петък, 27 февруари 2015 г.

Печени полски понички с крем / Polish Doughnuts - Pączki


Никога, никога, никога повече пържени понички за мен! Открих рецепта, която направо ми върна доверието в поничките, защото от край време е може би едно от най-неприятните ми неща за готвене. Именно те пък са една от най-любимите храни на половинката, и затова не веднъж съм се навивала да ги правя, макар и не с голяма охота. Изпробвала съм много и различни рецепти, като досега фаворит ми бяха именно публикуваната от мен рецепта за пържени понички с крем ( рецепта тук).
И дори тогава обаче не мога да кажа, че всичко потече по мед и масло, защото висенето на котлона да ги пържа, смяната на олиото, непрекъснатото внимаване да не прегорят и т.н, определено не ме карат да ги правя често. Досега! 


Родих се с тази рецепта, честно ви казвам! Толкова е лесна, а резултатът е просто убийствено вкусен! Няма я тежката мазнина на пържено тесто, а вътре са толкова пухкави, че просто не виждам смисъл някога да приготвя друга рецепта ever!!! 


И тъй като съм супер развълнувана, че попаднах на нея, искам да я споделя с вас, в подробен вариант, за да можете да видите колко е лесна и няма начин да сбъркате.  Традиционните полски понички също често се пълнят със сладко, но аз реших да приготвя крем, тъй като имах останали жълтъци. Ще напиша рецептата и за крема, като за това количество понички ми отиде половината крем. Но още повече обяснения следват сега, след като ви кажа и необходимите продукти:

За поничките:
1 1/2 ч.ч. брашно (плюс още за доомесване)
1/4 ч.ч. захар
щипка сол
1/2 кубче мая
2/3 ч.ч. затоплено мляко
3 с.л. зехтин
2 жълтъка
1 ванилия

За овалване:
1-2 с.л. масло
1/3 ч.ч. захар


Крем пълнеж:
350 мл прясно мляко
2 жълтъка
2 с.л. царевично нишесте
4 с.л. захар
лимонова кора
1 ванилия
40 г масло
50 г печени и млени бадеми
1 с.л. сок от лимон

Тъй като приготвих крема предната вечер, ще започна от него. За целта в подходящ съд слагам млякото и поставяме на котлона. В него добавяме захарта, ванилията, лимоновата кора и лимоновия сок. Оставяме млякото да загрее.


В друга купа смесваме жълтъците с царевичното нишесте, като прибавям и една-две супени лъжици прясно мляко, което предварително сме заделили, за да ни помогне сместа да се хомогенизира.


Когато млякото заври, прибавяме яйчената смес на тънка струйка, при непрекъснато бъркане с телена бъркалка. Кремът ще започне да се сгъстява. От този момент му трябват само няколко минути, докато е напълно готов. Махаме от огъня и прибавяме маслото и ядките.



Изсипваме крема върху студен поднос и покриваме с фолио за свежо съхранение. Оставяме да изстине, а  след това прибираме в хладилника, до момента, в който ще го ползваме.



Тестото за поничките приготвих по следния начин. В купичка смесих  леко затопленото мляко, захарта, една супена лъжица от брашното и маята и оставих на топло да шупне. В друг съд пресях останалото брашно и добавих към него солта и ванилията, а след това и надигналата се мая.


Разбъркваме, прибавяйки след това жълтъците


и зехтина.


Омесваме хубаво, като към този момент ще получим меко, лепнещо тесто.


Върху набрашнен плот прехвърляме тестото, като месейки, прибавяме още брашно така, че да се получи хубаво, меко, но не лепнещо тесто. Слагаме го в купа и го оставяме на топло, покрито с кърпа, да се надигне ето така:


След това разточваме тестото и изрязваме кръгове с помощта на чаша (в моя случай) :)


При мен излязоха общо около девет по-големи понички. Оставям ги да се надигнат още малко, като не е необходимо да удвоят големината си.


