Когато имаш малко дете, гледането на филми и сериали е доста лимитирано. Обикновено си открадвам някой час през уикенда, ако гостува на бабите, и тогава битката е: да гледам нещо или да се погрижа за себе си така, че да не приличам на чупакабра.
Голяма гадост е, когато при това рядко щастие да си намериш време за гледане, не попаднеш на нищо интересно. Вярно, винаги мога да гледам „Гордост и предразсъдъци“ или „Пришълецът“ за n-тия милионен път, но все пак…
Отдавна не бях попадала на нещо, което да ме накара да се залепя за екрана и да гледам серия след серия. Докато не открих сериала „Лятото, в което станах красива“.
Знаех, че най-вероятно ще е някаква тийнейджърска драма с много втренчени погледи, свенливи усмивки и морални дилеми в избора на стойностен партньор, който още няма набола брада… Но си казах - какво пък толкова. След като вампирите могат да блещукат, няма какво по-лошо да ме изненада.
И с каква изненада установих, че съм попаднала на сериал, който наистина харесвам. Да, персонажите са малко дразнещи на моменти, но не с изпълнението си, а с онази типична за младостта наивност или пък арогантност, която е показана толкова тактично, че ни кара да си припомним и някои наши позабравени постъпки.
Хубавото е, че не само историята се развива, но и главните герои растат и се променят заедно с нея. Едва ли има човек, който не си е задавал въпроса: „Ами ако бях срещнал този човек в друг етап от живота си - дали всичко щеше да е различно?“
Историята на Конрад, Джеремая и Бейли ме плени толкова неусетно, че самата аз не си давах сметка как планирах следващите моменти, в които ще мога да си пусна нова серия без никой да ме притеснява.
Отдавна не бях гледала нещо, което да ме откъсне от тъпия навик да си ровя в телефона, докато „гледам“.
Сериалът създава усещането, сякаш наистина четеш книгите - сюжетът се разгъва бавно, но с вкус. Всяка въздишка и поглед имат смисъл и тежест в сцените, и някак… ако някога си бил в подобни ситуации, споменът за тях неминуемо изплува.
Няма да ви разказвам основни спойлери, не знам дали сериалът се е излъчил или ще се излъчва в България, но ако го гледате, обeзателно ми пишете кой отбор сте 😊
В една от сцените Бейли се наслаждава на сочни праскови, които се продават край пътя. Сцената, в която хапва прасковите, едри и толкова сочни, че нектарът им се стича от устата ѝ, ме върна директно в онези лета в Пловдив при леля, когато се налагаше да ядем праскови над мивката заради преливащия им сок.
Усетих как преглъщам с копнеж зад екрана, жадувайки отново да усетя онзи аромат на истински, сочен плод, затоплен от слънчевите лъчи.
И сега искам да ви покажа един десерт, който ще изпълни устата ви със сладост като никой друг:
🍑 Тарт Татен с праскови
За целта сместваме брашното, захарта, маслото и яйцето. Когато започнат да се формира тестото, което ще бъде малко по-сухо, прибавяме малко ледена вода. За целта слагам кубчета лед в чаша и ги оставям леко да се разтопят.
Разбираме с миксер ( или месим на ръка) тестото, докато се формира на топка. Опаковаме го в стреч фолио и го прибираме в хладилника да престои за около час.
Намазваме огнеупорен съд с масло добре дъното и стените и поръсваме добре със захар, за да може да полепне добре.
а след това изваждаме и нареждаме обелените праскови, които сме разполовили, със сърцевината нагоре.
Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓
