Ризото с чушки / Risotto With Peppers

 

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук 

Тази сутрин с триста зора се опитах да измисля нещо интересно, което да ви напиша и стигнах до заключението, че няма какво. Животът ми е същевременно еднообразен и в същото време ужасно напрегнат. Косата ми скоро ще побелее от стрес и ще си спестя някой лев за боя и това, ако случайно не окапе в тон с есенните листа. Кортизолът ми се качил до небето, а препоръките да го сваля с повече "сън и спокойствие" ми се струват като подигравка. Боян продължава да се буди вечер с рев, а търпението му е просто химера. Изключително бесен, че дори и на детските площадки майки с любезност заявяват "колко е неуморен", докато техните деца играят кротко в пясъчника, моят успява да го изгребе, изпразни извън очертанията, да го обиколи четири пъти, да се измъкне от площадката и да се завре в някоя канавка. 

Постоянно съм в движене и когато ми препоръчват още да подобря състоянието си  с "малко спорт" си казвам, "тези хора, знаят ли, че мечтая просто задникът ми да си спомни какво е да седиш на стол, без да трябва да се ослушвам с третото си ухо ( и око) за случващото се наоколо. И надявам се, не ви звучи като оплакване, положението просто е  такова и това е самата истина.

 Истина е още, че каквото и да прави Боян, винаги е с усмивка, дори когато плаче. Много е обичлив, много се гушка и постоянно иска прегръдки. Обича да гали лицето ми и ме целува с отворената си устичка по бузките, тъй като още не знае как. Обичам сладкия му аромат когато заспиваме гушнати и понякога, признавам си, тайничко се радвам, когато не може да заспи без мен, защото не само имам оправдание да си легна по-рано, но и знам, че съм любимия му човек, както той на мен. 

Знам, че и много скоро това ще се промени и после тати ще бъде този специален човек, затова се опитвам да се насладя на времето ни заедно, колкото и лудо или скучно да е то понякога. Денят ни хем е един и същ, хем цицините са различни, никога не знаеш колко ще спиш, кога и дали въобще ще ядеш. Никога не знаеш колко малко нещо ще те разсмее и какво важно нещо, което си търсил със седмици се е озовало в кофата. 

 Понякога искам да се върне за малко старото ми ежедневие, с колеги, работа и различни и смислени разговори, но по-често се усещам сякаш изпитвам носталгия към времето, което още дори не е свършило. Изпивали ли сте го? Онзи ден с Боян танцувахме на Sweet child of mine на Guns and Roses, докато закусвахме  в кухнята и усетих огромен прилив на любов, топлина и пълноценност, която не съм изпивала преди. Очите ми се насълзиха, изричайки думите на припева, осъзнавайки, че този миг е само тук и сега, а неговия звънлив смях, малки протегнати ръчички и въртящия се в кръг малък пумпал съвсем скоро ще има други интереси, вместо да танцува с мама в кухнята. Изпитах носталгия по настоящето...

И затова и макар да няма какво да ви разкажа, знам, че има какво да разкажа на себе си след време, когато чета тези редова или го правят моите деца, а защо не и внуци. 

Затова и в този блог винаги ще има не само рецепта, но и история, моята история, която оставям за всеки, които иска да ме опознае, а сигурна съм, че има и други хора като мен,

И така, ако има още хора като мен, те със сигурност ще обичат есента, сезонът на чушките и разбира се, ризотото. Днешната рецепта, ми напомня точно на това, на домашен уют, топлина, спомените по изминалото лято и желанието за сгряваща сърцето храна. Рецептата не е никак трудна и е една от най-често приготвяните у дома. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти:
Около 300 г ориз за ризото ( арборио, бомба, карнароли) 
1,5 литра пилешки бульон

100 мл сметана
200 г бекон
1/2 глава лук
 11/2 ч.ч. нарязани цветни чушки 
70 г топено сирене
сол и черен пипер
пармезан за поръсване

1-2 с.л. копър по желание

олио

У дома му казваме "креместото рзиото с чушките", тъй като видове ризото да искаш у нас. Сега има много чушки и ако решите да замените традиционния миш маш с нещо, нека да е тази рецепта. тя точно от онези рецепти, които не спираш да ядеш, а всяка хапка, сякаш достига точно това място в  теб, която има нужда от прегръдка. 

Започваме като нарязваме лука и запържваме в тиган с малко загрята мазнина. След като омекне и стане прозрачен, прибавяме и нарязания на кубчета бекон. Запържваме за още 2-3 минути или спрямо желания от вас загар на месото.

 

Следваща стъпка е прибавянето на чушките. Може а сложите всякакви, но месести и по-сладки са по-добрият избор - червени или жълти. Запържваме за още 2-3 минути и прибавяме ориза. Тук може да добавите сол, но ако ползвате солен бульон, солен бекон и т,н, може да си го спестите. 

 

Отново разбъркваме няколко пъти, така че оризът добре да се намокри от мазнината и след като леко промени цевта си почваме да прибавяме от топлия бульон черпак по черпак. Първоначално слагаме черпак, черпак и половина и разбъркваме на умерен огън, докато оризът го абсорбира напълно. едва след това прибавяме следващия черпак. Така процедираме докато оризът се сготви напълно и разбира се си гарантираме кремообразно, но не преварено и скашкано ризото, тъй като спираме да прибавяме бульона, щом получим желаната консистенция. 

След като оризът е почти готов, прибавяме сметана и топеното сирене. Пушеното сирене също е подхождаща опция, тъй като много добре се съчетава с чупките. 

Оставаме ястието на съвсем тих огън да абсорбира цялата течност и сиренето да се разтвори в сместа. Подправяме с черен пипер, а аз обичам да добавям и съвсем малко пресен копър, тъй като дава на ястието една свежест, от която се нуждае. 

Поднасяме с поръска пармезан. 

 

Просто божествено!

Ням да може да се спрете ..опитайте и вие!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Торта " Мляко с ориз" / Milchreistorte ( Milk Rice Cake)

 

В далечната 2004 година, когато моя милост живееше в Есен, Германия откри нови нива на глад, а с това и любов към немската кухня. За някои хора немската и австрийската кухня е нищо повече от варен мокър хляб с вкус на чорапи, но аз мога да ви кажа, че пазя много топли спомени за тамошната кухня. 

В крайна сметка, още се учех да готвя и освен да забъркам някой фикс за rahmsause ( сметанов сос) или да се опитам да напълня калифорнийски камби с ориз басмати в резултат на което имах безкрайно сухи гюлета за вечеря, нямах голям избор. Тогава обаче се потапях в изобилието на магазина до нас ( Edeka) и се тъпчех с хлебчета с кашкавал ( или вече познатите ни хлебчета с гауда от Кауфланд) , 

топено сирене Leedahmer, всички видове колбаси на слайсове, сладки и изделия и по-специално вкусните ми помпони с белтъчен крем dickmans. Едно едно от нещата, които похапвах за първи път беше и оризовия пудинг с череши. 

Дотогава бях яла и то едва едва мляко с ориз от училищния стол до трети клас, но никой не се беше осмелил да сложи в него сладко-кисели череши или шоколад, а само канела. Влюбих се в тази комбинация , а малко по-късно се влюбих и в тази  торта, която представлява на практика пухкав крем от мляко с ориз и сладко-киселите череши. Тортата не се пече, което е още една причина да я направите още днес. 

Много лека, но същевременно засищаща, ще се хареса на всички любители на десерта сутляш и на леките десерти. За тези от вас, които липсата на шоколад е твърдо "no no", мога да кажа, че съм го правила и във вариант страчатела, с парченца шоколад и става наистина страхотно. Но хайде няма да ви карам да преглъщате жадно, а ще премина направо към рецептата, която направих преди време и си отлежава в чернови, та няма видео. Няма нищо сложно в нея и съм сигурна, че ще схванете колко лесно се прави и в снимките стъпка по стъпка. 

Необходими продукти за 24 см форма:
500 мл прясно мляко
150 г обикновени бисквити
125 г бял ориз
75 г масло
1 пак. желатин ( 10 г) 
200 г фина извара ( крема сирене/ маскарпоне)
300 мл сметана

100 г захар
2 с.л. лимонов сок
лимонови корички по желание

Започваме като сваряваме ориз в млякото, като прибавяме и захарта. След като ориза набъбне, омекне и сместа се сгъсти, оставяме да се охлади напълно.

 

Смиламе бисквитите в чопъра и във форма за торта слагаме бисквитите и разтопеното масло, правейки 

 

вкусна и плътна основа. Притискайки леко, прибираме в хладилника да стегне за малко. 

Разтваряме в малко вода желатина и оставяме да набъбне. Прибавяме го към още топлия ориз, за да се разтвори, в него, а през това време в миксера разбиваме сметаната на сняг. Прибавяме лимоновите корички. Не ги пропускайте, дават невероятна свежест. 

 

Прибавяме още изварата и от млякото с ориз, като бъркаме на по-ниска степен, докато получим еднородна смес. Овкусяваме с малко лимонов сок за свежест. Може да добавите и нарязан тъмен шоколад или пък да добавите още сладост, ако ви е необходимо. 

 

Прехвърляме във формата за торта, заглаждаме и прибираме в хладилника да стегне. 

На другия ден украсяваме с малко бита сметана и плодове по желание. Отгоре може да сложите праскови от компот, сладко от боровинки или друго, но аз обичам тези вкусни череши, които си взимам от Холандия. видях, че продават такива вече и в Кам маркет, макар да не съм ги пробвала. Периодично пускат и в Лидл, когато е австрийска или немска седмица. 

 

и готово! Тази вкусна торта ви очаква без много сетне и мога да ви кажа, че сезонът за нея е всеки! Надявам се да ви хареса и да се убедите, че оризът принадлежи в десертите и то много добре :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

  Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 

Благодаря ви, приятели! 

Пълнените чушки с ориз на мама / Best Stuffed Peppers Recipe

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук! 

Ако има ястие, което е не простo със звезден, а с божествен статут у дома, това са пълнеете чушки на мама. Вкусът от сладостта на месестия зеленчук в съчетание на апетитната кайма и бисерчетата ориз са романът, който стомахът ми може да чете всеки ден. 

Помня още последният път когато сестра ми ме завари да ям студени пълнени чушки от кутия за сладолед една ранна сутрин за закуска и с изненада установи, че аз нямам лимит и часови интервали за консумирането им.

 Баба ми пък и до ден днешен ме нарича "Чушкаро", като стане въпрос какво ще предложа да се засади повече този сезон или какво ще предложа да се сготви. 

Сериозно съм обмисляла да създам пет степенно меню от чушки за сватбата си някой ден, и докато доскоро това се посрещаше със смях, успях да превърна и половинката си в непоправим чушкоман. 

От една страна - добре, по-лесно избираме каква да е вечерята, ама той взе, че почна да ме подяжда. Къде го дават така??? 

Сигурно всеки знае как се правят пълнени чушки, но аз помня момента, когато не можех! Tова бе една от първите рецепти, които си записах в тефтера, преди да замина за Германия през 2004 година и си спомням, че хал хабер си нямах от готвене. Напълних един огромни калифорнийски чушки ( тия които приличат на камби) с 250 г кайма и сигурно сто чаши ориз и то басмати ( то само такъв намерих), почти никакви подправки и станаха сухи, безвкусни и май и леко сурови. 

Всички сме били там, затова тази рецепта е за тези от вас, които искат да научат как се правят класически пълнени чушки, в които да усетите най-добрия вкус. 

Направих и ВИДЕО, за да бъде съвсем нагледно, както винаги, може да го видите в 

ТИК ТОК ТУК

и 

ИНСТАГРАМ ТУК!

Необходими продукти:

Около 12 бр. средно големи месести, прави червени чушки

500 г кайма смес

1ч.ч. български ориз

1-2 глави лук

1/2 ч.ч. доматен сос

черен пипер, червен пипер, чубрица

сол

олио

Супер рецепта, само в няколко лесни стъпки, ако ги следвате:

1. Измиваме и изтърбушваме чушките, нареждаме ги в тавичка, за да преценим дали се събират в нея една до една. (Махаме или добавяме някоя) 

1. Загряваме малко олио в тиган и запържвате нарязания на ситно лук на умерен огън - да омекне, внимаваме за да не прегори.

2. Прибавяме каймата и пържим, за да се раздроби и запържи отвсякъде ( да мени цвета си от розова към сиво.

3. Накрая прибавяме ориза ( измит под течаща вода, докато водата почне да тече бистра), като разбъркваме за една минута, а след това прибавяме доматите и подправките,

4. Дърпаме от огъня и с тази смес пълним чушките, аз го правя с чаена лъжичка. 

Често срещана грешка е, че хората тъпчат чушките до пръсване с още несварения ориз. Имайте предвид, че той ще набъбне след изпичане, затова оставете чушката запълнена на 2-3 от обема й. Друга причина е, че накрая изяждаш една чушка с предимно ориз, вместо да си хапнеш две-три чушките, овкусени с аромата на червената чушка. 

Нареждаме чушките в тавичка, осоляваме отгоре, а в тавичката слагаме малко водичка, често тя е същата с която съм накиснала тавата от плънката, така че да го дообере.

Пъхаме чушките да се пекат първо на силна фурна, докато водата заври, а след това намаляваме на 180 градуса и печем докато се изпекат от едната страна, после обръщаме да се доопекат и от другата. Аз пека понякога под фолио и просто го махам към края. 

Хубаво е водата да се абсорбира изцяло от ориза в чушките и ястието да остане на мазнина в края на печенето. Всичко отнема около час. 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Потърси ме още във Фейсбук Тук и Тик Ток Тук! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Оризова фритата с червен ориз/ Frittata with Red Rice

 

Какво по-добро време за диета от това, в което цените на продуктите са пожар :) Човек трябва да може да намира положителното в почти всичко или ще се побърка.  Аз например съм решила, че поне веднъж в месеца задължително ще излизам извън комфортната си зона с няакой нов продукт, рецепта или ще си доставя удоволствието да си купя нещо, което ми се иска да опитам просто ей така. Също съм си обещала да има баланс между полезните и "неполезните" рецепти, като знаете, че не вярвам много във вторите. Дали нещо е лекарство или отрова зависи само от дозата. Но стига философстване, защото днес искам да ви поканя да опитаме заедно червен ориз. Самата аз не бях готвила с него досега, но тъй като винаги търся нови продукти, с които да изненадам стомаха си, та той да си каже "Ааа, какво е това, дай да му се насладим добре " и да го асимилира, вместо да го задели като редовните хляб и картофи и да каже "Оф, пак това ли, вкарай ги отзад на склад". 

Реших да опитам да си направя една оризова фритата, която видях от Йоли, но използвах червения ориз. Той представлява дългозърнест пълнозърнест ориз, който запазва намиращите се повърхностния слой и зародиша витамин Е, А и В6, желязо, влакнини и антиоксиданти. Червеният цвят се дължи на неразтворими антоцианини. 

След приготвяне придобива лек, орехов аромат и може да се използва като гарнитура, екзотични азиатски рецепти и салати. Аз пък реших да опитам тази фритата, която преди да се сложи яйцето си е много вкусна салата :) направо две рецепти в една.

Ето и необходимите продукти:

1 ч.ч. сварен червен ориз Крина ( виж тук)

1-2 яйца

1 стрък пресен лук

50 г кашкавал

50 г шунка

2-3 с.л. царевица/ грах

1 морков

1 скилидка чесън

олио

Започваме като сваряваме ориза спрямо инструкциите на опаковката.

Отцеждаме от водата и слагаме в купа, прибавяйки останалите ни продукти. Вие може да добавите или премахнете някои по свое желание. 

Разбъркваме всичко и овкусяваме с подправки. На този етап, наистина е като салата, която почнах да ръфам неспирно, но бях твърде любопитна дали ще е така вкусно като фритата и добавих яйца. 

Изсипваме равномерен, не прекалено дебел пласт в равен нелепнещ тиган и го оставяме да се запече добре на ниска до средна степен на котлона. Трябва да стане достатъчно еднородна консистенция, така че с помощта на равна чиния да обърнем от тигана и да върнем да се запече от другата страна без да се разпадне.

Това кажи речи е и трудната част и за целта препоръчвам по-плитък тиган, в който да може да сложите чинията до фритата и да обърнете. Уверете се, че не е залепнала никъде преди това, за да не се разкъса. 

Може да ползвате и бял ориз, тъй като той има повече нишесте в него и залепва по-бързо, така че с диетичните ориз е една идея по-трдно, но може да си направите и мини фритати, ако ви е трудно или да добавите една-две лъжици брашно към сместа. 

Аз не сложих брашно, направих си я такава, леко хрупкава, засищаща и много вкусна. Диетите понякога могат да те изтощят не с друго, а с еднообразие. Ето защо е хубаво да си приготвяме малки изненади, които ще ни се сторят като шоколад в този момент. 

Опитвали ли сте други рецепти с  червен ориз? Напишете ми в коментарите :) 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!