След това ги пъхаме да се пекат в предварително затоплена на около 190 градуса фурна за около 10 минути или до получаването на хубав светло кафяв цвят ето така:



Докато са още топли, пристъпваме към овалването им: За целта разтопете маслото и сипете захарта в плик.


Топвайте поничката леко в маслото, а след това я пъхнете в плика със захарта и почвайте да раздрусвате, така че хубаво да полепне със захар.


След това с помощта на шприц пълним поничките с крем, като използвам по-голям накрайник, за да се улесни пълненето :)


Получиха се наистина бързо и лесно, а  ароматът им запълни стаята така, че наистина нямаше как да им устоя дори по време на снимане :) 



И тъй като почивните дни са точно на прага ни, ви призовавам  да ги приготвите тези дни и да се убедите в прекрасния им вкус!



сряда, 25 февруари 2015 г.

Торта Сахер (Захер) / Sacher Torte (Cake)


Днес е специален ден за мен и моето семейство! Защо ли? Защото честваме специален повод, а специалните поводи заслужават специални торти, за да бъдат отбелязани! Поводът е рожденият ден на най-специалната (обещавам, за последен път казвам тази дума в поста :) сестра на света - моята Мими. 

И макар от години да нямам щастието да виждам усмихнатото й лице, озарено от светлината на свещите върху тортата, заради факта, че живеем в различни държави (и заради това, че вече броя на свещите може да ни подтикне към "леко ритуално самоубийство"), аз не спирам да отбелязвам рождения й ден по традиция у дома с една хубава домашно приготвена торта. Все пак, сестра ми е един от най-хубавите подаръци, с които Господ ме е дарил ( е, и със съмнително участие на майка ми също), за това и този ден си заслужава празнуване в пълния смисъл на думата! И тъй като знам, че тя не пропуска да прочете нито един мой пост, ще я поздравя тук, защото какъв е смисъла да имаш личен блог, ако не го използваш точно за да набутваш своя начин на живот в лицето на хората.

Мила, прекрасна, супер креативна, щедра, любяща, грижовна и най-красива, сестричке! 

Пожелавам ти от все сърце, най-прекрасния живот, който може да се живее, най-голямото здраве, най-неспирния късмет и успехи във всяко начинание.

 Пожелавам ти никога да не усещаш самота, неувереност или страх в сърцето ти и винаги да знаеш, че има хора - ние, които винаги ще те обичаме и ще бъдем до теб!

 Честит рожден ден на другото ми аз! 


Неведнъж съм писала за отношенията ми със сестра ми, като в най-изчерпателен вид съм ги представяла в един забавен пост посветен на нея (можете да го видите тук).

Планувайки тазгодишната й торта, знаех, че трябва да отразява лепилото, което ни свързва през всичките тези години - приятелство, разбирателство и щедро количество шоколад. Именно затова се спрях на не случайно заслужилата славата си, една от най-известните и вкусни торти в света - Торта Сахер





И както самата торта има своята история, така и всяка връзка между братя и сестри, има своята. Нашата датира от времето на черно-белите снимки, но дори и липсата на цвят не може да скрие топлината и розовия смях, които винаги се усещат, когато по-голямата ми сестра се грижеше да ме забавлява и непрестанно да измисля нови и нови игри.



За това и за още милион неща, ти казвам..Обичам те с цялото си сърце!


И така, за тези от вас, които преживяха малкия ми семеен момент, идва втората част от поста, която смятам да посветя на невероятната торта Сахер, която сама по-себе си прилича на приказка. (Който не му се чете, да прескочи към рецептата по-долу).

През далечната 1832 година, принц Клеменс фон Матерних, влиятелен австрийски политик, организирал голям прием и заръчал на главния готвач да измисли нов десерт, който да бъде по-мъжествен, в отговор на традиционните пухкави и "женствени" торти. За нещастие, точно този ден главният готвач се разболял завалията и задачата се паднала в ръцете на втория му чирак - Франц Сахер, който бил само на шестнайсет години по това време. Отговорността никак не била малка, тъй като се говори, че думите на принца били "Гледайте да не ме направите на глупак тази вечер!"


