Показват се публикациите с етикет сирене. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сирене. Показване на всички публикации

четвъртък, 22 октомври 2026 г.

Кюнефе с кори за баница / Künefe Made with Filo Pastry Sheets


Октомври има едно много неприятно свойство – денят се свива, а списъкът със задачи по никакъв начин не проявява желание да се свива с него. 

Докато се усетиш, си приключил работа, взел си детето от градина, направил си задължителния пазар, после задължителния „пазарък“, а междувременно сте успели да минете и през две площадки. Две! Защото явно една не е достатъчна за едно дете, което има неизчерпаема енергия.

И при какви условия се прибираме вкъщи след тези два гастрола по площадките? Обикновено или с рев, или с поредната измама от страна на родителя от типа: „Хайде да се прибираме, защото вкъщи те чака нещо много интересно!“ 

Ама поне тази измама понякога работи.

И понеже през октомври вече не ми остава нито време, нито желание да обикалям половината град в издирване на някакви специални продукти, все повече оценявам онези универсални неща, които можеш да използваш за сто различни рецепти.

Като корите за баница, например.

Оказва се, че с тях можеш с огромен успех да замениш кадаифа в кюнефето. И не само че можеш – има хора, които даже предпочитат този вариант. Корите стават чудесно хрупкави, сиренето вътре се разтапя, а после идва онзи момент със сиропа… и вече знаете накъде отиват нещата. 

А, аз си признавам – харесва ми идеята да се приберем вкъщи и да ни чака нещо сладко.

Спокойно, не тъпча детето с толкова захар.  Даже за мое щастие още не е проявило особен интерес към сладкото. Но виж, майка му понякога има нужда да я чака вкъщи добре изстуден, сочен и сладък десерт.

А ако мъжът ми го гарнира с топка ванилов сладолед и чашка узо… 

Е, тогава вече знам, че семейният живот си има своите предимства.

Колкото и понякога да ни бяга по площадките. 

Tази рецепта може да видите и във 

Кюнефе с кори за баница (24 см) 

Продукти:
250 г фини кори София мел
100 г краве масло, разтопено ( и малко меко за намазване на тавата) 
250 г моцарела за пица или несолено/малосолно сирене, което се топи добре
2 с.л. шамфъстък или орехи, по желание

За сиропа:
150 г захар
120 мл вода
1 ч.л. лимонов сок
1 ч.л. розова вода или ванилия, по желание

За поръсване:
30–40 г шамфъстък, ситно смлян


Първо приготвяме сиропа. Слагаме захарта и водата в малка касерола и варим около 5–6 минути, след като заври. Добавяме лимоновия сок и махаме от котлона. Ако използваме розова вода, я добавяме накрая. Оставяме сиропа да се охлади.

Корите нарязваме на много тънки лентички. Целта е да получим нещо като фини „нишки“. Запичаме за кратко в сух тиган, за да ги изсушим леко.

 

Слагаме половината кори в добре намазана с масло тавичка ( диаметър 24 см) и ги притискаме леко с ръце, за да получим равен пласт.


Отгоре разпределяме сиренето, нарязано на тънки филийки. ( Ако имате грис у дома, може поръсите отгоре леко – той ще помогне да се поеме излишната влага от сиренето.) 


Покриваме с останалите кори и отново притискаме добре. Заливаме с разтопеното масло, като се стараем да попадне навсякъде.

Печем в предварително загрята фурна на 180°C без вентилатор около 35–40 минути, докато кюнефето стане добре златисто и хрупкаво отгоре.


И тук идва важният момент: студеният сироп върху горещото кюнефе. 

Щом го извадим от фурната, веднага го заливаме равномерно със студения сироп. Оставяме го 5–10 минути да го поеме.


Поръсваме обилно със смлян шамфъстък и сервираме топло.


Очаквайте разтеглива сърцевина и божествен баланс на сладко и леко солено от страна на сиренето. Понякога това ни трябва точно в края на седмицата - нещо да балансира сладките и солените моменти от седмицата. Лично аз мога да се балансирам с едно-две парчета, но не съдя хората, които имат нужда от повече :) Ако ви се намират фини кори у дома, пробвайте тази рецепта, а после ми пишете в коментар отзивите си ;) 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



събота, 26 септември 2026 г.

Торта "Аржентина" / Argentinian Chocotorta (No-Bake Chocolate Cake)


Ако има десерт, който аржентинците могат да нарекат своята любима торта без дълго обсъждане, това е „Chocotorta“ – торта, която е толкова популярна в Аржентина, че присъства на рождени дни, празници и всякакви поводи, а през последните години дори се превръща в любим десерт в ресторантите. И честно казано, напълно разбирам защо. 

Това е една от онези гениални рецепти, при които почти няма какво да объркате – няма печене, няма блатове, няма сложни кремове и не е необходимо да имате диплома от сладкарската академия. Има шоколадови бисквити, кафе, карамелен крем и малко кисел крем, който балансира сладостта и прави цялата комбинация много по-лека и приятна.


А главният герой тук е dulce de leche – аржентинският карамелен млечен крем, който за тях е почти национално богатство. Слагат го навсякъде и в количества, за които ние вероятно бихме казали „Това май е малко прекалено“. Те пък вероятно биха отговорили: „Не, това е точно толкова, колкото трябва“. 

Историята на тортата също е любопитна – рецептата се появява първоначално на гърба на опаковка с шоколадови бисквити като начин да се популяризира продуктът. Само че явно маркетинговият ход е проработил малко по-добре от очакваното, защото днес Chocotorta е един от най-разпознаваемите аржентински десерти.


Тайната е в простотата, но има един важен момент – тази торта не трябва да се яде веднага. Оставете я да престои поне една нощ, а най-добре ден-два в хладилника. Бисквитите омекват, кремът попива в тях, вкусовете се смесват и от хрупкава бисквитена торта постепенно се превръща в нещо нежно, кремообразно и почти с консистенция на тирамису.

И така стигаме до моята версия на торта „Аржентина“ – без печене, с шоколадови бисквити и онзи прекрасен карамелен вкус, който прави всяка хапка опасно лесна за повторение. 🍫🤎


Tази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
400 г дулсе де лече ( варена сгушенка)
500 г крема сирене ( или заквасена сметана) 
400 г шоколадови бисквити
250 мл силно кафе ( или шоколадов мляко) 
100 мл сметана
100 г черен шоколад

Започваме с приготвянето на крема. Разбиваме крема сиренето и карамела до получаването на гладък и пухкав крем. Някои хора използват заквасена сметана за по-свеж вкус, но аз лично предпочитам комбинацията с крема сирене, защото леката му киселинност балансира сладостта на карамела и прави крема много по-приятен.

Приготвяме си кафе, а ако десертът е предназначен за деца, спокойно можем да го заменим с мляко с какао. Ако пък искаме съвсем да преминем в отбора на възрастните, добавяме малко ром или друг ароматен алкохол към кафето – за да засилим огнените страсти в този иначе невинен десерт. 


На дъното на форма за торта започваме да подреждаме шоколадовите бисквити, като предварително ги потапяме за кратко в горещото кафе. Не ги оставяйте да се напояват прекалено дълго – целта е да омекнат, но да запазят достатъчно структура, за да не се превърнат в шоколадова каша още преди тортата да е готова.

Аз ползвах бисквити закуска, но ако имате други любими бисквити, ползвайте тях. Редим така бисквити, крем, бисквити крем и така докрай.  

 

Посочените продукти ще ви стигнат за торта с диаметър около 22–24 см.

По традиция тази торта се украсява съвсем семпло – с още малко карамел и натрошени бисквити. Но кога аз съм се спряла пред възможността да вкарам малко помпозност и драматизъм дори в най-простия десерт? 

Затова реших да я завърша с малко шоколадов ганаш. Приготвяме го, като кипваме сметаната и към нея добавяме ситно нарязания шоколад. Разбъркваме, докато шоколадът се разтопи напълно и получим гладък, лъскав и копринен шоколадов сос.


Оставяме ганаша да се охлади до стайна температура, а през това време тортата вече трябва да е добре охладена и стегнала. Заливаме отгоре и оставяме шоколада да се разтече красиво по повърхността.

И ето как една семпла торта с бисквити и карамел внезапно придоби вид, сякаш има повод да празнува нещо много важно. А всъщност поводът може да е съвсем прост – просто ни се е прияло нещо вкусно.



Най-хубавото е, че това е десерт, който става още по-вкусен с времето. Оставете го една нощ в хладилника и на следващия ден ще имате мека, сочна и кремообразна торта, в която всички вкусове вече са се сприятелили.


Торта без печене, без сложни техники и без излишна суета – просто шоколад, карамел и много удоволствие във всяка хапка. 

И ако аржентинците са измислили това като начин да използват шоколадовите си бисквити, аз лично смятам, че са свършили чудесна работа.
Опитайте и вие, а после задължително ми споделете в коментар колко парчета успяхте да изядете.


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



събота, 12 септември 2026 г.

Вити банички с газирана вода/ Spiral Banitsa with Sparkling Water

 

Докато французите започват уикендите си с кроасани, които се ронят като есенни листа под краката и оставят след себе си достатъчно трохи, за да проследиш пътя си обратно до кухнята, а англичаните нагъват боб, яйца, наденички и още няколко неща в чинията, сякаш се готвят да не ядат до понеделник, тук, на Балканите, си имаме баничка. ❤️

Малка, симпатична, топла и ухаеща така, че още от първата хапка разбираш защо уикендът е измислен.

При нас рецептите за баничка се предават от баба на мама, от мама на дъщеря, а после на всяка следваща жена в семейството, като по пътя към рецептата неизменно се добавя по едно важно уточнение: „Това е най-вкусната“, „Тази е най-лесната“ или „Само така я прави, иначе не става“.

И понеже аз, освен че обичам да ям, съм решила да се изживявам и като кулинарен антрополог, приемам тази задача съвсем насериозно. Ще изследвам, ще приготвям, ще опитвам и, разбира се, ще ви споделям онези рецепти, които заслужават да останат в семейната история.

Много приятно хоби съм си избрала, нали?!

 

Особено когато се сетя за хората, които в 4 сутринта влизат в студен язовир за риба, завити до ушите и въоръжени с въдица, докато аз съм в кухнята с топла баничка и напълно научно обоснованата задача да проверя дали е достатъчно вкусна. 😂

А днешната ми изследователска работа е посветена на тези малки, вити банички. Чудесни са за уикенд закуска – хрупкави отвън, много мекички отвътре, симпатични и точно толкова малки, че да си кажете: „Ще хапна само една“.

Само че и двете знаем, че това няма да се случи.

Tази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти:
1 пак фини кори София мел
400 г извара
200 г сирене
2-3 яйца

За намазване:
200 мл прясно мляко
200 мл газирана вода
100 мл олио

В купа смесваме течните съставки за намазване. В друга купа слагаме сиренето, изварата и яйцата. 

 

Взимаме една кора и хубаво я намазваме с четка от течната смес, а след това в долния край на листа слагаме малко от плънката. 


Завиваме на руло а след това усукваме на фитил, който оформяме на охлювче. Така процедираме с колкото кори искаме. 
Редим в тавичка и мажем с течната смес отгоре още веднъж. 

 

Пъхаме да се пекат на 180 градуса с обухване в загрята фурна за около 20-30 минути.


Още топли ги завивам със стреч фолио, за да ги задуша и да останат много мекички. 


Газирана вода в плънката е малкият трик, който ги прави толкова нежни и въздушни, а витата форма ги превръща в онези симпатични хапки, към които човек посяга уж само за още една.



Получават се малки, мекички и много ароматни банички, които са чудесни за бавна уикенд закуска с кафе и малко време, в което никой не ви пита „Мамо, какво ще ядем?“. 

С други думи, още една баничка, която успешно премина кулинарния ми антропологичен тест. И да, изследването продължава. 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3






неделя, 14 юни 2026 г.

Баница на тиган / Bulgarian Skillet Banitsa

Tази рецепта може да видите и във 

 

Ето че се прибрахме от Рим – преяли с паста, пица, тирамису и всякакви други доказателства, че човечеството е способно на велики неща, когато комбинира брашно, сирене и малко ентусиазъм. Върнахме се вдъхновени за нови кулинарни приключения, снимали повече чинии, отколкото забележителности, и убедени, че ще започнем да живеем по италиански.

