неделя, 6 април 2025 г.

Морковен чийзкейк без миксер / Carrot Cake Cheesecake

 


Преди броени дни се завърнах от Неапол, където прекарах една от най-незабравимите и дългоочаквани почивки ( само 20 години) с моите приятелки от училище Деси и Цвети. Не веднъж съм ви разказвала за нашето истинско и магическо приятелство, което оцеля не само на времето, но и на пространството, защото всяка от нас живее в различна страна, та едва заради сватбата ми миналата година успяхме да се съберем за 48 часа. Още там, ден преди събитието, докато пиехме в кафе в заведението до нашата гимназия ( бившето "Строител") си обещахме, че ще се съберем отново съвсем скоро, защото не можехме да се наговорим, а сватбата едва ли ще ни позволи да го направим. Радвам се, че нашата изпълнителност и желание бяха толкова силни и успяха да осъществят обещаното само една година по-късно. Коя взимаше отпуски, коя прехвърляше автобуси и влакове, за да стигне до удобно летище, коя уговаряше бабите за отпуска, за да се отдели от детето за първи път за цели четири дни ( аз, това последното съм аз), но ето, че на 27 март, около два часа следобед местно време, три приятелки от училище оживиха неаполското летище с много смях, прегръдки и вълнение. 


Няма да ви разказвам сега за всичките ни приключени в Неапол, освен ако не искате, но ще бъде в отделна публикация, защото сега е момент да ви се оплача, че веднага щом се прибрах така хубаво се разболях ( отново от бацилите на малката ми пухкава жужа, която нацелувах барабар със сополите), че отдавна не се бях чувствала толкова зле. Лежах на дивана зарината в салфетки, натъпкана като канола със самосъжаление и температура, която може спокойно да изпече неаполитанска пица на челото ми. 


Така че, разказите ще почакат, но за щастие рецептите не е нужно да чакат. Както казваше любимия ми Фокхорн Легхорн, аз съм предвидила подобни случаи и съм си номерирала перата. Тоест, имам чудесни рецепти в чернови, а великденските рецепти ги почнах отдавна, за да знам, че каквото и да стане, този месец ще сложите нови и изкусителни рецепти на масата, които няма и да ви струват скъпо, а съставките няма да са трудни за намиране. 
Днес ще ви съблазня с този страхотен морковен чийзкейк, който може да приготвите без миксер за нула време. Знаете, че обичам морковените рецепти, защото освен запазващи свежестта си, те могат да си позволят да коригирате количеството подсладител на вкус, тъй като морковите  са достатъчно сладки. И тази рецепта не е изключение, но няма да губя повече време, нека ви покажа как се прави.





Необходими продукти:
За морковената смес:
1 1/2 ч.ч. брашно
1 1/2 ч.ч. рендосани моркови
1/2 ч.ч. млени орехи
1 ч.ч. захар
1 ч.л. канела
1 ч.л.сол
1 ч.л.сода
3/ 4 ч.ч. олио
2 яйца
1/2 ч.ч. стафиди


За чийз сместа:
500 г крема сирене
1/2 ч.ч заквасена сметана
2 яйца
3/4 ч.ч. захар
1 1/2 с.л. брашно
1 ванилия
щипка сол

Глазура:
120 г крема сирене
1/ 3 ч.ч пудра захар
4 с.л. масло
ванилия и орехи

1ч.ч= 200 мл


Както винаги ви препоръчвам да започнете приготвянето на десерта, като сложите всички продукти на масата в исканите мерки, защото от там насетне не само е детска игра, но и няма къде да сбъркате. Плюс това продуктите стават на стайна температура.
Започваме със смесването на сухите съставки за морковената смес. В купа слагаме брашното, захарта, канелата, солта, содата, млените орехи и разбъркваме. 

 

След това прибавяме морковите, 


олиото, стафидите  ( може да ги накиснете в малко топла вода с ванилия преди това, за да набъбнат) и яйцата. Разбъркваме всичко с телена бъркалка на ръка до еднородна смес.

 

В друга купа смесваме всички ставки за чийз сместа. Може да ползвате и само крема сирене, без сметана, но смятам, че със сметана става още по-пухкава.


Отново разбиваме всичко на ръка с телена бъркалка до еднородна смес.

Приготвяме си форма за торта с махащи се стени с диаметър около 22 см и застиламе с хартия за печене на дъното.

 

Изсипваме две трети от морковената смес, 


после слагаме една трета от чийз сместа, после слагаме още малко от морковите, и завършваме пак със чийз сместа.

