Metal Kitchen: Black Sabbath : Fairies Wear Booze Cake

Лято е и за някои хора саундтракът на сезона е последното парче how the fuck should I know певец или певачка от съвременната поп музика или пък някое ретро парче от 90-те на Dj Bobbo или пък Nana (напр. Johnny B) . Изненадвам се, но някакси всяка година някой съсед преоткрива една от изброените класики и й се радва със завиден кеф, като денси на балкона, докато си полива латинките :)

Моята лятна музика е Black Sabbath (която също така е и целогодишна музика), но през лятото ми носи най-много спомени. Защо ли? Ами като дете прекарвах лятото си на гости при леля ми Блага и лелинчо ми Ицо (който наричам бабинчо - Long story) от Пловдив. Именно бабинчо е първият човек в живота ми, който реши, че от мен ще стане "неприличен" металист и рокаджия, затова и започна да ме зарибява с дяволската музика от рано :)

 

Той самият, който е известен под прякора "Къдравия", прилича на пъпеш "медна роса" в главата. И макар да няма нито един косъм на нея (за което мога да кажа, че и аз допринасях на няколко пъти, като старателно му я минавах с бръснача) не пропуска да куфее всеки път, щом до ушите му достигне и нота от песните на Сабат.

 

Добре си прекарвахме с бабинчо - много обичахме да ходим пеша по няколко километра на 40-градусовата пловдивска жега "за здраве" и после да се натъпчем със сладолед "за щастие", а вечерта да си надуем музиката и да изпълняваме сола на въздушна китара. Лелинчо ми Ицо е най-близкият образ до баща, който съм имала и ще го обичам винаги!

В негова чест, за моя милост и с негово величество Господаря на мрака - Black Sabbath е и днешният пост. Сабат са любимата група и на Peter от Type O Negative и това може да се види не само в кавърите на песните, но и в цялостното звучене на групата.

Почти съм убедена, че това няма да е единственият пост в Метъл кухня посветен на великите Сабат, затова и днешния го посвещавам главно на един албум - Paranoid.  Вторият им студиен албум, но единственият, който достига върха на класацията Ю Кей топ 40 (ако не броим последният 13).

Аблумът е бъкан с култови песни, като едноименната Paranoid

и War pigs!!!

...и моят личен фаворит Fairies Wear Boots!

Всеки път, когато чуя тази песен, започвам да пея с пълно гърло и да танцувам ето така:

Точно тази песен ме вдъхнови и за днешния десерт, който закачливо нарекох Fairies wear Booze Cake, защото и този път реших да използвам booze (демек пиячка) в десерта! (Предния път беше в поста за Down тук!)

Четейки между редовете, реших, че много подходящ за музиката на Sabbath ще бъде този прекрасен "Дяволски сладкиш", който всъщност е кекс, но аз леко го "тунинговах" и направих на торта!

Ето и рецептата:

3 бр (satan) яйца
180 г (doomy) брашно
170 г (evil) захар
150 г (wicked) масло
100 г  (Paranoid) шоколад
3 с.л. (Rock N` Roll) какао
100 мл (Psycho man)  уиски  / бърбън

и още:
1/2 пак. бакпулвер
1/2 ч.л. сода
щипка сол
1 ванилия

Разбиваме яйцата със захарта до получаването на пухкава смес. В друг съд на водна баня разтопяваме шоколада с маслото. В трети съд слагаме останалите сухи съставки - пресятото брашно,  какаото, содата, солта и бакпулвера.

Започваме да прибавяме на порции към яйчената смес, при продължително бъркане с миксера, от брашнената и шоколадовата смес. Прибавяме и уискито и ванилията. Изсипваме готовата смес в тавичка с размери 25 см в диаметър (или кексова форма). Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса около половин час.

Тъй като реших да направя кекса на торта, а пък имах много хубави пресни череши, ги обезкостих и карамелизирах на котлона с малко захар. Смесих ги с 250 гр крема сирене и се получи много хубав черешов крем:

Sabbath Bloody Sabbath!

Получи се страшен десерт, препоръчвам на всеки, който си пада по алкохолните сладкиши :)

И не се притеснявайте, ако попрекалите с него. Все пак..:

Най-вкусната: Tорта - парфе с ягоди / The Best Strawberry Parfait Cake

Поредната рецепта от списъка с рецепти, който оглавявам като "най-вкусното". Така е, когато намеря идеалната рецепта за класическо ястие или десерт. Според последните ми кулинарни проучвания, този вариант на плодова торта - парфе влиза в най-любимите ми торти. Нежна, свежа, с плътен сметанов вкус, обогатен с малко крема сирене и сочни и съвсем истински домашни ягоди от градината на баба :) 

Както вече ви разказвах в този пост за Богата на крем торта с банани и шоколад, ягодите са Sponsored by Baba - the Best on the field (Или иначе казано - най-добрата на полето :) ) Бабчето отглежда този специален вид много тъмни и предимно кръгли на форма ягоди, които са толкова изключително силно ароматни, така че ми напомнят на кръстоска между диви и градински ягоди.

Не знам дали някой от вас има от този сорт, но ако имате... знаете за какво говоря. Сякаш всички други ягоди са някакви самозванци, които само се напъват напразно да копират този вкус, но тъй като няма да им се получи, вземат, че компенсират с размер. Като например предлаганите по магазините  радиационно угоени ягоди.

И така, цяла година чакам този момент, когато баба ще се обади и ще каже "готови са, идвай". И ето, че когато се случи, веднага грабнах кофичката и бегом към градината. Този път Кренвирш (кучето ми, което нарекох така, тъй като е с много дълго тяло и къси крака) реши, че ще ми прави компания. Аз и не подозирах какво ме чака. Отидох и когато се наведох да почна да бера, той реши, че сега е моментът да го галя и се пльосна върху ягодите и почна да се намества. Изпаднах в такъв ужас. За първи път си помислих, че ще сготвя кучешко за вечеря.
Така се ядосах, че ми спляска скъпоценните ягоди, но за щастие (негово), не мога да му се сърдя дълго.

И така, успях да занеса у дома завидно количество от любимия плод и дълго мислех какво да направя, освен да ги ям направо от кофата. Накрая реших да приготвя любимата си торта парфе, но в малко по-различен вариант.

По-принцип я правя с компот и предимно зимата, с множество плодове - банани, киви, портокали, но сега имах много ягоди и това много свежо попадение - сок от  ябълка и мента.

Честно казано никога не купувам сокове, защото пия предимно вода или фрешове, но в конкретния ден този сок ми хвана окото от рафта в магазина и реших, че ще го пробвам. Вие разбира се можете да го замените с друга течност по избор, но препоръчвам да е бистра на цвят.

И без повече предисловия, че този път се поувлякох, ето го и пълният списък с необходими продукти:

За пандишпанения блат с диаметър 25 см:

рецептата и начин на приготвяне от тук

4 яйца
4 с.л. захар
4 с.л. брашно
1/2 пак бакпулвер - See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.com/2014/06/choco-banana-cake-with-so-much-cream.html?utm_source=BP_recent&utm-medium=gadget&utm_campaign=bp_recent#sthash.8nPMHLIW.dpuf

За крема:
400 гр заквасена сметана
200 гр крема сирене (тип филаделфия) 
2/3 ч.ч. пудра захар
125 гр краве масло
1 пакетче  желатин

За украсата:
ягоди около килограм
бистра течност за желиране (200 мл до 500мл)
1 пакетче  желатин

Започваме с приготвянето на пандишпанения блат, като за да си спестя писането отново съм сложила линк към рецептата, описваща този процес. Правих блата отново във форма с махащи се стени с диаметър 25 см. След като се опече, изключих печката и го оставих да изстива в нея, на леко открехната врата. Тъй като ще приготвям парфето в същата форма, оставям блата в нея.

Накисвам желатина в малко от сока и оставям да набъбне. След това разтопявам желатина на водна баня.

                  

Хубаво е преди това да сме направили крема. За целта разбиваме с миксер мекото масло,  заквасената сметана, крема сиренето и захарта до получаването на пухкава текстура.

             

Докато продължаваме да разбиваме с миксера, прибавяме на тънка струйка и разтворения желатин. Реших да прибавя в крема и малко диви ягоди - измити, почистени и добре подсушени.
Изсипваме крема върху пандишпанения блат и се заемаме с украсата. А тя е отново от..ЯГОДИ!

Отрупайте тортата с плодове - аз сложих и диви пресни, на куп, но все пак сравнително подравнени на височина.

Тук имате избор от два вида заливка - първият е разтворения желатин да прибавите към 400 мл компот (или сок в случая) и да го залеете върху ягодите. В този случай се получава по-дебел слой желе.

 

Вторият вариант е този, на който се спрях аз. За целта бях сложила една шепа намачкани с вилица ягоди с кристална захар (на вкус) да отлежат в хладилника и да пуснат сок. (Хубаво е тази процедура да се направи ден по-рано.) 