На Франц му хрумнала идеята, че за "мъжката торта" ще бъде прекрасно да съедини два пласта от шоколадова торта, която има агресивен, наситен и леко горчив вкус на какао, със сладко от кайсии, което ще обогати десерта със своя сладко-резлив вкус.

Тортата пожънала наистина голям успех, като скоро след това Франц Сацхер се прочул и бързо му предлагат работа в Унгария, но след това се завръща в родния си град - Виена, където започва работа в императорската пекарна Демел и започва да предлага своята торта "Сахер" на масите.


И за този торта не е пропуснато да се водят съдебни спорове за това къде е възникнала и кой има правото да предлага тортата като оригинал. Спорът е именно между пекарна Демел и хотел Сахер, основан от готвача по-късно. Победата е в лицето на фамилията Сахер, като и до ден-днешен хотелът предлага своята торта "Сахер" като оригиналната рецепта, от два шоколадови блата, слепени с кайсиево сладко, докато пекарната има правото да продава своята торта Сахер в цял вид, без да бъде разделяна на пластове, слепени от сладко.

Истината е, че макар тортата според някои да не е нещо особено, един от най-иновативните елементи в нея е именно интересната и лъскава шоколадова глазура, която е наистина нещо невиждано по това време.


Самата аз се влюбих в нея и гарантирам, че си заслужава да се опита, като и този път се доверих на рецептата от 24 kitchen.

А ето я и самата нея:

Продукти:
За блата:
6 яйца
120 г черен шоколад
120 г брашно
160 г захар
120 г меко масло
40 г пудра захар

За глазурата:
300 г конфитюр от кайсии
220 г захар
90 мл вода
180 г черен шоколад

Още:
бита сметана за гарниране

За блатовете: Слагаме шоколада да се разтопи на водна баня. През това време в две купи разделяме белтъците от жълтъците.


Разбиваме белтъците със захарта на пухкав сняг.


Към жълтъците прибавяме пудрата захар и разбъркваме.


Към вече разтопения шоколад пък добавяме маслото и разбъркваме, докато се хомогенизира.


Прибавяме шоколадовата смес към жълтъчената, много внимателно и бавно, разбърквайки, тъй като е топла и може да се пресече.


След това към вече готовата шоколадова смес започваме да прибавяме белтъците и пресятото брашно на порции.


Интегрираме всичко бавно и с въртеливи движения на шпатулата, за да не излезе въздухът от белтъците.

Готовата смес е много пухкава и въздушна.


Изсипваме я в намаслена и застлана с хартия за печене кръгла форма с размери около 24 см в диаметър.



Печем на средно ниво в предварително загрята фурна на 180 градуса за около половин час.



Оставям блата да се охлади във формата.

Готовия блат обръщаме с дъното нагоре (изравняваме отдолу, ако е необходимо) и разрязваме по хоризонтал.



Намазваме хубаво с конфитюра от кайсии по средата, а след това и измазваме цялата торта. Измазването на тортата смятам, че става наистина по-лесно с леко затоплен конфитюр.

                            
За глазурата слагаме водата и захарта на котлона да заври. Прибавяме начупения шоколад, като оставяме да се разтопи, а температурата да достигне до 110 градуса.

                                             
Оставете глазурата да се охлади, като за по-лъскава и нежна текстура можете да я нанесете върху тортата, след като я прецедите с цедка.


Глазурата е наистина невероятна - толкова лъскава и смятам да я използвам и за други торти!


Какво да кажа за самия вкус - направо божествен!



Ще се радвам да ми се доверите, но още повече ще се радвам леко да се усъмните, за да я приготвите и да се убедите сами :)


И сега, за всеки, който се отби на този виртуален семеен празник, ето и по едно парче от тортата!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...