Онзи ден се замислих. Толкова хубави рецепти имам в чернови, но не успявам да ги публикувам, защото все си мисля, че когато ги правих, не съм заснемала видеа, а сега нямам такива към тях и сигурно няма да се забележат. И сякаш дори не поставям под въпрос дали това има значение.
В крайна сметка никога не съм правила блога за лайкове и статистика, но не можем да отречем, че всяка минута, която прекарваме в социалните мрежи, биваме бомбардирани от съобщения, стимули, идеи и продукти, които само ни карат да консумираме. Да искаме, да правим нещо, да планираме следващата рецепта, покупка, ваканция, проект и дори следващия момент, в който ще си починем от всичко това.
Истината е, че като човек, който се занимава професионално с маркетинг, имам още по-голяма нужда от детокс от него. Не съм изчезнала от блогърското пространство, просто не мога да се боря с постоянната нужда на това гладно за „съдържание“ чудовище (Мета) да бъде захранено. Колкото повече му даваш, толкова повече иска. Толкова повече те наказва, ако отказваш да изпълняваш неговите насоки. И така да бъде.
В момента съм в етап от живота си, в който чествам това, което имам – връзките, семейството, времето, здравето, приятелствата, слуха, зрението си, движението си – за да мога да подаря всичко това на изкуствения интелект, само за да следвам неговите „предложения“.
Съветвам ви да направите същото :)
Понякога забравяме, че животът е навън. Не е нужно да го прекарваме в социалните мрежи – луксът е да имаме истински отношения с истинските хора.
Е, все пак няма как да напиша всичко това, ако го нямаше блогът, но за мен той винаги ще си остане дигитален дневник, в който ще споделям мислите си, докато ги имам. И рецептите си също – аналогови, обикновени, дълги, кратки, със снимки или просто идеи. Кой е казал, че трябва винаги да сме „тренди“?
Накрая колелото пак ще се завърти и всички, които не искат да полират мозъците си с "Pronto", ще искат все повече да четат, да търсят нещо истинско в нета, дори и да не е перфектно.
Днешната ми тортичка е снимана отдавна и като такава също не е перфектна – но само на вид. На вкус е истинско съкровище. Помня, че исках да си хапна лека, плодова, пролетна торта, която да носи свежестта на идващото слънчево време. Сътворих я от нищото – с неща, които се намираха у дома, и малко фантазия. Толкова е свежа, лека и нежна. Носи пастелните цветове на Великден, затова я кръстих така.
Ягодовото желе е една хладна плодова бомба от вкусове, скрита в деликатния плодов мус от праскови. Не се притеснявайте – може да използвате замразени плодове или продукти от компот и пак ще се получи нещо чудесно.
Но нека ви разкажа повече в рецептата: 🍓🍑🍰
Необходими продукти:
за блата:
2 яйца
100 г спанак
130 г брашно
200 г захар
100 мл олио
10 г бакпулвер
1 пак.ванилия
Плодово желе:
300 г ягоди/ малини
200 мл сок/ компот
100 г захар
10 г желатин
Плодов мус:
300 г праскови от компот
200 г заквасена сметана
250 мл бита сметана
100 г пудра захар
100 мл сок от компот
1 желатин
Започваме с плодовото желе, за да има време да стегне. Може да го направите предния ден или дори няколко дни по-рано.
За целта слагаме плодовете (аз използвах микс от ягоди и малини – замразени, от градината на баба) със захарта на котлона, докато започнат да пускат сок. След като се затоплят, прибавяме сока. Може да използвате подходящ червен сок от компот или натурален. Когато се загрее и той, оставяме желатина да набъбне в малко студена вода, както е описано на пакетчето.
След това го прибавяме към горещите плодове, като предварително махаме съда от огъня и бъркаме, докато желатинът се разтвори напълно.
Изсипваме плодовото желе в леко намаслена с олио тавичка с размер около 23 см (може да сложите и стреч фолио на дъното). Оставяме да стегне напълно – след като поизстине, прибираме в хладилника, за да стане по-бързо.
После приготвяме блата. за него вече съм ви разказвала тук, но накратко. Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем и добавяме ванилията. Пюрираме спанака ( леко го задушаваме, за да спадне) с олиото.
Пресяваме брашното с бакпулвера и ги прибавяме постепенно, заедно със спаначената смес, към яйчената, докато се получи пухкава, нежно зелена смес.
Изсипваме в тавичка с малко по-големи размери от предишната - 25 см и печем на 160 градуса за около 20 минути или до суха клечка.
След като изстине напълно, изравняваме с нож и запазваме трохите за украса. Обръщаме блата с дъното нагоре. Може да сиропораме по желание. Отгоре слагаме вече стегналото желе.
За плодови мус разбиваме е в купа студената сметана със захарта на пухкав крем. Прибавяме и половината от заквасената сметана.
В блендер или с пасатор разбиваме прасковите от компота с другата половина от сметаната.
Прибавяме леко затопления сок от компота, в който вече е разтворен набъбналият и предварително накиснат желатин. Постепенно го изсипваме на тънка струя към сметаната, като бъркаме непрекъснато, докато се получи вкусен плодов мус. Опитайте и добавете още захар по желание.
Изсипваме върху желето и блата и прибираме в хладилника да стегне за поне 4 часа, най-добре за една нощ.
Украсяваме по желание - аз ползвах трохите от блата и малко захарни цветя, които правя от време на време с парченца фондан и оставям да изсъхнат. Ползвам за украса.
Вкусна и толкова свежа.
Парфето може би е една от най-любимите ми торти, а знаете, че съм опитала не една и две. Ще се радвам да ви хареса и да споделите впечатленията си.
👉👉👉НОВО:
Използвайте Промо код:
LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от
Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти.
👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com
Моето кулинарно пътешествие продължава тук:
Страница на блог във Facebook :
на приятел , където можете да публикувате себе си във Facebook :
👉Tik Tok:3