Разтвореното вече пакетче желатин за украсата прибавям към 125 мл от сока с ябълки и мента, както и 125 мл от тази ягодова течност. В нея има малки "парцалчета" ягоди, но те не пречат. Ако течността ви се вижда малко, можете да я увеличите, като сами преценете дали да добавяте от ябълковия или ягодовия сок.

С помощта на четка мажа ягодите отгоре, като се стремя да не пропускам нито една. Останалата течност отново изливам и разпределям върху ягодите. 

Оставям тортата за една нощ в хладилника да стегне. На сутринта махаме от формата и украсяваме с листенца прясна мента:

И тъй като едва ли мога да кажа нещо повече от самите снимки, пък аз вярвам, че "човек яде  с очите", завършвам днешния пост с малка галерия на тортата:

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Зелен фасул и гъби на фурна / Green Beans and Mushrooms Recipe

Една от любимите ми миризми е тази на зеленчуков магазин - различни ухания на праскови, кайсии, пъпеши, домати и разни зелении. Ето затова обичам лятото - истински зеленчуци, плодове с истински аромат! (Заради това и морето, пясъка, дългия ден, слънцето, тъпченето със сладолед, нощното каране на колело и още няколко трилиона неща :) )

И така, при последното ми "разузнаване" в любимия ми квартален "Плод и зеленчук", когато тъкмо събирах ухания над щайгите като някоя лепиларка, видях този толкова хубав, свеж и хрупкав зелен фасул. Един дядо тъкмо грабваше смело с шепи и се хвалеше, че щял да си прави яхния за вечеря. Аз имах други планове, затова подминах фасула и си платих каквото там си бях насъбрала.

По път за вкъщи обаче тази така "похвалена" ми яхния не ми излезе от главата. Толкова ми се прияде пустият му зелен фасул, че едва не се замечтах за романтична среща с дядото за вечеря, така че да ме почерпи с една купичка. Осъзнавайки, че нещата отиват надалеч, направих кръгом и реших въпроса, като се върнах в магазина и си купих малко. Прибрах се и сварих едната част на хубава зеленчукова яхния - с картофи, моркови и чушки. А с останалата част на другия ден спретнах това. Можете да си го хапнете като чудно вегетарианско ястие, или пък като гарнитура към - да речем - някоя свинска пържолка.

Аз му се насладих и в двата варианта и мога да си призная, че пак не се наядох на този зеленчук. Така ми се ядат зеленчуци и плодове напоследък, че мога да ги ям във всякакви варианти :) Този обаче е много успешен, и реших, че е добра идея да го споделя и с вас. Елементарна рецепта, но пък с невероятен вкус. Гъбките са като малки късчета месо из фасула, а и само с няколко капки лимон цялото ястие става толкова свежо.

Сега към самата рецепта, като започвам с необходимите продукти:

500 гр зелен фасул
250 гр гъби печурки
зехтин
сол / черен пипер
лимон

Измиваме и почистваме зеления фасул.

Слагаме го да се вари в кипната вода с малко сол. Когато е сварен (но не докрай), го прехвърляме в тaвичка с малко зехтин. Поръсваме със сол и черен пипер, разбъркваме. Накрая прибавяме нарязаните гъби.

Печем във фурна на 180 градуса с обдухване до готовност. Разбърквайте периодично.

Сервирайте с резенчета лимон за свежест.

Палачинкова торта "OMG" / Crapes Cake "OMG"

Като голям перфекционист, винаги гледам да изпипвам нещата до краен предел. И ако не отговарят на изискванията, се повтарят, докато достигнат желания резултат. Е, не такъв е случаят с тази торта. Първоначално мислех да не я качвам в блога, заради експеримента ми с украсата си мислех, че ще влезе в графа "неуспешни". Не знам защо реших да се уча на нови умения с шприца в единадесет и половина вечерта на две чаши бира, но очевидно пивото ми е дало не само крила, а и няколко чанти с делюзии :)

 

Чувствах се като Ван Гог, който вместо четка има пош, вместо боя има ганаш, и вместо с едно ухо, е с едно око, защото само така мога да си обясня как не съм видяла как съм се изгаврила с глазурата.

 

Та, както казах, бях решила да не я споделям - защо пък хората да ми гледат резилите. На другия ден обаче Митко ме убеди, защото се оказа една от най-вкусните торти Ever! Ако не се брои украсата, наистина се оказа много, ама много успешен експеримент, който в крайна сметка си струва да се сподели с публиката, макар и с риск за няколко освирквания :)

Звездата на тази торта са палачинките - това чудо на природата. Кой не ги обича?! Сериозно питам?! :)

 

Можете да изберете моята рецепта за тях или да приготвите палачинки по вашата любима рецепта за тях, но да ги оцветите в трите цвята на тортата.

Другите два важни елемента на тортата са течният шоколад / шоколадов ганаш и консервата дулце де лече. Това е всъщност една доста бърза торта, която можете да направите в различни вариации, така че още отсега отговарям на въпросите от рода..."може ли да се замени това..или онова". Всичко може! Стига да запазите комбинацията - палачинки, шоколад, карамел...и карамелизиран лук да й сложите, пак ще е вкусно :)

Идеята за името на тортата отново се роди съвсем спонтанно, просто това беше искрена реакция от първата хапка на този божествен десерт. "OH, MY GOD!!!" Сигурна съм, че поне 50 процента от вас чуват "медения" глас на Джанис да отеква в главата ви всеки път, когато прочетете името на тортата :) Но какво да се прави, ако имаше по-добре описващо вкуса на този десерт име, бих го сложила. Без да ме е срам мога да кажа, че много се гордея с творението си в крайна сметка.

Може би едно от най-големите удоволствия е, когато наистина сам измислиш десерт from scratch, че после и вземе да ти се получи толкова добре. И не знам, защото направих много снимки ли, но накрая даже и глазурата вече не ми изглеждаше толкова лошо решение :) Но стига съм се обяснявала, знам, че искате да научите рецептата, затова ви я пиша, но първо, както винаги, необходимите продукти:

За палачинките:
4 бр. яйца
1 ч.ч. захар
3 ч.ч. брашно
1-2 с.л. разтопено масло
3 ч.ч. прясно мляко
2 бр. ванилия
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1/2 ч.л. бакпулвер
какао / нес кафе на вкус

Отделяме жълтъците от белтъците, като разбиваме белтъците със захарта до твърд сняг.

Жълтъците разбиваме с млякото и брашното, като накрая добавяме бакпулвера, содата и ванилията.

Смесваме двете смеси и получаваме пухкаво тесто.

Трябва да е с консистенцията на боза, така че добавете още малко мляко, ако ви се стори гъсто. За тази цел аз използвам първата направена палачинка, по която преценявам от какво още има нужда сместа. ( След това я изяждаме, за да унищожим доказателствата :) )

Разделете сместа на три равни части. Първата, бялата оставете така. Към втората прибавете малко нес кафе, докато придобие приятен карамелен цвят и ухание на кафе.

Към третата прибавете какао, като количеството е на вкус. И все пак не трябва да прекалявате, за да не станат твърде горчиви палачинките, като се изпекат.

За тортата използвах по около пет броя палачинки от трите цвята.

Крема приготвих от:
200 мл сметана за разбиване (сладка)
250 гр маскарпоне

още:
консерва дулце де лече
шоколадов ганаш */ течен шоколад
ядки (по желание)

Ето как стоят нещата с крема. Разбиваме сметаната на сняг и прибавяме сиренето. Разбиваме до получаването на хубав крем. Този крем отново разделяме на три части.

 

Към първата част прибавяме течен шоколад или шоколадов ганаш. Аз си приготвих един ганаш, защото обичам вкуса на черен шоколад. Приготвих го по тази рецепта тук. От шоколадовия ганаш прибавете към едната част от крема, като количеството е според вкуса. С останалата част украсих тортата отвън.

 

           

Получава се хубав шоколадов крем-мус :)

 

Към втората част прибавете от карамела (дулце де лече / сгущенка). Отново на вкус, с останалото можете да украсите тортата, както съм направила аз.

Третата част ставяте бяла. Редите палачинките от тъмно към светло. На кафявите палачинки слагате от шоколадовия крем, 

На кафените палачинки - от карамеления крем, като реших да добавя и малко счукани лешници на тези пластове :) На белите палачинки - бял крем.

Ако ви останат от кремовете, измажете отвън и по-късното можете да украсите с останалия ганаш и карамел :

 Разбира се, защо не и още някоя ядка от лешниците :)

В разрез ясно се виждат преливащите цветове на тортата, което първоначално ме накара да я нарека торта "Омбре", но после се спрях на новото име, което побългарено може да звучи като ..."Лелеле, майкууу!!!".

 Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!