Вкусът на лятото: Гаспачо / The Taste of Summer: Gazpacho

  

Не може само таратор да се яде! Трябва да има и гаспачо! : ) Особено, ако у дома се навъртат няколко поомекнали домата, парче сух хляб и някоя друга краставичка. Тази лятна студена супа е идеална за разхлаждане, а става само за броени минути. Рецептата си харесах по телевизията, когато британският сладурко Джейми Оливър я приготви в неговия типичен джаста-праста начин и се влюбих в нея. Аз обаче пак си я направих повече по мой вкус, като сложих повече чушка, и по-малко краставичка, защото ..ами защото обичам много чушки. :) Супичката става първоначално по-гъста, тип крем-супа, но ако я сервирате с няколко ледени кубчета, бързо ще се разводни, без да се налага да я съхранявате в такъв вариант в хладилника. Според мен така е по-добре и се придържам към него.

Ето ги и моите продукти:
5 домата
1 краставичка (по-малка)
2 зелени чушки
1/3 суха франзела (стар хляб)
3 скилидки чесън
сол
зехтин
черен пипер

Започнете приготвянето, като обелите доматите от ципата им. За целта ги поставете за няколко минути в съд с вряла вода.

През това време в по-висок тесен съд, подходящ за пасиране, поставете нарязаната на 2-3 големи парчета чушка, хляб и обелената краставичка. Сложете и обелените домати и чесъна. Накрая добавете зехтин на вкус.

Всичко това пасирайте хубаво и овкусете със сол и черен пипер.

Можете да сервирате гаспачото в чашки за пиене или в дълбоки чинии, както съм направила аз. Задължително полейте супичката с още малко зехтин!

Гаспачото се съчетава идеално, ако в менюто добавите и едно бързо Начос и халба студена бира :)

Опитайте и вие!

 

Начос / Nachos

 

За първи път опитах начос преди години при сестра ми в Амстердам, когато тя го приготви за вечеря. Разбира се за много хора тази рецепта се сервира предимно като снак, но всъщност не е точно така. Приготвя се и в дълбоки съдове с по-голяма плънка, така че е достатъчно за пълноценно хапване. Що се касае за вариациите на ястието, няма да мога да изброя всичките.

Създателят на ястието е Игнасио "Начо" Анайа, като в първоначалният си вариант през 1943 година се е състояло главно от парченца изпържена тортила, затрупана с разтопено сирене чедър и нарязана люта чушка.

Аз пък съм си направила идеалната за мен рецепта, която ще ви споделя сега. Това ястие е подходящо именно сега, лятото-есента, когато имаме много от необходимите продукти - чушки, кромид и царевица.

А ето ги и тях:
250 гр кайма смес
2бр. глави лук (бял, червен)
3бр. чушки капия
4бр. чорбаджийски чушки
1бр. люта чушка
4бр. скилидки чесън
1бр. варена царевица (или същото количество от консерва)
1.ч.ч нарендан кашкавал
1 пакет тортила чипс
сол
черен пипер

 *можете да добавите и чаша варен боб по желание

Започвам, като подготвям продуктите - нарязвам глава бял кромид на кубчета,

нарендвам кашкавала и нарязвам всички чушки на малки кръгчета.

В малко олио запържваме кромида, докато започне да става прозрачен и добавяме каймата. При пърженето се опитваме да я раздробяваме на по-малки и малки парченца.

 

Овкусете с малко сол и черен пипер. Добавете нарязаните чушки и продължавайки да пържите, разбърквайте периодично. Не препържвайте чушките, те трябва да останат все още леко хрупкави и сочни.

 

Изрежете зърната на царевицата и нарежете на едри полумесеци водния кромид. Можете да нарежете половината или целия, зависи от това колко го обичате.

 

Тях заедно със скилидките чесън слагаме последни, колкото съвсем леко да се позапържат и затоплят, но трябва да останат свежи.

 

 Изсипете тортила чипс в чинии на порции или пък в голям разлят съд: 

 Разпределете от сместа от кайма и зеленчуци по равно и поръсете с малко кашкавал.

