петък, 20 септември 2019 г.

Помпони - меки целувки / Schokokuss / Schaumküsse



Ето че и се видя и края на тази седмица. Не знам дали защото е края на лятото и началото на есента, защото първите дъждовни дни вече са факт или просто защото рязко захладня, но навсякъде около мен хората са се размрънкали.

Кисели физиономии те посрещат почти навсякъде, а и по това време значително се увеличава недоволството и упреците към моя милост в блога - то или рецептата ми била много за четене ( сякаш пистолет съм опряла да четата и да учат), или пък не съм наясно как се готви нещо. Ако е чуждестранно - аман от чуждопоклонничество, ако е нашенско - аман от едни и същи ястия, дето и баба им знае. Не им се сърдя на хората, напротив! Знам какво е да ти е криво, че пак се става в шест, а на всичкото отгоре е и все по-тъмно и все по-студено. 

Ако пък и работата ти е да обслужваш клиенти, и да ти викат за неща, които грам вина нямаш, ей тогава просто трябва да намериш или много силни успокоителни или много силна мотивация да запазиш положително присъствие на духа. Аз съм от вторите, и все гледам да вложа енергията си в нещо красиво и вкусно, което да отмие целия негативизъм, с който може да се сблъскам в ежедневието. 

Да, вярно е, като накрая и на това нещо намерят маана, ти иде да кажеш като бабата от вица: "Абе, яж бонбони, бе.  Не яж ла*на" Та в този забавен ред на мисли, едни бонбонки съм направила да почерпя. Сигурна съм, че няма да пропусне някой да ги определи и на друго, но за мен са едни от най-вкусните сладкиши, които никога съм яла и съвсем честно казано, не мога да спра да ям. 



Шоколадовите целувки обичам още преди да отида в Германия, но след като заминах там, станах професионалист в яденето им. Купувах си от най-големия размер, защото обичах да завирам лицето си в пухкавия понпон ( така му казвам) така, че чак нослето да ми се нацапа от белтъчен крем.

Изяждах по една кутия от тях първите седмици, после започвах да намалявам по половин от чисто финансова гледна точка..не, че съм им се наситила.

С пристигането на немските хипермаркети в България, все по-често се намират по рафтовете и конкретните помопни, които преди години специално в Германия носеха политически некоректното име - негърски целувки. Сега им казват само шоколадови целувки, защото знаете защо :)

Но стига История на сладкарството, време е за Настоящето на хапването! След като на наградите на Блоговдител Йоли ни подари по една кутия от тези малки вафлени основи, реших, че ще е идеален начин да ги използвам за меките целувки. Могат да се направят и без основа или пък върху такава от бисквитка, като аз исках да използвам тези, така и така са ми подарени от сърце.

Макар и тези вкусни хапки-сладки да се продават в нашите магазини, мога да ви кажа, че в никакъв случай не са толкова евтини, колкото реално струват да се направят. Освен това са много лесни и може да ги правите винаги, когато имате останали белтъци в хладилника. Не всеки обича ронливите целувки, но тези просто са наслада за сетивата.
Направих ги в мини-размер, като малка хапка сладко облаче, тези целувки обраха овациите съвсем наскоро след като отново се озоваха сред колегите на майка ми. 
Обикновено изпращам там голяма част от сладкишите, за да не хвана диабет у дома, пък и за да мога да получавам повече отзиви, ако има нещо да коригирам по рецептите. Е, по тази нямаше какво да се коригира, но ето я и самата нея:  

Необходими продукти:
4бр. белтъци
1 ч.ч. захар ( 200 мл) 
1/2 ч.ч. вода
1 ванилия
1 пак. желатин ( 10 г) 
щипка сол

Още:
 глазура ( 1/2 от тук
вафлени кори ( подложки), бисквити или др.

Започваме като накисваме желатина в студена водичка, както е описано на опаковката.
Слагаме в касерола водата и захарта да заврат на котлона, така че захарта да почне да бълбука на мехурчета.  Трябва да получим хубав, гъст захарен сироп. 

                            

След като е готово го дърпаме от огъня и го оставяме да се охлади за една минута, след което към него прибавяме набъбналия желатин. Разбъркваме го в сиропа, докато се разтвори напълно. Когато го прибавите той ще се запени първоначално, но след това ще "спихне" - не се притеснявайте!                     

                             

Пускаме белтъците да се разбиват на сняг, като прибавяме солта. Бием докато станат на сняг, като ако миксерът ви не е толкова мощен и ви отнема повече време, може да почнете разбиването едновременно с поставянето на сиропа на котлона, тъй като е добре да са готови горе-долу по едно и също време.

След като белтъците станат на сняг, започваме да прибавяме постепенно, на тънка струйка, докато се разбиват още от захарния сироп с желатин. Това ще ги накара да станат още по-пухкави и лъскави.



Подготвяме си вафлени подложки, изрязани от вафлени кори или ето такива, ако сте в чужбина, най-вероятно ще намерите в магазините готови. Ако пък няма, може да изрежете от обикновени вафлени кори кръгчета, с големина по желания ( в зависимост колко големи искате да са помпоните) или да ползват готови бисквитки.

Прехвърлете белтъците в пош и се постарайте да шприцовете колкото може по-бързо сместа, тъй като стяга.

                    

Оставете ги да изстинат напълно, като може да го направите на стайна температура, хладилник и дори фризер. Аз използвам последната опция, тъй като през това време си правя глазурата.

Изсипвам я в тясна чашка, така че да мога да потапям студените помпони с връхчето надолу и да ги облива добре. Тъй като са студени, глазурата стяга бързо.
Избирам тази глазура, а не обикновен ганаш, тъй като е малко "по-тънка" и хрупкава, благодарение на маслото.



Дори и крайният продукт да ви изглежда като известно емоджи, мога да ви гарантирам, че е супер вкусно и едва ли ще изядете само едно. 

Бая се почудих дали в сезона на мрънкането моето чувство за хумор ще бъде разбрано и прието, като започнах да се цензурирам мисловно до степен в която си казах, че това не е нормално. Все пак за разлика от всички други медии, блогърите имаме свободата да водим свои личен дневник с мисли, опит, желания и каквото душа ни иска. Може да ни четете, а може и не. Може да ни харесвате или не, но въпреки всичко, трябва да останем верни на себе си. 

А аз съм вярна на това, че трябва да гледаме по-ведро на нещата и да бъдем мили един с друг! 


А, сега е време да ви оставям, тъй като отивам на последния фестивал на открито за сезона и е време да изпратим лятото. 


Сега, когато температурите все по-често ще ни карат да си стоим у дома, ще видите какви неща ще се наготвят :) 

Усмивки от все сърце, приятели и ви изпращам много топли и позитивни емоции! 



п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!





8 коментара:

  1. Чудесни, чудесни, чудесни... Супер си, Люси. Само имам един въпрос, горещ ли сипваме захарния сироп при белтъците?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Иве :) да, може да се каже, че го слагам още много топъл, за да няма опасност да стегне и да е трудно разбиването :) Поздрави и усмивки!

      Изтриване
  2. Здравей, Люси! Обичам да те чета, защото си и забавна, освен че ползвам и рецептите ти! Не обръщай внимание и запази позитивизма си, макар че киселите хора сякаш се увеличават...така е защото не ядат сладко! Ще ги пробвам и тези твои изкусително шоколадови целувки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хаха, много мило и сладко от твоя страна, Бони :) Благодаря ти, че намина и ми отдели време за този позитивен коментар! Прегръдки от сърце!

      Изтриване
  3. Здравейте, Люси! Поредната чудесна рецепта, коята ще изпробвам съвсем скоро! Напук на всички кисели, мрънкащи човечета, аз искам да Ви благодаря за прекрасните рецепти, които са винаги толкова красиво и изкусно поднесени. За мен е истинско удоволствие да чета, а и да приготвям рецептите, които ни показвате! Така че, бъдете здрава, Люси! И да знаете, че сте една вълшебница със златни ръце, изтънчен вкус и много стил.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря от все сърце за милите думи, Стеф! Прегръдки и много усмивки от мен!

      Изтриване
  4. Здравей Люси! Майната им на киселяците! Както съм казвал и друг път, аз ти чета рецептите не само зариди вкусотиите които предлагаш, но и за ведрия и нтересен стил с който ги описваш. И сега конкретно за рецептата имам въпрос Сиропът колко гъст да е? Че имах премеждия докато нацеля сиропа за тортата "Птиче мляко", а гледам това е нещо подобно. Вече имам и термометър за захарен сироп, ака знаеш градуси казвай. Светлан

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Светльо и ти благодаря за милите думи <3 Сиропът става бързо, тъй като е почти само захар. Като ти стане вече на мехури да се пени, го махни от огъня. Аз така го познавам. Нямам термометър, но наистина не отнема много време, тъй като има малко вода като цяло. поздрави и усмивки!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...