 

Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40-50 минути. Преди да се украси е добре да изстине напълно, което може да отнеме няколко часа.


За украсата заложих на глазура от крема сирене, масло и захар, но вие може да изберете и друга. 
Декорирах с още малко орехи и захарни морковчета, които се продават готови в магазините по Великден.


Този десерт си има всичко - кексова основа, свежест, сладост, кремообразна чийзкейк смес за баланс и още по-пухкава глазура.  Ако обичате чийзкейкове и торти, които няма как да сбъркате, ако не обичате да пeчете блатове, които да режете и сглобявате, тази торта е течно за вас. 


И да ви кажа, че малко парче може да ви засити е така, но в крайна сметка, и вие и аз знаем, че няма да изядете малко парче...както и аз :) 


Надяваме се това да е моето предложение и да е от ползването, а ако търсите и виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ни го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo @yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:







вторник, 25 март 2025 г.

Пилешката супа на Люси / Lussi`s Chicken Soup



  Аз и пилешката супа имаме дълга и турбулентна история. Още от детската градина, до храната в стола, та дори и в един злополучен престой в болница като малка, пилешката супа винаги ми е навявала не много хубави спомени. Заради нея светкавично отговарях "супа", щом ме питаха какво не обичам да ям поне до 20 години. Не давах шанс на нито една супа само заради титлата. Така изведнъж, малко по малко почнах да опитвам различни крем супи, но пилешката супа си остана табу. И така, чак докато не забременях. Толкова нищо не ми се ядеше, че се стигна до там Ачо да предложи на майка му да ми направи нейната пилешка супа, която той смяташе за най-вкусната и лечебна на света. Вкусът ми толкова се беше променил, че не само успях да я изям, но и даже леко ми се услади. След като родих обаче нещата се върнаха по старо му и бързо забравих за нея. 


Сега, когато готвя за Боян доста често различни супички,  стигнах до извода, че за да ми харесва супата трябва да я направя по мой вкус. За целта трябва да е без застройка, за да се насладя на истински ухайния пилешки бульон,  и да заменя фидето с нещо, което намирам за по-апетитно. Затова и днес ще ви покажа рецептата за супата, която без да искам спечели най-големият комплимент, който съм получавала,  а именно от Ачо " Не знам какво си й направила, но за човек, който не обича пилешка супа, си я приготвила по-вкусна от на майка". 

И ето, пиша ви тези думи след като този уикенд изживяхме поредното мартенско боледуване с температури, хреми и какво ли не, защото нека си признаем, настъпването на пролетта винаги носи много настинки. Добре е да имаме под ръка рецепта за домашна пилешка супа, тъй като става твърде лесно, за да поръчваме навън. Ето как: 


Необходими продукти:
1 цяло пиле Лудогорско пиле
2 глави лук
2 моркова
30-40 г дребни макарони
1/2 връзка магданоз
сол, черен пипер, лимонов сок
вода


Тъй като най-важната част от тази супа (или в случая повече чорба) е бульонът, използвайте цяло пиле от доверен производител като Лудогорско пиле. Това е българско и качествено месо, и макар да не се налага да слагате цялото месо в супата ( може да ползвате останалото за пиле с ориз например), то за самия бульон е най-добре да сварите всичко. Така бульонът става най-наситен и вкусен, като няма да ви се налага да слагате и капчица друга мазнина, както виждате в необходимите продукти. 

Слагаме пилето да се свари с разполовена глава лук и едро нарязан един морков, няколко стръкчета магданоз и сол, с около два лита вода за около 20 минути под налягане в мултикукъра. 

 

След това прецеждаме бульона и в купичка почистваме част от месото на пилето, което накъсваме на малки късчета. Използвайте частта, която ви е най-вкусна - аз слагам малко от бутчето, гърдите и гърбчето на пилето.
В подходяща тенджера прехвърляме пилешкия бульон, който е вече толкова ароматен, че ти иде да го изпиеш още така. 

 

Кипваме го и прибавяме ситно нарязан лук и морков и варим докато омекнат, а след това прибавяме нарязаните на дребно картофи и макароните. 

Къкрим на тих огън, докато се сварят, а накрая прибавяме пилешкото месо и 

 

ситно нарязан пресен магданоз за свежест. 


Няма допълнително добавена мазнина, няма излишни добавки, а само истински питателен бульон и може би най-обичаните зеленчуци. Няколко капки пресне лимонов сок в купичката и наистина ще се почувствате гушнати отвътре след като излапате една порция.


