Струва ми се, че беше доста тежка, емоционална и година на промени. Още повече ми се струва, че следващата, а може би и няколко след нея, ще бъдат същите.
Опитвам се да не съм от хората, които живеят в миналото, нито пък от онези, които се страхуват от бъдещето. Затова се стремя да се науча да живея и да се радвам на настоящето.
Понякога това е истинска борба с вътрешния ми свят, който винаги се опитва да бъде подготвен за всяка ситуация — особено ако е лоша.
Като бях малка, бях убедена, че ще си направя къща с бомбоубежище, а да се презапасиш с някои жизненоважни продукти никога не е лоша идея. Било заради изненадваща снежна буря и блокирани пътища, било заради пандемия (сега някой ще каже, че съм параноичка) или дори нападение от безмозъчни зомбита… Няма какво да се лъжем — те вече са сред нас.
И тук идва въпросът — как да се научим да изместим фокуса на вниманието си от несигурното бъдеще към хубавите емоции, които можем не просто да преживеем, а истински да изживеем и да им се насладим в настоящето?
Смятам, че храната е едно от онези ежедневни действия, които сме свикнали да приемаме просто като средство за бързо набавяне на енергия, но не и като възможност да изпитаме истинско удоволствие от живота. Творчеството, експериментирането, вълнението от нещо ново и непознато могат да ни донесат онова приятно, гъделичкащо чувство на любопитство — като на малко дете, което за първи път вижда ново животно, сложен предмет или как багер копае.
Обещавам ви, че днешната рецепта ще изпълни душата ви с всички тези усещания, а накрая ще запълни стомаха ви с супер вкусен десерт.
Попаднах на тази viral рецепта на няколко места в интернет и първоначално я подминавах, защото ми изглеждаше суха и някак обикновена. Но останете с мен още малко, за да ви убедя, че това е един изключително лесен и ужасно вкусен десерт, който — наред с още три торти — беше обявен за фаворит. И не, той изобщо не е сух, а мек като истинска торта Наполеон!
1 пак. фини кори София мел
150 г масло
50 г захар
50 г млени ядки
Крем:
500 мл прясно мляко
2 яйца
30 г царевично нишесте
50 г захар
300 мл течна сладкарска сметана
200 г маскарпоне ( по желание)
Ако потърсите рецепта в интернет, ще откриете много варианти, но според мен моята си е най-добрата.
Започваме, като навиваме корите на руло и ги нарязваме на лентички.
Аз използвах форма за сладкиш, добре намазана с масло и олио, с размер около 22 см, но вие можете да направите и по-голяма.
Слагаме част от лентичките във формата и ги разпределяме равномерно, така че да покрият дъното. Поливаме леко с разтопеното масло. Поръсваме с малко захар и смлени ядки. Аз използвах бадеми, но вие можете да сложите орехи, лешници или каквото ви хрумне.
Печем в добре загрята фурна на 180 °C, докато се зачерви, след което изваждаме. Внимателно махаме блата от формата, намазваме я отново с мазнина и приготвяме следващия „блат“ по същия начин.
Аз успях да направя общо четири блата. Оставям ги да се охладят напълно.
За крема разбиваме сметаната на сняг и постепенно започваме да добавяме към нея добре изстиналия, приготвен предварително млечен крем. Може да го направите малко преди това или дори предишния ден.
За една нощ в хладилника блатовете омекват достатъчно, така че да усетите приятно хрупкава повърхност и нежна, мека сърцевина на тортата.
Вие не забравяйте да ми изпращате снимките на вашите творения по мои рецепти. А, сега да почвам да режа парчетата, освен :)
Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓
