Торта "Медовик" / Medovik - Honey Cake

Знаеш, че уикендът е минал по план, когато си успял да свършиш всичките си задачки, които си бил набелязал : като готвене, пране, чистене, пазаруване, отпушване на някой канал, преподреждане на някой шкаф, излизане навън с приятели на "по едно" питие, оставане навън с подвеждащите приятелите до сабахлен, събуждане на другия ден, преобразуването на тялото и главата от течно в твърдо състояние отново, малко следобедно кафе, чист въздух, разходка в парка и заплануване спокойна неделна вечеря, последвана от романтична среща с добре ухаещата току-що изпрана възглавница. Да, ама не точно така се получи при мен...или поне не докрай. Понякога животът въобще не следва сценария, който съм написала, значи!

Запътила се към вкъщи, насреща ми двама приятели, които очевидно са решили, че неделя е денят, в който ще се купонясва, тъй като утре не са на работа ( това при тях наистина е рядкост и затова разбирам, че не са знаели какво да правят с тази концепция за свободно време, та от въодушевление, са запили от рано) 

Накратко...никога не казвай на изгладнели приятели, че има торта у дома, особено не го казвай на фиркани, изгладнели приятели, които ти дават този поглед!!!!! 

Не съм от хората, които канят хора у дома, казвала съм го много пъти, но тъй като напоследък не мога да намеря място да пласирам оставащите десерти, поради липсата на фамилията наоколо си рекох, защо не?! Признавам си, десерт не остана, мисията бе изпълнена с такава бързина, че все още не съм сигурна, че тази торта съществуваше наистина !

Работата е там, че пияните хора много приличат на бебета и докато се опитваш да вземеш палките за барабаните от ръцете на единия, който е решил, че съседите от горния етаж са си поръчали Pantera, то други вече хапнал, оригнал се и заспал на дивана.

Е, моята неделна идилия приключи, като накрая искаш-не искаш оставаш бебетата да спят на дивана в типичните за тях нестандартни пози, меткаш им по едно одеало с инструкциите, къде е банята и се надяваш съседите да не забележат "странните ти гости", когато се опитваш да ги съпроводиш на следващия ден, пръскай ги с ароматизатор след тях, за да притъпиш уханието на джибри.  

Аз, обаче съм си добра душа и реших, че въпреки изричното позволение на Митко, ще си кажа официaлно : Това, което излезе от апартамента ми този следобед не са някакви извънземни, няма нужда да викате пресата и да се залепвате за шпионките на вратите.
Вярно, не приличаха на хора, но за тяхно оправдание, те така си изглеждат и по принцип :) 

Е, това завинаги ще си остане историята за тази торта и нейните дегустатори, които я определят като "Т`ва е е**** якото нещо, човек". И "Глей, как си върви с бирата..супер!!!!!!" 

Аз пък я определям като торта Медовик и то не само защото тя така си се казва, но наистина всяка лъжичка ( да, толкова е крехка и се яде с лъжица ) от тази тортичка, се топи в устата, оставяйки мекото и леко лепнещо усещане по езика за вкусна и ароматна меденка. 

Но без да губим повече време, да преминем към рецептата, която адаптирах от тук:

Необходими продукти:

За блатовете: 

3 1/2 ч.ч. брашно

1 ч.ч. захар

1 ч.л. сода

1 с.л. оцет

113 г масло

2 яйца

2 с.л. мед

За крема:

500 мл сметана за разбиване

400 г заквасена сметана

100 г крема сирене

1 ч.ч. пудра захар

2 ванилии

По желание: сладко и ядки за украса

Тортата всъщност  е  доста лесна, за правене, особено ако сте от хората, които са свикнали да работят с тесто, вместо смеси за блатове. Тук те се разточват на тънко и пекат за по няколко минути, така че по -пъргавите ще могат да я направят за около 30 минути :) 

Но ето и как става стъпка по стъпка; разбиваме яйцата със захарта за кратко с миксер. Може и на ръка, но аз искам да улесня по-бързото разтваряне на захарта. 

                     

Прехвърлям в касерола, прибавяме меда, и маслото и слагам на средна степен на котлона, докато второто се разтопи напълно и получим хубава еднородна смес. 

      

Слагам половината от брашното в купата на миксера, прибавям яйчената смес и загасената с оцет сода. Пускам миксера с накрайник за тесто и започвам да прибавям постепенно от останалото брашно, докато стане гладко и леко лепкаво.

Прехвърлям върху леко набрашнен плот и замесвам с още малко брашно, докато тестото спре да лепне. От него трябва да направим общо около 7 блата и може да го разделите предварително на толкова части. За мен обаче е по-лесно да работя с около една трета или половината тесто, като разточвам на голям лист, върху хартия за печене. 

                       

След това с ринг за торти или с помощта на чиния изрязвам кръг за блатовете. По този начин успявам да направя повече блатове и винаги са равни и еднакво тънки навсякъде. Моите блатове бяха с диаметър около 25 см. Надупчвам с вилица, за да не се надуят при печене и пъхам да се запекат за около 7 минути в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване.  

Така процедирам с останалите блатове, като става наистина бързо. Оставям да се охладят и се захващам с крема.
Разбивам сметаната със захарта на пухкав сняг,

Прибавям след това и заквасената сметана, както и крема сиренето, като може да използвате и друго съотношение в крема : 200 г заквасена сметана и 300 г крема сирене, за това количество бита сметана. Използвайте, който крем предпочитате.
Добавете аромати към него като ванилия, на прах или концентрат, като може да сложите и лъжичка ром. Разбъркайте всичко на пухкав крем на ръка.

Сглобяваме тортата като редим блат, крем, блат , крем и така докрай. 

Пъхаме в хладилника да стегне за няколко часа или най-добре за през нощта.

На следващия ден украсяваме с малко млени бискивити, ядки и бурканче вкусно, домашно сладко. 

Какво да ви кажа..тортата се реже плавно като по мед и масло :) 

Кремът в тортата е толкова нежен, а самата торта, ще се хареса на любителите на не най-прекалено сладките десерти...затова пък другите могат да се посладят допълнително с "глазурата" от вкусно сладко от  боровинки! 

И с тези вкусни кадри, ви пожелавам една усмихната, слънчева и по-топла седмица! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Най-вкусният чийзкейк без печене и без желатин / The Best No-Bake Cheesecake without Gelatin

Ето, че най-сетне и пролетта е тук! Време е само и времето да навакса с температурите, че стига сме се загащвали до ушите! Птичките запяха, цветята и дръвчетата разцъфтяха и ако има нещо, което да направи нещата още по-приказни, то е днешната ми рецепта за най-кремообразния и вкусен чийзкейк без печене, който съм яла и приготвила. По-недоверчивите от вас ще кажат: "Е, такива рецепти бол" и ще сбъркат, защото, както ми бе заръчано от читател - искахте такъв чийзкейк без наличието на почти задължителния навсякъде желатин и аз ви го давам! 

Наистина няма място за сравнение за това колко по-нежен и въздушен е десертът без желатин и доказателство за това е пак мнението на уважаваното жури у дома (в лицето на майка ми, която не дава шестици току-така, камо ли за чийзкейк). Тя така и не разбираше какво хората харесват в този вид сладкиши, докато не и сервирах този. И именно защото е толкова специален, бих искала да го предоставя като рецепта в кампанията за Olympus, които бяха така добри да ми предоставят продуктите, а те не бяха никак малко, за което благодаря!  

С тази рецепта ставам посланик на кампанията "Малката черна престилка" (трябваше да се снимам с нея, затова се изявявам насреща ви), с която марката иска да вдъхнови жените да изпитат удоволствието от приготвянето на домашна храна. 