Седяхме тримката в кухнята на масата, всеки изтощен от тежкия грип  в пълна тишина, докато не почнахме да хапваме от магическата супичка. Посръбвайки леко, докато Боян ровеше с пръсти за звездички в супата, накрая погледът ни най-сетне блесна и се почувствахме силни да говорим и да посрещнем новата седмица. Пилешката супа наистина е лечебна. За умът, тялото и душата. Убедете се сами :) 


Надяваме се това да е моето предложение и да е от ползването, а ако търсите и виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ни го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo @yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:




петък, 21 март 2025 г.

Плетени козуначени кифлички /Knitted Easter Bread Recipe



Честита пролет, приятели! Ето, че посрещаме още една, а съвсем скоро ще заухае и на козунаци, защото Великден е just around the corner. У дома замириса и по-рано, защото пекне ли слънцето, усетя  ли аромата на цъфналите дръвчета на двора и чуя песента на птиците, у дома започва тестването на нови козуначени рецепти. Не защото старите не са добри или пък "трябва", а защото, ако си като мен, и намираш не само вълнение, но и утеха от злините случващи се по света всеки ден в готвенето, то намирането на нова рецепта, е като нов подход към нежна и вкусна терапия за душата.

Не отдавна ми попадна едно клипче в Пинтерест, после в Инстаграм, за тези апетитни хлебчета и красивата им плетка, та нямах търпение да ги опитам. Работата с тесто многократно е доказана за терапевтична, затова, ако и на вас негативните новини, които са извън вашия контрол взимат превес над душевното ви състояние напоследък, ви препоръчвам да се заредите с брашно за козунаци и да се включите в моята "онлайн терапия". Абсолютно безплатно и тотално не в крак с времето, където трябва да ви ангажирам с курсове за тесто ( и личностно развитие) по стотици левове, аз ще ви покажа как да си го направите сами у дома, а ако ме последвате, подкрепяте и идеите ми ви допадат, знам, че ще намерите начин дами го покажете. 

Необходими продукти:
Около 600 г брашно София мел
250 мл топло прясно мляко
100 мл сметана
80 г захар
1 яйце
100 г меко масло
10 г суха мая
1 с.л ванилия
1 с.л. лимонов сок
1 с.л. лимонови коричка
щипка сол

Започваме като приготвяме тестото. Аз го приготвям с помощта на миксер, но може да си го замесите и на ръка. В купата на миксера слагаме две трети от пресятото брашно, правим кладенче в средата и изсипваме захарта, маята и леко затопленото мляко. Разбъркваме леко и оставяме една-две минути, за да се активизира маята.

 

След това,  замесвайки постепенно добавяме яйцето, маслото, сметаната, солта, брашното, ароматите, докато получим пластично, меко, но отделящо сте от стените на съда тесто. Може да добавите и подсладител, ако искате тестото да е по-сладко, но тъй като аз поръсвам кифличките с пудра захар и ги пълня с шоколад, не смятам за нужно. 

 

Оставяме тестото да втаса на топло за няколко часа, докато удвои обема си. Може да го направите и във фурната на 50 градуса за по-бързо. 
През това време замразяваме по една супена лъжица течен шоколад, която разпределяме на лентички, тъй като е по-лесно да се слага като пълнеж в твърдо състояние. 


Готовото тесто разделяме на 12 части, които оформяме на топки. Това, ако искате кифличките да са по-малки, но за по-големи кифли, разделете на 8.
Всяко топче разточете ето така:

 

Поръсете с малко брашно, прехлупете и направете разрези по свитата част. След това разгърнете отново и почнете да издърпвате една част от прорезите под другата, създавайки нишка. Нагледно може да погледнете в клипчето как става по-точно. 

 

Обръщаме тестото отново и пълним кифличките със замразения течен шоколад и ги завиваме. Оставяме да втасат още веднъж на топло. след което мажем с прясно мляко или белтък, разбит с малко прясно мляко, за да имат повече гланц след изпичането. 


Печем на 180 градуса за около 20 минути. 


След това поръсваме с пудра захар и броим минутите, докато изстинат за да ги захапем. 


Сигурна съм, че ще ви харесат, затова, ако и вие като мен, намирате спокойствие в кухнята и минутите, когато няколко отделни елемента се превръщат в нещо съвсем различно, само чрез малко време, усилие и желание, то запишете си рецептата и да готвим :) 


Надяваме се това да е моето предложение и да е от ползването, а ако търсите и виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ни го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo @yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:
 



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...