понеделник, 18 февруари 2019 г.

Рецепти от филми: Рамен от "Момичето рамен" / Ramen soup from the movie "The Ramen Girl"



Пролетта тихичко ни нашепва за себе си, като денят нараства, слънцето става все по-силно, а сутрините обезателно са акомпанирани от звуците на птичките отвън. Скоро ще закичим мартениците, а бързо след това и дърветата ще се окичат в хубавите си цветченцта. 

Много емоционален период е пролетта. Не знам дали и при вас е така, но въпреки, че всяка смяна на сезоните предизвиква у нас някакви спомени, то пролетта пристига с голяма надежда за ново начало и точно навреме да ни спаси от изтощителните и мрачни мисли, които носим със себе си от продължителната зима. Искаме да хапваме по-добре, да се движим повече, да поседим на припек на някоя пейка, да се виждаме с приятели и ако е възможно, да започнем да живеем още по-добре. Целия този процес започва отвътре навън, затова е добре да се погрижим за себе си от сега. 



Аз усетих, че е време преди около седмица и нещо, когато реших да си припомня един много приятен филм с  участието на Бритъни Мърфи "Момичето Рамен".


Макар да не е за Оскар, е един от онези филми, които може да оцените още по-силно с времето, особено ако ви е наложило да преживеете нещо подобно. Понякога с цел да бъдем смели правим голяма промяна в живота си, която "по филмите" изглежда, че винаги е правилно решение, но не и в този конкретен, не и в живота наистина. 

Не всяко заминаваме в далечна страна или спонтанен обрат в живота ни носи нужното щастие. Така объркани и самотни, съжалявайки се и се опитвайки да не се гръмнем колко сме били прости, е добре да намерим положителното в цялото преживяване, макар и на такова каквото сме си го представяли.

Момичето Рамен ще ви разкаже за точно това предизвикателство, където главната героиня се озовава зарязана от гаджето си в Токио, работеща безсмислена работа и на път да се прибере у дома с подвита опашка. 


Докато в една дъждовна нощ не похапва купичкa от сгряващата душата супа в кварталното ресторантче. Това я кара да се чувства толкова добре, че на следващия ден решава, да се научи да приготвя сама от тази магическа супа. За целта трябва да чиракува при готвача, който леко казано няма никакво намерение да учи някакво разглезено американско момиче в дългогодишната работа изискващо приготвянето на тази супа, но тя все пак го изтощава и от там започва едно наистина голямо приключение. 

Филмът впечатлява не само с респект към японската култура, като са наети японски актьори, голяма част от диалога е запазен на японски език, което американските филми все по-рядко правят. 
Основата идея е за това, че може да знаем как се прави супа, но не гарантира, че ще направим вкусна супа или по-скоро интерпретация на това, че може да имаме всички необходими съставки да изградим добър живот - да свършим някаква уважавана специалност и дори да имаме хубава работа, но това не ни гарантира, че ще създадем пълноценен и "вкусен" живот за себе си. 


За всичко което правим трябва да влагаме сърце, и понякога то може да е разбито, понякога да е щастливо, но винаги трябва да влагаме част от себе си в това, което правим, за да може да въздейства на хората. 
Не само, че и на мен ми се наложи да започна всичко от начало миналата година, но и аз самата знам, че воденето на блога, готвенето и споделянето на моя опит и усилия, ще достигнат до хората в тази си форма, от сърце - понякога тъжна, понякога весела, но винаги честна и канализирала емоцията си в храната. 
Няма по-добър момент да си приготвите рамен, ако се чувствате така като мен. Ако не се - пак няма по-добър момент! Това е една невероятно вкусна супа, която може да съществува в най-различни варианти, може да допринесете сами за новия й вкус и визия, а подредбата и е част от половината изживяване. 


