжка ( или пък судоку, макар че Митко винаги се чуди как мога да си почивам с математика :)) Пуснете един диск с любима музика и си придърпайте чинията със сладки. Предполагам, че чиния имате, но ако нямате сладки - сега ще решим и този въпрос. :)
Идеалната "гарнитура" за наближаващите зимни вечери е именно уханието на домашно приготвени сладки, с текстура топяща се в устата. Една страхотна рецепта, която счетох не само за задължителна да споделя с вас, но и идеална да тества възможностите на миксера на Делимано ( вижте го тук)  и неговия специален накрайник за разбиване на масло и маслено тесто. 


Винаги съм се впечатлявам от невероятната гладка текстура, която се получава при маслените кремове, които се разбиват с подобни миксери. Затова и исках да видя дали и тук ще се получи този ефект. И резултатът е - получи се!
 Беше истинско удоволствие да виждам, как цялата пудра захар и брашно се интегрират в маслото, докато накрайника преминаваше с невероятно бързи темпове, като същевременно заглаждаше всяка неравност, но и запазваше въздушността на маслото. Е, мога да заключа, че и тук, Делимано ( вижте сайта им тук)  се справи добре.
Но аз още не съм приключила с тях. Ще видим, ще ви видим и в другите рецепти... :)



Но ето и самата рецепта за тези невероятни сладки:
Необходими продукти:
3  ч.ч брашно
1/2 ч.ч. царевично нишесте
1/2 ч.ч. пудра захар
230 г масло
1 ванилия
щипка сол
щипка индийско орехче
какао за украса

Започваме като разбиваме маслото, което е на стайна температура с 1 1/2 ч ч.ч. брашно, солта, ванилията, нишестето и пудрата захар. Ползвам чаша от 200 мл.


Използвам втория накрайник от картинката, като само за минути и имаме невероятно гладка и пухкава текстура. Готовата смес прехвърлям в метална купа ( или друг подходящ съд), покривам с фолио за свежо съхранение и оставям да стегне в хладилника.



Причината да направя това е, че мекото масло може да поеме много брашно преди да престане да лепне, затова го омесвам на два пъти, за да съм сигурна, че няма да станат прекалено брашнени, а по-скоро маслени бисквитките.

След като маслената смес се охладила, я прехвърлям върху плота и интегрирам месейки още около една чаена чаша ( може малко по-малко или повече) брашно. Трябва да изглежда така, но все още да е меко, но не лепнещо тесто.


Започвам да късам малки парченца от тестото и ги оформям на топчета, а после и леко приплесквам.
За какаовата украса, притискам зъбчетата на виличка в малко како, така че да полепне по нея.


След това натискам с виличката от четири страни ето така, създавайки тази чаровна украса. "Топвайте" виличката в какаото, за всяка или през една от шарките.


Нареждам сладките в тавичка, покрита с хартия за печене с малко разстояние между тях, тъй като те не се надуват много при печенето и остават в почти същата форма.


Печем в предварително загрята фурна на около 170 градуса с обдухване.


Част от тестото разточих и изрязах с формички различни по размер звездички. Вие можете да експериментирате с всякакви форми, тъй като тестото е идеално за целта .
Макар и много семпли, тези домашни бисквитки могат да ви пренесат в детството с този скромен, но истински вкус на масло и ухание на ванилия.
Направете и вие къщата да ухае така още днес.......:)


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!  

понеделник, 23 ноември 2015 г.

Пълнени макаронени черупки с рикота и спанак / Spinach and Ricotta Stuffed Shells ( Conchiglie )



Няма нищо по-хубаво от току-що приготвено ястие за вечеря, където уханието на ароматите изпълват въздуха, а сосът в тавичката още леко къкри и блести под светлината на лампите (камината, ако имаме късмет), тъй като е тъкмо извадено от фурната.
За съжаление не винаги може да си позволим тази приказна картинка за вечеря през седмицата, тъй като след работния ден (особено ако е понеделник, когато още сме малко дезориентирани от опиянението на уикенда и дори не можем да си намерим г*за с двете ръце) сме толкова изморени, че едва ли ни се готви нещо сложно и трудоемко. 
Ето защо поръчка на пица или бързи спагети изглеждат толкова примамливи, но аз ви подкокоросвам да си отделите няколко минути и да превърнете едно обикновено ястие с макарони в наистина необикновено изживяване. Няма да съжалявате!



Говоря ви за пълнени макаронени черупки с кремообразен пълнеж от рикота и спанак, окъпани в горещ, ароматен доматен сос, а най-отгоре - нежна коричка от запечена леко хрупкава моцарела, с разтеглива сърцевина.



Уверявам ви, че при правилна организация ще приготвите ястието за отрицателно време и ще се поглезите с незабравима вечеря още днес. 



Ето и рецептата и се уверете сами:
Необходими продукти:
Плънка:
500 г рикота (извара) 
1 яйце
сол на вкус
1 ч.ч. спанак



За соса: 
1 консерва домати на кубчета (400 г)
250 г доматен сос
2 с.л. зехтин
щипка лют пипер 
черен пипер 
2-3 скилидки чесън
сол
Още:
Около  250 г (30 бр)  макаронени черупки
1 топче моцарела

Започваме като предварително избираме съда, в който ще печем, като подреждаме черупките, за да заделим необходимия ни брой.

                 

Сварявам макароните в малко подсолена вода, докато поомекнат, но не са напълно готови. Отцеждам от водата.


Приготвяне на соса:
В загрятия зехтин запържваме нарязания чесън,



а след това добавяме и двата вида домати. Овкусяваме с подправките на вкус и оставяме соса да поври, докато се сгъсти и излишната вода се изпари.



Приготвяме набързо и плънката като за целта задушаваме спанака, докато омекне за кратко на котлона. Аз използвах замразен спанак, затова прибавих една-две супени лъжици вода.


Готовия спанак изстисквам от течността, като накрая имаме топче с такива размери.
Нарязвам на ситно.


Прибавям спанака в купа, където сме сложили рикотата, яйцето и няколко шипки сол. Разбъркваме добре.

             

Изсипваме соса в тавичката за печене, 



и започваме да пълним мидите с плънката. Редим ги върху соса, плътно една до друга.

                        

Поръсваме всичко с нарязана на ситно моцарела.


Пъхаме във фурната да се опече за около 20 минути на 200 градуса.



Толкова е вкусно, че накарах Митко да яде спанак. За пример само ще кажа, че спанакът при него е сравнителна степен за нещо лошо (тоест имаме : лошо, по-лошо, най-лошо,  спанак. )
Затова и у дома има наложено вето на ястия с този зеленчук.


(При поднасянето полях с малко зехтин, тъй като в самото ястие почти няма мазнина.)


Фактът, че намери това ястие за неустоимо и си го излапа,  че и поиска още, значи наистина си струва.


Аз пък от толкова време исках да сготвя тези симпатични мидени черупки, които често ми се усмихват от щанда в магазина.


Е, чакането си заслужаваше!



Оставям ви с още няколко кадъра на тази съблазън (не можах да и се наситя, докато снимам, но мрачното време тези дни не ми беше в услуга по време на снимките)


Затова и кадрите са малко тъмни, но пък все пак се надявам да успяват да ви изкушат и да ги опитате и вие.


Успешна седмица, приятели!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!  

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...