Аз заставам зад идеята с две ръце (с цедено кисело мляко в едната, който е любимият ми техен продукт). 

Не веднъж съм казвала, че не обичам да правя реклами на неща, в които не вярвам, затова, когато ми предложиха да стана участник в кампанията, се усмихнах и си казах : 

"Те да не би да знаят колко цедено кисело мляко имам в хладилника?" :) 

И така, аз няма да се бавя повече, защото е едва началото на седмицата, и като такова наистина имаме нужда от вдъхновение - сладко и вкусно като този кадър!

Доверете ми се и ви обещавам сладкиш, който ще разтопи сетивата ви. Но ето и рецептата: 

Необходими продукти:

2 ч.ч. млени бисквити

100 г разтопено масло

2 ч.ч. цедено кисело мляко 10% Olympus 

200 г  извара Olympus (може и крема сирене)

125 г краве масло

1/2 ч.ч. течна сметана за разбиване 

1/2 ч.ч. пудра захар

За украса:

2 ч.ч. замразени боровинки и захар на вкус (може да се замени със сладко по избор) 

бита сметана

Започвам като в блендер смилам бисквитите. Аз си премерих около две чаени чаши млени бисквити, но вие можете да сложите и малко повече, ако искате по-дебела коричка. Изсипвам ги във форма с махащи се страни с диаметър 24 см. Прибавям първоначално около 80 г от разтопеното масло. Омесвам хубаво и разпределям влажната бисквитена смес по дъното на формата, като притискам с ръка, за да се образува хубава коричка за десерта. В зависимост от вида на бисквитите може да поеме повече масло, затова го прибавете, ако е необходимо. 

Прибирам формата в хладилника за да стегне "блатът" и се заемам с плънката. С миксер разбивам маслото, което е на стайна температура, и пудрата захар. 

Маслото ще играе ролята на нашия стягащ елемент в рецептата и ще замести желатина. Прибавям след това цеденото кисело мляко и изварата / кремата сирене. А след това и предварително разбитата на пухкав сняг сметана. Тя ще придаде въздушност и обем на сместа. Аз използвам растителна сметана, тъй като е по-лека на вкус и бухва повече при разбиване. Можете да ползвате подсладена или не, в зависимост дали искате десертът да бъде по-сладък. Препоръчвам да е една нотка по-свеж, тъй като заливката е доста сладка и се балансират взаимно. 

Разпределям крема върху стегналата вече кора и пъхам в хладилника, а още по-добре във фризера.

Тъй като имах замразени боровинки във фризера, реших да направя заливката на чийзкейка от такива плодове, но вие можете да ползвате сладко по избор, макар че боровинките са най-добрия избор според мен!

Аз сложих в касерола замразените боровинки и добавих захар на вкус (добавям я постепенно, като опитвам) и оставям сместа да покъкри, докато се посгъсти и водата изври.

Украсявам сладкиша с леко охладения топинг и още малко украса от бита сметана. Визията му може да не е пищна,

но вкусът на този десерт е наистина уникален и незабравим. Една по-различна рецепта за класически чийзкейк, която ви гарантира кремообразна текстура във всяка хапка.

И тъй като тук ползваме цедено кисело мляко като основен продукт, 

определено може да се насладим на много по-свеж вкус! 

Опитайте и вие!

Ако искате да продължа да ви предлагам такива страхотни рецепти и тази специално също ви е харесала, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Викингска торта с боровинки / Viking Cake with blueberries

Дори не знам откъде да започна! От толкова отдавна се каня да пусна рецептите, вдъхновени от пътешествието ми в Северните страни това лято, където неща за разказване и снимки има много, но ето, че сега друг повод ми е на сърцето. И докато не го споделя, изкрещя и не ви досадя, няма да мирясам!

Че как иначе ... не всеки ден се получава първа кулинарна награда. И защото наградата ми е именно за любовта ми към тортите, нямаше как да не разкажа малко за събитието в пост, в който да се насладите на такава (и то не каква и да е, а Викингска торта!).