Докато в българската супа ( и не само), зеленчуците се слагат в бульона, то тук бульона се готви отделно и се долива при съставките. Бульонът сам по себе си е половината магия на супата и понякога хората отделят дни в създаването на най-вкусния бульон. 
Аз ще ви предложа да варианта - бърз и по-бавен, а вие ще си изберете кой от двата искате да опитате. Може да направите една пробна супичка и ако ви хареса, може би ще ви вдъхнови да се усъвършенствате в правенето на рамен. Аз се постарах да направя един по-изчистен, лек вариант са японската супа, който да може да пригответе с наличните в България продукти и да не се налага да се охарчвате. Освен нуделите, всичко останало имах у дома.


А сега преминавам към рецептата, защото тя е точно толкова вълнуваща, колкото и историите, които ви разказвам ( Тук чак аз се изчервих как се самопохвалих ) :) Както ви казах, ще ви представя продуктите в относителни количества, като вие може да направите ваш вариант на ястието. ще ви опиша и техниката на два бульона - бърз и бавен, като аз приготвих супата от снимките този път с бързия бульон, тъй като смятам, че много от вас ще искат да започнат първо с него. 

Необходими продукти: 

Основни: 
300 г месо ( пилешко / свинско)
120 г нудели
стрък зелен пресен кромид 
2-3 яйца
сусам
бейби спанак или нори ( водорасли за суши)
соев сос Кикоман
сусамово олио
бульон

Реших да разделя рецептата на три основни компонента, защото вярвам, че така ще ви е по-лесно да видите, че тя не никак трудна, но бих искала да ви дам повече обяснения, и ако го напиша наведнъж може да ви стресне. Затова ще ви го опиша така, както аз смятам, че ще е най-добре за вас. 
Както виждате супата се състои от бульон с който заливаме всичко, нудели, месо и зеленчуци. Те могат да са най-различни.  Аз се спрях на свинско месо ( имах малко мариновано във фризера от предния ден, тъй като си приготвям такова за хапки от време на време) вие може да го направите и с друг вид месо - пилешко например, като месото не е основната съставка на супата - слагат се по-две -три парченца обикновено. 
Аз имах тънко нарязано свинско, мариновано в соев сос, оцет, мед, горчица, лук и чесън и го запържих до златисто от всички страни на тигана. Подправих със сол и черен пипер и готово. Отстивах настрана, покрито с фолио за да седи топло и се заех с бульона.

                             

Както ви казах, ще ви предложа два вида бульон. Първият е такъв, който може да направите за десет минути, ето и продуктите:

За бързия  бульон (1):
500 мл пилешки/ телешки бульон ( готов или домашен)
3 скилидки чесън
2 резенчета джинджифил
2-3 с.л. соев сос Кикоман
1 / 2 ч.л китайска подправка ( 5-те подправки)  
1 с.л. оризов или ябълков оцет
1 ч.л. захар
1 с.л. чили паста
2-3 с.л. сусамово олио

Нарязваме чесъна и джинджифила. 


В касерола слагаме около 300 мл вода и прибавяме чесъна и джинджифила. След това соевия сос ( на вкус), оризовия оцет, захарта и чили пастата. Подправете с петте подправки. Тази подправка се продава готова магазините като китайска подправка или може да си направите като смесите малко канела, анасон, карамфил, копър семена, чили  и синап. Обхваща всички вкусове - сладко, горчило, люто, кисело и солено. Вие може да си сложите някои от тях на вкус като за първи път :) 

                             

Оставяме бульона да къкри около 5 минути, а през това време се заемаме с яйцата и нуделите. 

Сложете яйцата да заврат в леко подсолена вода и след като кипнат, варете точно три минути. Важно е да са още леко рохки отвътре. След като мине времето, сложете ги под студена течаща вода за да спрете процеса. Оставате да изстинат и обелете.

За нуделите: Може да изберете различни видове азиатски нудели, аз се спрях на тези като косата на ранния Джъстин Тимбърлейк.  

Пакетчетата са по 60 г и от едно пакетче успях да направя  две супички., но бях купила две пакетчета като цяло. В самото пакетче имаше и подправки, които аз не използвах, но вие може да решите да добавите към бульона. Според опаковката нуделите се накисват просто в гореща вода за няколко минути.