Само че знаете ли кое беше най-интересното?

Още някъде между самолета и дома започнаха да ни се привиждат не римски площади, а тройка кюфтета и една голяма, сочна, току-що изпечена баница. Очевидно балканецът в нас може да бъде временно приспан, но никога окончателно победен.

Докато бяхме в Италия, изобщо не ми липсваше подобна храна. Там човек толкова лесно се предава на удоволствието от живота, че забравя за всичко останало. Връщаш се обаче у дома, поемаш си от родния въздух и изведнъж започваш да мечтаеш за хрупкави кори, сирене и чаша айрян.

И тук идва въпросът, който вероятно занимава половината свят – как италианците успяват да консумират тесто, сирена, вино и десерти с олимпийско постоянство и въпреки това изглеждат така, сякаш току-що са слезли от модна фотосесия? Започвам да подозирам, че тайната наистина е в тяхното прословуто dolce far niente – изкуството да не правиш нищо и да присъстваш напълно в момента.


Ние, българите, сякаш сме устроени малко по-различно. Или преживяваме отново миналото, или се подготвяме за някакво хипотетично бъдеще. Рядко просто сядаме да изядем едно парче баница и да бъдем щастливи от този факт.

А, ако трябва да дадем нещо на италианците в замяна на пастата и пицата, бих предложила именно баницата. Този многопластов шедьовър от фини кори, сирене и златиста коричка спокойно може да накара и най-изтънчения гастроном да преосмисли философските си възгледи за живота.



Най-хубавото е, че за подобно удоволствие дори не ви трябва фурна. Само тиган, няколко яйца, малко сирене, шепа свежи зеленолистни и желание да си подарите една вкусна пауза от ежедневието.

Защото понякога щастието не се намира в Рим, а в една топла баница на тиган, която ухае на дом.

Tази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:

1/2 пакет фини кори София мел
3 яйца
250 мл прясно мляко
250 г сирене
100 г пресен спанак
2 стръка зелен лук
50 мл олио или разтопено масло
щипка сол (ако сиренето не е много солено)
80 г кашкавал по желание
За заливката:
40 г разтопено масло
100 мл газирана вода


Намазняваме добре тиган с диаметър около 24 см. Поставяме две кори на дъното така, че краищата им да излизат извън съда и слагаме малко мазнина между тях. заделяме си една кора за накрая, а останалите накъсваме или нарязваме на дебели ленти. 

В купа разбиваме яйцата с прясното мляко и потапяме една по една летите, като редим на дъното на тигана. 

 

След като направим един пласт, слагаме малко натрошено сирене и шепа от нарязания на ситно спанак и зелен лук. Измиваме спанака и зеления лук и ги нарязваме на ситно.

 

Повтаряме процедурата още един-два пъти, според това колко кори и плънка са ни останали. Ако желаете, между пластовете или най-отгоре може да добавите и малко настърган кашкавал за още по-богат вкус.

След като изсипем и последната част от плънката, подвиваме навътре краищата на корите, които оставихме да висят отстрани. Покриваме с последната заделена кора и подпъхваме краищата ѝ отдолу, така че баницата да бъде добре затворена и да запази формата си по време на печенето.

 


Нарязваме баницата на квадрати или ромбове още преди печене. Смесваме разтопеното масло с газираната вода и заливаме равномерно баницата.
Покриваме тигана с капак и печем на много слаб котлон около 20-25 минути.

Когато долната страна стане златиста, внимателно обръщаме баницата с помощта на голяма чиния или капак и допичаме още 10-15 минути от другата страна.


Оставяме я да почине 10 минути преди сервиране.
Получава се сочна отвътре, с ароматна плънка и приятно хрупкава коричка отвън. Поднасяме с айрян, кисело мляко или боза.


Ех, едно нещо е сигурно...след като се напраскаме с тази баничка, със сигурност ще изпитаме състояние да бъдем част от изкуството, да не правим нищо :) 



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...