Показват се публикациите с етикет сиропирани десерти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сиропирани десерти. Показване на всички публикации

сряда, 26 август 2026 г.

Шоколадово шекерпере / Chocolate Şekerpare – Turkish Syrup-Soaked Cookies



С всеки нов сезон си обещавам да опитвам повече нови неща. Не само да въртя едни и същи рецепти, а да се разхождам из различни кухни и вкусове, дори когато това означава да приготвя нещо, което не се появява всеки ден на българската трапеза.

Точно такъв е и този ориенталски десерт – нещо между сиропирана сладка, шоколадово шекерпаре и малко кулинарно приключение. Приготвя се с пълнозърнесто брашно, което е и една от основните причини да го харесвам. И не, няма да ви убеждавам, че щом има пълнозърнесто брашно, автоматично можем да изядем цялата тава без последствия. Това вече би било научна фантастика. 😄


Но пък е чудесен начин да внесем малко повече пълнозърнести продукти в десертите си, без да се отказваме от удоволствието. Защото финалът е всичко друго, но не и „диетичен“ – сладък захарен сироп, шоколадов вкус и онзи прекрасен момент, когато сиропът попива в сладката и я превръща в сочна, ароматна хапка.


Има нещо много лятно в това да седнеш с малка чинийка десерт и студено кафе, докато навън денят бавно се предава на вечерта. А ако това е началото на новия сезон, аз съм напълно готова да го посрещна така – с малко повече любопитство, много вкус и възможно най-малко сериозни намерения. ❤️


Необходими продукти: 
Около 300 г пълнозърнесто брашно София мел
150 г масло ( разтопено)
2 яйца
60 мл олио
60 г пудра захар
50 г грис
25 г тъмно какао
1 ванилия
60 г орехи
10 г бакпулвер
щипка сол
3 с.л. течен шоколад
За сиропа:
500 мл вода
400 г захар
90 г шоколад


Започваме като слагаме водата и захарта в тенджера. След като сместа заври, добавяме шоколада и варим около 10 минути, като разбъркваме, докато шоколадът се разтопи напълно. Отстраняваме от котлона и оставяме сиропа да се охлади.

През това време в купа смесваме мекото масло, яйцето, пудрата захар, олиото, какаото, ванилията, гриса, течния шоколад, ванилията и щипката сол. Разбъркваме добре.


 

Добавяме орехите, а след това постепенно започваме да прибавяме брашното и бакпулвера. Омесваме меко тесто, което не лепне по ръцете. Не добавяйте брашното наведнъж — количеството може леко да варира.

 


Откъсваме парчета тесто с големината на по-голям орех, оформяме ги на топчета и им придаваме желаната форма. Може да използвате и вилица или формичка, за да направите красив релеф. 

Подреждаме сладките в тава с хартия за печене и печем в предварително загрята на 180°C фурна за около 20 минути. Трябва леко да се напукат отгоре. Следете ги, тъй като времето зависи от фурната, но все пак трябва да са мекички като ги извадите.

 

Изваждаме горещите сладки от фурната и ги заливаме с топлия, но не горещ сироп. Оставяме ги да престоят, докато поемат добре сиропа.


Получават се меки, сочни и наситено шоколадови сладки с аромат на какао и орехи — класическото турско шекерпере, но с доста по-шоколадов характер. 


Малък съвет: Не се изкушавайте да ги сиропирате с врял сироп. Най-добре е сладките да са горещи, а сиропът вече да е охладен до приятно топъл.


Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!




Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





четвъртък, 26 февруари 2026 г.

Студена баклава с мляко, шоколад и какао / Soğuk Baklava - Cold Baklava with Milk


Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

Седмицата започна много интересно. За повечето родители това означава безсънни нощи, температура и всякакви нечувани „чуми и холери“, които детето носи като сувенири след всяко посещение на площадката, детския кът или любимата ясла.

Този път беше нещо съвсем лекичко, тотално лишено от тревога, но обърна цялата ни седмица. Докато спокойно напускахме кабинета на педиатъра, успокоени, че няма нищо сериозно, аз и Ачката започнахме здраво да настръхваме и да усещаме болки в мускулите. До два часа вече бяхме натръшкани в леглото у дома с температура, докато Боян кротко си редеше количките, напълно незасегнат от случващото се.