През това време си подготвям и месния бульон - аз се спрях на пилешки. Може да ползвате домашен или на кубчета, разтворен в гореща вода.



Сглобяване на рамена:
На дъното на купичката сложете малко соев сос и сусамово олио. Сложете черпаче от соевия бульон, а отгоре  от пилешкия. (Може да репите и да ги сместите заедно или да ги редите в купичката.)

                   

Отгоре сложете от отцедените нудели, 


и наредете от месото в единия край, в другия разполовеното яйца, малко бейби спанак ( или водораслите за суши - нори), нарязан пресен лук в средата, малка лъжичка чили паста и поръска от сусам. 

Може да добавите още чушка, царевица, джинджифил, соеви зърна и каквато пъстра картинка ви хрумне, но аз исках да ви представя по-достъпен вариант, който няма да ви изисква да купувате много азиатаски продукти, ако не ви се намират у дома. 



А сега и рецептата за втория бульон, тъй като вярвам, че някои от вас може би ще искат да го приготвят:
За бавния бульон (2):
1 кг свински/ телешки кости
1 голяма глава лук
1 стрък праз
6 скилидки чесън
1 червена люта чушка
1 стрък пресне кромид,
2-3 броя гъби

Накисваме костите в студена вода за около час, за да се отцеди кръвта. След това ги варим още 15 минути на силен огън.. Отцеждаме и измиваме с вода. Слагаме костите още веднъж да се варят с всички изброени продукти по-горе, нарязани на едро и доливаме с вода. Оставяме бульона да къкри до пет часа, а след това прецеждаме. Това е всичко :) 

Веднъж заровите ли лъжичка в тази ухайна супичка определено ще добиете нови сили за живот, затова ви препоръчвам да си я приготвите и да се научите на нещо ново, защото в крайна сметка за това живеем - да се учим :) 
Надявам се не само рецептата да ви впечатлява, а да харесвате и този вид публикации, в които ви представям рецепти от филми, и ако е така и искате още много интересни постове в блога, моля да ме последвате в инатсрграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ 



Скоро ще се постарая да отделя всички рецепти от филми и книги в отделна категория, а дотогава продължавам с исканите от вас рецепти, тъй като и тази бе една от тях. :) 

Пожелавам ви една вкусна и щастлива седмица, приятели!



 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!



петък, 15 февруари 2019 г.

Лангош - унгарски мекици / Hungarian Fried Bread (Langos) Recipe


При две торти, две основни ястия и домашни бисквити ще си помислите, че няма нужда да се готви повече и аз също бях взела това решение. Все пак има какво да се яде с дни напред, че дори и да раздам малко, пак ще остане. Но, не! Лудата Люси не може да седи с ръце в джобовете, защото хрумне ли и нещо е дотам! Трябва да се приготви, ако ще и по нощите. Е, за щастие случаят не бе точно такъв, но отдавана се канех да пусна тази рецепта в блога. Буквално от създаването му, защото почти всяка година, около Коледа отскачах до Унгария да се тъпча в всякакви вкусотии и да събирам идеи и вдъхновение.

 Приготвяла съм ги не веднъж у дома, а след като на тазгодишния коледен базар в София се появиха официално, реших сериозно да ги вкарам в списъка "предстоящи рецепти". Сещате се за този списък, нали? Пълен е с ваши предложния и рецепти, които искате да видите в блога asap. Работя по него всяка седмица и ви обещавам, дори и да не сте видели още вашата рецепта, тя е там и си чака реда :) 


Та да се върнем на лангошите. Имах останало картофено пюре от гарнитурата на едно от ястията и то в нескромни количества, затова реших, че ако си "крадена" една чашка, няма да се забележи. Истината е, че за разлика от нашите мекички, в тези се слагат и картофки, а и се гарнират малко по-различно, но ви гарантирам, ще се влюбите в тях. Задължителния елемент е да се намажат със заквасена сметана, което им придават изключителна свежест, а може да се гарнират само с рендосан кашкавал и малко чесън


или пък с нещо по-засукано и засищащо като пръжнат лук и бекон.
Аз ги харесвам всякак и затова приготвих и от двата вида. Тъй като идват почивните дни ще оставя на вас с какво да ги сервирате, но ви предлагам обезателно да си ги направите. 



Ако са ви останали няколко срамежливи, стари картофа, пуснете ги да врат цели, обелете ги, намачкайте ги и им дайте цел в живота с тази вкусна рецепта. След като получих овации у дома, надявам се да го получа и от вас. 
Преминаваме направо към рецепта, но преди това ще ви споделя накратко за новостите в блога, за тези от вас, които не са забелязали. 
От вчера добавих нова категория, като отделих тортите в  своя категория, за да ги намирате по-лесно. За сега ще седи в горния десен ъгъл, където поставям новините :) 
Освен това, ще се радвам да ме последвате и в инстаграм ( натиснете тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ ), където ще ви споделям най-различни стари, нови, готвещи се постове и какао малко повече лично съдържание. А сега, необходимите продуктите за лангошите: 

Необходими продукти:
200 г картофено пюре
300 мл хладко мляко
1 пак. суха мая
1 с.л. захар
1 с.л. сол

олио за пържене

Още за ганиране:
заквасена сметана
кашкавал
чесън
магданоз
лук 
бекон

Започваме със замесването на тестото. Аз ползвам брашно за баница, когато правя мекици, тъй като има повече глутен и идеално за разтегливи теста ;) , но вие може да ползвате и класик. 
Слагаме около 2/3 от брашното в купата на миксера. Правим кладенче и добавяме топлото мляко ( да не е горещо, а леко затоплено), маята захарта и пюрето. Пускаме да се меси на средна скорост ( или може да го направите на ръка :))

                             

Прибавяме постепенно от останалото брашно и солта, като то може да е и малко повече, в зависимост какво ви пюрето. Оформяме меко, леко лепнещо тесто, което прехвърляме в намазана с олио купа , покриваме с кърпа и оставяме да втаса на топло за около час.

                           

След като тестото удвои обема си, го разделяме на шест равни части ( може и повече, ако искате по-малки мекички), но лангошите обикновено се правят големи :) 
Върху леко набращнен плот ги разточваме и ли разтягаме на ръка, както правя аз, оформяйки кръг. Не е нужно да е идеален :) 


Изтупваме леко излишното брашно и пускаме мекичката да се пържи в тиган с доволно количество сгорещено олио, така че да плува тестото. Колко олио ще ви отиде, зависи и от големината на тигана :) 


Пържим до златисто и от двете страни, като аз не ползвам пълната мощност на колоните, по-скоро две трети от нея.


Готовите лангоши отцеждаме леко върху кухненска хартия, а след това гарнираме със заквасена сметана. Може да овкусите сметана с пресован чесън, който е много характерен за лангошите или просто да сложите в нея пипер. Аз слагам добавките отгоре - кашкавал, наситнен чесън и магданоз. 

 

За втория вид, запържих в горещ тиган една - две глави лук и 100 грама бекон, както и две скилидки чесън. Вкусът на мекичката така наподобява много фламкухен.


Тук вече силите и въздържанието ме напуснаха, затова и почнах да ръфам зверски. :)
Опитайте и вие! Няма да съжалявате!
Вкусни почини дни, приятели!

НОВО: Последвайте ме в инстаграм
Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!



понеделник, 11 февруари 2019 г.

Френска лучена супа / French onion soup recipe


Бях обещала тази рецепта преди време и ето, че стигам да я споделя най-накрая. Защо точно днес? Ами просто реших, че е хубаво да стартираме седмицата с нещо с лъжичка, по-лекичко, а пък френската тематика някак си е за подразбиране в месеца на любовта. 
Френската лучена супа си е голяма класика и хората или я обожават, или хич не я харесват. Вие може да разберете кой от двата вида сте, с тази бърза рецепта, която няма да ви отнеме много време и може да си е спретнете след работа. Аз самата харесвам супата доста, не само защото е вкусна, но понякога я сервирам и като сос за месо, тъй като наистина е много подходяща. 

Запеченото хлебче в средата, поръсено богато с грюер е задължително, като аз разбира се го замених с по-обикновен, но все така качествен кашкавал, защото вярвам, че и много от вас ще направя точно така, най-вече заради ценовия фактор. Исках да ви демонстрирам, че  възможно, ще изглежда отново добре и определено се яде със същата охота. В зависимост от големината на купичка се сервират две филийки багета или една, като моята чиния беше по-голяма и сложих два. Резнах краищата под наклон, та да се образува сърчице, защото няма как да не допринеса и аз нещо към рецептата и да оставя своя почерк. 


Макар тази супа да не е с най-апетитния цвят, ароматът й ще ви накара да забравите за всичко, защото ще усетите нотките на вино, масло и мащерка, а със запечения кашкавал отгоре въобще няма да му мислите дали да ядете или не - то просто ще се случи.
 Аз ще ви представя рецепта, която харесвам тъй като продуктите са за по-малко количество супа - 3-4 порции, така че да знам, че ще се изяде, а  няма да се озова с един казан супа, която да ям един месец. 
Но да не губим повече време, ето и необходимите продукти:

Необходими продукти:
5 глави лук
1-2 с.л. олио
2 с.л. масло
1/2 ч.л. захар
2 с.л. брашно
2/3 ч.ч. бяло вино ( ябълков сайдер)
600 мл телешки бульон
2 стрък мащерка
сол
 черен / бял  пипер

За гарниране още:
хляб / багета
кашкавал/ грюер

Започваме с нарязването на лука. По правило се правят на полумесеци и самата супа се точи леко като на нудели ( спагети), но разбира се не всеки е очарован да посръбва от лукчетата, колкото и да са вкусни.


Аз нарязвам по-голямата част от лука на средно малки кубчета и само една две глави на резенчета, които все пак да присъстват в супата. Това е моя прищявка, но според мен прави ястието по-лесно за консумиране, а ако нямате кулинарни критици около вас, които да ви кажат, че не се яде така, може да си я направите и цялата на кубчета.


Слагам малко олио и масло в подходящ тиган на котлона да се разтопят. Добре е да е на средна температура, за да не ни загаря маслото. Прибавяме лука.


Разбъркваме за кратко и захлупваме капака, като оставям да се задуши за около 10-15 минути. Може да разбърквате от време на време. Така лукът ще слегне и ще омекне.


След това махаме капака и подправяме със сол, пипер и захар, последната която ще ни помогне да карамелизираме лука. Така пържим още известно време, като то може да е от 15 до 30 минути, в зависимост какъв цвят и текстура желаете да получи лука. Може да го оставите да се карамелизира почти до кафяво или да оставите супата малко по-светла, а лукът - по свеж. Аз лично предпочитам втория вариант.


След като лукът придобил желания от нас цвят и вкус ( аз си опитвам всичко, докато готвя) прибавяме брашното, разбъркваме добре и запържваме за една -две минути, докато се разнесе и запече равномерно. След това излизваме виното или сайдера, докато се абсорбират добре и останат ароматите.


Накрая прибавяме телешкия бульон и мащерката. Оставяме супата да къкри на тих огън още 15-20 минути, повече или по-малко в зависимост от това, колко течна искате да бъде. Някои предпочитат супите по-гъсти, други по-чорбести, затова имайте предвид, за да е ви изври прекалено течността.


Когато супичката е готова, загрейте фурната на 180 градуса. 

Отрежете една или две филийки франзела, а ето кака го направих аз:

                             

Покриваме ги с кашкавал и запичаме във фурната докато се разтопи кашкавала.


Горещо, ухайно и невероятно вкусно! Супа за повод и без повод!
Навън е студено, обядът наближава и честно казано една такава чинийка няма да ми дойде зле.
А вие останете на линия защото има толкова прекрасни рецепти за споделяне, че чак не ви завиждам как ще ги готвите ;) 


Усмихната и ползотворна седмица, приятели! 


НОВО: Последвайте ме в инстаграм
Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...