  Сервирайте ястието топло, така че кашкавалът да е още топъл и разтеглив: 

Подходящо предястие тук е една вкусна супа "Гаспачо", за която също можете да намерите рецепта в блога. А ако сте любители на бирата, сипете си една голяма чаша, защото пикантността на чушките си казва думата :)

С един калмар - две рецепти: Хрупкави калмарени кръгчета и салата с гриловани калмари

Така се случиха нещата, че когато се запалих по готвенето, ама наистина, проядох много неща, които допреди едвам поглеждах (за съжаление все още нямам никакъв пробив при дреболиите :(  ). Определено не мога да кажа, че бях човек по морските дарове, но нещата в тази насока се променят толкова драстично и светкавично, че предвиждам в скоро време от рибния магазин да ме уведомяват със смс при наличието на нови и свежи продукти :) 

 

Така и един ден реших, че е време да се пробвам с калмарите. Предполагам за много от вас те съвсем не са новост, но за мен си бяха дълго време тема табу, но ето, че и това се промени. Без предварително да се спирам на рецепти, отидох в рибния магазин и си избрах един по-дребен калмар (около 300-400 гр), така като за първи опит да не се поохарчвам. Продавач ми каза с усмивка "пак ще се върнеш да си купиш, ще видиш, че ще ти хареса". Освен че очевидно човекът има ясновидски способности, беше много мил да ми обясни как да го почистя като хората това чудо. За тези от вас, които сте като мен и не сте приготвяли калмари преди, съм направила повече снимки за пояснение. 

 

Като се прибрах, реших, че искам да опитам поне два варианта на калмарите, като може би най-обичаният е този под формата на пържени колелца.  Митко предложи пък пипалата да ги гриловаме и да ги сложим в салата, и аз реших, че няма да споря по въпроса.

Този ден падна голямо готвене,  защото приготвихме и мидите с къри и пастата с горгонзола и круши :)
Преди да премина с обясненията по-нататък, ето и списъкът с необходмите продукти:

1 среден калмар
2 скилидки чесън
2 лимона
сол
черен пипер
брашно
1 голяма шепа царевичен чипс
олио за пържене

* салата (домати, краставици, кромид)

Започваме, като в дълбока тенджера слагаме вода да заври. През това време почистваме калмарите, като отрязваме малко след пипалата, а останалата част (торбичката) издърпваме от тубата. Точно тези неща ще изхвърлим, защото не се ядат и трябва да се почистят добре. Обелете тънката кожа на калмара под течаща вода. Тя са маха много лесно: 

Остава само да махнем хрущяла намиращ се вътре в тубата, който е много тънък и също се маха лесно и изглежда ето така: (в дясно на дъската, дълго и  почти прозрачно)

Така почистеният калмар потапяме за около 4-5 секунди във врялата вода. Не трябва да го оставяме много дълго, за да не стане жилав.

Тубата на калмара нарязах на кръгчета и сложих в купичка със сока на един лимон и черен пипер и сол. Оставих така да престоят малко в хладилника, за да поемат от ароматите.

Докато мазнината за пърженето им се загряваше, овалях хубаво калмарите в брашно и счукан царевичен чипс. Избрах царевичен чипс, не само защото нямах царевично брашно, но и защото стават много по-хрупкави и е една от любимите ми панировки при пърженето на пилешко например.

Калмарените колелца пържих до златисто от двете страни, като след изваждането им ги отцеждах малко върху чиния с кухненска хартия:

За пипалата на калмарите, както вече ви казах, се спряхме на идеята за гриловане. Поставихме ги върху добре загрят грил тиган, като добавихме и една-две скилидки пресован чесън и сока на половин - един лимон (в зависимост от големината на продуктите).

Грилованите пилала разположихме върху готова салатка от домати, краставици и кромид. 

Всичко на масата беше в лятно - морска тематика, така че

идеалното съчетание за ястията бе бяло вино или малка чашка гръцко узо!