Говоря за първите годишни награди за кулинарни блогове на Блоговодител, където успях да не се наприказвам с всички прекрасни, талантливи блогъри, които исках да срещна лично от толкова много време. То, аз така правя - когато се притеснявам бърборя, и после се чудя какви съм ги плещила! 

Събитието се проведе в Метро Академия, а организацията бе наистина на ниво, като не ни липсваше храна, което щеше да бъде кощунство, ако е така :)

Макар да бях номинирана и може би всеки, отивайки там, тайничко се надява да спечели, аз наистина не го очаквах, тъй като съм анализиращ тип, а това са първи награди, и си дадох сметка, че е нормално да се отличат първо хората, от които отдавна черпим вдъхновение и идеи, по-старите блогъри дето се казва. Тяхната заслуга за развитието на българското кулинарно блог пространство е неоспорима, а качеството на представените от тях рецепти може да накара и Гордън Рамзи да си изяде г8за от яд. (Поне аз така смятам, но не му казвайте, да не ме навика)

Ето защо отидох супер спокойна с единствената цел да се срещна с всички тези "вкусни приятели", с които си пиша от години и споделяме всяка ( успешна:) ) гозба, с нашите читатели. 

То се и усети, с такъв ентусиазъм говорих с всички, които познах или познаха мен, че дано не са си помислили, че взимам някакви специални лекарства. Сигурна съм, че не на всички успях да обърна вниманието, което може би заслужават, а  съм убедена, че с някои дори не успях да говоря, но се надявам да не се сърдят. Затова и няма да споменавам имена, тъй като ще взема да изпусна някой и ще излезе, че не ми е важен! Вие си знаете кои сте и колко весело и пълноценно бе това събитие за мен. 

А това, че по едно време ме извикаха да ми дадат награда, чак малко ми се губи. Бях наистина доста изненадана, затова и когато се наложи да кажа няколко думи, почти съм сигурна, че изтърсих, че за мен тази награда е толкова неочаквана, колкото Оскар за Леонардо Ди Каприо. (WTF, Люси!!! Защо си мислиш, че всички му следят проблемите ) 

Но както и да е! И преди да премина към темата на днешния пост, искам да кажа само още едно огромно благодаря. На вас, моите читатели и приятели. Без вас тази награда нямаше да я има (буквално - това е награда на публиката), което може би е най-голямото признание за всеки един творец. Няма по-голямо жури от вас за това дали пиша интересни, вкусни, подробни и надявам се поне малко забавни рецепти, с които да си подслаждаме не само стомаха, но и душата! 

Всеки един оставен коментар за нас, блогърите, е доказателство, че има някой там, от другата страна на екрана, и споделяме една страст - готвенето, едно притеснение - дали ще се получи добре таз рецепта, и едно огромно желание - да донесем повече красота и радост за себе си и близките ни хора! 

Благодаря ви от сърце!

И сега, след този доста дъъълъг увод, преминавам към същността на публикацията, а именно вдъхновението за тази супер вкусна и неземно сладурска викингска торта. Увлечението ми към скандинавските страни само премина в пристрастеност след най-дълго планираната екскурзия на света за Норвегия, Швеция и Дания. Още не мога да спра да се пренасям мисловно, веднага щом затворя очи, в местата, които пробуждаха въображението ми и мечтите ми още от малка.

За никого не е тайна, че с моя човек сме луди на тая тема, което се вижда не само от любимата ни музика, интересите ни към скандинавски  филми, сериали (например тук и тук) и литература. Дори не отдавна Митко записа страхотно парче, отново на викингска тематика, с текст, който написа буквално за минути. ( Можете да го чуете и прочетете тук)

Норвегия пленява с много неща - неземна природа,

успяла да запази своята автентичност и чистота,  спиращи дъха гледки, които, въпреки носещия се от тях хлад,

съдържат и приказния уют на сгушените в зелено дървени къщички.