Няма да навлизам в подробности за последвалите 48 часа – не беше красиво. Освен всичко друго, изгърмяхме скъпите билети за любимия ми комик Луи, който имаше шоу в столицата, но шансът да стигнем дотам беше по-малък от този някога да си харесам мъж в „Ергенът“.

И така – бурята премина доста бързо, както и дойде, но не всяка храна предизвикваше апетита ни. Търсехме нещо студено, свежо, но в същото време сладко и даващо сили. По някаква случайност бях спретнала тази баклава още уикенда и тя си отлежаваше в хладилника като светиня, способна да връща хора към живота.


Още щом усетих студеното сладко мляко в устата си, как се изтисква от меките кори със засищащите ядки, си казах: „Оцелях, за да се насладя на този десерт по нов и вълнуващ начин.“

Никога не съм била най-големият фен на сиропираните десерти – не защото не ги обичам, просто са ми за определени поводи.

 Сега намерих баклава обаче, която си пасва за всеки ден, час и състояние.




Рецептата е стара и не мога да взема кредит за нея, нито да я патентовам като антигрипно лекарство, но мога да ви кажа, че това чудо е напълно възможно да ви хареса повече и от обикновената баклава.

Трябва да я опитате и да ми споделите в коментар. А аз сега не само ще ви опиша как да си я направите стъпка по стъпка, но и ще ви я покажа в клип.

Хайде да започваме! 😊

 



Необходими продукти: (тавичка ~32х23 см)
За баклавата:
1 пакет фини кори София мел
150 г разтопено масло
200 г смлени орехи и/ или шамфъстък
2–3 с.л. захар
1 ч.л. канела (по желание)
 
За млечната заливка:
1 л прясно мляко
150 г захар
1 пакетче ванилия
 
За шоколадовата поръска:
какао
рендосан шоколад
шамфъстък за поръсване 

Започваме като слагаме млякото и захарта да се сварят на котлона. След като е готово, прибавяме пакетче ванилия и оставяме да изстине напълно. 

След това разтопяваме маслото и смиламе ядките, като гледаме да не са твърде на ситно. Към ядките добавяме и захарта и разбъркваме.

 

В подходяща тавичка ( посочила съм моите размери) , намазваме леко с мазнина и слагаме една кора, сивта на две, тоест двойна. Слагаме малко масло и повартяме още два пъти. Тоест слагаме три пласта двойни кори, като на последния не слагаме масло, а млени ядки - полвоината количесвто. 

Изрязваме излишъка от корите, коит се показват от тавичката или свиваме на вътре и повтаряме процедурата с още три пласта кори и масло, като след това изиспваме остатъка от ядките. 

 

Завършваме с още три пласта кори с масло, като при последния пласт, изрязваме остатъка от корите и подмушкваме излишните краища навътре, за да получим гладка и равна баклава, която ще ни е по-лесно да нарежем чисто. 

Режем на малки квадрати и заливаме с останалото ни масло, като разнасяме равномерно. 

 

Печем на 170 градуса за около 30-40 минути, до златисто. Още гореща я заливаме със студеното мляко.


След това поръсваме с какао и малко рендосан шоколад. Добавям и още малко ядки за цвят. 

  

Определено това е сладкиш, с който трябва да изненадате близките си, защото и аз самата не бях опитвала такава баклава досега. Виждала съм я, но не си представях, че ще бъде толкова вкусна, при все че не съм фен на прясното мляко в чист вид.


Определено това е сладкиш, с който трябва да изненадате близките си, защото и аз самата не бях опитвала такава баклава досега. Виждала съм я, но не си представях, че ще бъде толкова вкусна, при все че не съм фен на прясното мляко в чист вид.


Определено това е сладкиш, който бих предлагала в свое заведение или сладкарница, ако имах такава. Самият факт, че е идеално порциониран, го прави чудесен за сервиране по всяко време.






Но нека не се залъгваме, и вие и аз знам, че няма да хапнете само едно парченце. 




Добър апетит! 


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3






събота, 13 декември 2025 г.

Сиропиран тиквеник с домашно точени кори / Sweet Syruped Pumpkin Pie with Hand-Rolled Phyllo


Знаете ли защо седя по нощите и пиша тази статия, докато любимите ми хора похъркват в другата стая? Защото искам да знам, че тези рецепти ще останат много след мен и моите внуци също ще могат да се насладят на вкусния бабин тиквеник, който вече приготвям и аз.

Докато мама приготвя тиквеника с готови кори, моята баба винаги е залагала на домашно точените кори. Като малка, когато я виждах с точилката, не изпитвах само хубави емоции — честно казано, леко ни плашеше с нея и с "пръчката от банята" (сега, ако ме питате, какава беше тази пръчка там, не помня). А, точилката? Тя беше като естествено продължение на ръката на баба.

Няма събота и неделя, в които да не се точеха някакви листи, кори, юфки; брашното хвърчеше навсякъде под звуците на радио-точката и Силвия Кацарова, която разкъсваше последната си рокля. Детството ми сякаш избледнява с времето, но има ярки спомени и аромати, които се надявам да запомня точно такива, каквито са. Смехът на баба, когато виждаше, че ям с апетит, и думите ѝ: „Ручай, бабо. Пак ще направим“ — остават в сърцето ми.

Баба все по-рядко хваща точилката, макар все още да ме изненадва с по някой попарник, когато отида на село. Сега обаче исках аз да изненадам с точно нейния сиропиран тиквеник с домашно точени кори. И за да съм абсолютно сигурна, че ще бъде същият, я попитах точно какво слага. Баба не обича канела, а и орехи не слага — казва, че ѝ застояват между зъбите. Аз ще ги напиша като опция, вие слагайте на воля.

Разточването на домашни кори си е цяла магия — и съм почти сигурна, че пръчката от банята е била някаква от Хогуортс. 

Потопете се и вие в тази сиропирана приказка — домашно изпечени кори, попарени със сладък сироп и ароматна плънка от сочна, блага тиква.



Необходими продукти: 
Около 600 г брашно София мел Баница
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
300 мл вода
20 г жива мая
30 мл олио

Още:
600 г тиква
1 ч.л. канела
50 г захар
50 мл  олио
орехи по желание

Захарен сироп:
200 мл вода
200 г захар
1-2 ч.л. лимонов сок 
ванилия

Пудра захар за поръсване

Започваме с приготвянето на тестото, защото ще му трябва време да втаса. Пресяваме брашното в купа — използвам брашно за баница, най-подходящо за такива печива.

В отделна купичка слагаме хладката вода, маята и една лъжичка захар и разбъркваме. Оставяме да шупне.

Правим кладенче в брашното и прибавяме шупналата мая. Постепенно смесваме с брашното, започвайки да месим. В процеса на месене добавяме малко олио, за да получим гладко и еластично тесто. Оставяме го в намаслена с олио купа на топло, покрито с кърпа, да втаса. Аз го оставям във фурната на 50 градуса.

 

През това време приготвяме захарния сироп и го оставяме да изстине напълно. В друга купа настъргваме тиквата. Към нея добавяме захарта, канелата, олиото и орехите (ако решите да сложите от тях). Разбъркваме добре и омесваме плънката.

 

След като тестото втаса, разделяме го на четири равни части. Всяка част разточваме с точилка на голяма кора. За да не залепва по масата, използвайте обилно количество брашно — по масата и по точилката. Разточете колкото е възможно най-тънко.

 

Сложете около една-две шепи от плънката върху кората, разнесете я равномерно и навийте на руло. След това завийте рулото на охлювче и го поставете в намазана с олио тава. Процедираме така с всяка кора.

Оставете тиквеника да втаса още 20 минути — така ще стане още по-пухкав.

Печем го на 200 градуса за около 30–40 минути.


 

Докато е още горещ, залейте с вече изстиналия сироп и покрийте, за да се задуши и поеме сладостта равномерно.

 

Преди поднасяне поръсете обилно с пудра захар.


Баничката е мека, сочна и много сладка. 


Трябва да я опитате. Постна е, така че може още за Бъдни вечер да се насладите на тази вкусотия. Ако го направите, изпратете ми снимки, за да ви похваля :) 



👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...