Ето защо реших да посветя първата си северна вкусотия на тази страна, която ми открадна сърцето. Имах желание да споделя много и по-скоро интересни разкази от преживяното, но тъй като постът е вече прекалено дълъг (е, надявам се по-нетърпеливите да си откачат направо до рецептата, де), реших да сложа просто някои от снимките накрая, като галерия. 

Време е да премина към рецептата (разгелеее!), като днес ще ядем много лесна, много вкусна викингска торта, съдържаща два от най-традиционните вкусове за Норвежката кухня - боровинки и бадеми!

Но ето първо и списъкът с необходими продукти:
За блатовете:
6 яйца
180 г захар
100 г млени бадеми
50 г брашно

Крем:
250 г маскарпоне
100 мл течна сладкарска сметана за разбиване
1 ч.ч. боровинки - пресни или замразени (може и повече)
1/2 бурканче сладко от боровинки

За измазване:
Шоколадов ганаш ( рецепта тук)

Започвам с направата на блатовете. Те са почти същите като на торта "Рафаело", но тук имаме и вкус на бадеми, което обогатява блата. За целта разделяме белтъци от жълтъци и разбиваме белтъците със захарта.

Бием до получаването на пухкав сняг, като след това намаляваме леко скоростта и почваме да прибавяме един по един жълтъците.

Към сместа прибавяме смлените бадеми, интегрирайки ги, като обръщаме сместа с шпатула от долу нагоре, внимателно, за да запазим въздушността на белтъците. (аз сложих малко повече от 100 г бадеми, тъй като трябваше да си доизрасходвам пакетчето)

По същия начин постъпваме и с брашното, което пресяваме постепенно.

Разпределям сместа в три тавички с размер на дъното 20 см в диаметър. Предварително са застлани с кръг от хартия за печене, който е леко намаслен.

Пека за около половин час в предварително загрята фурна на 160 градуса с обдухване.

Готовите блатове оставяме да се охладят напълно, а ние се заемаме с крема. Той е супер лесен!

В купа слагаме маскарпонето, а към него прибавяме разбитата сладка сметана. Опитайте - ако ви се струва не достатъчно сладко, може да подправите с някоя и друга лъжичка пудра захар, но тъй като слагаме сладко върху блатовете, аз предпочитам да го оставя по-свеж.

Добавяме пресните (или замразени) боровинки и разбъркваме.

Сглобявам тортата като слагам блат, нанасям една трета от сладкото от боровинки, а след това и половината от крема.

Повтарям тази процедура още веднъж и завършвам с третия блат. Изравнявам крема отстрани с шпатула или нож. Пъхам в хладилника да стегне за няколко часа, най-добре една нощ.

На следващия ден (или по-късното) я измазвам с ганаша, който стяга много по-бързо, когато тортата е студена и е по-лесно да се работи с него.

Тортата украсих с елементи, които направихме заедно с Митко един ден предварително.

Не веднъж съм казвала, че не сме големи фенове на фондана у дома, затова и не обичам да правя украси изцяло от фондан. Малки елементи обаче могат да бъдат също толкова ефектни като например тези щитове, които са исторически автентични.

 За централната част отново черпехме идеи от източника, а именно музеят на Викингските кораби в Осло.

И остава само да ви кажа за вкуса на тортата, който е толкова уникален - леки и пухкави блатове с вкус на бадем, нежен крем и свежи нотки от пресните боровинки, и същевременно почти задължително използване на сладко в скандинавските десерти.

Ако и вие сте от хората, които Северът ги зове, със сигурност ще се насладите на този традиционен вкус. 

***
А ето и обещаната галерия, която е от покрайнините на Осло, край тихата, спокойна и значително топла вода. Усетих сърцето си да бие в ритъм, непознат за мен - може би това е, когато наистина си в мир със себе си.

  

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!